ЕС понижи тавана на руския петрол до 47,60 долара – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

ЕС понижи тавана на руския петрол до 47,60 долара

Публикувано преди

на

  • Европейският съюз одобри нов пакет от санкции срещу Русия и Беларус, включително значително намаляване на тавана на цената на руския петрол до 47,6 долара за барел, независимо от страните от Г-7. Новият таван на петролните цени, който е с 15% по-нисък от средната пазарна цена на руския суров петрол, включва обещание за „динамичен преглед“ за редовни корекции.

Европейският съюз намали тавана на цените на руския суров петрол от 60 долара на 47,60 долара за барел, след като прие в петък 18-ия пакет от санкции срещу Русия, насочени към още сто танкера от „сенчестата флотилия“, търговията с енергия и търговците и банките, които я осъществяват. 

След седмици на преговори и забавяне на необходимото единодушно одобрение от страна на Словакия на пакета от санкции, ЕС най-накрая се съгласи с новите санкции, след като Словакия оттегли ветото си . Словакия обвърза оттеглянето на ветото си с получаването на достатъчни гаранции за енергийна сигурност след 1 януари 2028 г., когато ЕС планира да спре всички доставки на руски газ. 

Словакия продължава да получава руски газ по тръбопровод през Балканите и има споразумение за доставка с Газпром до 2034 г.  Новите санкции целят да ограничат приходите на Русия от енергетика, като по-ниският ценови таван „го привежда в съответствие с настоящите световни цени на петрола“, заяви ЕС.  Механизмът за ограничаване на цените, определен от Г-7 и ЕС, гласи, че руските доставки на суров петрол до трети страни могат да използват западна застраховка и финансиране, ако товарите се продават на или под тавана от 60 долара за барел.  

САЩ не са се присъединили към по-ниския ценови таван на ЕС, така че не е сигурно дали по-ниският таван би оказал влияние върху търговията с петрол на Русия.  ЕС въвежда и автоматичен и динамичен механизъм за промяна на тавана на цените на петрола и за гарантиране на неговата ефективност, заявиха от ЕС. 

ЕС също така налага пълна забрана за транзакции по газопроводите „Северен поток 1“ и „2“, включително за предоставяне на стоки или услуги, като по този начин предотвратява завършването, поддръжката, експлоатацията и всякакво бъдещо използване на тръбопроводите „Северен поток 1“ и „2“. 

Блокът е насочен и към допълнителни 105 кораба от „сянката флотилия“, които ще бъдат обект на забрана за достъп до пристанища и забрана за предоставяне на широк спектър от услуги, свързани с морския транспорт, с което общият брой на корабите в черния списък ще достигне 444. 

ЕС разшири санкциите срещу организации, извършващи бизнес с руски петрол, включително чрез замразяване на активи, забрани за пътуване и забрани за предоставяне на ресурси. Блокът е насочен към руски и международни компании, управляващи кораби от сенчестия флот, търговци на руски суров петрол и основен клиент на сенчестия флот – рафинерия в Индия, чийто основен акционер е „Роснефт“. 

ЕС вече забранява вноса на рафинирани петролни продукти, произведени от руски суров петрол и идващи от всяка трета държава – с изключение на Канада, Норвегия, Швейцария, Обединеното кралство и Съединените щати – като по този начин предотвратява достигането на руския суров петрол до пазара на ЕС през задната врата.  

„Ще продължим да увеличаваме разходите, така че спирането на агресията да се превърне в единствения път напред за Москва“, заяви Кая Калас, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. 

oilprice.com

Горива

Петролната динамика през 2026: Спад, напрежение и прогнозни сценарии

Published

on

By

   Тази сутрин на азиатските борси петрола сорт Brent се покачи до $64.09/barrel, а WTI (САЩ) — $59.73/barrel. Това е седмичен пик от седем седмици, като причината са очаквания за ограничения в доставките и
геополитическа несигурност
Нарастващите вътрешни протести в Иран, потенциал за външна интервенция и риск от прекъсване на износа са сред основните причини за добавяне на геополитична премия към цената на петрола. Анализаторите оценяват тази премия на приблизително $3–4/barrel в момента.
Този регион е критичен за световните доставки: около 20% от нефто- и петролопродуктите минават през протока Ормуз — ключов световен транзитен път. Всякаква заплаха за неговото функциониране може да доведе до значителни движения на пазара.
Украински атаки срещу енергийна инфраструктура на Русия допълнително увеличават несигурността в доставките. В по-дългосрочен план политически промени във Венецуела също ще могат както да увеличат, така и да ограничат глобалните доставки в зависимост от това колко скоро страната успее да възстанови и стабилизира петролния си износ.
Прогнозите за 2026 година
са за по-ниски цени, с средно около $56/barrel за Brent и $52 WTI, поради очаквано излишно предлагане на пазара. Въпреки текущите по-високи цени, очакваното натрупване на запаси и свободни доставки могат да окажат силен натиск надолу. Тази тенденция не изключва резки, макар и временни, покачвания, дори над $90–$100/barrel, ако възникнат реални заплахи за доставки.
Световното търсене остава чувствително към икономически цикли — при продължаване на забавянето на растежа, търсенето може да отслабне. Растеж в Азия (особено Китай) остава ключов двигател, но еволюцията там остава несигурна.
Сценарии за средносрочната тенденция
Базовият (най-вероятен) сценарий е за цени около $60–$70/barrel (Brent) през следващите месеци, с леки колебания.
Високо рисковия ( малко вероятен) сценарий е възможен ако конфликтите в Близкия Изток ескалират, цените могат да скочат над $80–$100/barrel временно. Реална заплаха за ключови маршрути (като протока Oрмуз) би катапултирала котировките. Развитието на този сценарий зависи основно от трудно прогнозируемите действия на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Мечи сценарий (слаб растеж на търсенето) е възможен при натрупване на излишък в световните запаси и слаб икономически растеж — цените могат да понижат под $55/barrel като средно ниво.
Като цяло петролният пазар остава волатилен и чувствителен към геополитически събития, особено ситуацията в Иран и Близкия Изток. Макар краткосрочните движения да са предимно в посока нагоре поради геополитичния риск, средносрочната тенденция зависи от балансa между предлагане и търсене, степента на ескалация на конфликтите и възможното засилване на доставките от САЩ, Русия и други.
Възможно е цените да останат устойчиви или леко да се понижат през 2026, ако геополитическото напрежение намалее, но всяко ново събитие, което застраши доставки, ще предизвика бързи покачвания.
*Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето

Горива

Руското производство на петрол спада поради американските санкции

Published

on

By

Производството на суров петрол в Русия спадна до 9,326 милиона барела (б/д) през декември, което е с над 100 000 б/д по-малко от ноември и с близо 250 000 б/д по-малко от квотата на Москва в ОПЕК+, съобщиха източници, запознати с класифицирани правителствени данни, пред Bloomberg в петък.

Новите санкции на САЩ срещу водещите руски производители Роснефт и Лукойл доведоха до по-ниското производство на суров петрол в края на миналата година. Обемите на руския суров петрол се натрупаха в плаващи хранилища на фона на колебанието на купувачите, ниския свободен капацитет за съхранение на сушата и атаките с украински дронове срещу инфраструктурата за износ и рафиниране, което ограничава способността на Русия да изпомпва повече петрол предвид ниския свободен капацитет за съхранение.

Русия не е отчитала данни за производството на петрол от началото на 2022 г., след като класифицира данните си за енергийното производство малко след нахлуването в Украйна. Американските санкции ограничават експортните пазари на Русия, тъй като индийските рафинерии се отказаха от покупки от вече санкционирани компании, въпреки че някои от тях имат срочни споразумения с петролния гигант Роснефт.

Bloomberg

Продължи с четенето

Горива

Защо Венецуела е толкова важна за Тръмп?

Published

on

By

   Външната политика на САЩ често се превръща в огледало на вътрешнополитическите приоритети. Така е и с Венецуела – страна, която далеч надхвърля регионалното си значение и се превърна в ключов фактор в стратегическите разчети на администрацията на Доналд Тръмп. Но защо именно Каракас зае толкова централно място в политическия му дневен ред и защо САЩ прибегна до безпрецедентна атака и залавяне на президента Николас Мадуро?
   За Тръмп залавянето на президента Мадуро е не само демострацията на сила, а и политическото послание. Венецуела е стратегически важна точка в Латинска Америка – регион, който САЩ традиционно разглеждат като своя сфера на влияние. За президента Тръмп конфронтацията с режима на Николас Мадуро беше възможност да демонстрира твърдост срещу авторитарни режими, подкрепяни от Русия, Китай и Иран. По този начин политиката спрямо Каракас излезе далеч отвъд контекста на региона и се вписа в по-широката геополитическа борба за власт и влияние. По този начин Тръмп демонстрира решителност и изпраща ясно послание, че САЩ се връща във времената на твърда външна политика
   Петролът е много важен, но той не е единствената цел! Въпреки, че в момента Венецуела има изключително остаряла инфраструктура, зле поддържани съоръжения и произвежда сравнително малко суров петрол, то тя разполага с най-големите потвърдени петролни запаси в света. Това е ключовата причина Тръмп да иска контрол над Венецуела. Достъпът до този ресурс, регулирането му и контрола върху него ще направи САЩ ключов икономически фактор в световната икономика. Тръмп работи в посока на дългосрочна енергийна независимост на САЩ и превръщането на страната в лидер на световния енергиен пазар.
   Първоначалните анализи показват, че за да може да се развие реалния потенциал на производство на Венецуела ще са необходими 10 години и инвестиции от около 100 милиарда долара. Това сериозен ресурс, който ако бъде инвестиран ще се изплати далеч напред в годините. Такава инвестиция в такъв рисков район не би направила никоя компания без да има силна държавна подкрепа. Амбициите на Тръмп са американски компании да инвестират и чрез тях САЩ да сложат ръка на ресурсите. По този начин в дългосрочен план те ще могат да доминират над ОПЕК, тъй като ще имат ресурса да залеят пазара с петрол и да сринат цената му по всяко време. Това вече ще им позволи да контролират еднолично цената на петрола, а от там да влияят пряко на световната икономика, което е и истинската причина Тръмп да иска контрол над ресурсите на Венецуела.
  Допълнителен бонус за Тръмп ще бъдат и гласовете на емигрантите от Латинска Америка, тъй като политиката към Венецуела има и избирателно измерение. Силните венецуелски и кубински диаспори в САЩ, особено във Флорида – ключов щат във всяка предизборна надпревара – оказват сериозно влияние при избори. Твърдата линия срещу режима на Мадуро е и послание, насочено пряко към тези общности преди ключовите избори в САЩ. Тръмп се нуждае от победа на републиканците, за да може да запази контрола над законодателната власт. В крайна сметка става въпрос за власт и за пари, много пари!

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО