Шест членки на Европейския съюз призоваха Комисията да намали горната граница на цените на руския петрол, определена от Г-7 като част от серия от санкции, целящи да осакатят икономиката на Русия в отговор на нейното нахлуване в Украйна през 2022 г.
„Мерките, насочени към приходите от износа на петрол, са от решаващо значение, тъй като намаляват единствения най-важен източник на доходи за Русия“, се казва в писмо от Швеция, Дания, Финландия и трите балтийски държави, цитирано от Ройтерс. „Вярваме, че сега е моментът да увеличим още повече въздействието на нашите санкции, като намалим горната граница на цената на петрола от Г-7“, добавиха те.
Таванът на цените на G7 за руския петрол беше определен на 60 долара за барел още през 2023 г., с цел да се намалят приходите на Русия от износа на нейния суров петрол, като същевременно се избегне пазарен шок, който би довел до скок на цените. Прилагането на тавана трябваше да бъде в ръцете на застрахователите и спедиторите, превозващи руски петрол. Ако продавачите искаха да използват западни застраховки и танкери, те трябваше да се ангажират да не искат по-висока цена за петрола от 60 долара за барел.
Резултатът от това беше, че Русия взе да използва свои собствени танкери и собствени застрахователи, както и доставчици на покритие от Азия и Близкия изток. Ценовият шок на петрола наистина беше избегнат с цената на това, че руският петрол продължи да тече съвсем свободно, само че в друга посока – на изток.
Сега изглежда, че балтийските и скандинавските страни са почерпили вдъхновение от отиващата си администрация на Байдън, която току-що наложи още санкции върху руския петрол преди встъпването в длъжност на Тръмп, и също притиска Европейската комисия за допълнителни действия. Русия многократно е заявявала, че няма да се съобразява с каквито и да било ценови ограничения.
Ефектът върху цените на петрола от последните санкции на Байдън вече е ясен: бенчмарковете ca нагоре и може да се покачат още повече, тъй като предлагането в световен мащаб се свива.
oilprice.com