Цените на петрола падат, тъй като ОПЕК+ обмисля увеличаване на производството през октомври – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Цените на петрола падат, тъй като ОПЕК+ обмисля увеличаване на производството през октомври

Публикувано преди

на

ОПЕК+ вероятно ще започне да отменя съкращенията на производството през октомври, казаха шест източника от ОПЕК+ пред Ройтерс в петък.

Ако ОПЕК+ реши да започне процеса на увеличаване на производството през октомври, това ще бъде до голяма степен компенсирано от значителните загуби в производството на петрол от членката на ОПЕК Либия, които започнаха тази седмица. Суровият петрол Brent реагира бурно на анонимните вътрешни новини, падайки с повече от 1,5% в търговията в средата на деня, въпреки че първоначалните загуби вече започнаха да намаляват към момента на писане.

Значителният спад на производството в Либия дава на ОПЕК+ известно пространство за други членове да започнат бавния процес на увеличаване на производството на суров петрол, без да променят общия брой барели, влизащи на пазара.

Осем членки на ОПЕК+ са готови да увеличат производството на суров петрол със 180 000 барела на ден през октомври като част от съществуващия план на групата за отмяна на доброволните съкращения с 2,2 милиона барела на ден. ОПЕК+ обаче заяви, че планът й за отмяна на съкращенията зависи от баланса на петролните пазари.

Горива

Горивото във Флорида е на привършване, докато жителите бягат от урагана Милтън

Published

on

By

Бензиностанциите във Флорида са на изчерпване, тъй като хората се евакуират преди урагана Милтън, който се очаква да бъде директен удар веднъж на век върху Тампа късно в сряда.

Късно във вторник Националният център за ураганите заяви , че се очаква Милтън да запази статута си на основен ураган и да се увеличи по размер, докато се приближава към западния бряг на Флорида. Вторник беше последният пълен ден за жителите на Флорида, за да подготвят семействата и домовете си и да се евакуират, ако бъде казано от местните власти, добави NHC.

Милтън ще се движи през източния Мексикански залив до сряда, ще достигне сушата по западното централно крайбрежие на Флорида в сряда вечерта и ще се премести от източното крайбрежие на Флорида над Атлантическия океан в четвъртък“, каза кабинетът на губернатора на Флорида Рон ДеСантис .

Към 23:00 местно време във вторник данните на GasBuddy показват, че 21,6% от станциите във Флорида са свършили горивото, заяви Патрик Де Хаан, ръководител на петролен анализ в GasBuddy .

Продължи с четенето

Горива

Каква е историята на петролопроводите

Published

on

By

Логистиката на транспортирането на петрол е едно от най-големите предизвикателства на ранната петролна индустрия. Впрягове и шофьори на каруци доставят петрола във варели по неравни пътища, влошени от калта, образувана от оттичащата се вода и суровия петрол. Таксите на транспортиращите фирми се основават на времето и пътните условия. С транспортен монопол и достъп до световното снабдяване с петрол те често спекулират с цената си, което обяснимо не устройва петролните компании. Те обаче нямат алтернатива, чрез която да имат контрол върху своите стоки и ценообразуване.
За първи път идеята за петролопровод e документиранa през 1850 г. в САЩ като проекта е на 17-годишният Самуел Дънкан Карнс, който е предложил дървен тръбопровод за транспортирането на петрол от кладенец в Бърнинг Спрингс (Западна Вирджиния, САЩ) до рафинерия в Паркърсбърг (територия на река Охайо, Западна Вирджиния, САЩ).

Кладенецът е пробит през 1840 г. от братя Разбон. Разстоянието му от рафинерията е 58 км като терена има пресичане на река, както и няколко пресичания на потоци и дерета. Идеята на Карнс тръбопровода от дървени тръби да използва на самотечен режим на петролния трафик. Скептицизма на инвеститорите обаче проваля проекта.

През юли-август 1861 г. друг американец, Евънс Шипен, предлага изграждането на 10-километров тръбопровод от Ойл Крийк до Ойл Сити (Пенсилвания, САЩ). По това време добития петрол се е транспортирал в бъчви със салове през река и по разбити пътища с помощта на каруци. Според изчислението на Шипен, цената на изработването и полагането на тръбите трябваше да бъде 16 хиляди долара. Идеята за инвестиране на толкова много пари за изграждане на тръбопровод не е приета с ентусиазъм от собствениците на кладенците и проекта е пропаднал.

Следващият опит за реализиране на проект за тръбопроводен транспорт е направен от Хайман Джейнс през ноември 1861 г. на среща на производствените компании от полето Tar Farm (Oil Creek, Пенсилвания, САЩ). Проектът е да се положи 100 мм дървен тръбопровод по протежението на речния канал. Но договорът така и не е подписан поради множеството протести на хиляди превозвачи на петрол, които се опасявали, че изграждането на тръбопровода значително ще намали търсенето на техните услуги и че те ще загубят прехраната си.

снимка: Превозвачи на петрол

 

Прогресът обаче не можело да бъде спрян и година по-късно транспортната компания Oil Creek е първата, която получава разрешение за полагане на тръбопроводи в Пенсилвания.

Друг петролен специалист от Пенсилвания Дж. Л. Хътчинсън прави опит да построи първия истински голям тръбопровод през 1862 г. Той преминава през голям хълм до петролната рафинерия и би трябвало да работи на принципа на сифона: когато изходът е по-нисък от изхода, течността тече. Но всъщност това не се получава, защото тръбата не е била херметична и проекта е пълен провал.

Ранните неуспешни опити за петролопроводи предизвикват скептицизъм в бизнеса и повечето инвеститори смятат, че изпомпването на петрол по тръбопроводи е спекулативна схема, че хората, които я финансират, са луди и че тази схема никога няма да проработи.

 Първият успешен петролопровод заработва през 1865 година и е осъществен от Самуел Ван Сайкъл. Дължината на тръбата е 8 км, диаметърът е 50 мм. Тръбопроводът е изграден от тръби от ковано желязо, всяка с дължина 4,5 m. Маршрутът на тръбопровода започва от  най-отдалечената петролна сонда Питол, пресича планинския район от югоизточната част на петролното поле Pitol до железопътната гара Miller Farm в West Oil Creek, с денивелация от приблизително 120 метра. От петролопровода товарът се товари в жп цистерни на гарата. Петролопровода се изгражда от метални тръби, а за да се подсигурят строителите на тръбопровода тестват всяка тръба под налягане. Използвано е помпено оборудване от Cycle Company. Интересен факт е, че част от тръбопровода е положен на дълбочина 0,6 метра, а останалата част е надземна. Проектът използва три парни помпи Reed & Cogswell, две от които са инсталирани в самото поле и още една на кратко разстояние от първата група. Пускането на тръбопровода е насрочено за 10 октомври 1865 г.

Капацитетът на тръбопровода е бил 13 кубически метра на час. Около 310 кубически метра добит петрол на ден влизат в станцията в Oil Creek. Строителството на тръбопроводи обаче е изправено пред неочаквано предизвикателство. То е саботирано от собственици на други видове превозни средства, които се опитват неколкократно да повредят тръбопровода и за да да продължи строителството инвеститорите дори наемат охранителна фирма.

След всички тези предизвикателства това става първият успешен проект за нефтопровод в света, където всичко беше взето под внимание: дължина, терен, избор на необходимите помпи, производителност. Проектът революционизира транспортирането на петрол и води не само до огромни икономии на петролната компания, а и до многократно увеличение на превозваните обеми петрол. Тръбопроводът се изплаща в рамките на една година, което кара другите петролни компании да последват примера и това бележи края на монополите на местните петролни превозвачи.

What Is The Midstream Stage in The Oil and Gas Industry?

В днешни дни петролопроводите са единственото решение за транспортиране на петрол по суша и петролната индустрия е немислима без тяхното съществуване.

Най-големият петролопровод в света е проекта Източен Сибир-Тихия океан (ESPOOP) е проект с дължина 4857 километра, управляван от руската компания за транспортиране на нефт Транснефт. Изграждането на тръбопровода започва през 2006 г. близо до град Тайшет в Иркутска област в централен Сибир и ще свърже Тайшет с Козмино на източния сибирски бряг чрез два тръбопровода, свързани в Сковородино близо до северната китайска граница.
През 2009 г. Русия подписа сделка с Китай за изграждането на отделен клон от тръбопровода, способен да доставя на Китай 15 милиона тона петрол, или 300 000 барела на ден до 2029 г., в замяна на заем от 25 милиарда долара за Транснефт и Роснефт за разработване на тръбопроводи и нефтени находища. Русия започна своя износ на петрол за Китай през януари 2011 г. Тръбопроводът минава от Сковородино до Дацин и е с дължина около 992 км.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Горива

ОПЕК+ ще продължи с политиката за ограничаването на добива. Какви ще са последствията?

Published

on

By

Вчера във Виена бе проведено редовно заседание на съвместния министерски мониторингов комитет на ОПЕК+ (JMMC) на което членовете на организацията единодушно решиха да не правят промени в производствената политика, запазвайки плана за започване на увеличаване на добива през декември.
По време на срещата представителите на Ирак, Казахстан и Руската федерация потвърдиха, че вече са постигнали пълно съответствие и компенсация съгласно представените за септември графици. През август и трите страни бяха надвишили значително определения им лимит, но сега потвърдиха силния си ангажимент за поддържане на пълно съответствие и компенсации през оставащия период от споразумението. На заседанието бяха одобрени преработените им планове за компенсация, които включват свръхпроизводството през август. Следващото заседание на JMMC (57-мо) е насрочено за 01 декември 2024 г.
Приемането на плана за ограничаване на добивите от ОПЕК+ в началото бе прието с голяма доза скептицизъм от анализаторите. Трудната комуникация между отделните членове на ОПЕК и постоянните търкания между тях при определяне на квотите през годините не предващаваха успех на амбициозната дългосрочна програма за ограничаване на добивите, но досега ОПЕК+ успява да се справя изненадващо добре.
Спазването на ограниченията обаче си имат своята цена. Продължаването на тяхното прилагане вече струва пазарен дял на ОПЕК+, а това в дългосрочен план няма как да не повлияе негативно върху влиянието на ОПЕК+ над петролния пазар. Вчерашното решение на JMMC показва, че за членовете на ОПЕК+ запазването на цените на петрола са приоритет и те са готови да платят тази цена.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО