Рафинерията на Лукойл в Бургас потъва в загуба от 107 млн. евро на фона на санкциите на ЕС – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Рафинерията на Лукойл в Бургас потъва в загуба от 107 млн. евро на фона на санкциите на ЕС

Публикувано преди

на

Руската петролна рафинерия „Лукойл Нефтохим“ край Бургас, най-голямата на Балканите, отчете голяма загуба от 213 милиона лева (107 милиона евро) за 2025 г., което означава, че компанията е получила повече от българското правителство, отколкото е платила данъци.

Финансовите резултати бяха подчертани от Владислав Панев, икономист и бивш депутат от либералната опозиционна коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“. Панев предположи, че това може да се тълкува като непряко бюджетно финансиране на войната на Русия в Украйна.

„Лукойл Нефтохим отново не плаща данъци, след като отчете загуба от 213 милиона лева за 2024 г. За поредна година руската компания взема повече от държавата, отколкото връща. Всъщност не дава нищо. Време е депутатите да променят схемата за компенсиране на електроенергията за небитови потребители, за да не се окаже, че цялата страна единодушно спонсорира войната на Путин в Украйна. Точно това се случва сега и е скандално“, коментира Панев.

Междувременно единствената рафинерия в България продължава да получава субсидии от София. По програмата за компенсиране на високите цени на електроенергията за бизнеса, „Лукойл Нефтохим“ получи 23 милиона лева (11,6 милиона евро) от държавния бюджет на България през 2024 г.

Рафинерията отчита печалби през последните три години поред, когато България оставаше единствената държава членка на ЕС, която все още преработва руски суров петрол. Преди това компанията отдавна беше заподозряна, че прехвърля печалби към швейцарското си търговско подразделение Litasco, оставяйки българското си дъщерно дружество да регистрира загуби и да избягва данъчни задължения.

Най-голямата отчетена загуба на Лукойл в България е през 2020 г., когато компанията регистрира дефицит от 509 милиона лева (255 милиона евро). След това компанията внезапно излезе на печалба в продължение на три последователни години, плащайки данъци, преди да се върне на червено през 2024 г., което съвпадна с новите ограничения на ЕС върху руския суров петрол.

В официалното си подаване до българските власти руската компания заяви, че санкциите, свързани с войната в Украйна, са основният двигател за влошаването на финансовите ѝ резултати. „Лукойл Нефтохим“ заяви, че е спряла напълно вноса на петрол от Русия и е преминала към „неруски, значително по-скъпи видове суров петрол“.

В същото време Брюксел сигнализира, че може да санкционира Лукойл за експлоатацията на „сянка на флота“, предназначена да заобиколи ограниченията на ЕС за петрол.

През последните две години се спекулира, че Лукойл може да продаде българския си бизнес. През юни най-влиятелният депутат, подкрепящ управляващата коалиция, Делян Пеевски, призова държавата да закупи рафинерията в Бургас, описвайки я като стратегически актив. Правителството не е приело предложението.

През август руският посланик в София, Елеонора Митрофанова, заяви, че дъщерните дружества на Лукойл в България често са „подложени на натиск“ от държавните власти. Тя отбеляза, че през юни Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е започнала поредно разследване на компанията, добавяйки: „Не е изненадващо, че московската централа обмисля продажбата на всичко, въпреки че доколкото знаем, все още не е взето окончателно решение.“

В момента КЗК проверява Лукойл Нефтохим Бургас и Лукойл България за евентуални пазарни злоупотреби в сектора на горивата през последните две години.

В официална жалба до регулатора по-рано тази година Пеевски твърди, че има сериозни доказателства, че потребителите и бизнесът са били ощетени от умишлено ограничаване на вноса на горива, което е позволило на Лукойл да доминира на българския пазар с мълчаливото съгласие на други играчи – практика, която е повишила цените.

Българският антитръстов орган досега е глобил Лукойл с над 260 милиона лева (130,1 милиона евро) за злоупотреба с господстващо положение на пазара.

Източник: eualive.net

Горива

Как конфликтът около Иран отвори нова възможност за Либия

Published

on

By

Поредната ескалация около Иран напомни на пазарите колко крехък остава глобалният енергиен баланс. Само за дни рискът от напрежение в Ормузкия проток – маршрут, през който преминава близо 20% от световния петрол – изстреля цените над 115 долара за барел и върна страха от нов енергиен шок.
Вашингтон реагира по стандартния сценарий: освобождаване на стратегически резерви и ограничени мерки за облекчаване на доставките. Но подобни ходове имат краткосрочен ефект – те охлаждат пазара временно, без да решават основния проблем: липсата на достатъчно ново и сигурно предлагане.
Именно тук Либия отново влиза във фокуса на анализаторите.
С приблизително 48 милиарда барела доказани резерви – най-големите в Африка – страната остава един от най-недооценените енергийни активи в света. Още по-важно е, че либийският суров петрол е лек и сладък – сорт, който е особено ценен за европейските рафинерии и все по-труден за заместване.
Преди политическия срив след 2011 г. Либия добиваше около 1,6–1,7 милиона барела дневно. При стабилна вътрешна среда и възстановяване на инвестициите, производството има потенциал да надхвърли 2 милиона барела дневно – ниво, което би могло да даде реално отражение върху глобалния баланс на предлагането.
Значението на подобен сценарий далеч надхвърля чистите обеми. На петролния пазар цената се движи не само от реалното производство, но и от очакванията. Самият сигнал, че Либия може устойчиво да върне значителни количества на пазара, би бил достатъчен да намали рисковата премия и да внесе повече увереност сред търговците и инвеститорите.
Допълнителен стратегически фактор е и географията. За разлика от производителите в Персийския залив, либийският петрол достига Европа през Средиземно море, без да преминава през Ормузкия проток. Това превръща страната в логична алтернатива за европейските пазари в период на нестабилност в Близкия изток.
Историята често показва, че всяка криза пренарежда пазарните възможности. И докато настоящият конфликт около Иран създава нов натиск върху глобалните доставки, той едновременно поставя Либия в позиция, от която може да се превърне в един от най-важните фактори за бъдещото стабилизиране на пазара.
Понякога най-големите възможности в енергетиката се раждат именно там, където пазарът вижда най-големите рискове.

Продължи с четенето

Горива

Петролният пазар навлиза в нова фаза на кризата

Published

on

By

45 дни след началото на войната между САЩ и Иран според мен вече започваме да навлизаме в най-съществения етап от целия пазарен процес – моментът, в който пазарът спира просто да ценообразува страх и започва да ценообразува реален недостиг.
До този момент от пазара са извадени около 2 милиона барела дневно износ от Близкия изток, а напрежението в региона поставя под риск над 11 милиона барела дневно производство. Това вече сериозно променя глобалния баланс между търсене и предлагане.
На пръв поглед може да изглежда, че ситуацията е относително спокойна – Brent се движи около 100–102 долара, като почти всеки ден има резки движения нагоре и надолу според поредната новина за примирие, удари или дипломатически изказвания.
Само че реалната картина зад кулисите започва да изглежда съвсем различно.
Физическият петрол за незабавна доставка в Европа вече достига близо 150 долара за барел на спот пазара, което е огромна разлика спрямо борсовите котировки и ясен знак, че физическият пазар започва да усеща сериозен недостиг.
Причината е проста – първите седмици след избухването на конфликта рафинериите успяха да издържат благодарение на резерви, стари наличности и предварително договорени доставки. Но след месец и половина тези буфери започват да свършват.
И оттук нататък идва истинският проблем – рафинериите вече ще трябва да купуват нов петрол на пазар, в който барелите стават все по-малко и все по-скъпи.
Точно тук много хора пропускат най-важното: Фючърсният пазар търгува новини, а спот пазарът търгува реалността.
Борсата може да падне с 5 или 10 долара заради новина за примирие.
Но ако физически няма достатъчно наличен петрол за доставка, реалният пазар няма как да падне със същото темпо.
Именно затова според мен истинският ценови натиск тепърва предстои.
Допълнителен сигнал за това е, че Саудитска Арабия вече вдигна продажните си премии до рекордните +19.50 долара над Oman/Dubai benchmark, което е ясен знак, че дори големите производители вече започват да калкулират физическия недостиг.
А какво означава това за България?
Макар да не купуваме директно петрол от района на Ормузкия проток, България е част от европейския пазар и всичко, което се случва с физическите доставки в Европа, рано или късно се отразява и тук.
Това означава, че ако ситуацията се задържи, през следващите седмици е много вероятно да започнем да виждаме нов натиск върху цените на горивата у нас. Защото когато старите наличности свършат, новите доставки ще идват на много по-висока цена. И тогава идва моментът, който повечето хора усещат чак накрая – на колонката.

Продължи с четенето

Горива

Защо петролът поевтинява на борсата, но остава скъп в реалността?

Published

on

By

През последните часове новините звучат обнадеждаващо – напрежението около Иран намалява, договорено е временно примирие, а цените на петрола на борсата започват да спадат.
Ако гледаме само котировките на Brent Crude и West Texas Intermediate, изглежда сякаш най-лошото е зад гърба ни. Само че пазарната ситуация е далеч по-сложна. Борсовите цени бележат спад след новината за примирието, но цените на „спот“ пазара остават високи.
Малко яснота: какво означават „борсова“ и „спот“ цена?
👉 Борсова цена (фючърси) е цена за доставка в бъдеще – например след месец или два. Тя отразява очакванията на пазара: какво мислят инвеститорите, че ще се случи.
👉 Спот цената е за доставка веднага – реални барели, които трябва да стигнат до рафинерията днес или утре.
📌 Най-важната разлика е, че борсата гледа напред, а спот пазарът показва настоящата реалност.
Докато борсите реагират на очакванията, реалният свят се движи по-бавно. И точно там – в реалните доставки – проблемът все още не е решен.
Ормузкият проток остава ключов фактор. Дори при примирие, потокът на петрол не се възстановява за ден. Танкерите не тръгват мигновено, застраховките не се нормализират веднага, а производството не се включва с едно натискане на бутон. В резултат на всичко това физическият петрол продължава да е дефицитен.
И тук се появява разминаването.
На борсата цените падат, защото рискът изглежда по-малък.
Но на спот пазара купувачите все още се борят за реални барели – тук и сега.
Това е причината американският петрол да се търгува с необичайно високи премии – не защото е станал по-добър, а защото просто е наличен.
Тази ситуация показва нещо много важно:
Пазарите не се движат само от новини, а от реални потоци. И понякога има разрив между това, което „очакваме“, и това, което „имаме“.
Ако примирието се задържи, този разрив постепенно ще изчезне. Доставките ще се нормализират и цените ще се подредят. Но ако се окаже временно – пазарът ще реагира отново, и то бързо.
В крайна сметка картината е проста:
📌 На борсата петролът вече е „по-евтин“.
📌 В реалността той все още е „труден за намиране“.
И тук идва най-важният въпрос за повечето хора.
Въпреки спада на борсовите цени, очакванията за бързо поевтиняване на горивата по бензиностанциите най-вероятно ще останат напразни.
Причината е проста: цените на колонките се влияят от реалните доставки (спот пазара), а там недостигът все още е факт
➡️ Докато физическият пазар не се нормализира, ефектът върху крайните цени ще бъде бавен и ограничен.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО