Бензиностанциите във Флорида са на изчерпване, тъй като хората се евакуират преди урагана Милтън, който се очаква да бъде директен удар веднъж на век върху Тампа късно в сряда.

Късно във вторник Националният център за ураганите заяви , че се очаква Милтън да запази статута си на основен ураган и да се увеличи по размер, докато се приближава към западния бряг на Флорида. Вторник беше последният пълен ден за жителите на Флорида, за да подготвят семействата и домовете си и да се евакуират, ако бъде казано от местните власти, добави NHC.

„Милтън ще се движи през източния Мексикански залив до сряда, ще достигне сушата по западното централно крайбрежие на Флорида в сряда вечерта и ще се премести от източното крайбрежие на Флорида над Атлантическия океан в четвъртък“, каза кабинетът на губернатора на Флорида Рон ДеСантис .

Към 23:00 местно време във вторник данните на GasBuddy показват, че 21,6% от станциите във Флорида са свършили горивото, заяви Патрик Де Хаан, ръководител на петролен анализ в GasBuddy .

Кладенецът е пробит през 1840 г. от братя Разбон. Разстоянието му от рафинерията е 58 км като терена има пресичане на река, както и няколко пресичания на потоци и дерета. Идеята на Карнс тръбопровода от дървени тръби да използва на самотечен режим на петролния трафик. Скептицизма на инвеститорите обаче проваля проекта.

През юли-август 1861 г. друг американец, Евънс Шипен, предлага изграждането на 10-километров тръбопровод от Ойл Крийк до Ойл Сити (Пенсилвания, САЩ). По това време добития петрол се е транспортирал в бъчви със салове през река и по разбити пътища с помощта на каруци. Според изчислението на Шипен, цената на изработването и полагането на тръбите трябваше да бъде 16 хиляди долара. Идеята за инвестиране на толкова много пари за изграждане на тръбопровод не е приета с ентусиазъм от собствениците на кладенците и проекта е пропаднал.

Следващият опит за реализиране на проект за тръбопроводен транспорт е направен от Хайман Джейнс през ноември 1861 г. на среща на производствените компании от полето Tar Farm (Oil Creek, Пенсилвания, САЩ). Проектът е да се положи 100 мм дървен тръбопровод по протежението на речния канал. Но договорът така и не е подписан поради множеството протести на хиляди превозвачи на петрол, които се опасявали, че изграждането на тръбопровода значително ще намали търсенето на техните услуги и че те ще загубят прехраната си.

снимка: Превозвачи на петрол

Прогресът обаче не можело да бъде спрян и година по-късно транспортната компания Oil Creek е първата, която получава разрешение за полагане на тръбопроводи в Пенсилвания.

Друг петролен специалист от Пенсилвания Дж. Л. Хътчинсън прави опит да построи първия истински голям тръбопровод през 1862 г. Той преминава през голям хълм до петролната рафинерия и би трябвало да работи на принципа на сифона: когато изходът е по-нисък от изхода, течността тече. Но всъщност това не се получава, защото тръбата не е била херметична и проекта е пълен провал.

Ранните неуспешни опити за петролопроводи предизвикват скептицизъм в бизнеса и повечето инвеститори смятат, че изпомпването на петрол по тръбопроводи е спекулативна схема, че хората, които я финансират, са луди и че тази схема никога няма да проработи.

 Първият успешен петролопровод заработва през 1865 година и е осъществен от Самуел Ван Сайкъл. Дължината на тръбата е 8 км, диаметърът е 50 мм. Тръбопроводът е изграден от тръби от ковано желязо, всяка с дължина 4,5 m. Маршрутът на тръбопровода започва от  най-отдалечената петролна сонда Питол, пресича планинския район от югоизточната част на петролното поле Pitol до железопътната гара Miller Farm в West Oil Creek, с денивелация от приблизително 120 метра. От петролопровода товарът се товари в жп цистерни на гарата. Петролопровода се изгражда от метални тръби, а за да се подсигурят строителите на тръбопровода тестват всяка тръба под налягане. Използвано е помпено оборудване от Cycle Company. Интересен факт е, че част от тръбопровода е положен на дълбочина 0,6 метра, а останалата част е надземна. Проектът използва три парни помпи Reed & Cogswell, две от които са инсталирани в самото поле и още една на кратко разстояние от първата група. Пускането на тръбопровода е насрочено за 10 октомври 1865 г.

Капацитетът на тръбопровода е бил 13 кубически метра на час. Около 310 кубически метра добит петрол на ден влизат в станцията в Oil Creek. Строителството на тръбопроводи обаче е изправено пред неочаквано предизвикателство. То е саботирано от собственици на други видове превозни средства, които се опитват неколкократно да повредят тръбопровода и за да да продължи строителството инвеститорите дори наемат охранителна фирма.

След всички тези предизвикателства това става първият успешен проект за нефтопровод в света, където всичко беше взето под внимание: дължина, терен, избор на необходимите помпи, производителност. Проектът революционизира транспортирането на петрол и води не само до огромни икономии на петролната компания, а и до многократно увеличение на превозваните обеми петрол. Тръбопроводът се изплаща в рамките на една година, което кара другите петролни компании да последват примера и това бележи края на монополите на местните петролни превозвачи.

В днешни дни петролопроводите са единственото решение за транспортиране на петрол по суша и петролната индустрия е немислима без тяхното съществуване.

инж.Пламен Дочев