Има ли план държавата ако се наложат санкции и на „Лукойл“? – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Има ли план държавата ако се наложат санкции и на „Лукойл“?

Публикувано преди

на

Миналата седмица САЩ допълниха списъка с компании, на които налагат санкции заради войната в Украйна по програмата EO13662. Към списъка се добавят руските петролни компании „Газпром нефт“ и „Сургутнефтгаз“. С налагането на тези санкции се цели основно ограничаването на руския износ на петрол за Индия и Китай.
Ще се отразят ли обаче новите санкции и на България?
Налагането на санкции на „Газпром нефт“ автоматично поставя под санкции и сръбската НИС петрол, в която акционер с 60% е руската компания. Това означава, че сръбската рафинерия в Панчево също няма да може да работи ако собствеността на „Газпром нефт“ в нея остане над 50%. За опасността това да се случи информира миналата седмица и премиера Александър Вучич. Той е бил предупреден от американското правителство преварително, за да може сръбската държава да вземе съответните мерки. Това, което засяга България е факта, че у нас сръбската компания притежава веригата бензиностанции „Газпром“. Ако санкциите засегнат и бензиностанциите „Газпром“ в България, то фирми, които работят с тях също биха попаднали под санкции. Това моментално би довело до практически спиране на работа на бензиностанциите „Газпром“ и това може би е и причината НИС петрол да бърза с продажбата им на гръцката Хеленик Енерджи.
Има ли реална опасност САЩ да наложат санкции и на Лукойл?
Важно е да споменем, че САЩ са наложили санкции на мажоритарния собственик на „Лукойл” – Юсуф Алекперов и главният изпълнителен директор Вадим Воробьов, който управлява бизнеса на „Лукойл“ извън Русия, включително и рафинерията „Нефтохим” в Бургас. На практика самата компания „Лукойл“ все още не е под санкции, тъй като собствеността на Юсуф Алекперов и Вадим Воробьов е под 50%. Ако обаче от САЩ продължат с политиката на оказване на натиск над Русия и след санкциите на „Газпром нефт“ наложат санкции и на „Лукойл“?
Подготвена ли е държавата ако се наложат санкции на „Лукойл“?
Какво би означавало за България налагането на такива санкции? Ако под санкциите ще попадне и Лукойл България, които осигуряват над 90% от горивата в България, то всяка фирма, която работи с Лукойл и купува горива от тях ще рискува също да попадне под санкции.
При това положение и акцизните бази и тръбопровода за петрол също да попаднат под санкциите. Тогава нито търговците нито бензиностанциите ще могат да се снабдяват с горива. Внос на горива също няма да бъде възможен заради санкциите върху акцизните бази. Няма нужда да обясняваме до какво ще доведе това.
В интерес на истината при правителството Денков от парламента бе приет Закон за особения управител, който позволява държавата да поеме контрол над рафинерията при форсмажорни обстоятелства, какво по-форсмажорно от това рафинерията да бъде изправена пред спиране. Друг е въпроса дали този закон е останал само на хартия или наистина държавата вече има готов екип от професионалисти, който да влезе в рафинерията, за да може тя да продължи да функционира.
Всичко това повдига и друг много важен въпрос: Как при евентуална криза държавата ще контролира ключовите за националната сигурност обекти като акцизните бази за горива и тръбопровода от рафинерията до тях?
Възможните решения
Очертаващата се продажба на КазМунайГаз на активите на „Лукойл“ в България е удобен момент държавата да придобие дял от базите и тръбопровора или направо да ги придобие. Възможности за това има както при задължителното одобрение от парламента на сделката за продажба, така и при одобрението от КЗК. Аргументът за такива действия би бил първо премахването на монопола над продажбите на едро от една компания и второ – поставянето на базите и тръбопровода в списъка на обектите, които са критично важни за националата сигурност.
Важните въпроси
Ще използва ли държавата този удобен момент да защити своите интереси или ще го проспи?
Осъзнават ли политиците важността на тези въпроси и потенциалните опасности за българската икономика и националната сигурност?
Имат ли вече готови решения при едно такова негативно развитие на нещата или смятат, че въпроса не е приоритетен?

Горива

Ефектът Тръмп: САЩ стават „доставчик номер едно“ на петрол за Индия

Published

on

By

На официална среща вчера Индия и САЩ се споразумяха да започнат преговори за постигане на ранна търговска сделка и разрешаване на противопоставянето им относно митата, като Ню Делхи обеща да купува повече петрол и военно оборудване от САЩ.
Президентът Доналд Тръмп е настоял пред индийския премиер Нарендра Моди САЩ да стане „доставчик номер едно“ на петрол за Индия. В резултат на това искане Индия поема ангажимент увеличи покупките на петрол от САЩ до 25 милиарда долара. САЩ от своя страна ще предоставят на Индия възможност за закупуване на повече военно оборудване, преговори за митата и за сътрудничество в борбата с нелегалната имиграция.
Вчерашната среща на Тръмп е може би една от най-резултатните му откакто се завърна в Белия дом. От една страна осигури пазар на американския петрол за 25 милиарда годишно, а от друга страна с това действие на практика прекратява руския износ на петрол за Индия. Срещу това САЩ се съгласяват да обмислят политиката си за митата и ще …. продават повече оръжие за Индия.
Колкото и Тръмп да не е одобряван от повечето хора едно може да му се признае – като бизнесмен е безкомпромисен и постига максималните резултати.

 

Продължи с четенето

Горива

Германия удължава попечителството над трите рафинерии на Роснефт

Published

on

By

Федералното правителство на Германия днес е взело решение да удължи с още 6 месеца попечителството си над трите рафинерии на руската петролна компания Роснефт.
Германия удължава попечителството над рафинериите за пети път. Още през 2022 г. Германия конфискува местните звена на Роснефт и Газпром, като трите рафинерии на Роснефт Германия, осигуряват около 12% от общия рафиниращ капацитет на страната.
Изземването на активите на Роснефт и поставянето на рафинериите под държавен контрол е политически ход, който цели да не допуска спирането и съкращенията и предотвратява възможен недостиг на горива и последващо увеличение на цените на горивата, което би повлияло на икономиката на страната.
Припомням, че Германия прие специално законодателство, което и дава възможност да поеме контрола над руските рафинерии чрез особен управител за период от 6 месеца, като срока може да се удължава по усмотрение на федералното правителство.
В България почти същия закон бе приет преди време, но засега близо две години той остава само на хартия. Докато в Германия само за 12% пазарен дял на руските рафинерии държавата поема техния контрол, за да няма злоупотреби, то у нас държавата остава пасивна въпреки пълния монопол на рафинерията на Лукойл.
Положението у нас всъщност е много по-лошо от Германия, защото освен рафинерията Лукойл държи и почти всички акцизни бази в страната, с което възпрепятства свободния внос на горива и елиминира всякаква реална конкуренция.
Тоталната абдикация на държавата и монополното положение на Лукойл доведоха до сегашното положение рафинерията в Бургас да продава горивата на вътрешния пазар на нелогично високи цени въпреки спадащите цени на петрола и по-ниските цени на съседните страни.

Продължи с четенето

Горива

Цените на петрола се понижиха, след като Тръмп разговаря с Путин и Зеленски

Published

on

By

Спадът на цената на петрола се ускори в сряда, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп направи първата голяма стъпка към прекратяване на войната на Русия в Украйна три седмици след встъпването си в длъжност. 

По време на азиатската търговия в четвъртък петролът Brent с доставка през април потъна с почти процентен пункт до 74,48 долара за барел в 00,53 ET, докато суровият петрол WTI с доставка през март се понижи до 70,70 долара за барел. 

В социалните медии Тръмп каза, че той и Путин „се съгласиха нашите съответни екипи да започнат преговори незабавно и ние ще започнем, като се обадим на президента Зеленски от Украйна, за да го информираме за разговора, нещо, което ще направя в момента“.

Прекратяването на огъня във войната Русия-Украйна може да бъде низходящо за цените на петрола, ако Тръмп настоява за премахване на санкциите срещу руската енергийна индустрия, каза Тайлър Ричи, съредактор в Sevens Report Research, пред MarketWatch. Геополитическата стабилност може също така „до голяма степен да потуши все още тлеещата „страхова оферта“ на петролния пазар“. Последните санкции от администрацията на Байдън грубо утроиха броя на пряко санкционираните руски танкери със суров петрол, достатъчно, за да засегнат около 900 000 барела на ден (bpd). Въпреки че е много вероятно Русия да се опита да заобиколи санкциите, като използва още повече танкери от сенчестия флот и трансфери от кораб на кораб, StanChart вижда 500 000 барела на ден водоизмествания през следващите шест месеца.

Въпреки това спадът на цените на петрола започна преди последните посреднически усилия на Тръмп във войната в Украйна благодарение на нарастващите запаси от суров петрол в САЩ и ястребовите забележки на председателя на Фед Джеръм Пауъл. Джеръм Пауъл каза във вторник, че Федералният резерв не бърза да намали допълнително лихвените проценти, защото икономиката е в добро състояние, но е готов да го направи, ако инфлацията спадне или пазарът на труда отслабне. По-високите лихвени проценти увеличават цената на заемите, което може да забави икономическата активност и да отслаби търсенето на петрол. Индексът на потребителските цени (CPI) в САЩ се повиши с по-бързо от очакваното през януари, което затвърди изчаквателната позиция на Федералния резерв преди допълнително намаляване на лихвените проценти на фона на нарастващата несигурност около икономиката. CPI скочи с 0,5% миналия месец спрямо 0,4% през декември и напредна с 3,0% през 12-те месеца до януари, след като се повиши с 2,9% през декември. 

Oilprice.com

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО