Устойчивото авиационно гориво (SAF), известно и като „зелено“ авиационно гориво, е алтернативно гориво, създадено да намали въглеродните емисии и екологичния отпечатък на авиацията. Идеята за екологичното гориво не е възникнала пред последните години.
Първите стъпки на екологичните горива
Първите стъпки в използването на биогорива са направени през далечната 1826 г., когато Самюел Мори предлага двигател, използващ алкохол и терпентин. След това през 1876 г. Николас Ото създава първия четиритактов двигател с вътрешно горене, задвижван от етанол. След това през 1900 г. Рудолф Дизел демонстрира двигател с фъстъчено масло на Световния панаир в Париж, показвайки, че растителните масла могат да се използват като гориво за двигатели. Дизел е бил уверен, че неговият двигател ще пожъне успех и ще подпомогне развитието на селското стопанство, като осигури на фермерите евтино и възобновяемо гориво. Малко известен факт е и, че когато през 1908 г. Хенри Форд пуска Model T, то колата може да работи с бензин, етанол или смес от двете. Форд също я вярвал, че етанолът ще осигури на фермерите евтино гориво, като същевременно насърчава икономическото развитие на селските райони. С течение на времето биогоривата започнаха да се разглеждат не само като рентабилна алтернатива, но и като по-екологичен вариант.
Историята на създаването на устойчиво авиационно гориво започва с признаването на необходимостта от намаляване на емисиите на въглероден диоксид в авиацията. В началото на 2000-те учени и инженери започнаха да търсят алтернативи на традиционните авиационни горива, базирани на изкопаеми горива.
Видове зелени“ авиационни горива
Сред основните одобрени типове SAF има няколко. Първият е HEFA (хидрообработени естери и мастни киселини), гориво, произведено от растителни масла и животински мазнини, което вече се използва в търговски полети. Второ, FT (Fischer-Tropsch), гориво, произведено от биомаса, отпадъци и синтетични газове, което е близко по своите характеристики до традиционното авиационно гориво. Трето, ATJ (Alcohol-to-Jet), гориво, произведено от алкохоли като етанол и бутанол, които се превръщат в авиационно гориво чрез процеси на дехидрогениране и олигомеризация. И накрая, четвърто, има PtL (Power-to-Liquid), гориво, произведено от водород и въглероден диоксид с помощта на възобновяема енергия, което позволява гориво с минимален въглероден отпечатък.
Какво е бъдещето на SAF?
Трябва да се отбележи, че използването на SAF в авиацията няма да доведе до спиране на традиционното реактивно гориво, тъй като SAF се използва само като добавка към съществуващото реактивно гориво. Разпространението на SAF е затруднено от все още високата цена на производството му и налагането му не може да стане без държавни субсидии. Скандинавските страни, Израел, САЩ и Австралия планират значително увеличаване на използването на SAF до 2050 г. Европейският съюз е въвел изискването цялото авиационно гориво да съдържа 2% SAF от 2025 г., като количеството на SAF ще се увеличава поетапно и ще стигне до 63% през 2050 година.
Преди месец стана ясно, че руската компания Лукойл също ще започне производство на екологично чисто авиационно гориво SAF като производството ще се осъществява в рафинерията на компанията в Бургас.
инж.Пламен Дочев