Цената на петрола се срина до най-ниската си стойност от месец юни тази година и цената в момента е под 70$ за барел за доставка месец януари. Срива в цената дойде след последните данни от САЩ, където запасите от суров петрол достигнаха нови рекордни стойности на фона на нарастващия добив на петрол и намаляващото потребление на бензин. По мрачните перспективи за търсене на петрол в Китай и Индия поради увеличаващата се електрификация също допринесоха за намаляването на цената на петрола. Решението от миналата седмица на ОПЕК+ за намаляване на добивите от 2024 стабилизира цената само за няколко дни и не можа да спре низходящата тенденция.

Какви са очакванията? В средносрочен план няма никакви признаци за учеличение на цената. Свръхпредлагането на САЩ в момента е в състояние да компенсира евентуалните допълнителни ограничения на страните от ОПЕК+. Китай едва ли в близко време ще навакса забавянето на икономиката си, а и електрификацията вече се отразява на търсенето на петрол. Ефектът от войната в Украйна и конфликта в Газа показа, че евентуални нови конфликти едва ли ще повлияят на цената на петрола, така както го правеха такива събития както преди време. Всички тези факти са предпоставка за запазване на цената на петрола на настоящите равнища като е възможно дори леко понижаване.

инж. Пламен Дочев

Вчера в официално съобщение Лукойл потвърди, че активите на компанията в България се продават. За евентуалната продажба на бизнеса на Лукойл в България първи официално заговори финансовия министър Асен Василев, но в бизнес средите се знаеше, че от месеци Лукойл води предварителни разговори с потенциални инвеститори.

Малко предистория   През 1999 година държавното дружество „Нефтохим“ е приватизирано от Лукойл. Освен рафинерията в Бургас активите на Лукойл в България включват и нефтопровода Бургас- Илиенци и петролните бази Бургас, Карнобат, Стара Загора, Пловдив, Илиенци, Русе, и Аспарухово . На практика с притежаването на всички тези активи само от Лукойл е предпоставка компанията да стане монополист в предлагането на петролни продукти. Именно поради тези причини от години руската компания бе свикнала да се възползва от доминиращото си положение на българския пазар и да не бъде притеснявана от държавните регулатори. Безметежните времена, когато Лукойл не плащаше данъци и се ползваше с благоволението на държавата обаче от две години са в историята. В новата политическа ситуация след началото на войната в Украйна всички държни конктролни ограни изведнъж прогледнаха за злоупотреба с монополното положение от страна на Лукойл, за неплащане на данъци и за оказване на ценова преса и какво ли още не. Продължаващият политически натиск, прекратяването на концесията на пристанище Росенец и отнемането на дерогацията за руския петрол принудиха руската компания да търси вариант да излезе от българския пазар и да намери инвеститор за активите си.

Политическият натиск   Темата за Лукойл е една от най-използваните от политиците за популизъм, взаимни нападки и обвинения. За съжаление обсъжанията за законови промени, касаещи Лукойл бяха придружени от много популистки или направо манипулативни изказвания, с които част от политиците нагнетяваха напрежение и се опитваха да саботират дейността на рафинерията. В повечето случаи решенията, които искат да наложат политиците стават без реална оценка за последствията за българската икономика. За всички е ясно, че особено в България зад всяка такава силна политическа офанзива стоят не толкова интересите на държавата, а определени икономически интереси на конкретни хора. Случаят в Лукойл не прави изключение и без човек да е голям специалист по темата може да се досети кой в България има интерес да сложи ръка на рафинерията в Бургас.

Кой ще купи бизнеса на Лукойл? Рафинерията в Бургас дори разгледана като отделен актив е много атрактивна инвестиция, който има стратегическо значение в района и гарантирани високи печалби в дългосрочен план. Залогът в случая обаче не е само икономически – придобиването обаче на всички активи на Лукойл в страната би придало на новия собственик огромна икономическа, но и голяма политическа тежест в България и в района.  Ако се следят изказванията и действията на отделните политически играчи може да се прецени дали те защитават интересите на българската икономика и или по-скоро имат интерес Лукойл да продаде активите си възможно най-скоро. Усилията да се изгонят Лукойл от Българоя явно вече са дали резултат, но все пак нещата не са толкова прости. Едно е да накараш Лукойл да продават и съвсем друго да ги принудиш да продадат на определен купувач.

Заради стратегическато място на рафинерията на брега на Черно море към нея интерес проявявят най-вече производители на петрол в района – Националната петролна компания на Казахстан „КазМунайГаз“ (KMG) и Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR). И двете компании използват Черно море за експорт на петрол и ако придобият рафинерията биха могли да рафинират голяма част от петрола и да изнасят по-големи количества готови горива. KMG вече има съвместни проекти с Лукойл за разработване на руски петролни находища в Каспийско море, а и двете компании са акционери в Каспийския петролопровод.

Според непотвърдени слухове Лукойл води разговори за продажба на бизнеса си в България именно с казахстанците. Евентуална сделка на Лукойл с KMG обаче осуетена ако не получи одобрение от страна на регулаторните органи под предлог, че има основателни съмнения за фиктивна продажба. Евентуална сделка със SOCAR също е възможна, но по-малко вероятна. Покрай газовите гоставки някой български политици имат по-тесни контакти с азърбейджанците и една такава сделка може да е параван за истинския купувач на рафинерията. Тъй като обаче цената на работеща рафинерия е твърде висока, то едно евентуално спиране на дейност или отмяна на лиценз би направило цената на рафинерията по-приемлива за такъв инвестотор. В последните месеци виждаме усилия в тази посока, така че такъв сценарий не е за пренебрегване.

Медийни публикации в специализирани медии информират и за интерес към рафинерията от инвестиционни фондове от САЩ. При такъв инвеститор политическите маневри за осуетяване на сделката са обречени на неуспех. Лукойл обаче би преговарял с такъв инвеститор само при изчерпване на всички други възможности. Активите на Лукойл струват твърде много пари, за да са по силите на български инвеститор, но апетити определено не липсват. Една от големите български петролни компанни „Инса Ойл“ се спряга за евентуален купувач на рафинерията, но дали ще се стигне до такава сделка зависи от много фактори. Първо трябва Лукойл да се съгласи да продаде бизнеса си на „Инса Ойл“ и второ да се намери необходимото финансиране за такава сделка. Натиска срещу такава продажба биха оказали и външни пертньори на България заради слуховете за обвързаността на българската компания със санкционирания по закона Магнитски Делян Пеевски. „Минаването“ на такава сделка ще е трудно, но това не означава, че няма да има усилия в тази посока.

Има ли държавата лостове, с които да повлияе на продажбата? Ако всички активи на Лукойл – рафинерия, петролопровод, акцизни бази и бензиностанции бъдат купени от един инвеститор, то едва ли ще наблюдаваме някаква промяна на петролния пазар. Няма компания която да притежава тези активи и да не се възползва от монополното си положение без значение каква собственост е. Именно тук ролята на държавата е изключително важна. Ако има един купувач на всички активи, то КЗК трябва задължително да спре такава сделка. Разделянето на рафинерията от петролните бази и от веригата бензиностанции ще премахне вертикалната интеграция и възможността така да се оказва ценова преса на конкуренцията чрез едрови и крайни цени.

Каквото и развитие да има със собствеността на рафинерията и останалите активи на Лукойл, то до влизането във владение на новия собственик и до реалните промени ще мине доста време. Една такава сделка със всички етапи и одобрения отнема няколко месеца, а при възникване на някакви проблеми и до година. Да се надяваме нещата да минат гладко, рафинерията да не спира работа и да няма сътресение на пазара на горива. Дали това ще стане така в голяма степен зависи от държавата.

инж. Пламен Дочев

Cтpaтeгичecĸият пeтpoлeн peзepв нa CAЩ ce пpeзapeждa възмoжнo нaй-бъpзo, дoĸaтo цeнитe нa пeтpoлa ce пoнижaвaт, нo тeмпoтo дocтигнa физичecĸи лимит. Aдминиcтpaциятa нa Бaйдън „изтoчи“ 180 милиoнa бapeлa oт cтpaтeгичecĸия пeтpoлeн peзepв минaлaтa гoдинa, зa дa cтaбилизиpa цeнитe, cлeд ĸaтo cĸoчиxa cлeд вoйнaтa нa Pycия в Уĸpaйнa. Ceгa ce вpъщaт пo 3 милиoнa бapeлa пeтpoл нa мeceц.

„Зapeждaмe тoлĸoвa бъpзo, ĸoлĸoтo мoжeм“, ĸoмeнтиpa Дeйвид Tъpĸ, зaмecтниĸ-миниcтъp нa eнepгeтиĸaтa. „Πpaвим тoвa пpeз пocлeднитe няĸoлĸo мeceцa. И пpи тoвa цeнoвo нивo щe пpoдължим дa гo зapeждaмe“, зaявя тoй пpeд Вlооmbеrg ТV.“

Cypoвият пeтpoл WТІ ce тъpгyвa зa 73 дoлapa зa бapeл, ĸoeтo e cпaд oт въpxa, oтбeлязaн пpeз ceптeмвpи, ĸoгaтo бeшe нa cтoйнocт oт близo 94 дoлapa. Toзи cпaд в цeнитe ce дължи нa фaĸтa, чe пpoизвoдcтвoтo нa cypoв пeтpoл в CAЩ e пocтaвилo нoви peĸopдни нивa oт нaд 13,2 милиoнa бapeлa нa дeн.

Πpeз oĸтoмвpи Mиниcтepcтвoтo нa eнepгeтиĸaтa нa CAЩ cъoбщи, чe иcĸa дa ĸyпи 6 милиoнa бapeлa cypoв пeтpoл зa зaпълвaнe нa cтpaтeгичecĸия cи пeтpoлeн peзepв. Taзи гoдинa Mиниcтepcтвoтo нa eнepгeтиĸaтa мнoгoĸpaтнo e зaявявaлo, чe иcĸa дa зaпoчнe пpeзapeждaнe нa cтpaтeгичecĸия пeтpoлeн peзepв, нo eдинcтвeнoтo ĸoeтo гo e cпиpaлo e нeпoдxoдящaтa цeнa, cлeд ĸaтo цeлтa e диaпaзoн мeждy 68 и 72 дoлapa мaĸcимyм зa бapeл, пишe Оіlрrісе.

Ho ĸoлĸoтo и ниcĸи дa ca цeнитe, имa oгpaничeниe зa тoвa ĸoлĸo пeтpoл мoжe дa ce нacoчи ĸъм cтpaтeгичecĸия peзepв. 3 милиoнa бapeлa нa мeceц e тeĸyщият физичecĸи лимит, ĸoйтo CAЩ мoгaт дa изĸyпят.

Bъпpeĸи, чe цeнитe пaднaxa дo близo 70 дoлapa пo-paнo тaзи гoдинa, Mиниcтepcтвoтo нa eнepгeтиĸaтa ĸyпи caмo няĸoлĸo милиoнa бapeлa зa peзepвa cи.

Teĸyщият зaпac oт пeтpoл в peзepвa e пpиблизитeлнo 352 милиoнa бapeлa, cпopeд Aдминиcтpaциятa зa eнepгийнa инфopмaция, ĸoeтo ce движи oĸoлo 40-гoдишнo дънo и пo-мaлĸo oт пoлoвинaтa oт нaй-виcoĸитe cтoйнocти зa вcичĸи вpeмeнa oт 2010 г., пишe Вuѕіnеѕѕ Іnѕіdеr.

money.bg