ДАНС влезе в „Лукойл“ – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

ДАНС влезе в „Лукойл“

Публикувано преди

на

Държавна агенция “Национална сигурност” извършва проверки в рафинерията на “Лукойл” в Бургас и в офисите в София. Това научи Mediapool от свои източниците.

Проверката е стартирала още преди 2 дни, като са инспектирани бази на компанията. Оставена е дори допълнителна охрана, посочиха източниците ни. Проверки са правени и в офисите в София, които в събота и неделя са празни. Не е ясно какво проверяващите са очаквали да открият там.

От правителството твърдят, че за проверките не са били информирани нито министърът на енергетиката Жечо Станков, нито министърът на икономиката Петър Дилов, нито самото правителство. Това твърдение е странно, защото ДАНС е на подчинение на МС. За провежданата акция също така липсва до момента официална информация. Не е ясно какво точно се проверява в базите в Бургас и в офисите в София. Възможно е обект на проверката е дали компанията поддържа задължителните резерви на горива, които са изискване по закон.

В петък, скоростно в рамките на 7 часа ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Ново начало разшириха правомощията на особения управител, който предстои да влезе в рафинерията. Той получи дори правото да продава активи на компанията, без да носи съдебна и административна отговорност. Текстовете, за които Mediapool първа писа преди, станаха внесен проектозакон в петък само часове, след като стана ясно, че компанията Gunvor (Гунвор), която санкционираната от САЩ „Лукойл“ обяви за купувач на чуждестранните ѝ активи, се отказа от сделката.

Ден по-рано от САЩ заявиха, че започват проверки на купувача, в който в миналото акционер беше приближеният до Кремъл и също под санкции Генадий Тимченко. След което обявиха компанията „Гунвор“ за марионетка на Владимир Путин. В изявлението си тогава  министерството определи Gunvor  като „марионетка на Кремъл„, предаде „Файненшъл таймс“ (FT).

„Лукойл“ търси купувачи за своите международни операции, включително активите си в САЩ, след като администрацията на Доналд Тръмп наложисанкции срещу руския петролен гигант миналия месец. Мерките, които засегнаха и контролираната от Кремъл „Роснефт“, са част от нарастващия натиск на Вашингтон върху Путин да прекрати войната си в Украйна.

Според наложените санкции рафинерията в Бургас попада под забраната от 21 ноември да се извършват банкови разплащания от лица от САЩ или транзитни преводи през САЩ, свързани с активите на блокираните компании и техните дъщерни и с 50 и повече процента собственост дружества.

Gunvor заяви, че изявлението на американското финансово министерство, в което се ползва определението „марионетка на Кремъл“ е „в основата си погрешно и невярно“, като добави, че „повече от десетилетие активно се дистанцира“ от търговията с руски петрол. Компанията казва, че е продала руските си активи и публично е осъдила пълномащабната инвазия в Украйна.

По-рано Financial Times съобщи, че „Лукойл“ е водил преговори с Gunvor за продажба на международни активи на стойност 22 млрд. долара в Европа и Близкия изток, след като санкциите удариха компанията.

Сделката е включвала рафинериите на „Лукойл“ в Румъния и България, мрежата ѝ от бензиностанции в САЩ и Европа, както и петролни и газови находища в Близкия изток, Централна Азия и Африка.

Gunvor е основана през 90-те години от Торбьорн Тьорнквист и Генадий Тимченко, един от най-близките съратници на Путин.

mediapool.bg

Продължи с четенето

Горива

Как конфликтът около Иран отвори нова възможност за Либия

Published

on

By

Поредната ескалация около Иран напомни на пазарите колко крехък остава глобалният енергиен баланс. Само за дни рискът от напрежение в Ормузкия проток – маршрут, през който преминава близо 20% от световния петрол – изстреля цените над 115 долара за барел и върна страха от нов енергиен шок.
Вашингтон реагира по стандартния сценарий: освобождаване на стратегически резерви и ограничени мерки за облекчаване на доставките. Но подобни ходове имат краткосрочен ефект – те охлаждат пазара временно, без да решават основния проблем: липсата на достатъчно ново и сигурно предлагане.
Именно тук Либия отново влиза във фокуса на анализаторите.
С приблизително 48 милиарда барела доказани резерви – най-големите в Африка – страната остава един от най-недооценените енергийни активи в света. Още по-важно е, че либийският суров петрол е лек и сладък – сорт, който е особено ценен за европейските рафинерии и все по-труден за заместване.
Преди политическия срив след 2011 г. Либия добиваше около 1,6–1,7 милиона барела дневно. При стабилна вътрешна среда и възстановяване на инвестициите, производството има потенциал да надхвърли 2 милиона барела дневно – ниво, което би могло да даде реално отражение върху глобалния баланс на предлагането.
Значението на подобен сценарий далеч надхвърля чистите обеми. На петролния пазар цената се движи не само от реалното производство, но и от очакванията. Самият сигнал, че Либия може устойчиво да върне значителни количества на пазара, би бил достатъчен да намали рисковата премия и да внесе повече увереност сред търговците и инвеститорите.
Допълнителен стратегически фактор е и географията. За разлика от производителите в Персийския залив, либийският петрол достига Европа през Средиземно море, без да преминава през Ормузкия проток. Това превръща страната в логична алтернатива за европейските пазари в период на нестабилност в Близкия изток.
Историята често показва, че всяка криза пренарежда пазарните възможности. И докато настоящият конфликт около Иран създава нов натиск върху глобалните доставки, той едновременно поставя Либия в позиция, от която може да се превърне в един от най-важните фактори за бъдещото стабилизиране на пазара.
Понякога най-големите възможности в енергетиката се раждат именно там, където пазарът вижда най-големите рискове.

Продължи с четенето

Горива

Петролният пазар навлиза в нова фаза на кризата

Published

on

By

45 дни след началото на войната между САЩ и Иран според мен вече започваме да навлизаме в най-съществения етап от целия пазарен процес – моментът, в който пазарът спира просто да ценообразува страх и започва да ценообразува реален недостиг.
До този момент от пазара са извадени около 2 милиона барела дневно износ от Близкия изток, а напрежението в региона поставя под риск над 11 милиона барела дневно производство. Това вече сериозно променя глобалния баланс между търсене и предлагане.
На пръв поглед може да изглежда, че ситуацията е относително спокойна – Brent се движи около 100–102 долара, като почти всеки ден има резки движения нагоре и надолу според поредната новина за примирие, удари или дипломатически изказвания.
Само че реалната картина зад кулисите започва да изглежда съвсем различно.
Физическият петрол за незабавна доставка в Европа вече достига близо 150 долара за барел на спот пазара, което е огромна разлика спрямо борсовите котировки и ясен знак, че физическият пазар започва да усеща сериозен недостиг.
Причината е проста – първите седмици след избухването на конфликта рафинериите успяха да издържат благодарение на резерви, стари наличности и предварително договорени доставки. Но след месец и половина тези буфери започват да свършват.
И оттук нататък идва истинският проблем – рафинериите вече ще трябва да купуват нов петрол на пазар, в който барелите стават все по-малко и все по-скъпи.
Точно тук много хора пропускат най-важното: Фючърсният пазар търгува новини, а спот пазарът търгува реалността.
Борсата може да падне с 5 или 10 долара заради новина за примирие.
Но ако физически няма достатъчно наличен петрол за доставка, реалният пазар няма как да падне със същото темпо.
Именно затова според мен истинският ценови натиск тепърва предстои.
Допълнителен сигнал за това е, че Саудитска Арабия вече вдигна продажните си премии до рекордните +19.50 долара над Oman/Dubai benchmark, което е ясен знак, че дори големите производители вече започват да калкулират физическия недостиг.
А какво означава това за България?
Макар да не купуваме директно петрол от района на Ормузкия проток, България е част от европейския пазар и всичко, което се случва с физическите доставки в Европа, рано или късно се отразява и тук.
Това означава, че ако ситуацията се задържи, през следващите седмици е много вероятно да започнем да виждаме нов натиск върху цените на горивата у нас. Защото когато старите наличности свършат, новите доставки ще идват на много по-висока цена. И тогава идва моментът, който повечето хора усещат чак накрая – на колонката.

Продължи с четенето

Горива

Защо петролът поевтинява на борсата, но остава скъп в реалността?

Published

on

By

През последните часове новините звучат обнадеждаващо – напрежението около Иран намалява, договорено е временно примирие, а цените на петрола на борсата започват да спадат.
Ако гледаме само котировките на Brent Crude и West Texas Intermediate, изглежда сякаш най-лошото е зад гърба ни. Само че пазарната ситуация е далеч по-сложна. Борсовите цени бележат спад след новината за примирието, но цените на „спот“ пазара остават високи.
Малко яснота: какво означават „борсова“ и „спот“ цена?
👉 Борсова цена (фючърси) е цена за доставка в бъдеще – например след месец или два. Тя отразява очакванията на пазара: какво мислят инвеститорите, че ще се случи.
👉 Спот цената е за доставка веднага – реални барели, които трябва да стигнат до рафинерията днес или утре.
📌 Най-важната разлика е, че борсата гледа напред, а спот пазарът показва настоящата реалност.
Докато борсите реагират на очакванията, реалният свят се движи по-бавно. И точно там – в реалните доставки – проблемът все още не е решен.
Ормузкият проток остава ключов фактор. Дори при примирие, потокът на петрол не се възстановява за ден. Танкерите не тръгват мигновено, застраховките не се нормализират веднага, а производството не се включва с едно натискане на бутон. В резултат на всичко това физическият петрол продължава да е дефицитен.
И тук се появява разминаването.
На борсата цените падат, защото рискът изглежда по-малък.
Но на спот пазара купувачите все още се борят за реални барели – тук и сега.
Това е причината американският петрол да се търгува с необичайно високи премии – не защото е станал по-добър, а защото просто е наличен.
Тази ситуация показва нещо много важно:
Пазарите не се движат само от новини, а от реални потоци. И понякога има разрив между това, което „очакваме“, и това, което „имаме“.
Ако примирието се задържи, този разрив постепенно ще изчезне. Доставките ще се нормализират и цените ще се подредят. Но ако се окаже временно – пазарът ще реагира отново, и то бързо.
В крайна сметка картината е проста:
📌 На борсата петролът вече е „по-евтин“.
📌 В реалността той все още е „труден за намиране“.
И тук идва най-важният въпрос за повечето хора.
Въпреки спада на борсовите цени, очакванията за бързо поевтиняване на горивата по бензиностанциите най-вероятно ще останат напразни.
Причината е проста: цените на колонките се влияят от реалните доставки (спот пазара), а там недостигът все още е факт
➡️ Докато физическият пазар не се нормализира, ефектът върху крайните цени ще бъде бавен и ограничен.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО