Електрическата концептуален автомобил BMW E1 можеше да бъде истински пазарен хит, но се появи в грешото време преди 25 години, което предопредели и съдбата му.
Имаше две въплъщения на BMW E1, първото от които направи своя дебют на автомобилното изложение във Франкфурт през 1991 г., а второто последва две години по-късно. И двете бяха с електрическо захранване и тъй като втората не беше кой знае какъв напредък спрямо първата, и двете страдаха от един и същ основен проблем – технологията на батериите просто не беше достатъчно развита, за да направи електрическата кола жизнеспособно предложение за много хора да се използва като първа кола. А разходите за закупуване на пълноразмерна кола само за пътуване до работното място не бяха нещо, което беше икономически изгодно за много хора.
Първият E1 включваше компактна каросерия с необичайно висока линия на покрива и само три врати. На практика нямаше надвес в двата края и въпреки че компактните му размери помогнаха да се намали теглото, с помощта на алуминиева рамка, върху която беше окачена пластмасова външна обшивка. Всичко това помогна да се намали теглото, но аеродинамиката също трябваше да бъде оптимизирана, за да се получи възможно най-добрият обхват от батериите – E1 постигна коефициент на съпротивление от само 0,32.
За съжаление такива миниатюрни размери също означават, че безопасността при катастрофа е лесно компрометирана. На практика без пространство отпред или отзад за зони на смачкване, трябваше да се използва много умно инженерство, за да се направи колата годна за катастрофа. Областите, които обикновено са проектирани да се смачкват, трябваше да бъдат подсилени, докато основната структура на E1 беше много по-твърда от обикновено с много странична армировка.
P90108486_lowRes_bmw-e1-12-2012
P90108485_lowRes_bmw-e1-12-2012
P90108484_lowRes_bmw-e1-12-2012
P90108490_lowRes_bmw-e1-12-2012
P90108488_lowRes_bmw-e1-12-2012
Вътре в E1 нещата бяха поддържани много прости, като всички контроли бяха държани заедно в центъра на панела, докато трите циферблата, които съставляваха инструментите, бяха групирани заедно директно пред водача. Въпреки късата дължина на E1, той беше напълно четириместен, с необичайно вместимо багажно пространство благодарение на ниския под – батериите се съхраняваха под задната седалка, а компактният мотор беше под пода на багажника. Но теглото и капацитетът на тези батерии бяха ограничаващият фактор, тъй като те не само представляваха една четвърт от собственото тегло на автомобила от 880 кг, но и осигуряваха пробег от само 60-90 мили. Това беше въпреки факта, че те бяха най-ефективните налични батерии по това време; натриево-сярните агрегати бяха до четири пъти по-ефективни от конвенционалните оловно-киселинни типове. Но все още не беше достатъчно.
Вторият E1, който беше представен на автомобилното изложение във Франкфурт през 1993 г., се предлагаше в три версии: бензинова, електрическа и бензиново-електрически хибрид. Тази концепция е резултат от съчетаването на технологията, използвана в първия E1 с каросерията на Z13, концепция, която BMW представи на автомобилното изложение в Женева през 1991 г.
Имаше и нов дизайн на каросерията (променен от първия E1, а също и различен от Z13) и с използването на алуминий за основната конструкция беше възможно да се запази теглото на колата възможно най-ниско. Изгледът и структурата и на трите производни бяха идентични – разликите бяха само в двигателната сила. Що се отнася до електрическата версия, второто поколение E1 всъщност не продвижи играта; новата концепция беше малко повече от прекожа на по-ранната кола.
Електрическият E1 се задвижваше от двигател с мощност 45 к.с., който се намираше между задните колела. Това дава на колата максимална скорост от 78 мили в час и пробег до 265 мили, докато бензиновото издание е оборудвано с 1100-кубиков двигател BMW с мощност 81 к.с. Това беше монтирано между предните колела, което направи много лесно изграждането на хибрида, тъй като запази монтирания отзад електрически мотор и монтирания отпред двигател с вътрешно горене. За да спести място и да намали теглото, хибридният E1 разполага с батериен пакет само наполовина по-малък от този в електрическата версия.
BMWразкри персонализирана състезателна кола M3 GTR, създадена да съответства на ореолната кола от изданието на Need for Speed: Most Wanted от 2005 г. M3 от ерата на E46 има оголен интериор с една състезателна седалка и цяла клетка за безопасност. Купето разполага и със страничен изход на ауспуха. Специалното издание на модела ще бъде изложено в BMW Welt Museum в Мюнхен до 6 януари.
Ако сте израснали като автомобилен ентусиаст през 90-те или дори началото на 2000-те, вероятно си спомняте как сте играли Need for Speed: Most Wanted . Състезателната видеоигра оказа голямо влияние върху много хора, включително запомнящия се герой от 2005 г. BMW M3 GTR. Кой не си спомня как се плъзна в рамка на капака на кутията? Сега, след години на частни собственици на E46 M3, които правеха своите развлечения, BMW най-накрая построи своя собствена.
Персонализираният състезателен автомобил M3 GTR разполага със същата незабавно разпознаваема синьо-сребриста ливрея като колата, която участва във видеоиграта от 2005 г. Автомобилът от реалния живот е изграден върху #42 Team BMW Motorsport E46 M3 GTR, управляван от Jörg Müller и JJ Lehto в 2001 ALMS GT Series. Двамата не само спечелиха отборен шампионат (като спечелиха седем от 10 състезания), но Мюлер също така спечели шампионата при пилотите.
Пресъздаденият автомобил не е загубил своите състезателни корени. Интериорът е напълно лишен от всякакви несъществени неща. Той разполага с единична състезателна седалка и пълна клетка за безопасност. Заедно с ауспуха със страничен изход, екстериорът е маркиран с невероятно широки калници, колела с централно заключване и огромно фиксирано задно крило.
BMW не създаде почитта от скука, а по-скоро, за да отбележи две предстоящи годишнини. Изминаха 30 години от излизането на оригиналното заглавие на Need for Speed , а през 2025 г. се навършват 20 години, откакто първата игра Need for Speed: Most Wanted украси нашите екрани. Реалната кола ще бъде изложена в BMW Welt Museum в Мюнхен до 6 януари 2025 г.
Голямата сензация беше решението на BMW да премине от 3.2-литров редови шестак към 4.0-литров V-8, което доведе до гореспоменатите шампионати през сезон 2001. Трансплантацията на двигателя направи състезателния автомобил M3 по-ефективен в клас GT поради по-големия му работен обем и увеличената мощност. V-8 изпомпва 444 конски сили и 354 паунда фута въртящ момент. Това не само беше много повече от шестцилиндровия M3 GTR, но и надмина Porsche 911 GT3s. За съжаление, успехът на Bimmer беше краткотраен, тъй като господството му доведе до нови производствени правила, които компанията не можа да изпълни, за да се състезава през сезон 2002.
Alfa Romeo Montreal от 1972 г. е стилно и уникално спортно купе, което съчетава поразителен италиански дизайн Захранван от 2,6-литров V8 двигател, той осигурява гладко, но мощно шофиране, с приблизително 200 конски сили. Този рядък и колекционерски автомобил разполага с елегантни, ъгливи линии, отличителна предна решетка и емблематични кръгли фарове.
Монреал е известен със спортното си боравене, с добре настроено окачване, което го прави едновременно пъргав и стабилен на пътя. Вътре кабината съчетава лукс и спортност с елегантната си кожена тапицерия и ориентирана към шофьора оформление. Истински пример за инженерното превъзходство на Alfa Romeo, Монреал остава открояващ се в колекциите от класически автомобили.
И през отминаващата година продажбите на SUV-ове продължавата да бъдат доминиращи на пазара, а търсенето на седани продължава да спада. Едно изключение обаче е на път да обърне тази тенденция. Hyundai регистрира 200% ръст в продажбите на седана Sonata, следван от електрическия Ioniq 5 с ръст „само“ +110%.
Само в САЩ през ноември, корейската компания е продала рекордните 76 008 автомобила и водещият модел, който предизивика тази корейска революция отново е последното поколение на Hyundai Sonata.
Дълго време смятани за намаляващ сегмент, седаните обикновено не осигуряват огромни печалби от продажбите, но Sonata успешно преодолява тази тенденция. За това допринасят и различните модификации на модела, който се предлага с различни задвижвания – бензин, хибрид и газ на течна фаза. За съжаление от Hyundai не са предвидили продажби на Sonata за европейския седан, тъй като според компанията в Европа търсенето на седани е много по-слабо и икономически е нецелесъобразно да се произвежда европейска версия на модела, която да отговаря на еконормите и изискванията на ЕС.
За европейците, които искат да притежават този невероятен седан остава възможността да си го внесат от Корея или САЩ.