Глобалните открития на петрол се сринаха до най-ниските нива от десетилетието – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Глобалните открития на петрол се сринаха до най-ниските нива от десетилетието

Публикувано преди

на

  • Годишните открити обеми са спаднали от над 20 милиарда барела на еквивалентния петрол (bne) в началото на 2010-те години до едва 5,5 милиарда барела на еквивалентния петрол през 2024 г., въпреки появата на нови хоризонти.

Годишните конвенционални открити обеми някога са били средно над 20 милиарда барела нефтен еквивалент (бне) годишно в началото на 2010-те, но те са паднали до близо една трета от това, като анализ на Rystad Energy показва, че глобалните открития са средно малко над 8 милиарда бне годишно от 2020 г. насам, въпреки няколко забележителни гранични находки в Намибия, Суринам и Гвиана. Отчаяно е, че средната годишна стойност намалява допълнително до около 5,5 милиарда бне между 2023 г. и септември тази година. Свиването отразява стратегическа промяна, при която глобалната карта на проучванията на компаниите за проучване и добив (E&P) се определя по-малко от чистата площ и повече от стратегическата прецизност. Суперголемите компании и националните петролни компании (NOC) стесняват фокуса си върху шепа басейни с голямо въздействие – Оранжевия басейн на Намибия, дълбоководния басейн на Суринам и предсолевия басейн на Бразилия – и богати на инфраструктура проучвания в близките полета, като същевременно се отказват от маргинални, зрели и нисковъзвръщаеми региони. Тези облагодетелствани проучвателни кампании съчетават усъвършенствани набори от данни за подземни ресурси, нискобюджетни връзки в близост до полето, внедряване на цифрови технологии и използване на нисковъглеродни инфраструктури за балансиране на риска с възвръщаемостта.

Тази концентрация на открития в няколко държави или специфични горещи точки – Намибия, Гвиана, Бразилия и Суринам, наред с други – подчертава стесняващата се география на успеха на проучванията и апетита за поемане на риск от глобалните компании за проучване и добив. Граничните държави виждат това като възможност да привлекат чуждестранни инвестиции чрез благоприятни фискални условия, които да им помогнат да генерират приходи и да изградят енергийна сигурност, докато продължаващата оценка на недостатъчно проучените находища, като например ултрадълбоките води или неизползваните стратиграфски капани, предлага на страните с напреднали добивни способности за дългосрочен растеж и начин за спиране на спада в производството.

През последното десетилетие се наблюдава забележима промяна в това къде се крият тези възможности, подчертана от две трансформиращи събития, отварящи басейни по южноатлантическия бряг – и това сега е последвано от Оранжевия басейн край Намибия. Първото беше възходът на ерата до солта, инициирана от откриването от Petrobras на находището Тупи (сега Лула) в басейна Сантос край бреговете на Бразилия през 2006 г. Това откритие предефинира глобалните граници на проучването, като демонстрира способността на индустрията да изобразява и извлича въглеводороди под дебели слоеве сол, които някога са били считани за непроницаеми. Пробивът беше едновременно технологичен и геоложки: подобреното сеизмично изобразяване, насоченото сондиране и подводното инженерство отключиха тип добив, който е убягвал на изследователите в продължение на десетилетия. Втората определяща граница се появи в Гвиана и Суринам, където откритието на Liza от ExxonMobil през 2015 г. в блока Stabroek откри една от най-успешните нови петролни провинции на 21-ви век. Консорциумът, воден от ExxonMobil, е открил до момента приблизително 13 милиарда барела нефтен еквивалент на извличаеми ресурси край бреговете на Гвиана, разпределени в повече от 30 открития, с още 2 милиарда барела нефтен еквивалент от Суринам. Третата и най-скорошна граница сега се разгръща в Оранжевия басейн на Намибия, където откритията през последните три години от Shell, TotalEnergies и Galp Energia откриха това, което мнозина считат за най-обещаващата нова петролна провинция на това десетилетие, служейки като съставка, която би могла да ускори превръщането на южноафриканската страна в основен производител на дълбоководни находища.

Както международните големи петролни компании, така и националните петролни компании продължават да играят ключова роля в поддържането на глобалните проучвания и открити обеми. Въпреки десетилетния спад в конвенционалните открития, тези две групи колективно представляват повечето нови ресурси, открити в световен мащаб, което отразява техните уникални възможности и стратегически приоритети. Според оценките на Rystad Energy, групата от шест големи петролни компании – ExxonMobil, TotalEnergies, Shell, Eni, BP и Chevron – представлява около 22% от откритите обеми от 2015 г. насам. Тези организации остават основните двигатели на граничните проучвания, използвайки усъвършенствано подземно изобразяване, цифров анализ и капиталова сила, за да откриват нови петролни провинции, като същевременно задават нови стандарти за намаляване на времето между откриването и разработването. Междувременно националните петролни компании, които са силно фокусирани върху проучването на своите местни и регионални басейни, балансират националната енергийна сигурност с разширяването на портфолиото си. Компании като Petrobras, ADNOC и QatarEnergy са начело на усилията за проучване, не само за да заменят резервите, но и за да засилят ролята си на видни международни играчи в петролния и газовия сектор. Заедно големите компании и националните наземни компании доминират откритията с голямо въздействие в дълбоките води, които продължават да движат растежа на световното предлагане, докато независимите и по-малките играчи допринасят селективно. Следователно, рискът и потенциалната печалба играят ключова роля при идентифицирането на глобални горещи точки за проучване и очертаването на стратегически перспективи с голямо въздействие, докато мащабните проучвания зависят до голяма степен от организациите, притежаващи както задълбочени технически познания, така и дългосрочен инвестиционен апетит.

Ристад

Под непрекъснато свиващата се крива на откриване на находища се крие драматичен спад в разходите за проучване (expex), които сега се колебаят между 50 и 60 милиарда долара годишно – в сравнение с пика от около 115 милиарда долара през 2013 г. Промяната в развитието на индустрията отразява както външен натиск – климатични политики, внимание от страна на инвеститорите и необходимостта от поддържане на възвръщаемостта – така и вътрешна дисциплина, породена от минали цикли на свръхинвестиране. Въпреки това, тъй като проектните тръбопроводи продължават да се свиват поради намаляване на проучвателната дейност и откритите обеми, проучването и новите открития остават от съществено значение за поддържане на световните доставки на петрол и газ в съответствие с дългосрочното търсене.

Източник: Rystad Energy

Продължи с четенето

Горива

САЩ разрешиха преговори за чуждите активи на „ЛУКойл“ до 13 декември

Published

on

By

Министерството на финансите на САЩ издаде лиценз за преговори за евентуална продажба на чуждестранните активи на „ЛУКойл“ до 13 декември 2025 г. Дотогава е разрешена и работата на задграничните бензиностанции, собственост на компанията. САЩ разрешиха да се провеждат и операции с „ЛУКойл“ и „Роснефт“ за проектите за Карачаганакското и Тенгизкото нефтени находища, както и за Каспийския тръбопроводен консорциум на Казахстан.

Вчера Reuters съобщи, че един от потенциалните купувачи на активите на „ЛУКойл“ е американската инвестиционна компания Carlyle. „ЛУКойл“ също обяви, че води активни преговори с няколко потенциални купувачи за продажбата на своите международни активи. Конкретна сделка ще бъде оповестена едва след сключване на окончателни споразумения и получаване на всички необходими регулаторни одобрения.

САЩ изрично уточняват, че ще одобрят продажба, при която се прекъсват напълно всички връзки с „ЛУКойл“ и парите се внесат в сметка, до която руската компания няма достъп до отмяната на санкциите срещу нея.

Отделен лиценз вчера на българските подразделения на „ЛУКойл“, в това число и рафинерията в Бургас, които ще могат да работят до края на април. Великобритания пък ни издаде дерогация до февруари.

Директорът на НАП Румен Спецов бе назначен вчера за особен търговски управител на четирите фирми на „ЛУКойл“ в България. Назначението предизвика бурна реакция и съмнения за нарушаване на поне два закона. От кабинета обясниха, че са се спрели на Спецов, защото той познавал работата на „ЛУКойл“ по линия на контрола и на прилагането на данъчното законодателство от НАП спрямо дружеството.

Не е ясно как Спецов покрива изискването от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, за не по-малко от 5 години професионален опит при управление в областта на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Освен че като шеф на НАП е събирал и данъците на „Лукойл“.

Юристи алармират, че може да има проблем и със закона за противодействие на корупцията. Според неговия чл.86 лице, което е заемало публична длъжност, какъвто определено е Спецов, няма право в продължение на 1 година след освобождаването си да сключва трудови договори, договори за консултантски услуги или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества, ако в последната година е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол спрямо тях.

segabg.com

Продължи с четенето

Горива

Не, не е шега! Румен Спецов става особен управител на Лукойл

Published

on

By

   Ако някой е имал някакви надежди правителството да се справи успешно със ситуацията с рафинерията, то днес надеждите му вече са окончателно разбити. Избрания Спецов не само няма задължителните поне пет години управленски опит в петролната индустрия, а няма дори един ден стаж в тази област. Остава пълна мистерия кои точно качества на шефа на НАП са наклонили везните именно на него правителството да повери рафинерията в Бургас, а от там и оцеляването на родната икономика.
   Едва ли в България няма добри специалисти, които да имат необходимия опит и познания да заемат тази длъжност и е необяснимо защо не са водени разговори с такива хора. След като стана ясно, че още 2023 година е имало избран екип от специалисти би било редно да получим информация кои са те, какъв е техния опит и водени ли са изобщо разговори с тях.
   Според мен с избора на Румен Спецов има голяма опасност да не можем да избегнем кризата с Лукойл, а напротив – тя да се задълбочи, което да доведе до високи цени и недостиг на горива. Силно се надявам да не се окажа за пореден път лош пророк.

Продължи с четенето

Горива

„Лукойл“ са поискали от САЩ отсрочка за влизането на санкциите

Published

on

By

„Лукойл“ са поискали от Министерството на финансите на САЩ отсрочка при въвеждането на санкциите. Новината е съобщена от Ройтерс, която се позовава на трима независими източници. Според запознати мотивите на руската компания са, че води разговори за продажбата на международните си активи и за това и е необходимо още време. Засега обача няма яснота с кого се водят предоворите за продажба и дали изобщо има компания, с която се водят разговори.

reuters.com

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО