Руският износ на рафинирани петролни продукти по море е намалял с 9,1% през 2024 г. спрямо година по-рано поради ниски нива на преработка, атаки с дронове, нокаутиращи рафинерии, и забрани за износ, съобщи Ройтерс в петък, позовавайки се на данни от индустрията.

Русия е доставила общо 113,7 милиона метрични тона рафинирани петролни продукти миналата година, докато вътрешното й рафиниране се е сринало до многогодишно ниско ниво от 267 милиона тона през 2024 г., най-ниското ниво от 2012 г. Темповете на рафиниране паднаха на фона на слаби маржове, непланирани прекъсвания на рафинериите и забраните за износ, които Русия въведе за няколко периода през 2024 г.

Украински атаки с дронове са нанесли щети на няколко големи рафинерии в Русия, като някои от тях са спрени седмици след ударите с дронове. Енергийните инсталации са били ключови цели в конфликта и от двете страни. Украинските атаки срещу руски рафинерии и друга енергийна инфраструктура се превърнаха в нещо обичайно, като дроновете са избраното оръжие за нанасяне на удари. Украйна продължава да се насочва към рафинериите в Русия и някои от тези атаки са засегнали по-нататъшното предлагане на продукти от руските рафинерии.

През последните месеци Русия отбеляза по-високи от очакваното поддръжка и ремонти в своите рафинерии, след като Украйна засили атаките си с дронове в началото на тази година срещу руския рафиниращ капацитет. В допълнение към непланираните ремонти за отстраняване на повреди от дроновете, някои рафинерии са били подложени на планирана поддръжка.

В резултат на повредена рафинерия, руският износ на петролни продукти от руското черноморско пристанище Туапсе се срина с една трета, до 9,1 милиона тона миналата година, поради прекъсвания след атаки с дронове, казаха пазарни източници пред Reuters тази седмица.

Петролната рафинерия в Туапсе в района на Краснодар, най-голямото съоръжение за преработка на руски суров петрол в Черно море, беше повредена при две отделни украински атаки с дронове само миналата година.

Притежаваната от Роснефт рафинерия в Туапсе, която има капацитет да преработва 240 000 барела на ден (bpd) суров петрол, е била цел на няколко атаки с дронове от Украйна след руската инвазия в Украйна в началото на 2022 г.

Петролът поскъпва за втора поредна сесия в азиатската търговия, като цените са подкрепени от притесненията относно снабдяването със суровинята на фона на санкциите на САЩ срещу Русия, по-голям от прогнозирания спад на запасите от суров петрол в САЩ и подобряваща се перспектива за глобалното търсене, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент от Северно море, който е референтен за Европа се покачиха 25 цента или 0,3 на сто до 82,28 долара за барел, след като се повишиха с 2,6 на сто в предишната сесия до най-високото си ниво от 26 юли миналата година.

Котировките на американския лек суров петрол отчетоха ръст с 28 цента или 0,4 на сто до 80,32 долара за барел, след като поскъпнаха с 3,3 на сто вчера до най-високото си ниво от 19 юли.

Запасите от суров петрол в САЩ са се понижили миналата седмица до най-ниското си ниво от април 2022 г., тъй като износът се е увеличил, а и вносът е намалял за посочения период, съобщи Управлението за енергийна информация (EIA). Добиването на 2 милиона барела от резервите е повече от спада в нивото на запасите от 992 000 барела, очакван от анализатори в анкета на Ройтерс.

По-ниското ниво на запасите в САЩ добави към ограниченията свързани с глобалните доставки, след като САЩ наложиха по-широки санкции на руските производители на петрол и танкери. Новите санкционни мерки на САЩ накараха най-големите клиенти на Москва да да търсят алтернативни източници, което доведе и до ръст в доставните цени.

Задържащ ефект върху цените оказа сключването сделка за спиране на огъня между Израел и „Хамас“ в Газа и размяна на израелски заложници с палестински затворници, допълва Ройтерс.

Що се отнася до търсенето на петрол то се е увеличило с 1,2 милиона барела средно на ден през първите две седмици на 2025 г. спрямо същия период година по-рано, което е малко под очакванията, пишат анализатори от „Джей Пи Морган“ (JPMorgan). Експертите от финансовата група обаче очакват потреблението на суровината да нарасне с 1,4 милиона барела на ден на годишна база през следващите седмици, водено от засилената туристическа дейност в Индия, където се провежда голямо фестивално събиране, както и от пътуванията за празненствата на лунната Нова година в Китай в края на януари.

Този уикенд САЩ включиха в списъка на санкционираните и шефът на „ЛУКойл“ – Вадим Воробьов. Това доведе до светкавичното му отстраняване от поста и от вчера „ЛУКойл“ има нов главен изпълнителен директор – Сергей Кочкуров, който бе вицепрезидент на компанията, депутат в руската Дума и член на партията „Единна Русия“.

Вадим Воробьов стана изпълнителен директор на акционерното предприятие през май 2022 г., на мястото на подалия оставка Вагит Алекперов. Миналата седмица Воробьов се оказа сред новите имена в списъка със санкции на Министерството на финансите на САЩ (насочени срещу руския енергиен сектор). Последва предсрочно прекратяване на мандата му. Както писахме вчера опасността след Воробьов санкции да бъдат наложени от САЩ директно и на „ЛУКоил“ явно са стреснали акционерите, за да предприемат такива спешни мерки.

В новата порция санкционирани от Вашингтон попаднаха още Юсуф Алекперов, син на Вагит Алекперов, председателя на „Газпром нефт» Александър Дюков, както и десетки компании, сред които „Сургутнефтегаз», «Газпром нефт», техни дъщерни дружества, застрахователите «АльфаСтрахование», «Ингосстрах» и т.н.