Казахстан няма да намали производството на петрол – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Казахстан няма да намали производството на петрол

Публикувано преди

11 месеца

на

Казахстан не може да намали производството си на петрол, тъй като няма право да налага намаляване на производството на международни фирми, които експлоатират повече от 70% от нефтените находища на Казахстан, заяви в четвъртък министърът на енергетиката Ерлан Акенженов.

„Републиката няма право да налага съкращения на производството“ на трите големи международни консорциума, цитира Bloomberg Акенженов.

По-рано този месец главният изпълнителен директор на Chevron, Майл Уирт, заяви пред анализатори на телефонната конференция за приходите на суперголямата компания за първото тримесечие,   че „относно ОПЕК плюс в Казахстан, знаете ли, всъщност не е имало дискусии за това. Ние не участваме в дискусии за ОПЕК или ОПЕК плюс“.

Позовавайки се на другите нефтени находища, които се експлоатират от държавната компания „КазМунайГаз“, министърът заяви, че Казахстан „на практика“ не може да намали производството в тези зрели нефтени находища.

Свръхпроизводството на Казахстан през последните месеци се превърна в основен проблем за алианса ОПЕК+, от който страната е член. Казахстан постоянно препроизводява над лимита си на ОПЕК+ и е един от най-големите свръхпроизводители наред с Ирак и Русия. Това е голям проблем за останалите производители от ОПЕК+, много от които се придържат към квотите си, особено лидерът, Саудитска Арабия.

Съгласно споразумението на ОПЕК+, квотата за производство на суров петрол в Казахстан е под 1,5 милиона барела на ден. Сделката не обхваща производството на кондензат и няма ограничения за него.

Миналата седмица Акенженов заяви, че Казахстан вероятно ще надмине плана си за производство на петрол тази година, благодарение на разширяването на находището Тенгиз, водено от Chevron.

По-рано тази година Министерството на енергетиката на Казахстан заяви, че страната планира да произведе общо 96,2 милиона тона суров петрол и кондензат през 2025 г., или около 2 милиона барела на ден, което би било с 9,7% повече в сравнение с 2024 г.

Сега Казахстан вероятно ще оглави производствените планове за годината, заяви министър Акенженов, цитиран  от  руската информационна агенция ТАСС.

Казахстан обеща да „компенсира“, като намали кумулативното производство с 1,3 милиона барела до 2026 г. Но тъй като западните петролни гиганти твърдо контролират най-големите находища на Казахстан, това обещание е по-скоро теоретично, отколкото изпълнимо.

oilprice.com

Подобни:
Продължи с четенето

Горива

50 дни без Ормуз: Започна ли най-голямото пренареждане на петролния пазар?

Published

4 часа ago

on

04/20/2026

By

Блокирането на Ормузкия проток вече над 50 дни започва да се усеща не просто като геополитически риск, а като реален, измерим шок за петролния пазар. В нормална среда през този коридор минават около 18–20 млн. барела дневно – приблизително една пета от глобалното потребление. Това, което често се пропуска извън професионалните среди, е, че около 80% от тези обеми са насочени към Азия. С други думи, когато Ормуз „се стесни“, ефектът не е глобално равномерен – той е концентриран.
Именно там се вижда първият реален ефект. Азиатските рафинерии, които традиционно работят с близкоизточен суров петрол, са принудени да реагират бързо. Част от тях намаляват натоварването, други търсят алтернативни барели. По текущи оценки това вече означава съкращения в преработката от порядъка на 2–4 млн. барела дневно – нещо, което трудно може да се обясни само с ценови фактор. Това е физически недостиг.
На този фон САЩ логично излизат на преден план. С производство около 13.5–13.7 млн. барела дневно и износ в диапазона 4–5 млн. барела дневно, САЩ са един от малкото играчи, които могат сравнително бързо да увеличат доставките към дефицитни пазари. Вече се вижда пренасочване на американски барели към Азия, както и засилен интерес към суровини от Бразилия и Западна Африка.
Тук обаче е важно да се направи едно уточнение. Това не е директна замяна. Дори при максимално натоварване на алтернативните маршрути – включително тръбопроводите през Саудитска Арабия и ОАЕ – наличният капацитет е около 3.5–5.5 млн. барела дневно. Срещу това стои потенциално прекъсване от над 10 млн. барела дневно. Разликата е съществена.
Освен това има и качествен фактор. Голяма част от азиатските рафинерии са конфигурирани за по-тежки и по-кисели сортове от Близкия изток. Американският петрол е по-лек и по-сладък, което означава по-различна доходност и необходимост от адаптация. Това не прави заместването невъзможно, но го прави по-скъпо и по-малко ефективно.
По-интересният ефект в момента е логистичен. При пренасочване на потоците от Персийския залив към Атлантическия басейн и обратно към Азия, разстоянията нарастват значително. Това се отразява директно върху т.нар. tonne-mile demand – ключов показател за танкерния пазар. С други думи, дори при сходни обеми, транспортното натоварване расте. Именно тук вече се вижда сериозен натиск върху фрахтовите ставки, особено при VLCC. Ако ситуацията се запази, този сегмент има потенциал да влезе в ясно изразен цикъл на ръст.
Що се отнася до цените, пазарът вече калкулира геополитическа премия. Brent crude oil реагира с висока волатилност, като при продължителен сценарий не е трудно да се аргументират нива над 120–150 долара за барел. Важното тук е, че движението не е само функция на реален недостиг, а и на очакванията за продължителност.
И това е ключовият въпрос – колко дълго трябва да продължи подобна ситуация, за да се превърне в нещо повече от временен шок. Исторически пазарът реагира на етапи. Първите седмици са реакция чрез запаси и спот доставки. В рамките на 2–3 месеца започват реални пренасочвания на търговски потоци. Ако обаче ограничението се задържи над 6 месеца, вече говорим за устойчиво пренареждане – предоговаряне на дългосрочни договори, промяна в търговските модели и дори адаптация на рафинерийните стратегии.
При сегашните над 50 дни сме точно по средата – отвъд първоначалния шок, но все още преди фазата на структурна промяна. Азия ще увеличи дела на алтернативни доставки, включително от САЩ, но това по-скоро ще бъде диверсификация, отколкото замяна на Близкия изток.
Ако има един извод, който си струва да се подчертае, той е, че пазарът не се променя само по линия на предлагане и търсене. В момента се променя самата му „география“ – откъде идва петролът, по какъв маршрут се движи и колко струва да стигне до крайния потребител. И именно тази логистична страна на пазара вероятно ще остане най-дълго след като самата криза отмине.

Продължи с четенето

Горива

Как конфликтът около Иран отвори нова възможност за Либия

Published

5 дни ago

on

04/15/2026

By

Поредната ескалация около Иран напомни на пазарите колко крехък остава глобалният енергиен баланс. Само за дни рискът от напрежение в Ормузкия проток – маршрут, през който преминава близо 20% от световния петрол – изстреля цените над 115 долара за барел и върна страха от нов енергиен шок.
Вашингтон реагира по стандартния сценарий: освобождаване на стратегически резерви и ограничени мерки за облекчаване на доставките. Но подобни ходове имат краткосрочен ефект – те охлаждат пазара временно, без да решават основния проблем: липсата на достатъчно ново и сигурно предлагане.
Именно тук Либия отново влиза във фокуса на анализаторите.
С приблизително 48 милиарда барела доказани резерви – най-големите в Африка – страната остава един от най-недооценените енергийни активи в света. Още по-важно е, че либийският суров петрол е лек и сладък – сорт, който е особено ценен за европейските рафинерии и все по-труден за заместване.
Преди политическия срив след 2011 г. Либия добиваше около 1,6–1,7 милиона барела дневно. При стабилна вътрешна среда и възстановяване на инвестициите, производството има потенциал да надхвърли 2 милиона барела дневно – ниво, което би могло да даде реално отражение върху глобалния баланс на предлагането.
Значението на подобен сценарий далеч надхвърля чистите обеми. На петролния пазар цената се движи не само от реалното производство, но и от очакванията. Самият сигнал, че Либия може устойчиво да върне значителни количества на пазара, би бил достатъчен да намали рисковата премия и да внесе повече увереност сред търговците и инвеститорите.
Допълнителен стратегически фактор е и географията. За разлика от производителите в Персийския залив, либийският петрол достига Европа през Средиземно море, без да преминава през Ормузкия проток. Това превръща страната в логична алтернатива за европейските пазари в период на нестабилност в Близкия изток.
Историята често показва, че всяка криза пренарежда пазарните възможности. И докато настоящият конфликт около Иран създава нов натиск върху глобалните доставки, той едновременно поставя Либия в позиция, от която може да се превърне в един от най-важните фактори за бъдещото стабилизиране на пазара.
Понякога най-големите възможности в енергетиката се раждат именно там, където пазарът вижда най-големите рискове.

Продължи с четенето

Горива

Петролният пазар навлиза в нова фаза на кризата

Published

1 седмица ago

on

04/13/2026

By

45 дни след началото на войната между САЩ и Иран според мен вече започваме да навлизаме в най-съществения етап от целия пазарен процес – моментът, в който пазарът спира просто да ценообразува страх и започва да ценообразува реален недостиг.
До този момент от пазара са извадени около 2 милиона барела дневно износ от Близкия изток, а напрежението в региона поставя под риск над 11 милиона барела дневно производство. Това вече сериозно променя глобалния баланс между търсене и предлагане.
На пръв поглед може да изглежда, че ситуацията е относително спокойна – Brent се движи около 100–102 долара, като почти всеки ден има резки движения нагоре и надолу според поредната новина за примирие, удари или дипломатически изказвания.
Само че реалната картина зад кулисите започва да изглежда съвсем различно.
Физическият петрол за незабавна доставка в Европа вече достига близо 150 долара за барел на спот пазара, което е огромна разлика спрямо борсовите котировки и ясен знак, че физическият пазар започва да усеща сериозен недостиг.
Причината е проста – първите седмици след избухването на конфликта рафинериите успяха да издържат благодарение на резерви, стари наличности и предварително договорени доставки. Но след месец и половина тези буфери започват да свършват.
И оттук нататък идва истинският проблем – рафинериите вече ще трябва да купуват нов петрол на пазар, в който барелите стават все по-малко и все по-скъпи.
Точно тук много хора пропускат най-важното: Фючърсният пазар търгува новини, а спот пазарът търгува реалността.
Борсата може да падне с 5 или 10 долара заради новина за примирие.
Но ако физически няма достатъчно наличен петрол за доставка, реалният пазар няма как да падне със същото темпо.
Именно затова според мен истинският ценови натиск тепърва предстои.
Допълнителен сигнал за това е, че Саудитска Арабия вече вдигна продажните си премии до рекордните +19.50 долара над Oman/Dubai benchmark, което е ясен знак, че дори големите производители вече започват да калкулират физическия недостиг.
А какво означава това за България?
Макар да не купуваме директно петрол от района на Ормузкия проток, България е част от европейския пазар и всичко, което се случва с физическите доставки в Европа, рано или късно се отразява и тук.
Това означава, че ако ситуацията се задържи, през следващите седмици е много вероятно да започнем да виждаме нов натиск върху цените на горивата у нас. Защото когато старите наличности свършат, новите доставки ще идват на много по-висока цена. И тогава идва моментът, който повечето хора усещат чак накрая – на колонката.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО