Renault ще може да намали разходите си за батерии с 20%, като възприеме литиево-желязо-фосфатна химия заедно с никел-кобалт-манганови батерии, които в момента използва за своите EV. Подразделението за батерии на френския производител, Ampere, ще работи заедно с LG Energy Solution и CATL за производство на LFP батерии. Няколко модела на Renault и Alpine ще използват по-евтините нови батерии, покриващи всички нужди на Renault от батерии до 2030 г. LFP батериите от CATL ще се доставят от завода в Унгария, докато LG Energy Solution ще произвежда своите LFP батерии заедно с NCM клетките, които произвежда в момента в завод в Полша.
Ampere ще продължи да доставя батерии NCM от AESC във Франция и Verkor, която също е базирана във Франция.
LG ще работи с Ampere върху нова технология cell-to-pack, която позволява повече клетки да бъдат интегрирани в батерия тип торбичка, което допълнително допринася за намаляване на разходите според автомобилния производител.
Renault казва, че LFP батериите са много подходящи за малки и средни автомобили и освен че са по-евтини, те са и по-малко енергоемки. Първите модели на Renault с нови LFP батерии ще бъдат готови за пускане на пазара през 2026 г.
Американският хедж фонд „Елиът Мениджмънт“ на милиардера Пол Сингър работи върху сделка, която би била немислима само преди няколко години: закупуване на дял в тръбопровод, който пренася руски природен газ в Европа, съобщава Wall Street Journal.
Въпросният тръбопровод е българското продължение на „Турски поток“ – последната функционираща газова артерия на Русия към континента. Тъй като останалата част от газовата ѝ империя е санкционирана, саботирана или политически радиоактивна, „Турски поток“ е последната капка, която Кремъл стиска здраво в ръцете си по отношение на европейското търсене. Сега, според Wall Street Journal, Елиът се опитва да се докопа до тази капка, вероятно като част от по-широк план за придобиване на инфраструктурни активи от държавния газов оператор „Булгартрансгаз“, включително центрове за данни и кабели.
Ходът, който все още е в ранен етап на преговори, идва в любопитен момент. Вашингтон заема твърда позиция относно енергийната независимост и сдържането на Русия. Но Сингър – магнат на хедж фондове, мегадонор на републиканците и сериен корпоративен агитатор – никога не е бил от хората, които следват сценария. Елиът е известен с това, че кара правителствата да се гърчат (вижте: Аржентина) и в момента оказва натиск върху ВР да намали разходите и да се откаже от плановете за преход и да се върне към добива на повече суров петрол. Също така се опитва да раздели Philips 66, като едновременно с това обмисля сделка за Citgo, конкурента на Phillips.
Така че, ако Сингър иска да си проправи път в енергийния поток на Европа през България, е, това е по силите му. В политически план инвестицията би могла да ce представи на България като възможност да получи пари в брой за укрепване на разклатената и енергийна мрежа заради заробващия договор с турската Боташ и като защита на тръбопровода срещу бъдещи санкции ако дял от него се притежава от американски хедж фонд. Спекулации свързват скорошното посещение на Тръмп младши именно с тази сделка. Съдейки по досегашния метод на преговори на Тръмп най-вероятно българската страна е била заплашена със санкции върху тръбопровода, ако откаже да продаде на американския инвеститор.
Евентуалната продажба на Български/Турски тръбопровод ще бъде изгодна както за САЩ, така и за Москва. Единственият губещ ще е България, която е инвестирала 3 милиарда в проекта, но е продала на руската „Газпром“ целия капацитет за пренос на газ за години. Трудната задача остава пред българските политици, които ще трябва да представят пред избирателите си тази сделка като изгодна за страната – нещо, което няма никак да е лесно заради нестабилната политическа обстановка в момента.
Интересен факт е, че новината бе „пропусната“ от родните медии въпреки, че беше споделена от авторитетните Reuters и OilPrice. Дали наистина се очертава такава сделка и каква ще е цената България да се откаже от този свой ценен ресурс предстои да разберем съвсем скоро.
През изминалото денонощие на територията на страната са станали 17 тежки катастрофи. Един човек е загинал, други 23-ма са ранени, съобщиха на сайта си от МВР.
В София са регистрирани 19 леки инцидента. Няма пострадали и загинали.
Китайският автомобилен производител BYD официално навлезе на румънския пазар, представяйки четири модела като част от по-широката си европейска експанзия. Гамата включва два изцяло електрически автомобила – BYD Sealion 7 и BYD Seal – и два plug-in хибрида, BYD Seal U DM-i ( Song Plus ) и компактния BYD Atto 2 ( Yuan UP ). Съобщението беше направено в официалния акаунт на компанията в Weibo.
BYD си партнира с румънските дистрибутори Tiriac Auto и DAB Auto, за да подпомогне навлизането си на пазара. Компанията откри първия си шоурум в Букурещ и планира да открие над 30 търговски и сервизни обекта в цялата страна до края на 2025 г. Градове като Плоещ, Брашов, Яш, Клуж-Напока и Тимишоара са включени в плана за разширяване.
Внедряването на BYD в Румъния е на фона на продължаващите промени в тарифните структури на Европейския съюз. Електрическите превозни средства, внесени от Китай, са обложени с 27% мито, докато plug-in хибридите се облагат с 10%. Комбинацията от електрически и PHEV модели на BYD отразява усилията за адаптиране към тези регулаторни условия, като същевременно предлага опции, които са съобразени с пазарното търсене.
Румъния е един от най-новите европейски пазари, на които BYD навлезе. Компанията вече присъства в над 20 европейски страни, включително Германия, Франция, Италия, Испания и различни скандинавски държави. Тя е заявила дългосрочна цел да се превърне във водеща марка електрически превозни средства в Европа до 2030 г.
Този ход следва неотдавнашното лансиране на BYD в Хърватия, където компанията си партнира с Auto Hrvatska и Harmony New Energy Auto Service Zagreb. Тези разширявания са резултат от силно глобално представяне. През 2024 г. BYD продаде 4,3 милиона превозни средства и отчете приходи от близо 100 милиарда евро. Компанията си е поставила цел за продажби от 5,5 милиона бройки за 2025 г.
Събитието за представяне на пазара в Букурещ привлече румънски официални лица, бизнес лидери и медии, което показва нарастващ местен интерес към марката. С развитието на румънския пазар към електрификация, се очаква навлизането на BYD да допринесе за нарастващия преход към превозни средства с ниски емисии.
Основана през 1995 г., BYD се е разширила от производството на батерии до превозни средства с нова енергия и технологии за възобновяема енергия. Компанията наема над един милион души в световен мащаб и разширява присъствието си на ключови международни пазари.