Какво означава октановото число – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Какво означава октановото число

Публикувано преди

5 месеца

на

Октановото число е важен параметър, който определя детонационната устойчивост на горивото и влияе върху ефективността му в двигателя. Собствениците на превозни средства трябва да знаят минималното октаново число, допустимо за техния автомобил, тъй като използването на гориво с неправилно октаново число може да доведе до бърза повреда на двигателя.

Октановото число е важен показател, който характеризира взривоустойчивостта на горивата, използвани в двигателите с вътрешно горене. Октановото число е устойчивостта на горивото на самозапалване при компресия (високо налягане).

Смесите на изооктан (2,2,4-триметилпентан) и n-хептан (нормален хептан) в двигателите с вътрешно горене се приемат като стандартна конвенционална точка за октаново число, тъй като изооктанът е по-малко склонен към самозапалване дори при високи степени на сгъстяване. Наименованието „изооктан“ се отнася за изомер на октана (C 8 H 18), докато изооктанът има същата химична формула като октана, но различна структура. Изооктанът е стандартът за определяне на октановото число на бензина.

Октановото число на конвенционалния 100% изооктан се счита за 100, докато октановото число на n-хептана, детонационно нестабилен компонент на маслото, се счита за 0. Когато видите числото на бензина на бензиностанцията, това е октановото число. Например бензин с октаново число 95 има същата детонационна устойчивост като смес от 95% изооктан и 5% хептан.

Вероятността изооктанът да се възпламени сам е по-малка, дори при висока степен на сгъстяване, така че по-устойчивите на експлозии горива имат по-високо октаново число. На бензиностанцията няма да видите термина „октаново число“, но ще видите етикети на горивата като 92, 95 и 98. Тези числа показват октановото число на бензина.

Бензинът с високо октаново число може да се използва в двигатели с висока специфична мощност и ефективност, тъй като издържа на високи степени на сгъстяване в цилиндъра на двигателя, без да предизвиква преждевременно самозапалване (чукане на двигателя). С добавки против детонация може да се постигне по-висока устойчивост на детонация, отколкото с чист изооктан. Такива бензини имат конвенционално октаново число, което може да бъде над 100.

Бензин с октаново число 95 означава, че той детонира по същия начин като смес от 95% изооктан и 5% хептан. Важно е да се отбележи, че резултатите за октановото число се различават в зависимост от метода на изпитване. Октановите числа включват изследователско октаново число (RON) и моторно октаново число (MON); разликата между RON и RON се нарича чувствителност на горивото.

Оловният бензин е бензин, към който е добавено съединение, наречено тетраетил олово. Това може да се сравни с добавянето на подправки за подобряване на вкуса на храната. В този случай „вкусът“ е ефективността на двигателя. Тетраетиловото олово действа като антидетонационна добавка и подобрява работата на двигателя, като изглажда движението му.

Въпреки това, както някои подправки са опасни за здравето, така и за тетраетилоловото е доказано, че е вредно за околната среда и човешкото здраве. Оловото е токсичен елемент и може да причини сериозни заболявания като рак, инсулт и сърдечни болести. Свързва се и с нарушено развитие на мозъка при децата. Употребата на оловен бензин замърсява въздуха, почвата и водата в продължение на близо век. Първоначално е имало опасения относно въздействието на оловния бензин върху здравето, но те бързо са били отхвърлени поради липсата на убедителни доказателства. Първите клинични проучвания, показващи токсичните ефекти на оловото върху човешкия организъм, са проведени през 1969 г.

В отговор на това през 70-те години на миналия век много държави започват постепенно да премахват оловния бензин. През 2021 г. Алжир става последната държава, която напълно забранява употребата на оловен бензин. Понастоящем нито една държава не използва оловен бензин в леки и товарни автомобили.

Безоловният високооктанов бензин е вид гориво, използвано в автомобили с високи коефициенти на сгъстяване на двигателя. То има по-високо октаново число от бензина, съдържащ етанол, и може да се използва без риск от детонация. Като добавки в безоловния бензин се използват ароматни амини, етилов алкохол, фероцен и други органични съединения. Тези добавки увеличават октановото число на горивото, но не са толкова токсични, колкото тетраетил оловото, използвано в оловния бензин.

инж.Пламен Дочев

Подобни:
Продължи с четенето

Горива

Цените на петрола вървят към първи седмичен спад от над месец

Published

2 дни ago

on

01/24/2025

By

Котировките на петрола се насочват към първо понижение на седмична база от четири такива периода. Това се случва, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви широкообхватен план за увеличаване на производството в САЩ и поиска от ОПЕК по-ниски цени на суровината, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент от Северно море, който е референтен за Европа, отстъпигха с 9 цента до 78,20 долара за барел.

Американският лек суров петрол поевтиня също с 9 цента до 74,53 долара в азиатската електронна сесия тази сутрин.

От началото на седмицата Брент губи 3,18 на сто от стойността си, а американският сорт – 4,28 на сто.

„Цените на суровия петрол се понижаваха през цялата тази седмица, като инвеститорите започнаха да преоценяват към понижение рисковете след прекратяването на огъня в Газа, докато се подготвяха за промяната на енергийната политика на Тръмп“, коментира Приянка Сачдева, старши пазарен анализатор във „Филип Нова“ (Phillip Nova).

На този фон запасите от суров петрол в САЩ миналата седмица са достигнали най-ниското си ниво от март 2022 г., показаха данните на Управлението за енергийна информация на САЩ. Американскитя резерви от суровината са намалели с 1 милион барела до 411,7 милиона барела през седмицата до 17 януари, отбелязвайки девети пореден седмичен спад.

Продължи с четенето

Горива

Държавата да купи рафинерията в Бургас: Необходимост или риск?

Published

4 дни ago

on

01/21/2025

By

От една година руската компания Лукойл търси купувач на активите си в България – рафинерията в Бургас, петролопровода Бургас-София, акцизните бази за горива и веригата бензиностанции Лукойл. Притеснителното в тази ситуация е поведението на държавата, която е заела позицията на страничен наблюдател, въпреки, че притежава „Златна акция“ в рафинерията. Тази пасивна позиция на държавата е абсолютно недопустима тъй като и рафинерията и петролопровода и базите за горива са от изключително значение за националната сигурност за държавата? Но защо тези активи са от такова голямо значение за икономиката на страната?
Има ли належаща необходимост държавата да купи активите на Лукойл България?
Рафинерията в Бургас е единствената в страната и като такава тя има монополно положение при производството и предлагането на горива, има огромно влияние върху икономиката на страната и не на последно място има огромен дял от приходите в бюджета от акциз, ДДС и данъци. По мое мнение при сегашната сложната и постоянно променяща се геополитическа среда оставането на рафинерията в ръцета на външна частна компания е неоправдан риск и не бива да се допуска от държавата.
Петролопроводът Бургас – София е единствената възможност акцизните бази да се снабдяват с необходимите количества горива директно от рафинерията в Бургас. Петролопроводът осигурява и връзката на базите за съхранение на държавния резерв за горива с останалите петролни бази и това прави и петролопровода и акцизните петролни бази обекти от ключово значение за националната сигурност на държавата. Оставането им в този момент в ръцете на външна частна компания поставя държавата пред невъзможност за контрол над тях в извънредна ситуация и невъзможност за упражняване на перманентен контрол над техническото им състояние и поддръжката.
Какви са рисковете при влизането на държавата в рафинерията?
Има десетки ако не и стотици примери как държавата е лош стопанин на едно или друго предприятие. Принципно погледнато влизането на държавата като собственик в една компания трябва да става само в краен случай или във форсмажорни обстоятелства. Без да звучи пресилено рафинерията в Бургас в момента има същото ключово значение за националната сигурност както и АЕЦ Козлодуй. Най-големият риск при държавно управление на рафинерията е нейното управление. Петролният бизнес е специфичен и много малко са хората, които притежават необходимите знания и опит да управляват рафинерия и петролни бази, от който зависи цялата икономика на страната. Едно неадекватно управление би могло да нанесе огромни щети и затова избора на екип би било най-голямото предизвикателство особено в сложната политическа ситуация в момента. Тъй като това е може би най-големия бизнес в страната, то апетитите за политическото му овладяване биха били големи.
Убеждаването на професионалисти да се включат в това управление също е от ключово значение. Държавата досега многократно е показвала, че заемането на важни медиджърски постове в държавни компании е възможно най-несигурното нещо. Смяната на представителя на държавата в Надзорния съвет в Лукойл е последният пример как избран с конкурс професионалист бива сменен само след няколко месеца без никакви мотиви и заменен с удобен държавен чиновник.
Какви са възможностите на държавата?
Първата възможност е държавата да не предприема никакви действия, да остане в изчаквателна позиция и Лукойл да си избере купувач за рафинерията. За държавните институции остава възможността да одобрят сделката, но не и да променят условията на така наречената“златна акция“ и нейните правомощия. При този вариант собсвеника ще е друг, но проблемите с монопола на петролния пазар би останал. При този вариант икономиката на страната, приходите в бюджета и инфраструктура от стратегическо значение за националната сигурност ще остане както и досега в зависимост от една външна частна компания.
Втората възможност е държавата да използва опцията като притежател на „златна акция“ да предложи на Лукойл да купи целия им бизнес в България. При този вариант рафинерията най-вероятно ще стане собсвеност на новосъздадена държавна фирма, която ще внася петрол, ще управлява рафинерията и ще продава горива в страната и в чужбина. Акцизните бази и тръбопровода най-вероятно ще бъдат прехвърлени в отделна компания, която ще управлява петролните резерви и ще отговаря за функционирането на петролопровода. Рисковете при този вариант са да се стигне до занижен контрол, корупция или лошо управление, които да доведат до проблеми в работата на рафинерията и дори до криза за горива.
Третата възможност на държавата е да купи активите на Лукойл България и вече като собсвеник да търси външен инвеститор. При този вариант избора на бъдещ инвеститор вече е в ръцете на държавата и тя може да промени както условията при които може да упражнява контрол както над рафинерията, така и за упражняване на надзор над ключовата инфраструктура. При този вариант след придобиването на активите на Лукойл България държавата има въззможност да отдели акцизните бази и петролопровода в отделна фирма и да търси инвеститор само за рафинерията и за веригата бензиностанции. При този вариант покупката от страна на държавата елиминира възможността Лукойл да избере фиктивен купувач и на практика рафинерията да остане под руски контрол. Другата реална полза както споменах е възможността държавното участие да бъде преформатирано и държавният интерес да бъда защитен по много по-адекватен начин.
За да бъдат осъществени втория или третия вариант е необходимо първо да се вземе политическо решение, след което да се пристъпи към активни разговори с Лукойл и към търсене на варианти за финансовото обезпечаване на сделката. За постигането на всичко това е необходимо време, а за съжаление от досегашните действия (т.е. бездействия) на държавата в лицето на последните енергийни министри можем да заключим, че държавата е избрала да заеме изчаквателна позиция относно предстоящата продажба на рафинерията и не възнамерява да предприема каквито и да е действия по въпроса. Това изцяло обслужва интересите на Лукойл и оставя инициативата в техните ръце. Мълчаниято по темата от всички политически сили ясно показва, че темата или тотално е неглижирана от тях или са надделяли нечии интереси за запазване на сегашното положение.

 

 

Продължи с четенето

Горива

Връщането на Тръмп моментално обърна цената на петрола

Published

5 дни ago

on

01/21/2025

By

Идването на новия президент Доналд Тръмп се очакваше да се отрази на международните пазари и най-вече на цените на петрола. Едва ли някой е очаквал Тръмп да навлезе толкова ударно в своите задължения и да разпише стотици укази още в първите часове след полагането на клетва и на практика да зададе нов курс на развитие не само на САЩ, но и на света.
Един от най-важните укази на Доналд Тръмп е обявяването на извънредно положение в енергетиката на САЩ, с което отменят всякакви субсидии за възобновяемата енергия и се дава сериозно предимство и стимули за драстично увеличаване на производството на петрол.
Пазарите веднага реагираха на това и още на сутрешната търговия на азиатските борси като фючърсите на суровия петрол Brent паднаха с 11 цента, или 0,14%, до 80,04 долара за барел до 01:56 GMT. Най-активно търгуваният междинен суров петрол от Западен Тексас през март падна с 67 цента до 76,72 долара за барел от затварянето в петък. За спада на цените допринесе и решението на Тръмп да се въздържи от прилагането на нови мита.
Припомням, че САЩ са най-големият производител на суров петрол в света с 20,1% от световното производство. Очакваното увеличение на тяхното производство на петрол ще увеличи допълнитено тежестта на САЩ на петролните пазари. Напълно реален сценарий е цените на петрола вече да се определят не от ОПЕК+, а от Тръмп и пазарите да се съобразят с наложения от него „Ценови диапазон на Тръмп“.

 

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО