Електрическата концептуален автомобил BMW E1 можеше да бъде истински пазарен хит, но се появи в грешото време преди 25 години, което предопредели и съдбата му. 

Имаше две въплъщения на BMW E1, първото от които направи своя дебют на автомобилното изложение във Франкфурт през 1991 г., а второто последва две години по-късно. И двете бяха с електрическо захранване и тъй като втората не беше кой знае какъв напредък спрямо първата, и двете страдаха от един и същ основен проблем – технологията на батериите просто не беше достатъчно развита, за да направи електрическата кола жизнеспособно предложение за много хора да се използва като първа кола. А разходите за закупуване на пълноразмерна кола само за пътуване до работното място не бяха нещо, което беше икономически изгодно за много хора.

Първият E1 включваше компактна каросерия с необичайно висока линия на покрива и само три врати. На практика нямаше надвес в двата края и въпреки че компактните му размери помогнаха да се намали теглото, с помощта на алуминиева рамка, върху която беше окачена пластмасова външна обшивка. Всичко това помогна да се намали теглото, но аеродинамиката също трябваше да бъде оптимизирана, за да се получи възможно най-добрият обхват от батериите – E1 постигна коефициент на съпротивление от само 0,32.

За съжаление такива миниатюрни размери също означават, че безопасността при катастрофа е лесно компрометирана. На практика без пространство отпред или отзад за зони на смачкване, трябваше да се използва много умно инженерство, за да се направи колата годна за катастрофа. Областите, които обикновено са проектирани да се смачкват, трябваше да бъдат подсилени, докато основната структура на E1 беше много по-твърда от обикновено с много странична армировка.

Вътре в E1 нещата бяха поддържани много прости, като всички контроли бяха държани заедно в центъра на панела, докато трите циферблата, които съставляваха инструментите, бяха групирани заедно директно пред водача. Въпреки късата дължина на E1, той беше напълно четириместен, с необичайно вместимо багажно пространство благодарение на ниския под – батериите се съхраняваха под задната седалка, а компактният мотор беше под пода на багажника. Но теглото и капацитетът на тези батерии бяха ограничаващият фактор, тъй като те не само представляваха една четвърт от собственото тегло на автомобила от 880 кг, но и осигуряваха пробег от само 60-90 мили. Това беше въпреки факта, че те бяха най-ефективните налични батерии по това време; натриево-сярните агрегати бяха до четири пъти по-ефективни от конвенционалните оловно-киселинни типове. Но все още не беше достатъчно.

Вторият E1, който беше представен на автомобилното изложение във Франкфурт през 1993 г., се предлагаше в три версии: бензинова, електрическа и бензиново-електрически хибрид. Тази концепция е резултат от съчетаването на технологията, използвана в първия E1 с каросерията на Z13, концепция, която BMW представи на автомобилното изложение в Женева през 1991 г.

Имаше и нов дизайн на каросерията (променен от първия E1, а също и различен от Z13) и с използването на алуминий за основната конструкция беше възможно да се запази теглото на колата възможно най-ниско. Изгледът и структурата и на трите производни бяха идентични – разликите бяха само в двигателната сила. Що се отнася до електрическата версия, второто поколение E1 всъщност не продвижи играта; новата концепция беше малко повече от прекожа на по-ранната кола.

Електрическият E1 се задвижваше от двигател с мощност 45 к.с., който се намираше между задните колела. Това дава на колата максимална скорост от 78 мили в час и пробег до 265 мили, докато бензиновото издание е оборудвано с 1100-кубиков двигател BMW с мощност 81 к.с. Това беше монтирано между предните колела, което направи много лесно изграждането на хибрида, тъй като запази монтирания отзад електрически мотор и монтирания отпред двигател с вътрешно горене. За да спести място и да намали теглото, хибридният E1 разполага с батериен пакет само наполовина по-малък от този в електрическата версия.