Какво стои зад затварянето на петролните полета в Либия – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Какво стои зад затварянето на петролните полета в Либия

Публикувано преди

на

От началото на седмицата няколко важни петролни полета в Либия не работят и износът на петрол от страната постепенно намалява. Това води до ръст, макар и умерен, на цените на черното злато на световните борси. Ройтерс обяснява какви са причините за петролната криза в страната.

Как се стигна дотук?

От началото на подкрепения от Запада бунт през 2011 г., довел до свалянето от власт на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи, достъпът до приходите от петрола е основна цел на политическите фракции и въоръжените групи в страната.

През последвалите години и малки местни групировки, и големи национални организации често „завъртаха кранчето“ в опит да си издействат по-голям дял от приходите или политически отстъпки.

В момента Либия е разделена на две – източна и западна, в резултат на неуспешния мирен процес, последвал гражданската война, избухнала след 2011 г. И двете части имат свои собствени правителства.

През 2020 г. се стигна до примирие след неуспешен опит на източното правителство да завладее Триполи и последвалото създаване през декември 2021 г. на правителстство на националното единство под ръководството на Абдулхамид ал Дбейба и с подкрепата на Запада.

До обединение на страната обаче така и не се стигна и двете страни продължиха да враждуват, макар и с нисък интензитет. Сред основните точки на конфликт е достъпът до държавните приходи, като този път проблемът дойде от битката за контрол върху централната банка на страната.

Правителството в Триполи се опитва да смени управителя на банката Садик ак Кабир, докато това в Бенгази твърдо стои зад него.

Кой блокира либийските петролни полета?

През по-голямата част от мандата на Кабир начело на банката, който продължава вече 13 години, източните фракции опитват да го свалят, подкрепят алтернативен топбанкер и дори за кратко създават собствена централна банка. Но сега точно те застават зад него и настояват той да остане на поста си.

Миналата седмица председателят на парламента, който е базиран в Бенгази, заяви, че петролът ще спре да тече, ако Кабир бъде сменен.

От неделя петролните полета на страната, разположени основно в източната й част, станаха обект на постепенна окупация от страна на протестиращи групи.

Малко след това парламентът обяви, че Либия не може да произвежда или изнася петрол заради започналите протести.

Военният командир Халифа Хафтар, който подкрепя източното правителство, и контролира петролните полета на изток, окачестви опитите за смяна на Кабир като незаконни. Според анализатори през последните месеци двамата са развили взаимоизгодни отношения

Какви са исканията?

Източните фракции имат едно единствено искане – Кабир да бъде върнат на поста си.

Зад това се крие продължаващата битка за приходите от износа на енергоносители.

При последния сериозен сблъсък от 2022 г. премиерът Дбейба успя да смени дългогодишния шеф на Националната петролна корпорация Мустафа Санала с Фархат Бенгдара, за когото обаче се смята, че е близък на Хафтар.

Това доведе до създаването на своеобразен „алианс на общия интерес“ между Дбейба и Хафтар и подялба на приходите от петрола между изтока и запада на страната. Но с конфликта между Кабир и Дбейба се откри нова възможност за конфронтация.

Има ли перспектива да се стигне до сделка?

Засега никой не изглежда склонен да отстъпи.

Източните фракции смятат, че като орежат фондовете за централното правителство и поставят под въпрос легитимността на централната банка Триполи ще бъде принуден да отстъпи.

Централната банка е единственият законен център, който работи с приходите от петрол и плаща заплатите на държавните служители в цялата страна. Ако тези й функции бъдат поставени под въпрос, либийците ще усетят трудности.

Те обаче ще засегнат и изтока, и запада на страната, което дава козове и в ръката на Триполи.

Колко дълго може да продължи блокадата?

Петролната блокада е добре позната тактика на хаотичната политическа сцена в Либия след свалянето на Кадафи през 2011 г.

Блокадите, организирани от малки местни групи, често бяха решавани за дни, но големите блокади, свързани с големи политически или военни групировки, често продължаваха с месеци.

Най-дълго продължи блокадата на кладенците, организирана от Хафтар през 2020 г. – цели осем месеца, и до спирането й се стигна, едва след като неговият опит да овладее Триполи пропадна.

БТА

Продължи с четенето

Горива

Украинските удари в Черно море или защо целта не винаги оправдава средствата

Published

on

By

   Последните атаки с дронове в Черно море нанасят щети не толкова на Русия, колкото на ….. Казахстан.
В момента много малка част от сенческия флот на Русия използва пристанищата на Черно море, но това е основния маршрут за износ на Казахстан.
Атаките могат да увеличат напрежението между Украйна и Казахстан, което се появи след като Киев започна да разглежда Каспийският тръбопроводен консорциум (CPC) като легитимна военна цел и го атакува периодично. Тези атаки донесоха преки щети на Казахстан и го принудиха да започне да изпраща до 30% повече суров петрол през тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейлан (BTC), който обаче е значително по-скъп маршрут.
Конфронтацията с Казахстан обаче може да струва много по-скъпо на Украйна и да се отрази и на без това обтегнатите и отношения със САЩ. Акционери в СРС и в петролните находища на Казахстан са американските Chevron и Exxon Mobil, които също търпят големи загуби. Отделно в момента Министерството на финансите на САЩ (OFAC) води преговори с Казахстан износът на руски петрол за Китай през територията на страната да бъде прекратен. Казахстан едва ли ще приеме лесно такова решение, тъй като получава 150 милиона долара транзитни такси от този износ. На този фон украинските атаки едва ли можеше да дойдат в по-лош момент за американския преговорен екип.
Казахстан обаче няма да е единствената страна в района, която ще претърпи щети от украинските атаки в Черно море.
Румъния също е потърпевша страна, тъй като двете рафинерии на Ромпетрол груп (собственост именно на Казахстан) получаваха петрол именно от СРС. По-скъпия петрол ще се отрази пряко на тяхната конкурентноспособност, а от там и на приходите в бюджета на страната.
Украинските атаки над кораби в Черно море ще вдигнат значително застрахователните премии на морския транспорт, а намаляването на трафика ще удари приходите на Турция от транзитни такси за Босфора. Не е за подценяване и опасността от екологична катастрофа, която може да засегне всички страни в Черно море като единият ударен танкер вече е заседнал до българския бряг.
Целта оправдава ли средствата?
Определено спирането на контрабандния износ на руски петрол е от изключително голямо значение, но ако трябва да обобщим ефекта върху Русия от тези удари, то той е много спорен. Преките щети от атаките са пренебрежимо малки, а руснаците дори може да спечелят ако заради тях Казахстан не прекрати износа на руски петрол за Китай. Ефект от атаките обаче ще има върху самата Украйна, тъй като ще доведе до напрежение с ключова страна като Казахстан и нарушени интереси на големи американски петролни компании, които могат да окажат влияние върху политиката на САЩ в района. Страничен ефект ще е и засилването на антиукраинските настроения в засегнатите страни от района и все по-трудната обществена подкрепа в тези страни за продължаването на оказване на помощ за Украйна. Украйна едва ли не си е дала сметка за всичко това, но въпреки това е осъществила атаките.

Продължи с четенето

Горива

Бившият собственик на Pornhub може да купи „Лукойл“

Published

on

By

Австрийският бизнесмен Бернд Бергмайер, бивш мажоритарен собственик на група за развлечения за възрастни, включваща уебсайта Pornhub, се е обърнал към Министерството на финансите на САЩ с предложение за закупуване на международни активи на санкционираната руска петролна компания „Лукойл“ (LKOH.MM), съобщи Ройтерс, позовавайки се на два източника.
САЩ наложиха санкции на „Лукойл“, най-големия частен производител на петрол в Русия, като част от усилията да се окаже натиск върху Москва за прекратяването на войната в Украйна.

Санкциите принудиха „Лукойл“ да обяви продажбата на чуждестранни активи, като множество купувачи се обърнаха към американските власти за разрешение да преговарят с „Лукойл“, включително петролните гиганти Ексон Мобил и Шеврон.
Чрез адвокат Бергмайер е отказал на Ройтерс да посочи от кои активи се интересува, дали вече е установил контакт с „Лукойл“ или дали е част от инвестиционен консорциум.

„Очевидно Lukoil International GmbH би била чудесна инвестиция и всеки би бил щастлив да има привилегията да притежава тези активи“, заяви той пред Ройтерс. „По принцип не коментирам потенциални инвестиции.“

Интересът към чуждестранните активи на „Лукойл“ нарасна, след като миналия месец Министерството на финансите на САЩ даде разрешение на компаниите да започнат преговори с „Лукойл“. Министерството на финансите е разрешило преговори до 13 декември и ще трябва да одобри всички сделки.

Lukoil International GmbH, със седалище във Виена, притежава рафинерии в Европа, дялове в нефтени находища в Казахстан, Узбекистан, Ирак и Мексико, както и стотици бензиностанции по целия свят. Активите се оценяват на 22 милиарда долара, според данни от 2024 г.

Бергмайер, който е работил за Goldman Sachs в Ню Йорк като инвестиционен банкер през 90-те години, преди да се насочи към частни инвестиции, е бил мажоритарен собственик на MindGeek – компания със седалище в Люксембург, която притежава уебсайтове като Pornhub, RedTube и YouPorn – до продажбата ѝ през 2023 г. за неупомената сума на канадска компания за частен капитал. През 2021 г. британската класация на най-богатите хора в The Sunday Times Rich List оцени богатството му на най-малко 1,2 милиарда лири.

segabg.com

Продължи с четенето

Горива

Европа променя решението си. В крайна сметка няма да забрани двигателите с вътрешно горене

Published

on

By

Повечето автомобилни производители настояват Европейския съюз да отмени планираната за 2035 г. забрана за двигатели с вътрешно горене. Автомобилните компании имат основателни причини да се противопоставят, позовавайки се на неразвита инфраструктура за зареждане и по-високи цени на електромобилите. Освен това съществува сериозен риск автомобилната индустрия да загуби стотици хиляди работни места, ако всички компании бъдат принудени да произвеждат само електрически автомобили.

За известно време ЕС изглеждаше нежелателен да отстъпи. Съвсем наскоро, през пролетта на миналата година, крайният срок все още беше в сила. Нарастващият натиск за промяна на законодателството обаче най-накрая дава резултат, тъй като двигателите с вътрешно горене ще продължат да се използват и след средата на следващото десетилетие. Изглежда, че писмо, изпратено от германския канцлер Фридрих Мерц до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, е убедило управляващия орган да се откаже от забраната.

В интервю за германския бизнес вестник Handelsblatt  , комисарят по устойчив транспорт и туризъм заяви, че писмото е било „много добре прието в Брюксел“. Апостолос Цицикостас потвърди, че двигателите с вътрешно горене ще продължат да се използват и след 2035 г., но само в автомобили, работещи с нискоемисионни, възобновяеми горива, като синтетични и биогорива.

Един подходящ пример е HVO100, произведен изцяло от хидротретирано растително масло, получено от растителни масла и животински мазнини. BMW вече използва HVO100 за гориво на дизелови автомобили, произведени в Германия, за което се твърди, че намалява емисиите с 90 процента в сравнение с обикновения дизел.

Синтетичният бензин също е възможност и теоретично може да намали емисиите с 90 процента в сравнение с обикновения бензин. Porsche експериментира с eFuel от няколко години . Компанията произвежда синтетично гориво в завод в Чили от края на 2022 г., използвайки вода и въглероден диоксид, обработени с вятърна енергия. В завода в Южна Америка се твърди, че eFuel се „произвежда по практически въглеродно неутрален начин“.

ЕС планираше да представи подробности за планираните мерки на 10 декември, но така нареченият „автомобилен пакет“ беше отложен за по-късно този месец. Предстои да се види дали plug-in хибридите ще продължат след 2035 г. и дали ще бъдат разрешени и автомобили с двигатели с удължен пробег. Ако работят с горива с ниски емисии, логиката подсказва, че е вероятно тези автомобили да продължат. Въпросът е дали PHEV-тата и удължаващите пробег двигатели, работещи с изкопаеми горива, ще бъдат забранени или не.

Ограничаването на продажбите на двигатели с вътрешно горене до нови автомобили, работещи с по-малко вредни горива, може да не е достатъчно, за да се запазят работните места, споменати по-рано. Изглежда крайно нереалистично, че инфраструктурата, необходима за поддръжка на синтетични и биогорива, ще бъде готова само след девет години. Каквото и да се случи, решението на ЕС засяга само продажбите на нови автомобили, така че все още ще ви бъде позволено да зареждате с обикновен бензин или дизел превозното средство, което вече притежавате.

Източник: Handelsblatt

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО