Все повече бензиностанции минават към „пълно самообслужване“ – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Все повече бензиностанции минават към „пълно самообслужване“

Публикувано преди

на

Нова мода набира скорост на пазара на автогорива в България – пълното самообслужване (self service). Вече могат да бъдат видени доста бензиноколонки в цялата страна, където персонал изобщо няма, шофьорите сами правят всичко, включително и се самотаксуват, като плащат в брой или с банкова карта. Това е възможно благодарение на терминали, подобни на добре познатите ни банкомати и други интелигентни устройства. Шофьорите, които се самообслужват, получават отстъпки от цената.

В момента можете да спестите между 5 и 15 стотинки на литър, ако зареждате автомобила си в обект от типа self service, обясни пред бТВ Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

Такива бензиностанции има из цяла България – в София (например в кварталите „Дружба“ и „Младост“), Русе и Пловдив, но и в малки градове и села. Една от първите в България бензиностанция на самообслужване заработи в Харманли в далечната 2015 г. Пионери във въвеждането на тази иновация са и големи вериги – като „Петрол“, „Шел“, „Еко“, и по-малки играчи на петролния пазар.

Сайтът на „Петрол“ дава много добра информация за шофьорите, които решат да ползват self serviсe. Ето какви са най-общо стъпките:

Заставате пред дисплея на терминала. Избирате вида на горивото. Посочвате на коя колонка ще заредите. Ако имате клубна карта, маркирате я, за да ползвате полагащата ви се като на редовен клиент отстъпка. После избирате начина на плащане –   в брой или с карта, и посочвате сумата, за която искате да заредите. Плащате, взимате пистолета и пълните.

Това е. Клиентът сам прави всичко – предплаща, зарежда, взима си фискалния документ, ползва и карта за отстъпки, получава ресто. Става бързо и лесно, като на касите на самообслужване в големите хипермаркете, които стават все по-предпочитани.

Ползи

За собствениците на бензиностанции това е бъдещето – все по-малко персонал и все по-малки обекти. Още през 2022 г. от Петролната и газова асоциация илюстрираха това с прости изчисления:

Изграждането на обикновена малка бензиностанция с две колонки, каса и магазинна част струва  600-800 хиляди лева. За обект без персонал сумата е поне 5-6 пъти по-малка.

Ако малката бензиностанция има персонал от четирима, на ден тя трябва да продава около 2000 литра горива, за да покрие разходите, които на година са около 100 хил. лева – заплати, осигуровки, работно облекло, осветление, отопление и др.

Бензиностанция на самообслужване обаче може да се самоиздържа при продадени 100 литра на ден.

И не става дума само за намаляване на разходите. В търговията с горива както и в много други сфери страдат от недостиг на работна ръка и текучество. При пълното самообслужване няма нужда нито от зареждачи, нито от касиери.

За клиентите също има много плюсове. Отстъпката за притежателите на клубни карти се добавя към бонуса за самообслужване. Терминалите нямат работно време, смени, почивки –  те са в денонощна готовност за следващия клиент.  Издават касови бонове, а също и е-фактури, ако има нужда.

segabg.com

Горива

Каква е историята на петролопроводите

Published

on

By

Логистиката на транспортирането на петрол е едно от най-големите предизвикателства на ранната петролна индустрия. Впрягове и шофьори на каруци доставят петрола във варели по неравни пътища, влошени от калта, образувана от оттичащата се вода и суровия петрол. Таксите на транспортиращите фирми се основават на времето и пътните условия. С транспортен монопол и достъп до световното снабдяване с петрол те често спекулират с цената си, което обяснимо не устройва петролните компании. Те обаче нямат алтернатива, чрез която да имат контрол върху своите стоки и ценообразуване.
За първи път идеята за петролопровод e документиранa през 1850 г. в САЩ като проекта е на 17-годишният Самуел Дънкан Карнс, който е предложил дървен тръбопровод за транспортирането на петрол от кладенец в Бърнинг Спрингс (Западна Вирджиния, САЩ) до рафинерия в Паркърсбърг (територия на река Охайо, Западна Вирджиния, САЩ).

Кладенецът е пробит през 1840 г. от братя Разбон. Разстоянието му от рафинерията е 58 км като терена има пресичане на река, както и няколко пресичания на потоци и дерета. Идеята на Карнс тръбопровода от дървени тръби да използва на самотечен режим на петролния трафик. Скептицизма на инвеститорите обаче проваля проекта.

През юли-август 1861 г. друг американец, Евънс Шипен, предлага изграждането на 10-километров тръбопровод от Ойл Крийк до Ойл Сити (Пенсилвания, САЩ). По това време добития петрол се е транспортирал в бъчви със салове през река и по разбити пътища с помощта на каруци. Според изчислението на Шипен, цената на изработването и полагането на тръбите трябваше да бъде 16 хиляди долара. Идеята за инвестиране на толкова много пари за изграждане на тръбопровод не е приета с ентусиазъм от собствениците на кладенците и проекта е пропаднал.

Следващият опит за реализиране на проект за тръбопроводен транспорт е направен от Хайман Джейнс през ноември 1861 г. на среща на производствените компании от полето Tar Farm (Oil Creek, Пенсилвания, САЩ). Проектът е да се положи 100 мм дървен тръбопровод по протежението на речния канал. Но договорът така и не е подписан поради множеството протести на хиляди превозвачи на петрол, които се опасявали, че изграждането на тръбопровода значително ще намали търсенето на техните услуги и че те ще загубят прехраната си.

снимка: Превозвачи на петрол

 

Прогресът обаче не можело да бъде спрян и година по-късно транспортната компания Oil Creek е първата, която получава разрешение за полагане на тръбопроводи в Пенсилвания.

Друг петролен специалист от Пенсилвания Дж. Л. Хътчинсън прави опит да построи първия истински голям тръбопровод през 1862 г. Той преминава през голям хълм до петролната рафинерия и би трябвало да работи на принципа на сифона: когато изходът е по-нисък от изхода, течността тече. Но всъщност това не се получава, защото тръбата не е била херметична и проекта е пълен провал.

Ранните неуспешни опити за петролопроводи предизвикват скептицизъм в бизнеса и повечето инвеститори смятат, че изпомпването на петрол по тръбопроводи е спекулативна схема, че хората, които я финансират, са луди и че тази схема никога няма да проработи.

 Първият успешен петролопровод заработва през 1865 година и е осъществен от Самуел Ван Сайкъл. Дължината на тръбата е 8 км, диаметърът е 50 мм. Тръбопроводът е изграден от тръби от ковано желязо, всяка с дължина 4,5 m. Маршрутът на тръбопровода започва от  най-отдалечената петролна сонда Питол, пресича планинския район от югоизточната част на петролното поле Pitol до железопътната гара Miller Farm в West Oil Creek, с денивелация от приблизително 120 метра. От петролопровода товарът се товари в жп цистерни на гарата. Петролопровода се изгражда от метални тръби, а за да се подсигурят строителите на тръбопровода тестват всяка тръба под налягане. Използвано е помпено оборудване от Cycle Company. Интересен факт е, че част от тръбопровода е положен на дълбочина 0,6 метра, а останалата част е надземна. Проектът използва три парни помпи Reed & Cogswell, две от които са инсталирани в самото поле и още една на кратко разстояние от първата група. Пускането на тръбопровода е насрочено за 10 октомври 1865 г.

Капацитетът на тръбопровода е бил 13 кубически метра на час. Около 310 кубически метра добит петрол на ден влизат в станцията в Oil Creek. Строителството на тръбопроводи обаче е изправено пред неочаквано предизвикателство. То е саботирано от собственици на други видове превозни средства, които се опитват неколкократно да повредят тръбопровода и за да да продължи строителството инвеститорите дори наемат охранителна фирма.

След всички тези предизвикателства това става първият успешен проект за нефтопровод в света, където всичко беше взето под внимание: дължина, терен, избор на необходимите помпи, производителност. Проектът революционизира транспортирането на петрол и води не само до огромни икономии на петролната компания, а и до многократно увеличение на превозваните обеми петрол. Тръбопроводът се изплаща в рамките на една година, което кара другите петролни компании да последват примера и това бележи края на монополите на местните петролни превозвачи.

What Is The Midstream Stage in The Oil and Gas Industry?

В днешни дни петролопроводите са единственото решение за транспортиране на петрол по суша и петролната индустрия е немислима без тяхното съществуване.

Най-големият петролопровод в света е проекта Източен Сибир-Тихия океан (ESPOOP) е проект с дължина 4857 километра, управляван от руската компания за транспортиране на нефт Транснефт. Изграждането на тръбопровода започва през 2006 г. близо до град Тайшет в Иркутска област в централен Сибир и ще свърже Тайшет с Козмино на източния сибирски бряг чрез два тръбопровода, свързани в Сковородино близо до северната китайска граница.
През 2009 г. Русия подписа сделка с Китай за изграждането на отделен клон от тръбопровода, способен да доставя на Китай 15 милиона тона петрол, или 300 000 барела на ден до 2029 г., в замяна на заем от 25 милиарда долара за Транснефт и Роснефт за разработване на тръбопроводи и нефтени находища. Русия започна своя износ на петрол за Китай през януари 2011 г. Тръбопроводът минава от Сковородино до Дацин и е с дължина около 992 км.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Горива

ОПЕК+ ще продължи с политиката за ограничаването на добива. Какви ще са последствията?

Published

on

By

Вчера във Виена бе проведено редовно заседание на съвместния министерски мониторингов комитет на ОПЕК+ (JMMC) на което членовете на организацията единодушно решиха да не правят промени в производствената политика, запазвайки плана за започване на увеличаване на добива през декември.
По време на срещата представителите на Ирак, Казахстан и Руската федерация потвърдиха, че вече са постигнали пълно съответствие и компенсация съгласно представените за септември графици. През август и трите страни бяха надвишили значително определения им лимит, но сега потвърдиха силния си ангажимент за поддържане на пълно съответствие и компенсации през оставащия период от споразумението. На заседанието бяха одобрени преработените им планове за компенсация, които включват свръхпроизводството през август. Следващото заседание на JMMC (57-мо) е насрочено за 01 декември 2024 г.
Приемането на плана за ограничаване на добивите от ОПЕК+ в началото бе прието с голяма доза скептицизъм от анализаторите. Трудната комуникация между отделните членове на ОПЕК и постоянните търкания между тях при определяне на квотите през годините не предващаваха успех на амбициозната дългосрочна програма за ограничаване на добивите, но досега ОПЕК+ успява да се справя изненадващо добре.
Спазването на ограниченията обаче си имат своята цена. Продължаването на тяхното прилагане вече струва пазарен дял на ОПЕК+, а това в дългосрочен план няма как да не повлияе негативно върху влиянието на ОПЕК+ над петролния пазар. Вчерашното решение на JMMC показва, че за членовете на ОПЕК+ запазването на цените на петрола са приоритет и те са готови да платят тази цена.

Продължи с четенето

Горива

САЩ купуват 6 милиона барела петрол, за да попълнят стратегическия петролен резерв

Published

on

By

Администрацията на САЩ възложи договори за закупуване на 6 милиона барела суров петрол за Стратегическия петролен резерв (SPR) за доставки до май 2025 г., съобщи Министерството на енергетиката тази седмица.

Договорите бяха възложени миналата седмица и са за доставки на 1,5 милиона барела на месец между февруари и май 2025 г. до обекта Bayou Choctaw в Луизиана, след заявката за предложение (RFP), която беше обявена на 18 септември.

Стратегията за попълване идва в резултат на критичната роля на SPR за стабилизиране на пазара по време на глобални прекъсвания на доставките, по-специално освобождаването на повече от 180 милиона барела петрол от SPR, започвайки през 2021 г., тъй като цените на бензина остават високи. Министерството на финансите твърди, че тези освобождавания, заедно с координираните международни усилия, са помогнали за намаляване на цените на бензина с до 40 цента за галон през 2022 г.

SPR в момента съдържа 375 милиона барела суров петрол – цифра, която е с 263 милиона барела по-малко от петрола в SPR в началото на мандата на президента Джо Байдън. Общият капацитет на резервата е 714 милиона барела суров петрол.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО