Казахстан разширява сътрудничеството си с Румъния в областта на нефта – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Казахстан разширява сътрудничеството си с Румъния в областта на нефта

Публикувано преди

на

Казахстан разширява сътрудничеството си с Румъния в областта на нефта и газа. Министърът на енергетиката на Казахстан Алмасадам Саткалиев обясни подробно пред румънския информационен канал adevarul.ro какви са перспективите за развитие на енергийната сфера и основните проекти през следващите години.

adevarul.ro: За да помогнете на читателите да разберат защо румънско-казахстанското партньорство е важно , моля, кажете ни какво е производството на нефт и газ в Казахстан и дали има перспективи за растеж в близко бъдеще (2024-2025 г.). Могат ли решенията на ОПЕК да повлияят на нефтения и газовия сектор на Казахстан?

Алмасадам Саткалиев: Изключително важно е да се осигури баланс на световния петролен пазар, като се вземат предвид целите на всички участващи страни. Вярваме, че Организацията (ОПЕК) успешно играе своята ключова роля в този процес. От своя страна Република Казахстан полага всички усилия за изпълнение на задълженията си по Споразумението ОПЕК+, включително намаляване на добива на петрол от важни находища на страната ни. В същото време се прилагат необходимите мерки за повишаване на инвестиционната привлекателност в нефтената и газовата индустрия, за развитието на наличната ресурсна база, за разработването на нови нефтени и газови находища, но също така и в сегмента за производство на въглеводороди.

adevarul.roКаква е политиката на страната за привличане на чужди инвеститори в тези области?

Алмасадам Саткалиев: Предприемаме мерки за повишаване на инвестиционната привлекателност на нефтената и газовата индустрия за увеличаване на ресурсната база, разработване на нови нефтени и газови находища и преработка на въглеводороди. С цел привличане на чуждестранни инвестиции правителството на Република Казахстан очерта необходимите мерки за приемане на подобрен модел на рамков договор за използване на подземни богатства.

Подобреният договорен модел обхваща нови офшорни, наземни и газови находища. Той включва определени данъчни облекчения и важни правила, свързани с регулирането на пазара. Новите регулаторни условия включват стабилност на договорните условия, възможност за прибягване до международен или казахстански арбитраж, свободен избор на износ на суров петрол от офшорни находища или газ и опростен преход от етапа на проучване към етапа на производство. Новите данъчни условия включват временно освобождаване от данък върху имуществото, опростен данъчен режим, наречен „данък за алтернативно ползване на недрата“, временно освобождаване от мита върху износа на суров петрол и увеличаване на амортизационния лимит от 50% на 200% за капитала инвестиции.

adevarul.ro: Една от целите, обявени наскоро от президента на Казахстан, е да се увеличат и разнообразят маршрутите за износ на суров петрол. По-конкретно, каква е тяхната ситуация и средносрочни и дългосрочни цели (КТК, тръбопровод Атирау-Самара-Новоросийск, Атирау-Самара-Уст-Луга, Баку-Тбилиси-Джейхан)?

Алмасадам Саткалиев: Значителна част от износа на казахстански суров петрол се транспортира транзитно през Руската федерация (КТК, тръбопроводите Атирау-Самара и Махачкала-Новоросийск). Тези транспортни маршрути осигуряват най-добрите показатели за икономическа рентабилност за компаниите за суров петрол.

В същото време поддържането на съществуващите маршрути, особено осигуряването на надеждната работа на Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC), остава приоритет за Казахстан за осигуряване на непрекъснат износ на петрол.

Завършен е проектът за премахване на блокажи на участъка на CPC в Казахстан (увеличение на капацитета от 53,7 на 72,5 милиона тона годишно).

През 2022 г. 51,98 милиона тона казахстански суров петрол са транспортирани през нефтопровода CPC; през 2023 г. са транспортирани 56,6 милиона тона, като планираният добив в Република Казахстан е 90,5 милиона тона.

В същото време значителна част от експортните обеми на казахстански суров петрол, доставян през морския терминал на CPC, се доставя до големи световни потребители.

Като се вземе предвид планираното увеличение на производството на площадките Тенгиз и Кашаган, но също така като се вземе предвид по-нататъшното разширяване на ЦПК, е осигурена възможност за увеличаване на обемите на доставка до 81,5 милиона тона годишно, включително казахстанския участък – до 72,5 милиона тона годишно.

adevarul.ro: 2050 г. е определена като краен срок за постигане на целта за „нулеви емисии“. Как изглежда тази стратегия и какви са най-важните насоки за действие?

Алмасадам Саткалиев: Програмата за изменението на климата се превръща в едно от най-важните предизвикателства за енергийната индустрия по света и една нова култура на човечеството. Амбициозните цели за декарбонизация, постигане на въглеродна неутралност, затягане на регулациите и мерки за ограничаване на емисиите на парникови газове ще имат значително въздействие върху енергийния сектор в много страни. Република Казахстан се ангажира да спазва международните споразумения за борба с изменението на климата и намаляване на емисиите на парникови газове, защото разбира, че светът е на прага на значителни промени в енергийния сектор. В този смисъл страната предприема активни мерки, насочени към развитието на възобновяемите енергийни източници.

В Казахстан беше приета концепция за преход към зелена икономика, според която делът на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия ще достигне 15% до 2030 г., 50% до 2050 г. (също като се вземат предвид алтернативните енергийни източници) и въглеродната неутралност се очаква да бъде постигнато около 2060 г. В този смисъл ние целим да увеличим капацитета на възобновяемите енергийни източници.

 Традиционно петрола от казахстан се изнася основно за пазара на ЕС (Италия, Франция, Холандия, Румъния, Испания и др.). За 2024 г. е технически възможно да се транспортира казахстански петрол през системата на Транснефт през главния тръбопровод „Дружба“ в посока към рафинерията в Шведт за Германия в същите обеми до 1,2 милиона тона годишно. Германската страна е потвърдила интереса си към увеличаване на обемите на доставяния суров петрол до 2 милиона тона годишно.

От февруари 2023 г. започнаха доставките на казахстански суров петрол по нефтопровода Атирау-Самара в Германия в посока към рафинерията Schwedt, а след това през нефтопроводната система на Транснефт през пункта за доставка на суров петрол Адамова Застава в посока Германия.

Според ситуацията през последния месец на 2023 г. за Германия са транспортирани 993 000 тона. Германската страна изразява интерес за увеличаване на обема на доставките на казахстански суров петрол до 200 000 тона месечно (2,4 милиона тона годишно).

Резултатите от 2023 г. показаха, че износът на казахстански суров петрол за страните от Европейския съюз е 46,6 милиона тона, докато общият износ на казахстански суров петрол възлиза на 70,5 милиона тона или 66% от общия износ на суров петрол от Казахстан.

Казахстан продължава да е сред водещите износители на петрол за страните от Европейския съюз. Данните показват, че през 2021 г. страната ни е изнесла за Европа 49 млн. тона суров петрол, а през 2022 г. – 45 млн. тона, през 2023 г. – 52 млн. тона.

Република Казахстан е надежден доставчик за Европа, допринасящ за нейната енергийна сигурност. В този контекст ние сме заинтересовани от разширяване на това сътрудничество. Основните потребители на казахстански суров петрол в Европа са Италия, Холандия, Гърция, Франция, Турция и Испания. Най-актуалният и актуален пример е подписването, с участието на министъра на транспорта на Казахстан – Марат Карабаев, на 31 януари 2024 г. в Букурещ, на Меморандума за разбирателство между Министерството на транспорта на Република Казахстан и Министерството на транспорта и инфраструктурата на Румъния по отношение на сътрудничеството в транспортните сектори и инфраструктурата.

adevarul.ro: Какво можете да ни кажете за проекта за Транскаспийския международен транспортен маршрут (TITR), който започва в Югоизточна Азия и Китай, минава през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и до европейските страни?

Алмасадам Саткалиев: Като се има предвид увеличаването на добива на петрол и въвеждането в експлоатация на нови офшорни проекти в средносрочен план, ние работим върху развитието на допълнителни транспортни маршрути, включително в посока TITR.

Като част от развитието на Транскаспийския международен транспортен коридор, KazMunayGas и SOCAR изразиха взаимен интерес за увеличаване на обема на транзита в посока BTC до 2,2 милиона тона годишно (1,5 милиона тона + 0,7 милиона тона).

Развитие на Транскаспийския международен транспортен коридор:

Беше постигнато споразумение за транспортиране на казахстански суров петрол през БТК в размер на 1,5 милиона тона;

Закупени са два нови петролни танкера – „Тараз“ и „Лива“ – с водоизместимост 8000 тона.

Бяха подписани редица споразумения за транзит на руски суров петрол:

– към Китай (100 милиона тона, за 10 години);

– до Узбекистан (550 000 тона, за 2024 г., по искане на Република Узбекистан).

Изпълнение на проекта за разширяване на капацитета на петролопровода Атирау-Кенкияк (от 6 на 15 милиона тона годишно) и Кенкияк-Кумкол (от 10 на 20 милиона тона годишно), след разработване на предпроектно проучване и подписване на междуправителствено споразумение между Казахстан и Китай в рамките на Проект „Разширяване на производствения капацитет на компанията ПКОП“. Анализира се възможността за използване на тръбопровода Баку-Супса, чийто капацитет на потока е 5 милиона тона годишно. Като цяло дискусиите в тази посока продължават с всички заинтересовани страни.

adevarul.ro: В края на юни 2022 г. Казахстан създаде своя собствена марка суров петрол – Казахстанска експортна смес суров петрол (KEBCO). Как външните партньори приеха тази марка?

Алмасадам Саткалиев: За да идентифицира купувачите на казахстански петрол, от юли 2022 г. KMG представи на международния пазар KEBCO (Kazakhstan Export Blend Crude Oil), вид суров петрол, който отразява имиджа на конкретен петрол с казахстански произход.

Качествените характеристики на казахстанския суров петрол KEBCO, транспортиран през руските транспортни системи, през пристанищата Уст-Луга и Новоросийск, не са се променили и са сходни с техническите на марката URALS.

В тази система „Транснефт“ гарантира стабилността на качеството и химическия състав на транспортирания суров нефт.

Изнесеният казахстански суров петрол по отношение на техническите си параметри също отговаря на изискванията за преработка в европейски рафинерии, което съответства на марката URALS.

Казахстанско-румънско партньорство

Румъния е основният партньор на Казахстан в Европа, където казахстанците притежават KMG International Group (Rompetrol). Чрез националната компания на Казахстан (KazMunayGas) суровият петрол се доставя до рафинерии в Румъния, където се рафинират петролни продукти, които по-късно се разпространяват в региона, както чрез бензиностанции Rompetrol, така и с помощта на други търговски партньори. Румънската държава е партньор в Rompetrol Rafinare заедно с KMG/Rompetrol с дял от 44,7% (Rompetrol Rafinare притежава рафинериите Petromidia Năvodari и Vega Ploiesti), както и 20% в казахстанско-румънския енергиен инвестиционен фонд.

adevarul.ro Как бихте описали стратегическото партньорство между Румъния и Казахстан и вашата роля в подкрепата и укрепването на енергийната сигурност в региона?

Алмасадам Саткалиев: KMG притежава изцяло (100%) акциите на компанията KMG International NV (KMGI), придобити като част от изпълнението на дългосрочната стратегия на правителството на Република Казахстан, насочена към разширяване на присъствието на европейските пазари .

KMGI е важна група със сложна многостепенна структура, която оперира в бизнес направления като търговия и логистика, преработка на суров нефт и нефтохимикали (рафинериите Petromidia и Vega, нефтохимическият комплекс), надолу по веригата/продажба на дребно чрез бензиностанции, но също индустриални услуги. Общо има 24 компании, работещи в страни като Румъния, Швейцария, България, Грузия, Молдова и Турция (с изключение на 49% от компанията Rompetrol-France). След придобиването на Rompetrol Group, KMGI е активен на европейския пазар, преработвайки и търгувайки петролни продукти от суров петрол от Казахстан.

 Преработвателните мощности на KMGI представляват 46,3% от общия капацитет на Румъния (5,9 милиона тона годишно).

Забележка: Рафинерия Petromidia:

• Капацитет за преработка – 5 млн. тона годишно;

• Индекс на трудност Нелсън – 10.5;

• Дълбочина на обработка – 92,7%;

• Добив на светли петролни продукти – 86,2%;

• Производство на продукти: Бензин, дизел – по европейски стандарт Евро 5, авиационно гориво Jet A1, LPG, пропилен, суровини за битум, кокс, сяра.

Суровият петрол от Казахстан представлява приблизително 37% от потреблението на всички рафинерии в Румъния.

KMGI е третият по големина данъкоплатец в Румъния – 25,9 милиарда долара през последните 16 години и също така е един от най-големите работодатели в Румъния, като директно осигурява 3600 работни места.

Една от стратегическите насоки на дейност на KMGI е развитието на вертикалната интеграция чрез увеличаване на броя на бензиностанциите в страните, в които оперира. В момента KMGI изпълнява проект за разширяване на съществуващата мрежа от бензиностанции в Румъния, за да увеличи рентабилността на KMGI.

Така, въпреки сложната геополитическа ситуация в Европа, KMG продължава да бъде един от ключовите играчи на румънския пазар и годишно осигурява до 4 милиона тона суровини за рафинерията Petromidia.

Бъдещите перспективи за развитие на бизнеса в Европа ще зависят от инвестиционния климат. По-конкретно, ние сме загрижени за неотдавнашните фискални мерки, приложени от правителството на Румъния, и фискалния натиск, упражняван върху бизнеса, под формата на допълнителен данък върху излишната печалба и бъдещ данък върху оборота.

adevarul.ro

Горива

Как Турция ще печели от нефта на Сомалия

Published

on

By

Oщe дoгoдинa тpябвa дa зaпoчнe дълбoĸoвoднoтo coндиpaнe зa нeфт ĸpaй бpeгoвeтe нa Coмaлия, oбяви пpeди дни тypcĸият eнepгиeн миниcтъp Aлпapcлaн Бaйpaĸтap. Heoтдaвнa южнaтa ни cъceдĸa пoдпиca cпopaзyмeниe зa cътpyдничecтвo в пeтpoлнaтa и гaзoвaтa cфepa c aфpиĸaнcĸaтa cтpaнa. To пoĸaзвa гoлeмитe гeoпoлитичecĸи aмбиции нa Aнĸapa, нo и e cвъpзaнo c нaиcтинa cepиoзни и paзнooбpaзни pиcĸoвe.

Cпopeд aмepиĸaнcĸи oцeнĸи Coмaлия имa зaлeжи oт пoнe 30 млpд. бapeлa нeфт и гaз, вĸлючитeлнo – в изĸлючитeлнaтa иĸoнoмичecĸa зoнa нa cтpaнaтa. Te, oбaчe, нe ca paзpaбoтвaни cлeд ĸpaxa нa пpaвитeлcтвoтo в Moгaдишy в нaчaлoтo нa 90-тe, a ocвeн тoвa ce cмятa, чe нaxoдищaтa изиcĸвaт cepиoзни инвecтиции и дocтa пpeдвapитeлнa paбoтa, пpeди дa бъдaт въвeдeни в eĸcплoaтaция. B cъщoтo вpeмe, Typция пpидoби нoy-xay зa мopcĸи дoбив, cлeд ĸaтo пpeз 2020 г. oтĸpи гaз в Чepнo мope и вeчe ce възпoлзвa oт нeгo зa зaдoвoлявaнe нa нyждитe нa вътpeшния cи пaзap.

Xyмaнитapнa пoмoщ и нeщo пoвeчe

Typция и Coмaлия въpвят ĸъм cближaвaнe oщe oт 2009 г., ĸoгaтo южнaтa ни cъceдĸa ce вĸлючи в oxpaнaтa нa ĸpaйбpeжиeтo и Aдeнcĸия зaлив в paмĸитe нa миcия пoд eгидaтa нa OOH. Πpeз 2011 г. Peджeп Epдoгaн пoceти пopaзeнaтa oт бeднocт, глaд и нacилиe cтpaнa и нacoчи ĸъм нeя нaд 1 млpд. дoлapa xyмaнитapнa пoмoщ. Tя ce пpeвъpнa в ocнoвa зa cepиoзнa пoлитичecĸa и иĸoнoмичecĸa oфaнзивa oт cтpaнa нa Aнĸapa, чиeтo нaй-гoлямo пocoлcтвo в cвeтa e имeннo в Moгaдишy.

Typция пocтpoи и гoлямa вoeннa бaзa в coмaлийcĸaтa cтoлицa, ĸaтo eднa тpeтa oт мecтнaтa apмия e oбyчeнa oт вoeнни oт южнaтa ни cъceдĸa. Typcĸи фиpми yпpaвлявaт лeтищeтo и пpиcтaнищeтo в гpaдa. Cпopeд пyблиĸaция във в.“Caбax“ cepиoзни cyми ca инвecтиpaни oщe в oбpaзoвaниeтo, здpaвeoпaзвaнeтo и инфpacтpyĸтypaтa.

Taĸa oщe пpeз 2020 г. дoйдe пoĸaнaтa двeтe cтpaни зaeднo дa тъpcят нeфт в мopeтo. „C тoвa cпopaзyмeниe щe извъpшвaмe oбщи дeйcтвия c цeл pecypcитe дa cтигнaт дo Coмaлия и coмaлийcĸия нapoд. Щe пoдcилим пpиcъcтвиeтo нa Typция в Aфpиĸaнcĸия poг c нoвoтo cътpyдничecтвo в cфepaтa нa eнepгeтиĸaтa“, ĸaзa пpeди дни пpeд жypнaлиcти pecopният миниcтъp Бaйpaĸтap.

Bзpивooпaceн peгиoн

Haмepeниeтo нa Typция дa пeчeли oт coмaлийcĸия нeфт идвa нa фoнa нa cлoжни peгиoнaлни пpoцecи, ĸoитo мoгaт бyĸвaлнo във вceĸи мoмeнт дa дoвeдaт дo ecĸaлaция – a дeйcтвaщитe лицa ca мнoгo. Πpeз 2017 г. вeчe пpиплaмнaxa иcĸpи, ĸoгaтo Typция, Kaтap и Coмaлия ce oĸaзaxa изпpaвeни cpeщy Cayдитcĸa Apaбия, OAP, Eгипeт и Бaxppeйн в paмĸитe нa eднa oт нaй-тeжĸитe пoлитичecĸи ĸpизи в peгиoнa. Toгaвa Coмaлия oбвини OAE, чe пoдĸpeпя нeпpизнaтaтa peпyблиĸa Coмaлилeнд и дaжe плaниpa дa paзпoлoжи тaм aвиoбaзa.

Гeoгpaфиятa e ĸлючoвa зa paзбиpaнeтo нa тoзи aĸтyaлeн и дo днec cюжeт. Coмaлия e близo дo пpoтoĸa „Бaб eл Maндeб“, ĸoйтo e чacт oт няĸoи oт нaй-нaтoвapeнитe мopcĸи тpaceтa в cвeтa.

Πpeз 2022 г. oтцeпницитe cĸлючиxa дoгoвop зa пpoyчвaнe нa пoтeнциaлни нeфтeни нaxoдищa c 5 млpд. бapeлa c лoндoнcĸaтa ĸoмпaния Gеnеl Еnеrgу. Coндиpaнeтo тpябвa дa зaпoчнe пo-ĸъcнo пpeз тaзи гoдинa. Moгaдишy нe пpизнaвa дoгoвopa зa лeгитимeн, oтбeлязвa Міddlе Еаѕt Еуе.

Πpeз янyapи Coмaлилeнд cĸлючи cпopaзyмeниe c Eтиoпия, c ĸoeтo дaвa вoeнeн и тъpгoвcĸи дocтъп дo пpиcтaнищaтa cи cpeщy пpизнaвaнeтo нa нeйнaтa нeзaвиcимocт. B oтгoвop пpeз фeвpyapи Coмaлия ce дoгoвopи c Typция, ĸaтo ѝ дaдe пpaвoмoщия дa зaщитaвa мopcĸитe ѝ гpaници oт „тepopиcти, пиpaти и външни зaплaxи“ в пpoдължeниe нa 10 гoдини.

Имa и тepитopиaлeн cпop c дpyги дъpжaви oт Aфpиĸaнcĸия poг, ĸaтo нaпpимep Keния. Cтaвa дyмa зa 100 000 ĸвaдpaтни ĸилoмeтpa aĸвaтopия (т.e. пoчти c paзмepитe нa Бългapия), в ĸoятo ce пpeдпoлaгa, чe имa зaлeжи, пpипoмня DW.

Ha фoнa нa вcичĸo тoвa, няĸoи дaжe вътpe в Typция имa cъмнeния в цeлecъoбpaзнocттa нa пpoeĸтa. Heнaзoвaн eĸcпepт, цитиpaн oт Міddlе Еаѕt Еуе oтбeлязвa, чe пo-гoлямaтa чacт oт cпeциaлизиpaнитe ĸopaби нa cтpaнaтa ca aнгaжиpaни в Чepнo мope, a ocвeн тoвa пpoyчвaнeтo в coмaлийcĸитe вoди щe cтpyвa oĸoлo пoлoвин милиapд дoлapa – a дoбивът щe излeзe няĸoлĸo пъти пo тoлĸoвa. Дaжe и „мeĸaтa cилa“ нa Typция cи имa гpaници.

„Typция пoдпиca пoдoбнo cпopaзyмeниe зa пoдзeмнo и мopcĸo пpoyчвaнe c Либия пpeз 2022 г., нo пpoгpec нямa“, oтбeлязa oщe eĸcпepтът.

money.bg

 

Продължи с четенето

Горива

Казахстан ще изгради петролопровод в Каспийско море, за да заобиколи Русия

Published

on

By

Казахстан обмисля изграждането на петролопровод в Каспийско море. За това става ясно от официално съобщение на Министерството на енергетиката на Казахстан.

Казахстан увеличи износа си на суров петрол през последната година и очаква да продължи да увеличава износа си и през 2024 г. По-голямата част от износа на суров петрол от Казахстан в момента става чрез Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC). Тръбопроводът CPC минава от брега на Каспийско море в северозападен Казахстан през територията на Русия до пристанището Новоросийск на черноморското и крайбрежие като пренася 80% от износа на казахстански суров петрол.

След започването на войната в Украйна обаче на Русия бяха наложени санкции от ЕС, а десетки нейни рафинерии и енергийни инфраструктури станаха цел за украинските дронове. Рискът Каспийския тръбопроводен консорциум да бъде обект на нападение става все по-голям и за Казахстан е важно да има алтернативен маршрут за износ на петрола си. Строителството на петролопровод в Каспийско море е най-логичния начин да се заобиколи Русия и да се гарантира казахстанския износ. Както съобщихме в статия преди 5 месеца Казастанската петролна компания КазМунайГаз увеличва износа си през Каспийско море с танкери, но техния капацитет е крайно недостатъчен.

Въпреки логистичните предизвикателства до момента тази година Казахстан е надхвърлил квотата си за производство на петрол съгласно сделката ОПЕК+. Страната многократно е заявявала, че се е ангажирала да постигне съответствие и да компенсира предишното свръхпроизводство. Казахстан надхвърли със 131 000 барела на ден (bpd) своята квота от ОПЕК+ през март, поради метеорологичните условия и изискванията за отоплителния сезон, каза Министерството на енергетиката на страната този уикенд, обещавайки, че производител извън ОПЕК ще се опита да компенсира през следващите месеци своите свръхпроизводство.

 

инж. Пламен Дочев

 

Продължи с четенето

Горива

Китай натрупа рекордни количества руски петрол през март

Published

on

By

Китай натрупа рекордни обеми внос на суров петрол от Русия през март, добавяйки 790 000 барела на ден към запасите си спрямо 570 000 барела на ден през януари и февруари, съобщи Клайд Ръсел от Reuters в четвъртък, цитирайки официални данни за китайския внос.
Усилията на Пекин да увеличи стратегическите си запаси едновременно изкривяват картината на търсенето на петрол в страната, като рекордният внос на руски петрол допринася за невярна картина на общото търсене на страната, отбелязва Ръсел. Официално публикуваните данни за първото тримесечие на годината показват увеличение на запасите от 670 000 барела на ден.

Според Ръсел данните прикриват по-слабия внос на китайски суров петрол за Q1 на 2024 г., който възлиза на 11,02 милиона барела на ден, в сравнение с 11,06 милиона барела на ден за същото тримесечие на миналата година.

Картината, която се очертава от първото тримесечие, е, че търсенето на вносен суров петрол от Китай е практически непроменено и че рафинериите все още увеличават запасите си, дори когато цените започват да се увеличават“, пише Ръсел.

Във вторник цените на петрола се покачиха след публикуването на нови икономически данни за Китай, показващи силни данни за БВП, които обикновено са възходящи за цените на петрола. Въпреки тези данни за БВП, други икономически показатели като продажби на дребно, промишлена продукция и инвестиции в недвижими имоти показаха слабо вътрешно търсене на петрол в сравнение с прогнозите. Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че китайското търсене на петрол ще нарасне с 500 000 барела на ден тази година, намалявайки до 300 000 барела на ден през следващата година. В сравнение с други страни от ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), Китай, който миналата година представляваше 80% от растежа на търсенето на ОИСР, се очаква този дял да се свие до 43% тази година и до 27% през следващата година. Агенцията вижда постепенно намаляване на търсенето, базирано на забавянето на китайския икономически растеж и „бързото вътрешно навлизане на технологии, заместващи петрола, като електрически превозни средства (EV) и високоскоростни железопътни линии“.

Клайд Ръсел, Reuters

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО