За първи път за продажба на рафинерията в Бургас се заговори през месец октомври миналата година, като информацията дойде от тогавашния финансов министър Асен Василев. От Лукойл първоначално отрекоха информацията, но месец по-късно от руската компания потвърдиха, че търсят купувачи за активите си в България, сред които е и рафинерията в Бургас.
Продажбата на рафинерията обаче няма как да се случи без одобрението на държавата, която чрез регулаторните органи може да влияе върху избора на купувач и на практика е незаобиколим фактор при евентуалната сделка. Това прави продажбата на рафинерията изключително трудна, защото купувача първо трябва да постигне съгласие за условията на Лукойл и второ – да успее да убеди държавата, че е правилния купувач.
Като най-вероятен купувач на рафинерията в Бургас първоначално се смяташе Казахстанската държавна петролна компания КазМунайГаз. Компанията има съвместни проекти с Лукойл, в момента продава петрол на рафинерията и на пръв поглед е логичния купувач. Казахстанците обаче притежават групата Rompetrol и имат две рафинерии в Румъния. Покупката на трета рафинерия в района би могло да се случи само ако цената наистина е много добра. Близо година по-късно няма никакви признаци, че казахстанците проявяват сериозен интерес към рафинерията в Бургас.
За друг потенциален кандидат бе спрягана азърбейджанската държавна компания СОКАР, която вече има отношения с българската държава като един от основните доставчици на природен газ. Азерите дори отвориха наскоро офис в София, но по отношение на рафинерията в Бургас СОКАР явно не проявяват интерес.
В началото на тази година в бизнес средите се заговори, че сериозен интерес към рафинерията е проявен от един от най-големите световни търговци на суровини Trafigura. Няколко месеца по-късно компанията закупи френската рафинерия Fos-sur-Mer от ESSO SAF на ExxonMobil. Дали от Trafigura са се отказа от рафинерията в Бургас или са били отказани няма как да знаем. Факт е обаче, че вече не проявяват интерес към сделката, а това би бил най-добрия вариант за купувач. Големите търговци на петрол натрупаха значителен капитал и започнаха да изкупуват рафинерии, за да могат да продават директно горива.
Друг потенциален кандидат е гръцката Helenic Energy, които в България притежават веригата бензиностанции ЕКО, а наскоро придобиха бизнеса на Газпром в страната. Дали обаче проявяват сериозен интерес или само сондират почвата е рано да се каже.
През последните седмици в професионалните среди се заговори за напреднали разговори за продажбата на рафинерията на консорциум от унгарската петролна компания Mol Group и турски компании близки до концерна Боташ. Унгарците вече са водили неофициални разговори за доставки на петрол до Бургас и са проучвали възможни доставчици. Компанията Mol Group е акционерно дружество, но контролния пакет от акции се държи от унгарската държава. Компанията Mol Group притежава 4 рафинерии, 2 нефтохимични завода и верига от 380 бензиностанции в Унгария. На практика в Унгария компанията е монополист на петролния пазар и по мнение на анализатори поведението и в страната е меко казано непазарно. Връзката на унгарците с турскитре компании е доставката на газ, която минава през България по Турски/Български/Балкански поток построен скоростно от правителството Борисов 3.
За евентуална сделка навеждат и още няколко факта. Преди две седмици енергийния министър Владимир Малинов смени държавния представител в Надзорния съвет на Лукойл Нефтохим Бургас АД без никакви аргументи и без конкурс. Това се случва след среща на министър Малинов с унгарския му колега Петер Сиярто. За пред медиите на тези среща е било обсъждано как България да помогне на Унгария за спрените доставки на петрол по тръбопровода „Дружба“. На практика обаче България нито има подходяща инфрасктруктура, чрез която да доставя петрол на Унгария, нито има достъп до тръбопровода „Дружба“. Oбсъждането на подобна тема е напълно безсмислено, което сочи, че темата на срещите е друга.
Защо евентуална продажба на рафинерията на унгарската Mol Group е притеснителна? За следящите политическата ситуация е ясно, че продажбата на рафинерията на държавна унгарска компания има голяма вероятност да е фиктивна сделка и реалния собственик да остане руската компания Лукойл. Рафинерията в Бургас е изключително важна за икономиката на България и възможността чрез нея да се оказва политически натиск и да се поставя икономиката под риск е най-малкото неприемливо.
За разлика от България страните от ЕС подходиха доста по-радикално към руските рафинерии на тяхна територия. Италия заплаши Лукойл с отнемане на лиценза на рафинерията в Сицилия и руснаците бяха принудени да я продадат. В Германия държавата пое оперативен контрол над рефинерията на Роснефт и така успяха да накарат руснаците да търсят купувач.
В интерес на истината България прие закон, чрез който държавата може да поеме контрол над рафинерията в Бургас и така да има водеща роля при избирането на купувач. На практика обаче с идването на служебното правителство работата по сформирането на екип бе спряна. Притеснителното е ако има разговори за продажба на рафинерията, които се водят от служебни министри без наличието на редовно правителство и санкцията на парламента.