Днес ще бъде пуснато движението през тунел „Железница“ на АМ „Струма“. Съоръжението е с дължина около 2 км и е най-дългият пътен тунел, изграждан досега у нас. Заедно с отсечките преди и след него в експлоатация се въвеждат 5 км автомагистрален път.
Тунелът е с две отделни тръби за движение. Дължината на всяка е около 2 км. Съоръжението е с всички системи за безопасност, енергоефективно осветление, вентилация, видеонаблюдение, пожароизвестяване, интелигентна система за управление на трафика, аварийни SOS кабини, електронна система за контрол на достъпа и т. н. Между тръбите има четири напречни връзки за пешеходци и още две за автомобили, по които ще могат да минават линейки, пожарни и други специализирани машини. В случай на пътен инцидент или затваряне на една от тръбите те ще се използват за безопасно извеждане на пътниците. Изграден е и обслужващ път при южния портал на тунела откъм Симитли, площадка за хеликоптер, два моста над Суха река, подпорна стена и др.
Тунелът е изграден по нов австрийски метод. На денонощие са прокопавани около метър и половина във всяка тръба и веднага след това е изграждана първичната облицовка на съоръжението с крепежни елементи, пръскан бетон и анкери. При строителството му са вградени и четири икони на Св. „Иван Рилски“, каквито са традициите в тунелното строителство. Изображенията на светеца са поставени в началото и в края на двете тръби на съоръжението. В момента светите изображения не са видими, тъй като са покрити при изграждането на вторичната облицовка на съоръжението. Поверието при вграждането на иконите е, че те пазят работниците при строителството на обекта, а след това и всички пътуващи.
При строителството на мостовото съоръжение над река Струма преди „Железница“ за първи път у нас е използвана технологията „потактово избутване“ на стоманобетоновата конструкция. Прилагането ѝ улесни преминаването на участъка над 6 препятствия – р. Струма, път I-1 София – Кулата, жп линията София – Кулата, общинския път Благоевград – Симитли и служебен път до северния портал, без това да налага ограничаване на интензивния трафик по път Е-79 по време на строителството. Характерното при тази иновативна технология е, че работна площадка се използва за изработване на отделните елементи, които с хидравлична система се повдигат и избутват напред, като всеки един елемент се монтира пред готовия. Виадуктът е с две самостоятелни съоръжения за двете посоки на движение. Платното за Кулата е с дължина 510 м, а за София – 560 м. Височината на моста е между 10 м и 18 м, а разстоянието между колоните е от 45 до 60 м.
АМ „Струма“ е първият инфраструктурен обект, на който е изградена хеликоптерна площадка. Тя е на около 410 м от южния портал на тунела, пътувайки от Благоевград към Кулата и на 40 м от път І-1 (Е-79). До съоръжението ще може да се достигне както от първокласния път, отбивайки при разклона за с. Железница, така и от новия участък от автомагистралата. Площадката е с асфалтобетон и размери 40 м на 40 м. Разположена е на 315 метра надморска височина и при определянето на точното ѝ местоположение е съобразена и скоростта на вятъра в района – т. нар. в метеорологията „роза на ветровете“. Съоръжението е с видеонаблюдение и всички необходими системи за сигурност и комуникация, пожароизвестяване и т. н., които са част от системите за безопасност на тунел „Железница“. На хеликоптерната площадка ще могат да излитат и кацат медицински вертолети до 3,750 тона. Максималното тегло на една медицинска въздушна линейка заедно с оборудване, гориво и екипаж е около 3,175 тона. Хеликоптерната площадка ще може да се ползва и от вертолети на държавни институции – ВВС за спасителни операции при тежки или масови инциденти, от планинската спасителна служба и други.
Тунел „Железница“ е изграден от Консорциум „АМ СТРУМА ТУНЕЛ 2018“, в който участват: „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД, „ГЛОБАЛ КЪНСТРЪКШЪН“ ООД и „ВИА ПЛАН“ ЕООД. Стойността на договора е 215 362 525,40 лв. без ДДС. Строителният надзор е на „План Инвест Железница“ ДЗЗД. В обединението участват: „ПЛАН ИНВЕСТ ПЛОВДИВ“, „ИНФРА ПРОЕКТ КОНСУЛТ“ ЕООД, „Аскос 03“ ЕООД, „СЪРЧ КОРПОРЕЙШЪН СРЛ“. Стойността на договора е 3 994 440 лв. без ДДС.
Участъкът преди тунела, пътувайки от София към Кулата, с дължина 720 м заедно с обслужващия тунелен път при северния портал и мостово съоръжение, е изграден от ДЗЗД „Железница – Север“, в което са: „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, „Главболгарстрой“ АД и „Главболгарстрой Интернешънъл“ ЕАД. Стойността на договора е 29 985 345 лв. без ДДС. Строителният надзор е осъществен от ДЗЗД „ТЕС Консулт“, в което са: „СТРОЛ 1000“ АД, ТРИ-ЕС“ ЕООД и „ЕКСПЕРТ ДЕСИЖЪНС“ ООД. Техният договор е за 599 783 лв. без ДДС.
Отсечката след тунела е с дължина 1,4 км и по трасето ѝ са построени селскостопански подлез, подпорна и укрепителна стена, отводнителни съоръжения, изградени и реконструирани са инженерни мрежи и др. Изпълнител е „ПСТ ГРУП“ ЕАД. Стойността на договора е 26 968 888.02 лв. без ДДС, заедно с допълнително споразумение за укрепване на регистрираното свлачище. Строителният надзор е на ДЗЗД „ПЪТКОНСУЛТ 2000-КОНСУЛТ 64“, в което са: „ПЪТКОНСУЛТ 2000“ ЕООД и „КОНСУЛТ 64“ ООД. Техният договор е за 645 291.00 лв. лв. без ДДС, заедно с допълнителното споразумение за укрепване на регистрираното свлачище.
Проектът се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.
Автомагистрала „Струма“ е част от коридор „Ориент/Източно Средиземноморие“, свързващ Видин с Кулата, и по нея преминава пътният трафик за Гърция. Направлението се използва като най-кратък маршрут между Западна, Централна Европа и Бяло море, а също и като връзка на Европа с Азия.
Приходите от петрол на Русия са намалели с 21% през ноември в сравнение с предходната година поради по-ниските световни цени на петрола. Спадът в приходите от петрол е сериозно безпокойство за руската икономика, която силно разчита на износа на петрол и газ.
Приходите на Русия от петрол се сринаха с 21% през ноември в сравнение с година по-рано, тъй като международните референтни цени и цената на водещия руски суров петрол Urals паднаха миналия месец на фона на опасения за глобалното търсене на петрол.
През ноември, за втори пореден месец, приходите на Русия от петрол се сринаха спрямо същия месец на 2023 г., според оценка на Bloomberg , базирани на официални правителствени данни, публикувани в сряда.
Русия е базирала своите данъчни налози и изчисления за ноември на средна цена на сорта Urals от 64,72 долара за барел, което е значително по-ниско от 81,69 долара за барел, използвани за изчисляване на данъците преди година.
В резултат на това Кремъл прибра миналия месец 5,8 милиарда долара (605,2 милиарда руски рубли) от данъци, свързани с петрола, което е спад с 21% в сравнение с ноември 2023 г.