Светът може и да върви към постепенен отказ от изкопаеми горива, но преходът към по-устойчиви алтернативи далеч не ни прави независими от даденостите на земните недра.

Това важи особено за лития – металът, от който се произвеждат батериите и който става все по-ценен с навлизането на електромобилите и всички електронни джаджи, без които вече не можем да си представим живота.

Той вече е толкова ценен, че го наричат „бяло злато“, а прогнозите са в близките години наименованието му да се оправдае с пълна сила, защото се задава недостиг на все по-търсения метал.

За дефицит на литий и кобалт още през 2025 г. при липса на достатъчно инвестиции в производство предупредиха специалисти от Международната енергийна агенция още миналата година.

Прогнозата им се потвърждава и от скорошен доклад на анализаторската компания Business Monitor International (BMI), цитиран от Си Ен Би Си.

Според BMI дефицитът ще се дължи основно на китайския пазар, където търсенето на литий ще надвиши собствения добив на страната. Очакванията на пазарните анализатори са ежегодният ръст в търсенето на литий само за производството на електромобили в Китай да е 20,4% в периода 2023-2032 г.

Същевременно обаче прогнозираният ръст на добива в страната е 6% на година за същия период, което е под една трета от нуждите на автомобилната индустрия.

Според данните от геоложките проучвания, залежите на литий на планетата се оценяват на 80 млн. тона. Най-много от ценния метал има в Боливия – 21 тона, Австралия – 17 млн. тона, и Чили – 9 млн.

Общо в света през 2021 г. са добити 540 000 тона, но с темповете, с които металът бива влаган в различните индустрии, прогнозата на Световния икономически форум е търсенето към 2030 г. да достигне 3 млн. тона годишно. Това ще се случи при очакван годишен добив до 1,5 млн. тона към края на десетилетието.

Продажбите на електромобили пък се очаква тази година да стигнат 13,8 милиона коли, а към края на десетилетието да са над 30 милиона. Средно една батерия за електромобил изисква около 8 кг от бяло-сребристия метал.

„Вярваме, че ще има недостиг на литий. Предвиждаме ръст на доставките, но търсенето ще расте с много по-бързо темпо“, казва и Корин Бланшар, директор на проучванията за литий и чисти технологии на „Дойче банк“.

Според нея към 2025 г. може да се очаква „скромен дефицит“ от между 40 000 и 60 000 тона, но в края на 2030 г. той може да е вече далеч повече – до 768 000 тона.

Други анализи обаче не очакват недостигът да се случи толкова рано, макар че също прогнозират проблеми към края на десетилетието.

Огромното търсене доведе и до появата на повече мини и проучвания за добив, но това само може да отложи проблема с няколко години, изчисляват от норвежката компания за бизнес проучвания в енергетиката Rystad Energy.

Според вицепрезидента на консултантската фирма Сюзън Зоу в световен мащаб доставките на този метал ще нараснат с по 30% до 40% през тази и следващата година, а разработването и разширението на съществуващи и планирани проекти ще продължи заради глобалния натиск за електрифициране на транспорта.

Прогнозата на Rystad дори е за излишък догодина, но и тя предрича недостиг в малко по-дългосрочен план – от 2028 г., когато търсенето ще надвиши предлагането.

„В следващите 2 години в световен мащаб доставките може да останат адекватни, но на регионално ниво неравномерното снабдяване е неизбежно“, смята Сюзън Зоу. Тя дава пример с капацитета на добива в САЩ и Европа, който може да не е в състояние да покрива търсенето на литий за батерии за електрически автомобили.

Консултантската компания Wood Mackenzie също прогнозира първоначален излишък в доставките в близките години. Продължаващият ръст на търсенето и малкият брой минни проекти, които се очаква да започнат добив в началото на следващото десетилетие може да означават дефицит на пазара, смятат оттам.

Основните рискове е вероятно да дойдат от забавяния в разрешителните за нови проекти, смята Алън Педерсън, директор на проучванията за енергийния преход на консултантската компания.

Неслучайно в момента по света има само 101 мини за литий.

Средно 16 години е периодът между откритието на залежи и началото на производството, сочи анализът на Международната енергийна агенция за мините, които са започнали работа в периода 2010-2019 г.

Една от причините е трудният и дълъг процес по придобиване на разрешителни, често съпроводен и с протести от страна на местните общности.

Защото литият може и да осигурява по-устойчиво придвижване с електричество, но добивът му е доста „мръсен“.

Две трети от този метал идва от мини и за да се добие се налага разбиване на скали и употреба на киселини за извличането на „бялото злато“. Това отравя околната почва и унищожава екосистемите.

Останалата една трета се извличат от солени езера или подпочвени води, което изисква изпаряването им и огромен разход на вода.

Всички тези сценарии водят до логичното – ръст на цените на лития и съответно – на батериите и е-колите.

С колко е трудно да се каже, още повече, че самите производители на коли са наясно със задаващите се проблеми при доставките на литий и предприемат съответните стъпки.

Пример за това са General Motors и собственикът на най-големият производител на електромобили в Китай – BYD Auto. Те купиха дялове в минни компании за добив на литий именно с цел да имат директен достъп до ценния ресурс вместо да разчитат на посредници за доставките.

GM например си купува директен достъп до литий, инвестирайки 650 млн. долара в компания, която разработва мина в щата Невада и представлява най-големият източник на метала в САЩ. Очакванията са автомобилният гигант да получава ресурс за 1 млн. коли годишно.

Китайската BYD пък обяви, че инвестира над 5 млрд. долара в добив и преработка на литий – основно в Китай, но и в Чили, откъдето ще може да купува с отстъпка.

Други пък влагат в проекти за по-ефективно рециклиране на вече използвани батерии, за да не разчитат само на нови доставки – като Volkswagen и Honda.

Колкото до Tesla – те вече имат завод за рафиниране на суровия литий и превръщането му в материал за батерии.

webcafe.bg