Китай и тази година отчита огромен ръст в електрификацията на автомобилния транспорт. В същото време официалните данни показват, че очаквания ръст потребителското търсене в Поднебесната империя не се случва. На теория тези два фактора биха се отразили негативно върху покупките на петрол, но през март и април Китай е увеличил вноса на петрол. Каква е причината за това?

Падащите цени на петрола и опасенията относно прекъсвания на доставките поради американските санкции накараха големите китайски компании агресивно да увеличат запасите си от петрол на сушата. Внимателният анализ на данните показва, че за този период Китай е натрупал значителни запаси от петрол, като остава достатъчен капацитет в резервоарите за по-нататъшно съхранение през третото тримесечие.

Тези данни ясно показват, че увеличените покупки тази пролет не са непременно знак за възстановяване на търсенето на горива в най-големия вносител на суров петрол в света. По-вероятно е китайските рафинерии агресивно да складират по-евтин суров петрол на фона на несигурността относно санкционираните барели в бъдеще. Но нека да разгледаме цифрите по-подробно.

Според митническите данни на Китай само през април вносът на суров петрол от Китай се е увеличил със 7,5% спрямо предходната година до 11,69 милиона барела на ден. През март също се наблюдава силен внос на суров петрол – китайският внос надхвърля 12 милиона барела на ден през март, най-високият обем от август 2023 г. насам.

Китай не отчита запасите си от петрол, но въз основа на официални китайски данни за вноса, вътрешното производство и темповете на преработка в рафинериите може да се изчисли, че Китай вероятно е складирал 1,74 милиона барела на ден през март и е продължил да складира суров петрол през април. Следвайки данните може да се предположи, че степента на използване на резервоарите за суров петрол, собственост на големите китайски компании, е около 6о% през април, което предполага, че остава достатъчен капацитет за по-нататъшно складиране. Въпреки обръщането на тенценцията в цените натрупването на запаси може да продължи и през третото тримесечие на фона на продължаващата сезонна поддръжка на рафинериите и стратегическото презапасяване.

инж.Пламен Дочев

Цените на петрола скочиха с 3%, след като САЩ и Китай се споразумяха за 90-дневна пауза върху новите мита, което облекчи опасенията от нов фронт в световната търговска война и подобри перспективите за икономически растеж – и в по-широк смисъл – търсенето на петрол.

Суровият петрол Brent се търгуваше за последно на цена от 66,79 долара, което е ръст от 1,83 долара (+2,82%) в следобедната търговия, докато WTI се покачи до 63,85 долара, което е печалба от 1,90 долара (+3,07%). Покачването бележи силен обрат спрямо началото на месеца, когато цените се сринаха поради натиск върху предлагането и слаби макроикономически настроения.

Отсрочката на тарифите дава възможност и на двете страни да деескалират напрежението, но анализаторите предупреждават, че основните проблеми – особено исканията на САЩ относно китайския индустриален свръхкапацитет и прилагането на закона за фентанила – остават нерешени. Въпреки това паузата беше достатъчна, за да подхрани пазара с оптимизъм, особено след седмици на вяла търговия. Тъй като капацитетът за рафиниране все още е ограничен както в САЩ, така и в Европа, недостигът на продукти се запазва, въпреки че производството на ОПЕК+ се увеличи с 411 000 барела на ден през май.

Ралито отразява и нарастващите залози, че лятното търсене – особено на бензин и самолетно гориво – ще се задържи по-добре от очакваното. Това, в комбинация с геополитическите търкания и сезонната поддръжка, държи търговците нащрек.

С нарастването както на инерцията, така и на фундаменталната подкрепа, биковете може да се опитат да тласнат цените към априлските върхове. Но ако преговорите с Китай затихнат – или предлагането надмине капацитета за рафиниране – този скок може да бъде краткотраен. Засега обаче цената на суровия петрол се покачва, а тарифното примирие дава на пазара достатъчно надежда, за да продължи напред.

oilprice.com

Американският хедж фонд „Елиът Мениджмънт“ на милиардера Пол Сингър работи върху сделка, която би била немислима само преди няколко години: закупуване на дял в тръбопровод, който пренася руски природен газ в Европа, съобщава Wall Street Journal.

Въпросният тръбопровод е българското продължение на „Турски поток“ – последната функционираща газова артерия на Русия към континента. Тъй като останалата част от газовата ѝ империя е санкционирана, саботирана или политически радиоактивна, „Турски поток“ е последната капка, която Кремъл стиска здраво в ръцете си по отношение на европейското търсене. Сега, според Wall Street Journal, Елиът се опитва да се докопа до тази капка, вероятно като част от по-широк план за придобиване на инфраструктурни активи от държавния газов оператор „Булгартрансгаз“, включително центрове за данни и кабели.

Ходът, който все още е в ранен етап на преговори, идва в любопитен момент. Вашингтон заема твърда позиция относно енергийната независимост и сдържането на Русия. Но Сингър – магнат на хедж фондове, мегадонор на републиканците и сериен корпоративен агитатор – никога не е бил от хората, които следват сценария. Елиът е известен с това, че кара правителствата да се гърчат (вижте: Аржентина) и в момента оказва натиск върху ВР да намали разходите и да се откаже от плановете за преход и да се върне към добива на повече суров петрол. Също така се опитва да раздели Philips 66, като едновременно с това обмисля сделка за Citgo, конкурента на Phillips.

Така че, ако Сингър иска да си проправи път в енергийния поток на Европа през България, е, това е по силите му. В политически план инвестицията би могла да ce представи на България  като възможност да получи пари в брой за укрепване на разклатената и енергийна мрежа заради заробващия договор с турската Боташ и като защита на тръбопровода срещу бъдещи санкции ако дял от него се притежава от американски хедж фонд. Спекулации свързват скорошното посещение на Тръмп младши именно с тази сделка. Съдейки по досегашния метод на преговори на Тръмп най-вероятно българската страна е била заплашена със санкции върху тръбопровода, ако откаже да продаде на американския инвеститор.

Евентуалната продажба на Български/Турски тръбопровод ще бъде изгодна както за САЩ, така и за Москва. Единственият губещ ще е България, която е инвестирала 3 милиарда в проекта, но е продала на руската „Газпром“ целия капацитет за пренос на газ за години. Трудната задача остава пред българските политици, които ще трябва да представят пред избирателите си тази сделка като изгодна за страната – нещо, което няма никак да е лесно заради нестабилната политическа обстановка в момента.

Интересен факт е, че новината бе „пропусната“ от родните медии въпреки, че беше споделена от авторитетните Reuters и OilPrice. Дали наистина се очертава такава сделка и каква ще е цената България да се откаже от този свой ценен ресурс предстои да разберем съвсем скоро.

инж.Пламен Дочев