Държавата да купи рафинерията в Бургас: Необходимост или риск? – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Държавата да купи рафинерията в Бургас: Необходимост или риск?

Публикувано преди

на

От една година руската компания Лукойл търси купувач на активите си в България – рафинерията в Бургас, петролопровода Бургас-София, акцизните бази за горива и веригата бензиностанции Лукойл. Притеснителното в тази ситуация е поведението на държавата, която е заела позицията на страничен наблюдател, въпреки, че притежава „Златна акция“ в рафинерията. Тази пасивна позиция на държавата е абсолютно недопустима тъй като и рафинерията и петролопровода и базите за горива са от изключително значение за националната сигурност за държавата? Но защо тези активи са от такова голямо значение за икономиката на страната?
Има ли належаща необходимост държавата да купи активите на Лукойл България?
Рафинерията в Бургас е единствената в страната и като такава тя има монополно положение при производството и предлагането на горива, има огромно влияние върху икономиката на страната и не на последно място има огромен дял от приходите в бюджета от акциз, ДДС и данъци. По мое мнение при сегашната сложната и постоянно променяща се геополитическа среда оставането на рафинерията в ръцета на външна частна компания е неоправдан риск и не бива да се допуска от държавата.
Петролопроводът Бургас – София е единствената възможност акцизните бази да се снабдяват с необходимите количества горива директно от рафинерията в Бургас. Петролопроводът осигурява и връзката на базите за съхранение на държавния резерв за горива с останалите петролни бази и това прави и петролопровода и акцизните петролни бази обекти от ключово значение за националната сигурност на държавата. Оставането им в този момент в ръцете на външна частна компания поставя държавата пред невъзможност за контрол над тях в извънредна ситуация и невъзможност за упражняване на перманентен контрол над техническото им състояние и поддръжката.
Какви са рисковете при влизането на държавата в рафинерията?
Има десетки ако не и стотици примери как държавата е лош стопанин на едно или друго предприятие. Принципно погледнато влизането на държавата като собственик в една компания трябва да става само в краен случай или във форсмажорни обстоятелства. Без да звучи пресилено рафинерията в Бургас в момента има същото ключово значение за националната сигурност както и АЕЦ Козлодуй. Най-големият риск при държавно управление на рафинерията е нейното управление. Петролният бизнес е специфичен и много малко са хората, които притежават необходимите знания и опит да управляват рафинерия и петролни бази, от който зависи цялата икономика на страната. Едно неадекватно управление би могло да нанесе огромни щети и затова избора на екип би било най-голямото предизвикателство особено в сложната политическа ситуация в момента. Тъй като това е може би най-големия бизнес в страната, то апетитите за политическото му овладяване биха били големи.
Убеждаването на професионалисти да се включат в това управление също е от ключово значение. Държавата досега многократно е показвала, че заемането на важни медиджърски постове в държавни компании е възможно най-несигурното нещо. Смяната на представителя на държавата в Надзорния съвет в Лукойл е последният пример как избран с конкурс професионалист бива сменен само след няколко месеца без никакви мотиви и заменен с удобен държавен чиновник.
Какви са възможностите на държавата?
Първата възможност е държавата да не предприема никакви действия, да остане в изчаквателна позиция и Лукойл да си избере купувач за рафинерията. За държавните институции остава възможността да одобрят сделката, но не и да променят условията на така наречената“златна акция“ и нейните правомощия. При този вариант собсвеника ще е друг, но проблемите с монопола на петролния пазар би останал. При този вариант икономиката на страната, приходите в бюджета и инфраструктура от стратегическо значение за националната сигурност ще остане както и досега в зависимост от една външна частна компания.
Втората възможност е държавата да използва опцията като притежател на „златна акция“ да предложи на Лукойл да купи целия им бизнес в България. При този вариант рафинерията най-вероятно ще стане собсвеност на новосъздадена държавна фирма, която ще внася петрол, ще управлява рафинерията и ще продава горива в страната и в чужбина. Акцизните бази и тръбопровода най-вероятно ще бъдат прехвърлени в отделна компания, която ще управлява петролните резерви и ще отговаря за функционирането на петролопровода. Рисковете при този вариант са да се стигне до занижен контрол, корупция или лошо управление, които да доведат до проблеми в работата на рафинерията и дори до криза за горива.
Третата възможност на държавата е да купи активите на Лукойл България и вече като собсвеник да търси външен инвеститор. При този вариант избора на бъдещ инвеститор вече е в ръцете на държавата и тя може да промени както условията при които може да упражнява контрол както над рафинерията, така и за упражняване на надзор над ключовата инфраструктура. При този вариант след придобиването на активите на Лукойл България държавата има въззможност да отдели акцизните бази и петролопровода в отделна фирма и да търси инвеститор само за рафинерията и за веригата бензиностанции. При този вариант покупката от страна на държавата елиминира възможността Лукойл да избере фиктивен купувач и на практика рафинерията да остане под руски контрол. Другата реална полза както споменах е възможността държавното участие да бъде преформатирано и държавният интерес да бъда защитен по много по-адекватен начин.
За да бъдат осъществени втория или третия вариант е необходимо първо да се вземе политическо решение, след което да се пристъпи към активни разговори с Лукойл и към търсене на варианти за финансовото обезпечаване на сделката. За постигането на всичко това е необходимо време, а за съжаление от досегашните действия (т.е. бездействия) на държавата в лицето на последните енергийни министри можем да заключим, че държавата е избрала да заеме изчаквателна позиция относно предстоящата продажба на рафинерията и не възнамерява да предприема каквито и да е действия по въпроса. Това изцяло обслужва интересите на Лукойл и оставя инициативата в техните ръце. Мълчаниято по темата от всички политически сили ясно показва, че темата или тотално е неглижирана от тях или са надделяли нечии интереси за запазване на сегашното положение.

 

 

Горива

Ефектът Тръмп: САЩ стават „доставчик номер едно“ на петрол за Индия

Published

on

By

На официална среща вчера Индия и САЩ се споразумяха да започнат преговори за постигане на ранна търговска сделка и разрешаване на противопоставянето им относно митата, като Ню Делхи обеща да купува повече петрол и военно оборудване от САЩ.
Президентът Доналд Тръмп е настоял пред индийския премиер Нарендра Моди САЩ да стане „доставчик номер едно“ на петрол за Индия. В резултат на това искане Индия поема ангажимент увеличи покупките на петрол от САЩ до 25 милиарда долара. САЩ от своя страна ще предоставят на Индия възможност за закупуване на повече военно оборудване, преговори за митата и за сътрудничество в борбата с нелегалната имиграция.
Вчерашната среща на Тръмп е може би една от най-резултатните му откакто се завърна в Белия дом. От една страна осигури пазар на американския петрол за 25 милиарда годишно, а от друга страна с това действие на практика прекратява руския износ на петрол за Индия. Срещу това САЩ се съгласяват да обмислят политиката си за митата и ще …. продават повече оръжие за Индия.
Колкото и Тръмп да не е одобряван от повечето хора едно може да му се признае – като бизнесмен е безкомпромисен и постига максималните резултати.

 

Продължи с четенето

Горива

Германия удължава попечителството над трите рафинерии на Роснефт

Published

on

By

Федералното правителство на Германия днес е взело решение да удължи с още 6 месеца попечителството си над трите рафинерии на руската петролна компания Роснефт.
Германия удължава попечителството над рафинериите за пети път. Още през 2022 г. Германия конфискува местните звена на Роснефт и Газпром, като трите рафинерии на Роснефт Германия, осигуряват около 12% от общия рафиниращ капацитет на страната.
Изземването на активите на Роснефт и поставянето на рафинериите под държавен контрол е политически ход, който цели да не допуска спирането и съкращенията и предотвратява възможен недостиг на горива и последващо увеличение на цените на горивата, което би повлияло на икономиката на страната.
Припомням, че Германия прие специално законодателство, което и дава възможност да поеме контрола над руските рафинерии чрез особен управител за период от 6 месеца, като срока може да се удължава по усмотрение на федералното правителство.
В България почти същия закон бе приет преди време, но засега близо две години той остава само на хартия. Докато в Германия само за 12% пазарен дял на руските рафинерии държавата поема техния контрол, за да няма злоупотреби, то у нас държавата остава пасивна въпреки пълния монопол на рафинерията на Лукойл.
Положението у нас всъщност е много по-лошо от Германия, защото освен рафинерията Лукойл държи и почти всички акцизни бази в страната, с което възпрепятства свободния внос на горива и елиминира всякаква реална конкуренция.
Тоталната абдикация на държавата и монополното положение на Лукойл доведоха до сегашното положение рафинерията в Бургас да продава горивата на вътрешния пазар на нелогично високи цени въпреки спадащите цени на петрола и по-ниските цени на съседните страни.

Продължи с четенето

Горива

Цените на петрола се понижиха, след като Тръмп разговаря с Путин и Зеленски

Published

on

By

Спадът на цената на петрола се ускори в сряда, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп направи първата голяма стъпка към прекратяване на войната на Русия в Украйна три седмици след встъпването си в длъжност. 

По време на азиатската търговия в четвъртък петролът Brent с доставка през април потъна с почти процентен пункт до 74,48 долара за барел в 00,53 ET, докато суровият петрол WTI с доставка през март се понижи до 70,70 долара за барел. 

В социалните медии Тръмп каза, че той и Путин „се съгласиха нашите съответни екипи да започнат преговори незабавно и ние ще започнем, като се обадим на президента Зеленски от Украйна, за да го информираме за разговора, нещо, което ще направя в момента“.

Прекратяването на огъня във войната Русия-Украйна може да бъде низходящо за цените на петрола, ако Тръмп настоява за премахване на санкциите срещу руската енергийна индустрия, каза Тайлър Ричи, съредактор в Sevens Report Research, пред MarketWatch. Геополитическата стабилност може също така „до голяма степен да потуши все още тлеещата „страхова оферта“ на петролния пазар“. Последните санкции от администрацията на Байдън грубо утроиха броя на пряко санкционираните руски танкери със суров петрол, достатъчно, за да засегнат около 900 000 барела на ден (bpd). Въпреки че е много вероятно Русия да се опита да заобиколи санкциите, като използва още повече танкери от сенчестия флот и трансфери от кораб на кораб, StanChart вижда 500 000 барела на ден водоизмествания през следващите шест месеца.

Въпреки това спадът на цените на петрола започна преди последните посреднически усилия на Тръмп във войната в Украйна благодарение на нарастващите запаси от суров петрол в САЩ и ястребовите забележки на председателя на Фед Джеръм Пауъл. Джеръм Пауъл каза във вторник, че Федералният резерв не бърза да намали допълнително лихвените проценти, защото икономиката е в добро състояние, но е готов да го направи, ако инфлацията спадне или пазарът на труда отслабне. По-високите лихвени проценти увеличават цената на заемите, което може да забави икономическата активност и да отслаби търсенето на петрол. Индексът на потребителските цени (CPI) в САЩ се повиши с по-бързо от очакваното през януари, което затвърди изчаквателната позиция на Федералния резерв преди допълнително намаляване на лихвените проценти на фона на нарастващата несигурност около икономиката. CPI скочи с 0,5% миналия месец спрямо 0,4% през декември и напредна с 3,0% през 12-те месеца до януари, след като се повиши с 2,9% през декември. 

Oilprice.com

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО