- Има ясна причина, поради която Китай заема толкова видно място във всички прогнози за търсенето на петрол и движението на цените: неговият дневен внос на суров петрол надвишава това, което Европейският съюз консумира ежедневно.
Когато Ройтерс съобщи по-рано този месец, че азиатският внос на петрол е намалял умерено през първата половина на годината, много, ако не и повечето, търговци веднага насочиха вниманието си към Китай, най-големият вносител на суров петрол в света.
През първата половина на годината Китай е внасял средно по 11,08 милиона барела петрол дневно. Сумата в абсолютно изражение е доста солидна. И все пак, тъй като беше по-нисък от миналогодишния рекорден среден ден от 11,28 милиона барела на ден, цифрата беше изтълкувана като низходяща.
Има ясна причина, поради която Китай заема толкова видно място във всички прогнози за търсенето на петрол и движението на цените: неговият дневен внос на суров петрол надвишава това, което Европейският съюз консумира ежедневно. Прогнозите за търсене изглежда предполагат, че Китай ще продължи да използва все повече и повече суров петрол, което ще даде на страната извънредно голяма роля в ценовите тенденции.
Bloomberg току-що съобщи този месец, че перспективите за цените на петрола през втората половина на годината стават все по-несигурни, тъй като растежът на търсенето в Китай не успя да оправдае очакванията на търговци и анализатори. Докладът цитира по-бавното от очакваното рестартиране на рафинериите след сезона за поддръжка, по-ниските покупки от някои големи доставчици от началото на месеца и възможността за месечен спад на вноса.
Възможността очакванията да са били нереалистични предвид определени процеси, протичащи в момента в Китай, изглежда не присъства по никакъв начин в медийното отразяване. Този факт продължава да гарантира, че Китай поддържа статута на най-големия ценообразувател – сравним само със САЩ – и по същество игнорира останалия свят, да не говорим за естествените последици от нарастващите цени на петрола.
„Повишаването на цените на суровия петрол може допълнително да намали апетита на Китай за покупка на суров петрол“, заяви Миа Генг, анализатор в енергийната консултантска компания FGE, пред Bloomberg. „Въпреки че очакваме вносът на суров петрол от Китай да се движи настрани през третото тримесечие с около 11 милиона барела на ден, има риск от спад в по-късната част на третото и четвъртото тримесечие.“
С други думи, както всеки друг вносител, Китай е чувствителен към цените и колкото по-високи са те, толкова по-малко купувачите на петрол искат да увеличат покупките си. Това е реакция на органичния пазар и в момента, в който петролът падне, купуването вероятно ще се възобнови, ако търсенето приключи. Загрижеността за това търсене процъфтява тази година на пазара на петрол, тъй като икономическият растеж на Китай – както и растежът на търсенето на петрол – изглежда не успя да оправдае прекалено оптимистичните очаквания.
Проблемите в сектора на недвижимите имоти, които доведоха до по-ниска строителна активност, са очевиден пример за този непреодолим растеж, а фактът, че това е най-големият пазар на електромобили, е водещ аргумент за дългосрочен спад на търсенето на петрол в търговията, надвиснал над страната. Дори държавната петролна компания Sinopec очаква ръстът на търсенето да достигне връх след три години.
За тези, които предполагаха, че китайското търсене на петрол ще продължи да расте за неопределено време, това наистина е лоша новина. За тези, които осъзнават, че няма такова нещо като неограничен ръст на търсенето, работата е както обикновено и няма високи очаквания. Връх не означава падане от скала. Това просто означава най-високата точка. Само защото Китай е на път да го достигне по-рано от очакваното по-рано – ако Sinopec е прав – това не означава, че търсенето веднага ще спадне след това.
С други думи, има много възходящ потенциал на глобалния пазар на петрол, особено като продажбите на електромобили се забавят почти навсякъде, с изключение на Китай, по ирония на съдбата. И това са само продажби на автомобили. Много бъдещо търсене на петрол ще идва от нефтохимическия сектор. Всъщност 60% от търсенето на петрол вече идва от нефтохимическите производители, водени от урбанизацията на Азиатско-тихоокеанския регион, според неотдавнашен преглед на индустрията на Института по енергетика.
Китай ще продължи да заема видно място в прогнозите за търсенето на петрол. Дори когато търсенето достигне връх, тя все още ще бъде най-големият вносител на петрол в света по силата на размера на икономиката си. И все пак може да е добра идея тези очаквания за растеж да бъдат намалени до по-реалистични нива, като се признава, че никоя икономика не може да продължи да се разширява с постоянна скорост, дори под силен контрол от централното правителство.
В крайна сметка има и други двигатели на растежа на търсенето. Останалите азиатски икономики растат, както и търсенето на петрол. Това е така, защото двете са тясно свързани. Индия е отбелязана като бъдещият най-голям двигател на растежа на търсенето на петрол, дори ако в абсолютно изражение е по-малък потребител от Китай. Азия като цяло може да се грижи за растежа на глобалното търсене още известно време, дори ако никога не регистрира дневен внос от 11 милиона барела. Може би е време да спрем да се фиксираме върху Китай по всички въпроси, свързани с търсенето на петрол.
Ирина Слав, Oilprice.com