Консумацията на ток в близките години в Европа, а и в световен мащаб, ще нарасне десетократно. Това ще се отрази и на развитието на електропреносните мрежи и енергетиката, където ще има нужда от много инвестиции. Електромобилността е част от екологичния преход. Голямата промяна в отоплението ще наложи от твърдо гориво да се премине на електричество.

Транспортът от изкопаеми горива се насочва към електрическо задвижване. Електроавтомобилите ще са голям консуматор, а не сме готови за този преход – твърди Людмил Даскалов, директор на „Легранд България“. Той разкри, че преди няколко месеца в България е гостувал саудитски принц, който първо посетил Холандия като напреднала в електромобилността страна, а после дошъл в България. В Саудитска Арабия са предвидили 1,5 млрд. долара за изграждането на зарядна инфраструктура до 2026 г. Тази страна, производител на петрол, се електрифицира. В момента там се строят три завода за електромобили, които годишно ще произвеждат около 2 млн. коли. Българските специалисти обръщат внимание, че електромобилността изисква

енергетика и електропреносна система

от качествено нов вид, като е изчислено, че за целта в арабската страна ще са необходими още 4 млрд. долара инвестиции.

Електромобилността в България е ангажимент на 3 министерства – на екологията, на иновациите и растежа, на икономиката. Екоминистърът Юлиян Попов признава, че към момента България е подминала точката, в която е трябвало да се даде подкрепа за електромобилността. България няма ясна визия за зеления преход. Всичко се прави „на парче“. Липсва политика за електротранспорта, макар директива на ЕС да повелява на всеки 65 км да има електрозарядна станция. Държавата не предприема нищо в това направление, за разлика от Румъния, която дотира своята „Дачия“ да влезе в електромобилната ера, посочва още Людмил Даскалов. Ще имаме ли необходимото електричество, за да направим тази „зелен преход“, е въпрос, който също чака своя отговор.

По-евтиното може да струва скъпо

Наистина много по-скъпо. Ето един пример, с който Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) алармира: Голям проблем се очертава с вноса на кабели предимно от Турция, Корея и Китай. Той минава неконтролирано, продукти се внасят неправомерно и без да отговарят на необходимите стандарти, а и на декларираните технически параметри. Държавата неглижира този проблем. Ощетени са не само местните производители. От това страдат най-вече техните ползватели, както и държавният бюджет заради по-малко приходи. Кабелите са с некачествен проводник, в който има не само мед, но и желязо. При монтажа им това се вижда, тъй като те почерняват бързо, а и монтирането им е по-трудно. Най-шокиращото е, че тяхната електропреносна способност е по-ниска, тези продукти са енергонеефективни и съответно консумацията на електроенергия е доста по-голяма. Сгради, направени с такива кабели, може да са пожароопасни. В Гърция не е позволено да се внасят електропродукти, които не са тествани от техните институции по стандартизацията. В България обаче никой не проверява дали вносните продукти отговарят на декларираните технически параметри, а практиката е да се обявяват по-високи от реалните стойности. Проблемът е налице и по отношение на много други продукти, сред които предпазители, прекъсвачи, трансформатори, електроизолационни лакове и смоли, съдържащи вредни вещества. При обществените поръчки изборът най-често става на база цена. Гледат се техническите показатели по документи, а няма кой да провери

какви са действителните параметри

на вносния продукт. При новото строителство на жилища може да са използвани такива некачествени кабели и трансформатори. Това, първо, ще се отрази върху по-високите сметки за ток. А само след 7-8 години кабелите може да започнат да прекъсват, без да имат нужната устойчивост във времето. Горчивата истина е, че не се гарантира качеството на електротехническите продукти и компоненти, които се влагат в строителството, а и в електропреносната мрежа у нас. Когато преди време представители на БАСЕЛ информирали контролиращите органи в България за проблема с вноса на компоненти за енергийната индустрия, в резултат получили само линк към регламент на ЕС от 11 страници.

Нямаме „Шенген“ за продуктите

– това позволява в България много лесно да се внасят изделия, които не отговарят на изискванията на ЕС, единодушни са представителите на ръководството на БАСЕЛ – д-р инж. Димитър Белелиев, председател на асоциацията и на съвета на директорите на ЦЕРБ ЕАД, Иво Русев, управител на „Сибел“, и Людмил Даскалов. Според тях е крайно време Министерството на икономиката да вмени такова задължение на съответната администрация, като това може да е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.  Агенция „Митници“ също се налага да вземе необходимите мерки за пресичане на схемите с некачествения внос за електротехниката.

Държавата е абдикирала

и от политиката за изграждането и осигуряването на кадри, констатира ръководството на БАСЕЛ: „Няма хора – това е сериозният проблем, който ограничава развитието на този бранш, а не заплатите. Голяма част от икономиката се крепи на средния технически персонал, а те са най-дефицитните хора. Вносът на работна ръка от чужбина е тежък и сложен, ред бюрократични усложнения се явяват пречка в набавянето на такива кадри. България не се възползва и от мигрантските вълни. Изкривяването на пазара на труда рефлектира върху всеки бизнес и основна мисия на мениджърите става да търсят хора, което ангажира поне 20% от времето им всеки ден“.

През април БАСЕЛ организира конференция, на която ще се събере елитът на българската електротехническа промишленост и там ще се покажат успехите, ще се очертаят и проблемите, които индустрията среща.

Факти

• В Българската асоциация на електротехниката и електрониката, члeнуват 90 български и международни компании с общ годишен оборот около 1 млрд. лв.;
• Електротехническата и електронната индустрия е високотехнологична, с богато и динамично портфолио. В областта на производството и ремонта на електронни уреди и електрически съоръжения работят около 1300 компании с около 55 хил. служители;
• Електроиндустрията за трета поредна година е с най-голям принос в износа на България. Според данни на Евростат към края на август 2023 г. генерираният от електроиндустрията експорт е 17.4%, на фона на общия спад на износа на България от – 7.6%.

economic.bg