Държавата да купи рафинерията в Бургас: Необходимост или риск? – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Държавата да купи рафинерията в Бургас: Необходимост или риск?

Публикувано преди

на

От една година руската компания Лукойл търси купувач на активите си в България – рафинерията в Бургас, петролопровода Бургас-София, акцизните бази за горива и веригата бензиностанции Лукойл. Притеснителното в тази ситуация е поведението на държавата, която е заела позицията на страничен наблюдател, въпреки, че притежава „Златна акция“ в рафинерията. Тази пасивна позиция на държавата е абсолютно недопустима тъй като и рафинерията и петролопровода и базите за горива са от изключително значение за националната сигурност за държавата? Но защо тези активи са от такова голямо значение за икономиката на страната?
Има ли належаща необходимост държавата да купи активите на Лукойл България?
Рафинерията в Бургас е единствената в страната и като такава тя има монополно положение при производството и предлагането на горива, има огромно влияние върху икономиката на страната и не на последно място има огромен дял от приходите в бюджета от акциз, ДДС и данъци. По мое мнение при сегашната сложната и постоянно променяща се геополитическа среда оставането на рафинерията в ръцета на външна частна компания е неоправдан риск и не бива да се допуска от държавата.
Петролопроводът Бургас – София е единствената възможност акцизните бази да се снабдяват с необходимите количества горива директно от рафинерията в Бургас. Петролопроводът осигурява и връзката на базите за съхранение на държавния резерв за горива с останалите петролни бази и това прави и петролопровода и акцизните петролни бази обекти от ключово значение за националната сигурност на държавата. Оставането им в този момент в ръцете на външна частна компания поставя държавата пред невъзможност за контрол над тях в извънредна ситуация и невъзможност за упражняване на перманентен контрол над техническото им състояние и поддръжката.
Какви са рисковете при влизането на държавата в рафинерията?
Има десетки ако не и стотици примери как държавата е лош стопанин на едно или друго предприятие. Принципно погледнато влизането на държавата като собственик в една компания трябва да става само в краен случай или във форсмажорни обстоятелства. Без да звучи пресилено рафинерията в Бургас в момента има същото ключово значение за националната сигурност както и АЕЦ Козлодуй. Най-големият риск при държавно управление на рафинерията е нейното управление. Петролният бизнес е специфичен и много малко са хората, които притежават необходимите знания и опит да управляват рафинерия и петролни бази, от който зависи цялата икономика на страната. Едно неадекватно управление би могло да нанесе огромни щети и затова избора на екип би било най-голямото предизвикателство особено в сложната политическа ситуация в момента. Тъй като това е може би най-големия бизнес в страната, то апетитите за политическото му овладяване биха били големи.
Убеждаването на професионалисти да се включат в това управление също е от ключово значение. Държавата досега многократно е показвала, че заемането на важни медиджърски постове в държавни компании е възможно най-несигурното нещо. Смяната на представителя на държавата в Надзорния съвет в Лукойл е последният пример как избран с конкурс професионалист бива сменен само след няколко месеца без никакви мотиви и заменен с удобен държавен чиновник.
Какви са възможностите на държавата?
Първата възможност е държавата да не предприема никакви действия, да остане в изчаквателна позиция и Лукойл да си избере купувач за рафинерията. За държавните институции остава възможността да одобрят сделката, но не и да променят условията на така наречената“златна акция“ и нейните правомощия. При този вариант собсвеника ще е друг, но проблемите с монопола на петролния пазар би останал. При този вариант икономиката на страната, приходите в бюджета и инфраструктура от стратегическо значение за националната сигурност ще остане както и досега в зависимост от една външна частна компания.
Втората възможност е държавата да използва опцията като притежател на „златна акция“ да предложи на Лукойл да купи целия им бизнес в България. При този вариант рафинерията най-вероятно ще стане собсвеност на новосъздадена държавна фирма, която ще внася петрол, ще управлява рафинерията и ще продава горива в страната и в чужбина. Акцизните бази и тръбопровода най-вероятно ще бъдат прехвърлени в отделна компания, която ще управлява петролните резерви и ще отговаря за функционирането на петролопровода. Рисковете при този вариант са да се стигне до занижен контрол, корупция или лошо управление, които да доведат до проблеми в работата на рафинерията и дори до криза за горива.
Третата възможност на държавата е да купи активите на Лукойл България и вече като собсвеник да търси външен инвеститор. При този вариант избора на бъдещ инвеститор вече е в ръцете на държавата и тя може да промени както условията при които може да упражнява контрол както над рафинерията, така и за упражняване на надзор над ключовата инфраструктура. При този вариант след придобиването на активите на Лукойл България държавата има въззможност да отдели акцизните бази и петролопровода в отделна фирма и да търси инвеститор само за рафинерията и за веригата бензиностанции. При този вариант покупката от страна на държавата елиминира възможността Лукойл да избере фиктивен купувач и на практика рафинерията да остане под руски контрол. Другата реална полза както споменах е възможността държавното участие да бъде преформатирано и държавният интерес да бъда защитен по много по-адекватен начин.
За да бъдат осъществени втория или третия вариант е необходимо първо да се вземе политическо решение, след което да се пристъпи към активни разговори с Лукойл и към търсене на варианти за финансовото обезпечаване на сделката. За постигането на всичко това е необходимо време, а за съжаление от досегашните действия (т.е. бездействия) на държавата в лицето на последните енергийни министри можем да заключим, че държавата е избрала да заеме изчаквателна позиция относно предстоящата продажба на рафинерията и не възнамерява да предприема каквито и да е действия по въпроса. Това изцяло обслужва интересите на Лукойл и оставя инициативата в техните ръце. Мълчаниято по темата от всички политически сили ясно показва, че темата или тотално е неглижирана от тях или са надделяли нечии интереси за запазване на сегашното положение.

 

 

Горива

Как конфликтът около Иран отвори нова възможност за Либия

Published

on

By

Поредната ескалация около Иран напомни на пазарите колко крехък остава глобалният енергиен баланс. Само за дни рискът от напрежение в Ормузкия проток – маршрут, през който преминава близо 20% от световния петрол – изстреля цените над 115 долара за барел и върна страха от нов енергиен шок.
Вашингтон реагира по стандартния сценарий: освобождаване на стратегически резерви и ограничени мерки за облекчаване на доставките. Но подобни ходове имат краткосрочен ефект – те охлаждат пазара временно, без да решават основния проблем: липсата на достатъчно ново и сигурно предлагане.
Именно тук Либия отново влиза във фокуса на анализаторите.
С приблизително 48 милиарда барела доказани резерви – най-големите в Африка – страната остава един от най-недооценените енергийни активи в света. Още по-важно е, че либийският суров петрол е лек и сладък – сорт, който е особено ценен за европейските рафинерии и все по-труден за заместване.
Преди политическия срив след 2011 г. Либия добиваше около 1,6–1,7 милиона барела дневно. При стабилна вътрешна среда и възстановяване на инвестициите, производството има потенциал да надхвърли 2 милиона барела дневно – ниво, което би могло да даде реално отражение върху глобалния баланс на предлагането.
Значението на подобен сценарий далеч надхвърля чистите обеми. На петролния пазар цената се движи не само от реалното производство, но и от очакванията. Самият сигнал, че Либия може устойчиво да върне значителни количества на пазара, би бил достатъчен да намали рисковата премия и да внесе повече увереност сред търговците и инвеститорите.
Допълнителен стратегически фактор е и географията. За разлика от производителите в Персийския залив, либийският петрол достига Европа през Средиземно море, без да преминава през Ормузкия проток. Това превръща страната в логична алтернатива за европейските пазари в период на нестабилност в Близкия изток.
Историята често показва, че всяка криза пренарежда пазарните възможности. И докато настоящият конфликт около Иран създава нов натиск върху глобалните доставки, той едновременно поставя Либия в позиция, от която може да се превърне в един от най-важните фактори за бъдещото стабилизиране на пазара.
Понякога най-големите възможности в енергетиката се раждат именно там, където пазарът вижда най-големите рискове.

Продължи с четенето

Горива

Петролният пазар навлиза в нова фаза на кризата

Published

on

By

45 дни след началото на войната между САЩ и Иран според мен вече започваме да навлизаме в най-съществения етап от целия пазарен процес – моментът, в който пазарът спира просто да ценообразува страх и започва да ценообразува реален недостиг.
До този момент от пазара са извадени около 2 милиона барела дневно износ от Близкия изток, а напрежението в региона поставя под риск над 11 милиона барела дневно производство. Това вече сериозно променя глобалния баланс между търсене и предлагане.
На пръв поглед може да изглежда, че ситуацията е относително спокойна – Brent се движи около 100–102 долара, като почти всеки ден има резки движения нагоре и надолу според поредната новина за примирие, удари или дипломатически изказвания.
Само че реалната картина зад кулисите започва да изглежда съвсем различно.
Физическият петрол за незабавна доставка в Европа вече достига близо 150 долара за барел на спот пазара, което е огромна разлика спрямо борсовите котировки и ясен знак, че физическият пазар започва да усеща сериозен недостиг.
Причината е проста – първите седмици след избухването на конфликта рафинериите успяха да издържат благодарение на резерви, стари наличности и предварително договорени доставки. Но след месец и половина тези буфери започват да свършват.
И оттук нататък идва истинският проблем – рафинериите вече ще трябва да купуват нов петрол на пазар, в който барелите стават все по-малко и все по-скъпи.
Точно тук много хора пропускат най-важното: Фючърсният пазар търгува новини, а спот пазарът търгува реалността.
Борсата може да падне с 5 или 10 долара заради новина за примирие.
Но ако физически няма достатъчно наличен петрол за доставка, реалният пазар няма как да падне със същото темпо.
Именно затова според мен истинският ценови натиск тепърва предстои.
Допълнителен сигнал за това е, че Саудитска Арабия вече вдигна продажните си премии до рекордните +19.50 долара над Oman/Dubai benchmark, което е ясен знак, че дори големите производители вече започват да калкулират физическия недостиг.
А какво означава това за България?
Макар да не купуваме директно петрол от района на Ормузкия проток, България е част от европейския пазар и всичко, което се случва с физическите доставки в Европа, рано или късно се отразява и тук.
Това означава, че ако ситуацията се задържи, през следващите седмици е много вероятно да започнем да виждаме нов натиск върху цените на горивата у нас. Защото когато старите наличности свършат, новите доставки ще идват на много по-висока цена. И тогава идва моментът, който повечето хора усещат чак накрая – на колонката.

Продължи с четенето

Горива

Защо петролът поевтинява на борсата, но остава скъп в реалността?

Published

on

By

През последните часове новините звучат обнадеждаващо – напрежението около Иран намалява, договорено е временно примирие, а цените на петрола на борсата започват да спадат.
Ако гледаме само котировките на Brent Crude и West Texas Intermediate, изглежда сякаш най-лошото е зад гърба ни. Само че пазарната ситуация е далеч по-сложна. Борсовите цени бележат спад след новината за примирието, но цените на „спот“ пазара остават високи.
Малко яснота: какво означават „борсова“ и „спот“ цена?
👉 Борсова цена (фючърси) е цена за доставка в бъдеще – например след месец или два. Тя отразява очакванията на пазара: какво мислят инвеститорите, че ще се случи.
👉 Спот цената е за доставка веднага – реални барели, които трябва да стигнат до рафинерията днес или утре.
📌 Най-важната разлика е, че борсата гледа напред, а спот пазарът показва настоящата реалност.
Докато борсите реагират на очакванията, реалният свят се движи по-бавно. И точно там – в реалните доставки – проблемът все още не е решен.
Ормузкият проток остава ключов фактор. Дори при примирие, потокът на петрол не се възстановява за ден. Танкерите не тръгват мигновено, застраховките не се нормализират веднага, а производството не се включва с едно натискане на бутон. В резултат на всичко това физическият петрол продължава да е дефицитен.
И тук се появява разминаването.
На борсата цените падат, защото рискът изглежда по-малък.
Но на спот пазара купувачите все още се борят за реални барели – тук и сега.
Това е причината американският петрол да се търгува с необичайно високи премии – не защото е станал по-добър, а защото просто е наличен.
Тази ситуация показва нещо много важно:
Пазарите не се движат само от новини, а от реални потоци. И понякога има разрив между това, което „очакваме“, и това, което „имаме“.
Ако примирието се задържи, този разрив постепенно ще изчезне. Доставките ще се нормализират и цените ще се подредят. Но ако се окаже временно – пазарът ще реагира отново, и то бързо.
В крайна сметка картината е проста:
📌 На борсата петролът вече е „по-евтин“.
📌 В реалността той все още е „труден за намиране“.
И тук идва най-важният въпрос за повечето хора.
Въпреки спада на борсовите цени, очакванията за бързо поевтиняване на горивата по бензиностанциите най-вероятно ще останат напразни.
Причината е проста: цените на колонките се влияят от реалните доставки (спот пазара), а там недостигът все още е факт
➡️ Докато физическият пазар не се нормализира, ефектът върху крайните цени ще бъде бавен и ограничен.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО