Германия удължава попечителството над трите рафинерии на Роснефт – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Германия удължава попечителството над трите рафинерии на Роснефт

Публикувано преди

1 година

на

Федералното правителство на Германия днес е взело решение да удължи с още 6 месеца попечителството си над трите рафинерии на руската петролна компания Роснефт.
Германия удължава попечителството над рафинериите за пети път. Още през 2022 г. Германия конфискува местните звена на Роснефт и Газпром, като трите рафинерии на Роснефт Германия, осигуряват около 12% от общия рафиниращ капацитет на страната.
Изземването на активите на Роснефт и поставянето на рафинериите под държавен контрол е политически ход, който цели да не допуска спирането и съкращенията и предотвратява възможен недостиг на горива и последващо увеличение на цените на горивата, което би повлияло на икономиката на страната.
Припомням, че Германия прие специално законодателство, което и дава възможност да поеме контрола над руските рафинерии чрез особен управител за период от 6 месеца, като срока може да се удължава по усмотрение на федералното правителство.
В България почти същия закон бе приет преди време, но засега близо две години той остава само на хартия. Докато в Германия само за 12% пазарен дял на руските рафинерии държавата поема техния контрол, за да няма злоупотреби, то у нас държавата остава пасивна въпреки пълния монопол на рафинерията на Лукойл.
Положението у нас всъщност е много по-лошо от Германия, защото освен рафинерията Лукойл държи и почти всички акцизни бази в страната, с което възпрепятства свободния внос на горива и елиминира всякаква реална конкуренция.
Тоталната абдикация на държавата и монополното положение на Лукойл доведоха до сегашното положение рафинерията в Бургас да продава горивата на вътрешния пазар на нелогично високи цени въпреки спадащите цени на петрола и по-ниските цени на съседните страни.

Подобни:
Продължи с четенето

Горива

Петролният пазар навлиза в нова фаза на кризата

Published

22 часа ago

on

04/13/2026

By

45 дни след началото на войната между САЩ и Иран според мен вече започваме да навлизаме в най-съществения етап от целия пазарен процес – моментът, в който пазарът спира просто да ценообразува страх и започва да ценообразува реален недостиг.
До този момент от пазара са извадени около 2 милиона барела дневно износ от Близкия изток, а напрежението в региона поставя под риск над 11 милиона барела дневно производство. Това вече сериозно променя глобалния баланс между търсене и предлагане.
На пръв поглед може да изглежда, че ситуацията е относително спокойна – Brent се движи около 100–102 долара, като почти всеки ден има резки движения нагоре и надолу според поредната новина за примирие, удари или дипломатически изказвания.
Само че реалната картина зад кулисите започва да изглежда съвсем различно.
Физическият петрол за незабавна доставка в Европа вече достига близо 150 долара за барел на спот пазара, което е огромна разлика спрямо борсовите котировки и ясен знак, че физическият пазар започва да усеща сериозен недостиг.
Причината е проста – първите седмици след избухването на конфликта рафинериите успяха да издържат благодарение на резерви, стари наличности и предварително договорени доставки. Но след месец и половина тези буфери започват да свършват.
И оттук нататък идва истинският проблем – рафинериите вече ще трябва да купуват нов петрол на пазар, в който барелите стават все по-малко и все по-скъпи.
Точно тук много хора пропускат най-важното: Фючърсният пазар търгува новини, а спот пазарът търгува реалността.
Борсата може да падне с 5 или 10 долара заради новина за примирие.
Но ако физически няма достатъчно наличен петрол за доставка, реалният пазар няма как да падне със същото темпо.
Именно затова според мен истинският ценови натиск тепърва предстои.
Допълнителен сигнал за това е, че Саудитска Арабия вече вдигна продажните си премии до рекордните +19.50 долара над Oman/Dubai benchmark, което е ясен знак, че дори големите производители вече започват да калкулират физическия недостиг.
А какво означава това за България?
Макар да не купуваме директно петрол от района на Ормузкия проток, България е част от европейския пазар и всичко, което се случва с физическите доставки в Европа, рано или късно се отразява и тук.
Това означава, че ако ситуацията се задържи, през следващите седмици е много вероятно да започнем да виждаме нов натиск върху цените на горивата у нас. Защото когато старите наличности свършат, новите доставки ще идват на много по-висока цена. И тогава идва моментът, който повечето хора усещат чак накрая – на колонката.

Продължи с четенето

Горива

Защо петролът поевтинява на борсата, но остава скъп в реалността?

Published

5 дни ago

on

04/09/2026

By

През последните часове новините звучат обнадеждаващо – напрежението около Иран намалява, договорено е временно примирие, а цените на петрола на борсата започват да спадат.
Ако гледаме само котировките на Brent Crude и West Texas Intermediate, изглежда сякаш най-лошото е зад гърба ни. Само че пазарната ситуация е далеч по-сложна. Борсовите цени бележат спад след новината за примирието, но цените на „спот“ пазара остават високи.
Малко яснота: какво означават „борсова“ и „спот“ цена?
👉 Борсова цена (фючърси) е цена за доставка в бъдеще – например след месец или два. Тя отразява очакванията на пазара: какво мислят инвеститорите, че ще се случи.
👉 Спот цената е за доставка веднага – реални барели, които трябва да стигнат до рафинерията днес или утре.
📌 Най-важната разлика е, че борсата гледа напред, а спот пазарът показва настоящата реалност.
Докато борсите реагират на очакванията, реалният свят се движи по-бавно. И точно там – в реалните доставки – проблемът все още не е решен.
Ормузкият проток остава ключов фактор. Дори при примирие, потокът на петрол не се възстановява за ден. Танкерите не тръгват мигновено, застраховките не се нормализират веднага, а производството не се включва с едно натискане на бутон. В резултат на всичко това физическият петрол продължава да е дефицитен.
И тук се появява разминаването.
На борсата цените падат, защото рискът изглежда по-малък.
Но на спот пазара купувачите все още се борят за реални барели – тук и сега.
Това е причината американският петрол да се търгува с необичайно високи премии – не защото е станал по-добър, а защото просто е наличен.
Тази ситуация показва нещо много важно:
Пазарите не се движат само от новини, а от реални потоци. И понякога има разрив между това, което „очакваме“, и това, което „имаме“.
Ако примирието се задържи, този разрив постепенно ще изчезне. Доставките ще се нормализират и цените ще се подредят. Но ако се окаже временно – пазарът ще реагира отново, и то бързо.
В крайна сметка картината е проста:
📌 На борсата петролът вече е „по-евтин“.
📌 В реалността той все още е „труден за намиране“.
И тук идва най-важният въпрос за повечето хора.
Въпреки спада на борсовите цени, очакванията за бързо поевтиняване на горивата по бензиностанциите най-вероятно ще останат напразни.
Причината е проста: цените на колонките се влияят от реалните доставки (спот пазара), а там недостигът все още е факт
➡️ Докато физическият пазар не се нормализира, ефектът върху крайните цени ще бъде бавен и ограничен.

Продължи с четенето

Горива

Синдикатите в атака: При 5% надценка в горивата да има таван от … 20% ?!?

Published

6 дни ago

on

04/08/2026

By

В страната на абсурда, където реалността често изглежда като недобре написан сатиричен сценарий, синдикатите решиха да се включат активно в борбата с високите цени на горивата. И както повелява традицията – с предложения, които звучат строго, но на практика биха предизвикали аплодисменти не от потребителите, а от самия бизнес.
Гениалният план е следният: да се въведе таван на надценките – до 10% за търговците на едро и до 20% за тези на дребно. На пръв поглед – звучи като сериозна регулация, почти революционна. Само че, както често се случва, дяволът е в детайлите… или по-точно – в тоталната липса на връзка с реалността.
Защото реалните надценки в сектора са далеч по-скромни. При търговците на едро те варират между 1% и 2%, а при бензиностанциите – около 5%. С други думи, синдикатите предлагат да „ограничат“ бизнеса до нива, които той дори не е мечтал да достигне. Това е все едно да се бориш с преяждането, като позволиш на хората да ядат до 5 торти на ден, при положение че те по принцип стигат едва до половин.
И тук неизбежно възниква един съвсем логичен, макар и леко неудобен въпрос: синдикатите разполагат или с абсолютно неадекватни експерти или изобщо нямат такива и просто предлагат мерки на чисто бакалски принцип – „да сложим едни проценти, че да изглежда, че имаме някакви идеи“?
А ако това е нивото на икономическа мисъл, която трябва да защитава интересите на работещите, перспективата не изглежда особено обнадеждаваща. С такива синдикати, откъснати от реалната икономика, работниците в България трудно могат да очакват нещо повече от добре звучащи, но празни жестове. По-големият въпрос обаче е друг: какво се случва, ако същият тип „експертност“ се пренесе и на ниво управление? Историята, за съжаление, вече е давала отговор на този въпрос – и той рядко е бил в полза на обществото.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО