В една нормална пазарна икономика горивата имат неприятния навик да се продават. Някой ги купува, някой ги транспортира, някой ги складира, а после – представете си! – някой друг ги купува от склада. Процесът е толкова скучно логичен, че човек почти би се притеснил да търси конспирации в него.

Но за щастие българската публична сцена винаги може да предложи по-интересен прочит на икономическата реалност. Последният принос към икономическата теория дойде от председателя на Комисия за защита на конкуренцията – Росен Карадимов. Той призова Лукойл да не „задържа спекулативно горива в складовете си“, а да ги пуска своевременно на пазара.

Това изказване е особено любопитно, защото предполага съществуването на някакъв мистериозен свят, в който петролни компании складират огромни количества гориво и… просто не ги продават. Сякаш става дума за колекция от редки марки или бутилки отлежало вино, които човек държи за настроение, а не за продукт, който струва пари и чиято единствена икономическа функция е да бъде продаден.

На свободния пазар логиката е малко по-различна. Всеки, който иска, купува горива – търговци, бензиностанции, индустрия. Ако някой реши да „крие“ стока, той просто спира да печели от нея, докато конкурентите му с удоволствие продават. Това е една от онези досадни особености на капитализма, които трудно се вписват в старите икономически схеми.

Критиците на изказването на Карадимов отбелязват, че подобни представи звучат сякаш са извадени от учебник по политикономия от по-друга епоха – времето, когато икономиката се обясняваше с планове, подозрения и борба със „спекулата“, а не с търсене, предлагане и конкуренция.

В онези учебници светът беше прост: някой „укрива“ стоки, държавата го разобличава, и проблемът се решава с призив или директива. Реалният пазар обаче е далеч по-прозаичен – там стоките се движат, защото това е единственият начин бизнесът да печели.

Затова и призивът към нефтена компания да „не крие горива“ звучи приблизително като апел към пекарна да не укрива хляб или към овощар да не задържа ябълките си, а да ги продава. Теоретично е възможно. Практически – икономически безсмислено.

Разбира се, винаги е похвално държавните институции да следят пазара и да защитават конкуренцията. Но би било още по-полезно, ако анализът започва от реалната логика на пазара, а не от призраци на „спекуланти“, които стоят върху купища гориво и упорито отказват да печелят от него.

Иначе рискуваме да открием нов икономически модел – пазарна икономика, обяснявана с категориите на комсомолски семинар по политикономия. А това вече би било истинска иновация.

AutoZona.bg