САЩ бързат да запълват петролния си резерв на ниските цени – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

САЩ бързат да запълват петролния си резерв на ниските цени

Публикувано преди

на

Cтpaтeгичecĸият пeтpoлeн peзepв нa CAЩ ce пpeзapeждa възмoжнo нaй-бъpзo, дoĸaтo цeнитe нa пeтpoлa ce пoнижaвaт, нo тeмпoтo дocтигнa физичecĸи лимит. Aдминиcтpaциятa нa Бaйдън „изтoчи“ 180 милиoнa бapeлa oт cтpaтeгичecĸия пeтpoлeн peзepв минaлaтa гoдинa, зa дa cтaбилизиpa цeнитe, cлeд ĸaтo cĸoчиxa cлeд вoйнaтa нa Pycия в Уĸpaйнa. Ceгa ce вpъщaт пo 3 милиoнa бapeлa пeтpoл нa мeceц.

„Зapeждaмe тoлĸoвa бъpзo, ĸoлĸoтo мoжeм“, ĸoмeнтиpa Дeйвид Tъpĸ, зaмecтниĸ-миниcтъp нa eнepгeтиĸaтa. „Πpaвим тoвa пpeз пocлeднитe няĸoлĸo мeceцa. И пpи тoвa цeнoвo нивo щe пpoдължим дa гo зapeждaмe“, зaявя тoй пpeд Вlооmbеrg ТV.“

Cypoвият пeтpoл WТІ ce тъpгyвa зa 73 дoлapa зa бapeл, ĸoeтo e cпaд oт въpxa, oтбeлязaн пpeз ceптeмвpи, ĸoгaтo бeшe нa cтoйнocт oт близo 94 дoлapa. Toзи cпaд в цeнитe ce дължи нa фaĸтa, чe пpoизвoдcтвoтo нa cypoв пeтpoл в CAЩ e пocтaвилo нoви peĸopдни нивa oт нaд 13,2 милиoнa бapeлa нa дeн.

Πpeз oĸтoмвpи Mиниcтepcтвoтo нa eнepгeтиĸaтa нa CAЩ cъoбщи, чe иcĸa дa ĸyпи 6 милиoнa бapeлa cypoв пeтpoл зa зaпълвaнe нa cтpaтeгичecĸия cи пeтpoлeн peзepв. Taзи гoдинa Mиниcтepcтвoтo нa eнepгeтиĸaтa мнoгoĸpaтнo e зaявявaлo, чe иcĸa дa зaпoчнe пpeзapeждaнe нa cтpaтeгичecĸия пeтpoлeн peзepв, нo eдинcтвeнoтo ĸoeтo гo e cпиpaлo e нeпoдxoдящaтa цeнa, cлeд ĸaтo цeлтa e диaпaзoн мeждy 68 и 72 дoлapa мaĸcимyм зa бapeл, пишe Оіlрrісе.

Ho ĸoлĸoтo и ниcĸи дa ca цeнитe, имa oгpaничeниe зa тoвa ĸoлĸo пeтpoл мoжe дa ce нacoчи ĸъм cтpaтeгичecĸия peзepв. 3 милиoнa бapeлa нa мeceц e тeĸyщият физичecĸи лимит, ĸoйтo CAЩ мoгaт дa изĸyпят.

Bъпpeĸи, чe цeнитe пaднaxa дo близo 70 дoлapa пo-paнo тaзи гoдинa, Mиниcтepcтвoтo нa eнepгeтиĸaтa ĸyпи caмo няĸoлĸo милиoнa бapeлa зa peзepвa cи.

Teĸyщият зaпac oт пeтpoл в peзepвa e пpиблизитeлнo 352 милиoнa бapeлa, cпopeд Aдминиcтpaциятa зa eнepгийнa инфopмaция, ĸoeтo ce движи oĸoлo 40-гoдишнo дънo и пo-мaлĸo oт пoлoвинaтa oт нaй-виcoĸитe cтoйнocти зa вcичĸи вpeмeнa oт 2010 г., пишe Вuѕіnеѕѕ Іnѕіdеr.

money.bg

Продължи с четенето

Горива

Държавата да купи рафинерията в Бургас: Необходимост или риск?

Published

on

By

От една година руската компания Лукойл търси купувач на активите си в България – рафинерията в Бургас, петролопровода Бургас-София, акцизните бази за горива и веригата бензиностанции Лукойл. Притеснителното в тази ситуация е поведението на държавата, която е заела позицията на страничен наблюдател, въпреки, че притежава „Златна акция“ в рафинерията. Тази пасивна позиция на държавата е абсолютно недопустима тъй като и рафинерията и петролопровода и базите за горива са от изключително значение за националната сигурност за държавата? Но защо тези активи са от такова голямо значение за икономиката на страната?
Има ли належаща необходимост държавата да купи активите на Лукойл България?
Рафинерията в Бургас е единствената в страната и като такава тя има монополно положение при производството и предлагането на горива, има огромно влияние върху икономиката на страната и не на последно място има огромен дял от приходите в бюджета от акциз, ДДС и данъци. По мое мнение при сегашната сложната и постоянно променяща се геополитическа среда оставането на рафинерията в ръцета на външна частна компания е неоправдан риск и не бива да се допуска от държавата.
Петролопроводът Бургас – София е единствената възможност акцизните бази да се снабдяват с необходимите количества горива директно от рафинерията в Бургас. Петролопроводът осигурява и връзката на базите за съхранение на държавния резерв за горива с останалите петролни бази и това прави и петролопровода и акцизните петролни бази обекти от ключово значение за националната сигурност на държавата. Оставането им в този момент в ръцете на външна частна компания поставя държавата пред невъзможност за контрол над тях в извънредна ситуация и невъзможност за упражняване на перманентен контрол над техническото им състояние и поддръжката.
Какви са рисковете при влизането на държавата в рафинерията?
Има десетки ако не и стотици примери как държавата е лош стопанин на едно или друго предприятие. Принципно погледнато влизането на държавата като собственик в една компания трябва да става само в краен случай или във форсмажорни обстоятелства. Без да звучи пресилено рафинерията в Бургас в момента има същото ключово значение за националната сигурност както и АЕЦ Козлодуй. Най-големият риск при държавно управление на рафинерията е нейното управление. Петролният бизнес е специфичен и много малко са хората, които притежават необходимите знания и опит да управляват рафинерия и петролни бази, от който зависи цялата икономика на страната. Едно неадекватно управление би могло да нанесе огромни щети и затова избора на екип би било най-голямото предизвикателство особено в сложната политическа ситуация в момента. Тъй като това е може би най-големия бизнес в страната, то апетитите за политическото му овладяване биха били големи.
Убеждаването на професионалисти да се включат в това управление също е от ключово значение. Държавата досега многократно е показвала, че заемането на важни медиджърски постове в държавни компании е възможно най-несигурното нещо. Смяната на представителя на държавата в Надзорния съвет в Лукойл е последният пример как избран с конкурс професионалист бива сменен само след няколко месеца без никакви мотиви и заменен с удобен държавен чиновник.
Какви са възможностите на държавата?
Първата възможност е държавата да не предприема никакви действия, да остане в изчаквателна позиция и Лукойл да си избере купувач за рафинерията. За държавните институции остава възможността да одобрят сделката, но не и да променят условията на така наречената“златна акция“ и нейните правомощия. При този вариант собсвеника ще е друг, но проблемите с монопола на петролния пазар би останал. При този вариант икономиката на страната, приходите в бюджета и инфраструктура от стратегическо значение за националната сигурност ще остане както и досега в зависимост от една външна частна компания.
Втората възможност е държавата да използва опцията като притежател на „златна акция“ да предложи на Лукойл да купи целия им бизнес в България. При този вариант рафинерията най-вероятно ще стане собсвеност на новосъздадена държавна фирма, която ще внася петрол, ще управлява рафинерията и ще продава горива в страната и в чужбина. Акцизните бази и тръбопровода най-вероятно ще бъдат прехвърлени в отделна компания, която ще управлява петролните резерви и ще отговаря за функционирането на петролопровода. Рисковете при този вариант са да се стигне до занижен контрол, корупция или лошо управление, които да доведат до проблеми в работата на рафинерията и дори до криза за горива.
Третата възможност на държавата е да купи активите на Лукойл България и вече като собсвеник да търси външен инвеститор. При този вариант избора на бъдещ инвеститор вече е в ръцете на държавата и тя може да промени както условията при които може да упражнява контрол както над рафинерията, така и за упражняване на надзор над ключовата инфраструктура. При този вариант след придобиването на активите на Лукойл България държавата има въззможност да отдели акцизните бази и петролопровода в отделна фирма и да търси инвеститор само за рафинерията и за веригата бензиностанции. При този вариант покупката от страна на държавата елиминира възможността Лукойл да избере фиктивен купувач и на практика рафинерията да остане под руски контрол. Другата реална полза както споменах е възможността държавното участие да бъде преформатирано и държавният интерес да бъда защитен по много по-адекватен начин.
За да бъдат осъществени втория или третия вариант е необходимо първо да се вземе политическо решение, след което да се пристъпи към активни разговори с Лукойл и към търсене на варианти за финансовото обезпечаване на сделката. За постигането на всичко това е необходимо време, а за съжаление от досегашните действия (т.е. бездействия) на държавата в лицето на последните енергийни министри можем да заключим, че държавата е избрала да заеме изчаквателна позиция относно предстоящата продажба на рафинерията и не възнамерява да предприема каквито и да е действия по въпроса. Това изцяло обслужва интересите на Лукойл и оставя инициативата в техните ръце. Мълчаниято по темата от всички политически сили ясно показва, че темата или тотално е неглижирана от тях или са надделяли нечии интереси за запазване на сегашното положение.

 

 

Продължи с четенето

Горива

Връщането на Тръмп моментално обърна цената на петрола

Published

on

By

Идването на новия президент Доналд Тръмп се очакваше да се отрази на международните пазари и най-вече на цените на петрола. Едва ли някой е очаквал Тръмп да навлезе толкова ударно в своите задължения и да разпише стотици укази още в първите часове след полагането на клетва и на практика да зададе нов курс на развитие не само на САЩ, но и на света.
Един от най-важните укази на Доналд Тръмп е обявяването на извънредно положение в енергетиката на САЩ, с което отменят всякакви субсидии за възобновяемата енергия и се дава сериозно предимство и стимули за драстично увеличаване на производството на петрол.
Пазарите веднага реагираха на това и още на сутрешната търговия на азиатските борси като фючърсите на суровия петрол Brent паднаха с 11 цента, или 0,14%, до 80,04 долара за барел до 01:56 GMT. Най-активно търгуваният междинен суров петрол от Западен Тексас през март падна с 67 цента до 76,72 долара за барел от затварянето в петък. За спада на цените допринесе и решението на Тръмп да се въздържи от прилагането на нови мита.
Припомням, че САЩ са най-големият производител на суров петрол в света с 20,1% от световното производство. Очакваното увеличение на тяхното производство на петрол ще увеличи допълнитено тежестта на САЩ на петролните пазари. Напълно реален сценарий е цените на петрола вече да се определят не от ОПЕК+, а от Тръмп и пазарите да се съобразят с наложения от него „Ценови диапазон на Тръмп“.

 

Продължи с четенето

Горива

Казахстан ще либерализира цените на горивата, които са сред най-евтините в света

Published

on

By

Министерството на енергетиката на Казахстан е разработило проект на заповед за отмяна на регулаторния акт от 2014 г., който установява регулирани цени на петролните продукти, съобщава Neftegaz ru. Горивата са много евтини, много по-евтини, отколкото в съседните страни, което води до невиждан ръст в нелегалния износ за съседни страни.

Министерството на енергетиката в Астана посочва, че е необходима постепенна либерализация на цените и в тази връзка администрацията започна разработването на политика, основана на устойчив модел за ценообразуване на горивата. „Тя има за цел да създаде баланс на пазара между търсене и предлагане, да премахне недостига на гориво, да стимулира модернизацията на нефтопреработвателната индустрия, да създаде нови работни места и да привлече дългосрочни инвестиции“, според цитирания източник.

Министерството на енергетиката също така увери, че правителството няма да допусне внезапно повишаване на цените на горивата и че „съвместно със заинтересованите органи ще засили контрола върху пазара, ще осигури спазването на законодателството и непрекъснатите доставки на горива за вътрешния пазар“.

Казахстан има едни от най-ниските цени на горивата в света, много по-ниски дори от тези в съседните страни. Така 92-октановият бензин струва 205 тенге за литър (еквивалентът на 70 ст/литър, а дизелът струва 295 тенге за литър, еквивалентът на 1,05лв/литър.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО