Глобалните открития на петрол се сринаха до най-ниските нива от десетилетието – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Глобалните открития на петрол се сринаха до най-ниските нива от десетилетието

Публикувано преди

на

  • Годишните открити обеми са спаднали от над 20 милиарда барела на еквивалентния петрол (bne) в началото на 2010-те години до едва 5,5 милиарда барела на еквивалентния петрол през 2024 г., въпреки появата на нови хоризонти.

Годишните конвенционални открити обеми някога са били средно над 20 милиарда барела нефтен еквивалент (бне) годишно в началото на 2010-те, но те са паднали до близо една трета от това, като анализ на Rystad Energy показва, че глобалните открития са средно малко над 8 милиарда бне годишно от 2020 г. насам, въпреки няколко забележителни гранични находки в Намибия, Суринам и Гвиана. Отчаяно е, че средната годишна стойност намалява допълнително до около 5,5 милиарда бне между 2023 г. и септември тази година. Свиването отразява стратегическа промяна, при която глобалната карта на проучванията на компаниите за проучване и добив (E&P) се определя по-малко от чистата площ и повече от стратегическата прецизност. Суперголемите компании и националните петролни компании (NOC) стесняват фокуса си върху шепа басейни с голямо въздействие – Оранжевия басейн на Намибия, дълбоководния басейн на Суринам и предсолевия басейн на Бразилия – и богати на инфраструктура проучвания в близките полета, като същевременно се отказват от маргинални, зрели и нисковъзвръщаеми региони. Тези облагодетелствани проучвателни кампании съчетават усъвършенствани набори от данни за подземни ресурси, нискобюджетни връзки в близост до полето, внедряване на цифрови технологии и използване на нисковъглеродни инфраструктури за балансиране на риска с възвръщаемостта.

Тази концентрация на открития в няколко държави или специфични горещи точки – Намибия, Гвиана, Бразилия и Суринам, наред с други – подчертава стесняващата се география на успеха на проучванията и апетита за поемане на риск от глобалните компании за проучване и добив. Граничните държави виждат това като възможност да привлекат чуждестранни инвестиции чрез благоприятни фискални условия, които да им помогнат да генерират приходи и да изградят енергийна сигурност, докато продължаващата оценка на недостатъчно проучените находища, като например ултрадълбоките води или неизползваните стратиграфски капани, предлага на страните с напреднали добивни способности за дългосрочен растеж и начин за спиране на спада в производството.

През последното десетилетие се наблюдава забележима промяна в това къде се крият тези възможности, подчертана от две трансформиращи събития, отварящи басейни по южноатлантическия бряг – и това сега е последвано от Оранжевия басейн край Намибия. Първото беше възходът на ерата до солта, инициирана от откриването от Petrobras на находището Тупи (сега Лула) в басейна Сантос край бреговете на Бразилия през 2006 г. Това откритие предефинира глобалните граници на проучването, като демонстрира способността на индустрията да изобразява и извлича въглеводороди под дебели слоеве сол, които някога са били считани за непроницаеми. Пробивът беше едновременно технологичен и геоложки: подобреното сеизмично изобразяване, насоченото сондиране и подводното инженерство отключиха тип добив, който е убягвал на изследователите в продължение на десетилетия. Втората определяща граница се появи в Гвиана и Суринам, където откритието на Liza от ExxonMobil през 2015 г. в блока Stabroek откри една от най-успешните нови петролни провинции на 21-ви век. Консорциумът, воден от ExxonMobil, е открил до момента приблизително 13 милиарда барела нефтен еквивалент на извличаеми ресурси край бреговете на Гвиана, разпределени в повече от 30 открития, с още 2 милиарда барела нефтен еквивалент от Суринам. Третата и най-скорошна граница сега се разгръща в Оранжевия басейн на Намибия, където откритията през последните три години от Shell, TotalEnergies и Galp Energia откриха това, което мнозина считат за най-обещаващата нова петролна провинция на това десетилетие, служейки като съставка, която би могла да ускори превръщането на южноафриканската страна в основен производител на дълбоководни находища.

Както международните големи петролни компании, така и националните петролни компании продължават да играят ключова роля в поддържането на глобалните проучвания и открити обеми. Въпреки десетилетния спад в конвенционалните открития, тези две групи колективно представляват повечето нови ресурси, открити в световен мащаб, което отразява техните уникални възможности и стратегически приоритети. Според оценките на Rystad Energy, групата от шест големи петролни компании – ExxonMobil, TotalEnergies, Shell, Eni, BP и Chevron – представлява около 22% от откритите обеми от 2015 г. насам. Тези организации остават основните двигатели на граничните проучвания, използвайки усъвършенствано подземно изобразяване, цифров анализ и капиталова сила, за да откриват нови петролни провинции, като същевременно задават нови стандарти за намаляване на времето между откриването и разработването. Междувременно националните петролни компании, които са силно фокусирани върху проучването на своите местни и регионални басейни, балансират националната енергийна сигурност с разширяването на портфолиото си. Компании като Petrobras, ADNOC и QatarEnergy са начело на усилията за проучване, не само за да заменят резервите, но и за да засилят ролята си на видни международни играчи в петролния и газовия сектор. Заедно големите компании и националните наземни компании доминират откритията с голямо въздействие в дълбоките води, които продължават да движат растежа на световното предлагане, докато независимите и по-малките играчи допринасят селективно. Следователно, рискът и потенциалната печалба играят ключова роля при идентифицирането на глобални горещи точки за проучване и очертаването на стратегически перспективи с голямо въздействие, докато мащабните проучвания зависят до голяма степен от организациите, притежаващи както задълбочени технически познания, така и дългосрочен инвестиционен апетит.

Ристад

Под непрекъснато свиващата се крива на откриване на находища се крие драматичен спад в разходите за проучване (expex), които сега се колебаят между 50 и 60 милиарда долара годишно – в сравнение с пика от около 115 милиарда долара през 2013 г. Промяната в развитието на индустрията отразява както външен натиск – климатични политики, внимание от страна на инвеститорите и необходимостта от поддържане на възвръщаемостта – така и вътрешна дисциплина, породена от минали цикли на свръхинвестиране. Въпреки това, тъй като проектните тръбопроводи продължават да се свиват поради намаляване на проучвателната дейност и откритите обеми, проучването и новите открития остават от съществено значение за поддържане на световните доставки на петрол и газ в съответствие с дългосрочното търсене.

Източник: Rystad Energy

Продължи с четенето

Горива

Как конфликтът около Иран отвори нова възможност за Либия

Published

on

By

Поредната ескалация около Иран напомни на пазарите колко крехък остава глобалният енергиен баланс. Само за дни рискът от напрежение в Ормузкия проток – маршрут, през който преминава близо 20% от световния петрол – изстреля цените над 115 долара за барел и върна страха от нов енергиен шок.
Вашингтон реагира по стандартния сценарий: освобождаване на стратегически резерви и ограничени мерки за облекчаване на доставките. Но подобни ходове имат краткосрочен ефект – те охлаждат пазара временно, без да решават основния проблем: липсата на достатъчно ново и сигурно предлагане.
Именно тук Либия отново влиза във фокуса на анализаторите.
С приблизително 48 милиарда барела доказани резерви – най-големите в Африка – страната остава един от най-недооценените енергийни активи в света. Още по-важно е, че либийският суров петрол е лек и сладък – сорт, който е особено ценен за европейските рафинерии и все по-труден за заместване.
Преди политическия срив след 2011 г. Либия добиваше около 1,6–1,7 милиона барела дневно. При стабилна вътрешна среда и възстановяване на инвестициите, производството има потенциал да надхвърли 2 милиона барела дневно – ниво, което би могло да даде реално отражение върху глобалния баланс на предлагането.
Значението на подобен сценарий далеч надхвърля чистите обеми. На петролния пазар цената се движи не само от реалното производство, но и от очакванията. Самият сигнал, че Либия може устойчиво да върне значителни количества на пазара, би бил достатъчен да намали рисковата премия и да внесе повече увереност сред търговците и инвеститорите.
Допълнителен стратегически фактор е и географията. За разлика от производителите в Персийския залив, либийският петрол достига Европа през Средиземно море, без да преминава през Ормузкия проток. Това превръща страната в логична алтернатива за европейските пазари в период на нестабилност в Близкия изток.
Историята често показва, че всяка криза пренарежда пазарните възможности. И докато настоящият конфликт около Иран създава нов натиск върху глобалните доставки, той едновременно поставя Либия в позиция, от която може да се превърне в един от най-важните фактори за бъдещото стабилизиране на пазара.
Понякога най-големите възможности в енергетиката се раждат именно там, където пазарът вижда най-големите рискове.

Продължи с четенето

Горива

Петролният пазар навлиза в нова фаза на кризата

Published

on

By

45 дни след началото на войната между САЩ и Иран според мен вече започваме да навлизаме в най-съществения етап от целия пазарен процес – моментът, в който пазарът спира просто да ценообразува страх и започва да ценообразува реален недостиг.
До този момент от пазара са извадени около 2 милиона барела дневно износ от Близкия изток, а напрежението в региона поставя под риск над 11 милиона барела дневно производство. Това вече сериозно променя глобалния баланс между търсене и предлагане.
На пръв поглед може да изглежда, че ситуацията е относително спокойна – Brent се движи около 100–102 долара, като почти всеки ден има резки движения нагоре и надолу според поредната новина за примирие, удари или дипломатически изказвания.
Само че реалната картина зад кулисите започва да изглежда съвсем различно.
Физическият петрол за незабавна доставка в Европа вече достига близо 150 долара за барел на спот пазара, което е огромна разлика спрямо борсовите котировки и ясен знак, че физическият пазар започва да усеща сериозен недостиг.
Причината е проста – първите седмици след избухването на конфликта рафинериите успяха да издържат благодарение на резерви, стари наличности и предварително договорени доставки. Но след месец и половина тези буфери започват да свършват.
И оттук нататък идва истинският проблем – рафинериите вече ще трябва да купуват нов петрол на пазар, в който барелите стават все по-малко и все по-скъпи.
Точно тук много хора пропускат най-важното: Фючърсният пазар търгува новини, а спот пазарът търгува реалността.
Борсата може да падне с 5 или 10 долара заради новина за примирие.
Но ако физически няма достатъчно наличен петрол за доставка, реалният пазар няма как да падне със същото темпо.
Именно затова според мен истинският ценови натиск тепърва предстои.
Допълнителен сигнал за това е, че Саудитска Арабия вече вдигна продажните си премии до рекордните +19.50 долара над Oman/Dubai benchmark, което е ясен знак, че дори големите производители вече започват да калкулират физическия недостиг.
А какво означава това за България?
Макар да не купуваме директно петрол от района на Ормузкия проток, България е част от европейския пазар и всичко, което се случва с физическите доставки в Европа, рано или късно се отразява и тук.
Това означава, че ако ситуацията се задържи, през следващите седмици е много вероятно да започнем да виждаме нов натиск върху цените на горивата у нас. Защото когато старите наличности свършат, новите доставки ще идват на много по-висока цена. И тогава идва моментът, който повечето хора усещат чак накрая – на колонката.

Продължи с четенето

Горива

Защо петролът поевтинява на борсата, но остава скъп в реалността?

Published

on

By

През последните часове новините звучат обнадеждаващо – напрежението около Иран намалява, договорено е временно примирие, а цените на петрола на борсата започват да спадат.
Ако гледаме само котировките на Brent Crude и West Texas Intermediate, изглежда сякаш най-лошото е зад гърба ни. Само че пазарната ситуация е далеч по-сложна. Борсовите цени бележат спад след новината за примирието, но цените на „спот“ пазара остават високи.
Малко яснота: какво означават „борсова“ и „спот“ цена?
👉 Борсова цена (фючърси) е цена за доставка в бъдеще – например след месец или два. Тя отразява очакванията на пазара: какво мислят инвеститорите, че ще се случи.
👉 Спот цената е за доставка веднага – реални барели, които трябва да стигнат до рафинерията днес или утре.
📌 Най-важната разлика е, че борсата гледа напред, а спот пазарът показва настоящата реалност.
Докато борсите реагират на очакванията, реалният свят се движи по-бавно. И точно там – в реалните доставки – проблемът все още не е решен.
Ормузкият проток остава ключов фактор. Дори при примирие, потокът на петрол не се възстановява за ден. Танкерите не тръгват мигновено, застраховките не се нормализират веднага, а производството не се включва с едно натискане на бутон. В резултат на всичко това физическият петрол продължава да е дефицитен.
И тук се появява разминаването.
На борсата цените падат, защото рискът изглежда по-малък.
Но на спот пазара купувачите все още се борят за реални барели – тук и сега.
Това е причината американският петрол да се търгува с необичайно високи премии – не защото е станал по-добър, а защото просто е наличен.
Тази ситуация показва нещо много важно:
Пазарите не се движат само от новини, а от реални потоци. И понякога има разрив между това, което „очакваме“, и това, което „имаме“.
Ако примирието се задържи, този разрив постепенно ще изчезне. Доставките ще се нормализират и цените ще се подредят. Но ако се окаже временно – пазарът ще реагира отново, и то бързо.
В крайна сметка картината е проста:
📌 На борсата петролът вече е „по-евтин“.
📌 В реалността той все още е „труден за намиране“.
И тук идва най-важният въпрос за повечето хора.
Въпреки спада на борсовите цени, очакванията за бързо поевтиняване на горивата по бензиностанциите най-вероятно ще останат напразни.
Причината е проста: цените на колонките се влияят от реалните доставки (спот пазара), а там недостигът все още е факт
➡️ Докато физическият пазар не се нормализира, ефектът върху крайните цени ще бъде бавен и ограничен.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО