От няколко дни продажбата на рафинерията в Бургас отново е водеща тема в медиите след като изтече информация за преговори на Лукойл с казахстанската КазМунайГаз. Според информациите на водещи медии преговорите са в напреднала фаза и до месец се очаква развитие по темата. Дали казахстанците или някой друг ще купи рафинерията едно е ясно – държавата трябва да я одобри.

На въпрос на медиите енергийния министър заяви, че държавата на практика не участва в тези разговори и няма информация какво се случва. Изказването на министъра е меко казано смущаващо, тъй като макар и с 1 акция държавата е акционер в рафинерията и като такъв би трябвало да изиска информация какво се случва.

Припомням, че при приватизацията на рафинерията държавате поне на хартия запази контрол над нея като предприятие от значение на националната сигурност. На практика обаче така наречената „златна акция“ няма почти никакви права, което най-вероятно е дало и повод на министъра да заяви, че държавата не участва в процеса.

Продажбата на рафинерията обаче според новоприетия закон трябва да мине през одобрението на парламента, а това според мен поне на теория дава възможност държавата да предоговори клаузите по „златната акция“ с новия собственик и да поиска разширени правомощия за своя представител в надзорния съвет.

Тъй като сделка може да има само след одобрение на купувача от парламента, то точно сега е точния момент тази тема да се обсъди и депутатите да вземат решение дали ще използват момента да променят условията за държавен контрол над рафинерията. Не се знае кога сделката ше бъде факт, но когато това стане парламента трябва вече да има ясен план какво да поиска срещу одобрението.

Какво може да поиска държавата?

Първото, което може да поиска държавата е увеличение на правомощията на така наречената „златна акция“. Това може да се постигне от парламента като се използва изискването за одобрение на сделката от депутатите. Те могат да обвържат одобрението на сделката с това изискване. Ако исканията за увеличение на правомощията са в рамките на разумното смятам, че може да се постигне някакво положително развитие.

Вророто, което може да поиска държавата е рафинерията да се раздели от акцизните бази и тръбопровода, за да не може новия собственик, който и да е той да има монополно положение. Тук държавата дори може да поиска да влезе във владение на акцизните бази ако се стигне до консенсус по темата. Разделянето на рафинерията от базите и бензиностанциите ще е духа на европейските антимонополни изисквания и при добро желание. Това условие може да се постигне чрез КЗК, която също трябва да одобри параметрите на сделката. В този си състав обаче КЗК многократно замете сигнали срещу непазарното поведение на Лукойл и в годините се доказа като неефективен орган. Избирането на нови членове на КЗК е от изключително значение да стане преди сделката за рафинерията, за да може интересите на държавата да бъдат защитени по най-добрия начин.

Какво още може да направи държавата, за да има ефективен контрол над рафинерията?

Представителят на държавата в надзорния съвет на рафинерията е от изключително значение за упражняването на такъв контрол и от голямо значение е избора на правилния човек.В годините бяхме свидетели на хора, които бяха назначавани на тази позицията не защото са квалифицирани, а защото в една или друга степен са били удобни напремиера или на министъра.Станахме свидетели на представител, който отказваше да дава информация на ресорния министър и на практика досега нямаше никакъв механизъм за контрол на човека, който е на тази отговорна позиция.

Според мен първо трябва да бъде променен начина на избор на човека, който ще заема тази позиция и второ – да има възможност държавата да може да оказва контрол над неговата дейност. По тази причина смятам, че избора на представителя на държавата трябва да става по същия начин, по който се избират на членовете на регулаторните органи – т.е. от народното събрание. Това от една страна ще доведе до максимално прозрачно обсъждане и одобрение на кандидатурите за поста, а от друга страна когато длъжността е мандатна няма да има възможност министър еднолично да може да освобождава избрания кандидат. Когато контролът е от колективен орган, а не едноличен от министъра, то ще се намалят възможностите за натиск над представителя в надзорния съвет. Задължително условие при такъв избор е и изработването на механизъм за контрол, който дандава възможност парламента да контролира дейността на държателя на „златната акция“.

Крайно време е държавата да осъзнае, че има необходимите инструменти да оказва реален контрол над единствената рафинерия в страната, която освен, че е обект от националната ни сигурност е и отговорна за едни от най-големите приходи в бюджета.

инж.Пламен Дочев