Ще достигне ли петрола $100 за барел? – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Ще достигне ли петрола $100 за барел?

Публикувано преди

на

Тази сутрин цените на петрола сорт Brent се повишиха с 0,7% и в момента е $ 84,95 за барел за доставка през месец септември. Причините за това са както по-голямото от очакваното намаление на запасите от суров петрол в САЩ, така и увеличаващите се шансове Фед да обяви първото намаление на лихвените проценти през септември. Големите горски пожари в Канада, които заплашват петролните полета и продължаващите ограничения в обемите на страните от ОПЕК+ също оказаха влияние върху цената. Но какви са дългосрочните прогнози за цената на петрола?
Горепосочените няколко фактора оказват основно влияние на ценообразуването на суровия петрол, но ако гледаме в дългосрочен план, то има и други фактори, които сочат, че увеличението на цената е неизбежно. Една от основните причини за това са намалените стимули за производителите да увеличат производството на петрол. Без досегашните субсидии производителите на петрол няма как да инвестират в продължаване на добива при настоящите цени. Оскъпяването на добива може да доведе в средносрочен план до цени близо до психологическата граница от $100 за барел.
Според редица водещи анализатори това е неизбежно, а според последния анализ на JP Morgan цени над $100 може да видим още следващата година. Ключовият момент за тази перспектива е и това, дали групата ОПЕК+ ще успее да запази пълния обхват на своите съкращения за такъв дълъг период, което може да доведе до пазарен дефицит през 2025 г.

Горива

За екологията, скъпия петрол и бутилираната вода

Published

on

By

Много хора, особено сред по-екологично настроените среди, често си представят свят без петрол – чист, зелен и свободен от изкопаеми горива. В тези представи петролът обикновено е символ на замърсяване и индустриално минало, което трябва да остане зад гърба ни. Само че малцина се замислят колко дълбоко е вграден той в ежедневието ни – дори там, където най-малко го очакваме.
Последните събития на енергийните пазари показват точно това. Скокът в цените на петрола започва да се усеща в един на пръв поглед далечен сектор – производството на бутилирана вода. Причината е проста: пластмасовите бутилки и капачки се произвеждат от полимери, които са директни производни на петрола.
В Индия производителите вече усещат ефекта. Според представители на индустрията цените на суровините за пластмасови опаковки са скочили рязко, като при някои материали увеличението достига около 50%, а пластмасовите капачки в отделни случаи са поскъпнали повече от два пъти.
Това поставя под сериозен натиск индустрията за бутилирана вода в страната – пазар на стойност около 5 милиарда долара, в който работят хиляди малки и средни производители. Някои компании вече са започнали да увеличават цените към дистрибуторите – приблизително с около 1 рупия на бутилка, а други предупреждават, че ако цените на суровините останат високи, нови поскъпвания са неизбежни.
Иронията е очевидна. В свят, в който мнозина мечтаят за живот без петрол, се оказва, че дори обикновената бутилка вода зависи от него. Когато цената на петрола се покачи, ефектът не остава само на енергийните пазари – той стига чак до супермаркета.
Разбира се, това не означава, че светът не трябва да търси алтернативи и по-устойчиви решения. Но настоящата ситуация е напомняне колко сложна и взаимосвързана е глобалната икономика – и колко често петролните продукти стоят зад предмети, които приемаме за напълно обикновени.

Продължи с четенето

Горива

Свиването на добива от Саудитска арабия и ОАЕ неизбежно ще повлияе на цената на петрола

Published

on

By

По информация на Bloomberg oт вчера Саудитска Арабия е намалила добива си с около 2 – 2.5 млн. барела на ден, а Обединените арабски емирства – с приблизително 500 000 – 800 000 барела на ден. Това е значително количество, което може да повлияе осезаемо на глобалния пазар.
Но по-важният въпрос е защо се случва това и как ще се отрази на цените на петрола и горивата.
📉 Какво стои зад намалението?
Основната причина е напрежението около Ормузкия проток – един от най-важните енергийни „чекпойнтове“ в света. През него преминават около 20% от световната търговия с петрол. Ако трафикът през протока бъде ограничен или временно спрян, това затруднява износа на петрол от страните в Персийския залив.
Когато износът се забави, производителите често са принудени да намалят добива – просто защото няма къде да отиде произведеният петрол.
📊 Как реагира пазарът?
Петролният пазар е много чувствителен към подобни събития. Намаление от 2–3 млн. барела дневно представлява около 2–3% от световното предлагане. Исторически подобни сътресения почти винаги водят до покачване на цените, тъй като рискът за доставките се увеличава.
Освен реалния недостиг се появява и т.нар. “risk premium” – допълнителна цена, която пазарът добавя заради геополитическата несигурност.
⛽ Как това може да се отрази на цените на горивата?
Ако ситуацията се задържи, е много вероятно цената на петрола Brent да се повиши в краткосрочен план. При подобни събития в миналото покачването често е било между 10 и 20 долара на барел.
Това почти неизбежно се отразява и на цените на горивата, макар и със закъснение от няколко седмици.
🇧🇬 Какво означава това за България?
Ако напрежението около Ормузкия проток продължи и цените на суровия петрол се покачат, това вероятно ще доведе и до постепенно увеличение на цените на бензина и дизела в България.
Важно е обаче да се има предвид, че пазарът реагира и в двете посоки. Ако логистичните проблеми се решат бързо и трафикът през протока бъде възстановен, цените могат да се стабилизират сравнително бързо.
📌 Изводът: Намаляването на добива в Саудитска Арабия и ОАЕ, съчетано с риска за трафика през Ормузкия проток, е сигнал за напрежение на световния петролен пазар. Това увеличава вероятността от по-високи цени на петрола – а оттам и на горивата, включително и в България.
Следващите седмици ще бъдат ключови за това дали ситуацията ще остане временен шок или ще се превърне в по-сериозен фактор за пазара.

Продължи с четенето

Горива

Икономика по комсомолски: как се „крият“ горива на свободния пазар

Published

on

By

В една нормална пазарна икономика горивата имат неприятния навик да се продават. Някой ги купува, някой ги транспортира, някой ги складира, а после – представете си! – някой друг ги купува от склада. Процесът е толкова скучно логичен, че човек почти би се притеснил да търси конспирации в него.

Но за щастие българската публична сцена винаги може да предложи по-интересен прочит на икономическата реалност. Последният принос към икономическата теория дойде от председателя на Комисия за защита на конкуренцията – Росен Карадимов. Той призова Лукойл да не „задържа спекулативно горива в складовете си“, а да ги пуска своевременно на пазара.

Това изказване е особено любопитно, защото предполага съществуването на някакъв мистериозен свят, в който петролни компании складират огромни количества гориво и… просто не ги продават. Сякаш става дума за колекция от редки марки или бутилки отлежало вино, които човек държи за настроение, а не за продукт, който струва пари и чиято единствена икономическа функция е да бъде продаден.

На свободния пазар логиката е малко по-различна. Всеки, който иска, купува горива – търговци, бензиностанции, индустрия. Ако някой реши да „крие“ стока, той просто спира да печели от нея, докато конкурентите му с удоволствие продават. Това е една от онези досадни особености на капитализма, които трудно се вписват в старите икономически схеми.

Критиците на изказването на Карадимов отбелязват, че подобни представи звучат сякаш са извадени от учебник по политикономия от по-друга епоха – времето, когато икономиката се обясняваше с планове, подозрения и борба със „спекулата“, а не с търсене, предлагане и конкуренция.

В онези учебници светът беше прост: някой „укрива“ стоки, държавата го разобличава, и проблемът се решава с призив или директива. Реалният пазар обаче е далеч по-прозаичен – там стоките се движат, защото това е единственият начин бизнесът да печели.

Затова и призивът към нефтена компания да „не крие горива“ звучи приблизително като апел към пекарна да не укрива хляб или към овощар да не задържа ябълките си, а да ги продава. Теоретично е възможно. Практически – икономически безсмислено.

Разбира се, винаги е похвално държавните институции да следят пазара и да защитават конкуренцията. Но би било още по-полезно, ако анализът започва от реалната логика на пазара, а не от призраци на „спекуланти“, които стоят върху купища гориво и упорито отказват да печелят от него.

Иначе рискуваме да открием нов икономически модел – пазарна икономика, обяснявана с категориите на комсомолски семинар по политикономия. А това вече би било истинска иновация.

 

AutoZona.bg

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО