Преди близо две седмици САЩ обявиха, че налагат санкции срещу ПАО «ЛУКОЙЛ» , ПАО «НК «Роснефть» и техните дъщерни дружества по света. Управляващите бяха поставени в ситуация за краткия срок от един месец да намерят решение как рафинерията на Лукойл в Бургас да продължи да работи. Добрата новина за тях е, че преди две години именно заради такива извънредни ситуации бе прието законодателство, което позволява държавата да поеме оперативен контрол над рафинерията, за да гарантира нейната работа.

Законодателството бе прието по времето на правителството на Николай Денков, като икономическия министър Bogdan Bogdanov бе натоварен със задачата да подбере екип от специалисти, които да бъдат в готовност при извънредна ситуация да поемат управлението на рафинерията и съпътстващата инфраструктура към нея. Така, че има изработена законова процедура, има избрани професионалисти, които са поели ангажимент да се отзоват, когато е необходимо. Именно заради това най-логичното решение за правителството бе да се следват стъпките на закона и държавата възможно в май-кратки срокове да поеме контрол над рафинерията. Да, ама не, както казваше един популярен журналист.

Вместо веднага да предприемат решителни действия и да внесат успокоение на пазара, че всичко е под контрол, те направиха точно обратното.

След заседание на Министерски съвет на Република България министър Жечо Станков гръмко заяви, че проблем няма и при спиране на рафинерията държавата ще използва военновремения резерв за горива, който ще стигне за 3 месеца. Едва ли можеше да има по-грешен начин да се подходи към проблема и да се внесе успокоене сред бизнеса.

Близо две седмици управляващите продължиха с мантрата, че горива ще има, че държавния резерв е наличен и че няма да позволят да има криза с горивата. Нито дума обаче какво смятат да правят с рафинерията и какво ще се случи когато резерва от горива свърши, а времето неумолимо си течеше.

Както нямаше никакви проблеми и както нещата уж бяха под контрол изведнъж само за ден всичко рязко се промени. Първо извънредно по спешност се внесе предложение за забрана на износ на дизелово гориво, по процедура, която се прилага само при извънредни ситуации.

След това излезе информация в POLITICO, че българското правителство е поискало отлагане на санкции, като мотивите за това са били, че не могат да се справят с евентуалния недостиг на горива, а незнайно по какви причина намесиха и президента.

Като по команда към редица медии, които се водят близки до управляващите „изтече“ информация, че на Министерски съвет съвместно със службите министрите са били запознати с плана за поемане на оперативен контрол над рафинерията. На това заседание се е обмислила и идеята „още другата седмица“ поемането на оперативен контрол над рафинерията чрез Особен управител и екип от мениджъри.

Явно след две седмици на лутане и хаотични действия ( или бездействия) управляващите взеха да осъзнават сериозността на ситуацията и се разбързаха, но за съжаление бе изгубено ценно време.

Сега за по-малко от 20 дни ще трябва да се назначи особен управител, да се сформира неговия мениджърски екип и да се поеме контрол над рафинерията. Това обаче съвсем не е толкова просто, колкото изглежда.

Първият и най-големия проблем е избраните хора да бъдат убедени да поемат този ангажимент, после да прекратят досегашните си ангажименти, да бъдат назначени на новите позиции, да поемат ефективно контрол над рафинерията, да имат време да се запознаят с действителната ситуация там и да започнат ефективно да работят. И всичко това ако има такива избрани хора, защото през седмицата излезе информацията, че служебния кабинет на Главчев е прекратил процедурата и разпуснал екипа. Ако това е вярно то тепърва ще трябва да се търсят хора.

Да не сме черногледи и да кажем, че поне това е свършено и икономическото министретство има идея как да сформира необходимия екип от професионалсти. Много трудно в последния момент обаче тези хора биха напуснали сегашната си работа и кариера, за да поемат такъв ангажимент към дуржавата, а най-големия риск в прилагането на тази процедура е именно човешкия фактор. Ако вместо доказани професионалисти се назначат удобни, но некомпетентни хора, то резултата ще е катастрофален не само за рафинерията, а и за цялата държава.

Управляващите би трябвало да осъзнават колко отговорно е управлението на една рафинерия, акцизните бази и съпътстващата инфраструктура и какво е значението им за цялата икономика на България. Именно затова силно се надявам ако ще се поема контрол над рафинерията поне този път да не назначат „калинки“, а професионалисти. А дано, ама …