Когато пътната полиция нареди спиране от движение на автомобил заради затъмнени стъкла и глоби водача му, кой носи доказателствената тежест при обжалване? Т.е. КАТ ли следва да докаже, че поставянето на тъмно фолио е недопустимо, или шофьорът, че светлопропускливостта на стъклата е в нормите?

По този въпрос да бъде образувано тълкувателно дело на Върховния административен съд ще предложи Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Това са уведомили от ИВСС на адвокат Петър Бозов, по чийто сигнал институцията е установила, че има противоречива практика на административните съдилища в страната.

Допреди 8 години Законът за движението по пътищата (ЗДвП) не допускаше затъмняването на стъклата на автомобилите. С промени, които са в сила от 21 януари 2017 г., обаче абсолютната забрана беше отменена и законът предвижда, че може да бъдат затъмнени дори предното стъкло и предните странични, ако бъдат спазени границите в Правило №43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Това означава, че след поставянето на фолио светлопропускливостта следва да е най-малко 70%.

Поводът адвокат Бозов да се обърне към инспектората е делото на негов клиент, чийто автомобил е със затъмнени с фолио стъкла. Той е спрян за проверка от КАТ и му е съставен акт, а автомобилът му е спрян от движение. Шофьорът твърди, че е спазил изискването на ЗДвП и светлопропускливостта на прозорците е в нормите. Той оспорва заповедта, с която колата му е спряна от движение и Административен съд – София град (АССГ) я отменя.

По друг начин се развива делото му срещу издаденото от КАТ-Червен бряг наказателно постановление, с което му е наложена глоба. Районният съд в града потвърждава санкцията, позовавайки се на практика на ВАС отпреди отмяната на абсолютната забрана за затъмняване, а Административен съд – Плевен потвърждава решението.

От 2019 г. обаче ВАС въобще не се занимава с подобни дела и касационна инстанция по тях са административните съдилища.

Проучване на ИВСС е показало, че практиката им е противоречива.

Различията са и по делата срещу заповеди за прилагане на принудителни административни мерки – т.е. за спиране на коли със затъмнени стъкла, тъй като се приемат за технически неизправни (по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ ППЗДвП), и по производствата срещу наказателни постановления, с които на шофьори са наложени глоби заради фолио по прозорците на автомобила.

„Проблемът се свежда до възприетите от съдилищата становища в производствата по обжалване на ЗППАМ и в касационните производства срещу издадените НП по въпроса кому е възложена и как се разпределя доказателствената тежест за установяване/опровергаване на елементите на нарушението, констатирани с АУАН“, обясняват от ИВСС.

Актът по ЗДвП е с обвързваща доказателствена сила – опровергава го жалбоподателят

Според част от административните съдии след като затъмняването на стъклата е установено в АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила, то този, които го обжалва, трябва да опровергае констатациите в акта.

„В тежест на лицето, на което ПАМ е приложена, съответно срещу което е издадено НП, е да докаже, че намаляването на прозрачността е в допустимите от чл. 105, ал. 3 ЗДвП стойности, респ., че стъклата отговарят на изискванията на стандартизационните документи съгласно чл. чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ ППЗДвП“, посочват застъпниците на това виждане, каквито има в АССГ и административните съдилища в Пловдив, Русе, Велико Търново, Разград, Плевен, Бургас, Видин, Сливен, Габрово, Смолян и Кюстендил.

И за да потвърдят постановлението и мярката, изтъкват, че установеното в акта не е оборено в хода на съдебното производство. тези съдии обосновават решението си за извършване на нарушение само на констатацията, че върху стъклата допълнително е залепено фолио, като заявяват, че административният орган няма задължение да установява степента на затъмнение, нито дали намаляването на прозрачността отговаря на изискванията на правило №43.

В някои от тези решения дори е приемано, че доказателствената сила на акта не е оборена с годни доказателства, независимо че е представен сертификат за съответствие, като са посочвали, че той не е издаден от техническа служба (по смисъла на §1, т. 13 от Наредба № Н-13/18.02.2013 г.).

КАТ не може да наказва, без да установи светлопропускливостта на стъклата

Съдии от АССГ и административните съдилища в Бургас, Хасково, Пазарджик, Бургас, Велико Търново и Стара Загора са застъпвали виждането, че административният орган е този, който трябва да докаже осъществяването на нарушението.

„В съдебните актове са развити мотиви, че от описанието на нарушението не може да бъде установено по какъв начин е констатирано от контролните органи намаляването на прозрачността на стъклата и как е преценено, че намалената пропускливост е под определените 70%, въпреки съществуващите технически възможности такова измерване да бъде извършено в хода на административното производство. Липсата на констатации в оспорения акт относно степента на светлопропускливост на стъклата препятства адресата на заповедта да реализира в пълен обем и пълноценно защитата си“, обобщават мотивите на тези съдии от ИВСС.

Т.е. според тези административни съдии КАТ е трябвало да измери светлопропускливостта на стъклата на колата и след като не го е направил, липсват доказателства, че в действителност залепеното допълнително фолио прави автомобила неизправен. В актовете си те приемат, че органът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не са изяснени фактите от значение за случая, а така е допуснато и нарушение на материалния закон, доколкото установеното нарушение е останало недоказано.

Административни съдии са отменяли решения на районните съдилища, с които доказателствената тежест по въпроса за пропускливостта на стъклата е възложена на наказаното лице, като са изтъквали, че пред първата инстанция производството се развива по правилата на НПК и действа презумпцията за невиновност, а правилото на чл. 189, ал. 2 ЗДвП е неприложимо. В тези актове категорично се приема, че административнонаказващият орган трябва да докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички относими за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства.

Установявайки тези разминавания в практиката не само в различни райони в страната, но в рамките на един и същи съд (например в АССГ, Бургас и Велико Търново), ИВСС уведомява адвокат Петър Бозов, че ще поиска Върховният административен съд да се произнесе с тълкувателно решение  по въпроса: „Кое правило е приложимо при установяване на нарушението по чл. 105, ал. 3 ЗДвП – на чл. 189, ал. 2 ЗДвП или на презумпцията за невиновност на чл. 16 НПК?“.

news.lex.bg