„Газпром“ продава бензиностанциите си в България. Кой ще ги купи? – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

„Газпром“ продава бензиностанциите си в България. Кой ще ги купи?

Публикувано преди

на

Сръбската “Нис петрол“, през която “Газпром“ развива петролния си бизнес, е обявила веригата бензиностанции „Газпром“ у нас за продан. Компанията е изготвила кратко описание на бизнеса си, в което се посочва, че в България има 23 търговски обекта и петролна база. Последните през години компанията е на загуба като само за 2021 и 2022 генерираната загуба е повече от 10 милиона лева.  От „Нис петрол“ ще чакат необвързващи оферти от потенциалните купувачи до 23 ноември.

За коментар по темата AutoZona.bg  се свърза с експерта инж. Пламен Дочев, който отговори на нашите въпроси

Кой може да купи бензиностанциите и петролната база на „Газпром“?

“ Потенциален клиент за бизнеса на компанията може да бъде някоя от големите вериги. „Лукойл България“ има достатъчно бензиностанции и петролни бази, така, че те отпадат. ОМВ България има политика да строи собствени бензиностанции по утвърени проекти и едва ли ще проявят интерес към бензиностанциите на „Газпром“, така, че те също отпадат. „Петрол“ на Гриша Ганчев имат най-много бензиностанции в страната, а освен това в момента също продават свои обекти, така, че и те отпадат. „Шел България“ последните години оставиха доста обекти, които бяха наети дългосрочно от „Литекс“ и сега купуват нови обекти. Тази година „Шел“ дори взе пет бензиностанции в Пловдив именно от „Газпром“, така, че те биха били потенциален инвеститор. „Еко България“ също развива своята мрежа бензиностанции. Наскоро компанията отвори нов обект в Разград, а до месец се очаква да отвори шести обект във Варна. Те може да проявят интерес не само към бензиностанциите, а и към петролната база, чрез която могат да си внасят горива от своята рафинерия в Гърция. „Ромпетрол България“ също разширяват своята мрежа бензиностанции. Те обаче предпочитат да наемат обекти дългосрочно, а не да купуват. „Ромпетрол“ обаче може да проявят интерес към базата на Газпром, понеже в момента нямат база около София и оперират само от своята база в Русе и от базата на „Зара“ във Стара Загора. Потенциален интерес към бензиностанциите на „Газпром“ може да проявят и от българските компании „Инса ойл“ и „Бенита„, които ударно отварят нови обекти в страната.“

Каква е причината „Газпром“ да обяви за продажба бизнеса си в България?

„Руските компании в ЕС оперират все по трудно след наложените санкции заради войната в Украйна. „Газпром“ също не прави изключение. Сръбското дружество на компанията „Нис петрол“ бе принудено да преустанови вноса на руски петрол за рафинерията си в Панчево. Това затрудни цялостното фунциониране на дружеството през последните две години и е най-вероятната причина за продажбата на бизнеса на „Газпром“ у нас. Дали наложените санкции и натиска от държавата ще принудят и  другата руска петролна компания у нас „Лукойл“ да си продаде бензиностанциите и рафинерията в Бургас все още е рано да се каже. Едно обаче е сигурно – докато има дерогация „Лукойл“ няма да продава нищо.“

Ще скочат ли цените на горивата при продажбата на бензиностанциите на „Газпром“?

„Евентуална продажба на бензиностанциите „Газпром“ по никакъв начин няма да се отразят върху цената на горивата у нас. Пазарният дял на компанията в България е сравнително малък и смяната на собствеността не би повлияла нито на конкуренцията на пазара, нито на ценообразуването на горивата.“

AutoZona.bg

Продължи с четенето

Горива

Bank of America: Саудитска Арабия се готви за продължителна ценова война на петрола

Published

on

By

  • Саудитска Арабия се готви за продължителна ценова война на петрола, за да си възвърне пазарния дял. Американският шистов петрол е по-уязвим, отколкото в предишни ценови войни, като се нуждае от цена на WTI над 65 долара, за да остане печеливш на фона на нарастващите разходи и геоложките ограничения. Според Bank of America войната с цените на петрола по-скоро ще бъде дълга и плитка, вместо кратка и стръмна.

Саудитска Арабия се готви да се включи в продължителна ценова война на петрола със своите конкуренти, заяви водещия експерт по суровини на Bank of Americaпред Bloomberg в понеделник. Според Франсиско Бланш, ръководител на отдела за изследвания на суровини в BofA, разгръщащата се ценова война на петрола ще бъде „дълга и плитка“, а не „кратка и стръмна“, тъй като кралството се опитва да си върне загубения пазарен дял, особено от американските производители на шистов газ.

Миналия месец ОПЕК+ обяви трето увеличение на производството с 411 000 барела на ден за месец юли, подобно на нивото от предходните два месеца. Експертите по суровини започнаха да предупреждават миналата година, че Саудитска Арабия е готова да се откаже от традиционната си роля на колебаещ се производител на ОПЕК, като се откаже от неофициалната си ценова цел от 100 долара за барел в полза на увеличеното производство. Саудитска Арабия е отговорна за 2 милиарда барела на ден от 3,15 милиарда барела на ден в намалението на производството на групата, преди тя да започне да отменя мерките през април.

Трейдърите сега се подготвят за трудни времена, като фючърсните търговци на петрол залагат, че продължаващото отмяна на съкращенията на производството от ОПЕК+ в крайна сметка ще доведе до свръхпредлагане и дори до по-ниски цени на петрола. Според последния доклад на Commitment Of Traders (COT) на CME Group, откритият интерес към опциите с календарен спред достигна рекордни нива през текущата седмица, като спекулантите държат най-големите нетни залози на позиции за по-слабата крива на фючърсите на американския суров петрол от 2020 г. насам.

Графиките на фючърсите на петрола показват необичайна форма на кривата, наподобяваща „стик за хокей“, като пазарите на петрол ценообразуват ограничено предлагане до 2025 г., последвано от свръхпредлагане през 2026 г., според доклада. Спредът между юлския контракт на WTI и августовския контракт се е стеснил с 3 цента на 5 юни до 0,93 долара за барел, докато спредът между контракта от декември 2025 г. и контракта от декември 2026 г. се е разширил с 10 цента до 0,53 долара.

За съжаление, производителите на шистов петрол в САЩ този път са по-уязвими: мартенско проучване на Федералния резерв в Далас установи, че за добив на шистов петрол в САЩ са необходими цени на WTI от 65 долара за барел или повече, за да се осигури печалба. Броят на сондажните платформи в САЩ е намалял с 4% на годишна база и сега е със 7% под 5-годишната средна стойност, тъй като производителите намаляват сондажната си дейност на фона на нарастващите разходи. Митата върху вноса на американска стомана са отчасти виновни за това, което увеличава цената на оборудването за фракинг. Междувременно геоложките ограничения също представляват значителна пречка за усилията за увеличаване на производството, тъй като близо две десетилетия трайният бум на шистовия петрол в САЩ се е задържал. EIA прогнозира леко увеличение на производството на суров петрол в САЩ до 14 милиона барела на ден през 2027 г., в сравнение с 13,2 милиона барела през 2024 г.

Въпреки това, Саудитска Арабия и ОПЕК+ нямат картбланш да продължат да заливат пазарите с петрол: Кралството се нуждае от цена на Brent от поне 96,20 долара за барел, за да балансира баланса си през фискалната 2025 година, което е с приблизително 30 долара за барел по-високо от текущата цена на Брент. Освен това страната е намалила значително валутните си резерви в минали ценови войни на петрола, което ограничава способността ѝ да поддържа друга дълга война сега.

Въпреки това, Саудитска Арабия вероятно ще получи по-голямо влияние в бъдещи сблъсъци, тъй като продължава да диверсифицира икономиката си. Страната ускорява своите планове за добив на стойност 2,5 трилиона долара, като същевременно инвестира в технологии за оптимизиране на производството на петрол и намаляване на въглеродните емисии. Потенциалът на минералните резерви на Саудитска Арабия нарасна драстично през последното десетилетие – от 1,3 трилиона долара, прогнозирани преди осем години, до 2,5 трилиона долара в момента. Кралството си е поставило за цел бързо да развие минния сектор, като се очаква приносът му към икономиката да скочи от 17 милиарда долара на 75 милиарда долара до 2035 г. 

Източник: Bloomberg

Продължи с четенето

Горива

Испания спира вноса на петрол от Венецуела след влизането в сила на санкциите на САЩ

Published

on

By

Испания не е внасяла суров петрол от Венецуела през април, преди крайния срок в САЩ през май, в който чуждестранните оператори трябва да прекратят дейността си в южноамериканската страна, показаха официални испански данни в петък. По-рано тази година вносът на суров петрол от Венецуела в Испания скочи с близо 60% през януари и февруари в сравнение със същия период на 2024 г.

Испанският енергиен гигант Repsol беше една от няколкото чуждестранни компании, сред които бяха американската Chevron и италианската Eni, на които администрацията на Байдън позволи да оперират във Венецуела и да изнасят суров петрол за рафинерии вместо плащания от венецуелската държавна петролна компания PDVSA.

Администрацията на Тръмп обаче побърза да затегне ограниченията върху венецуелската петролна индустрия и износа на петрол, като отне лиценза на Chevron  и лицензите на европейските фирми за износ на суров петрол от южноамериканската страна, която държи най-големите запаси от суров петрол в света.

Министерството на финансите на САЩ отне лиценза  на френската петролна компания Maurel & Prom за дейност във Венецуела и вече не позволява на фирмите да получават петрол от PDVSA вместо плащания.

Испанската Repsol беше една от големите чуждестранни компании с разрешение за получаване на венецуелски суров петрол, тъй като PDVSA се опитваше да изплати дълга си чрез доставки на суров петрол.

Администрацията на Тръмп обаче не удължи никакви дерогации и нареди на компании – включително Chevron – да прекратят дейността си във Венецуела до 27 май.

В отговор PDVSA  оттегли в началото на април разрешенията на американския суперголям Chevron за товарене и износ на суров петрол от Венецуела, след като администрацията на Тръмп увеличи санкциите върху износа на венецуелски петрол и наложи мита върху купувачите на петрол.

Въпреки санкциите на САЩ, износът на суров петрол от Венецуела остана непромененпрез май в сравнение с април, тъй като увеличените доставки за Китай помогнаха за компенсиране на рязък спад в продажбите, одобрени от САЩ.

Според вътрешни документи на PDVSA и данни за проследяване на плавателни съдове, Венецуела е превозила 779 000 барела суров петрол и рафинирани продукти на ден миналия месец – само леко по-малко от 783 000 барела на ден през април.

Продължи с четенето

Горива

Администрацията на Тръмп предлага премахване на ограниченията за добив на нефт в Аляска

Published

on

By

  • Тръмп се стреми да съживи добива на нефт и газ в Аляска, като отмени ограниченията от ерата на Байдън върху 10,6 милиона акра от Националния петролен резерв. Северният склон на Аляска притежава големи неизползвани резерви, включително находището Прудо Бей и проекта Уилоу.

Националният петролен резерв в Аляска може да се сблъска с повече проучвания на нефт и газ, ако администрацията на Тръмп успее да отмени ограниченията от ерата на Байдън за сондиране за въглеводороди в район, който е и най-големият участък от незасегната земя в страната.

Ройтерс заяви, че ходът е в съответствие с целта на Тръмп да намали регулациите за разработването на петрол и газ и да увеличи производството на горива в страната като част от енергийната си програма.

Миналата година администрацията на Джо Байдън забрани отдаването под наем на нефт и газ на 10,6 милиона акра от Националния петролен резерв в Аляска, като същевременно ограничи развитието на повече от 2 милиона акра допълнителни.

NPR-A е площ от 23 милиона акра на Северния склон на Аляска, която е била заделена през 1923 г. като резерв за авариен петрол за американския флот. Земята, според Ройтерс, е била отворена за търговско развитие през 70-те години на миналия век и сега се управлява от Бюрото за управление на земите към Министерството на вътрешните работи.

Компаниите, действащи в резервата, включват ConocoPhillips, Santos Ltd., Repsol SA и Armstrong Oil & Gas Inc. ConocoPhillips разработва своя проект Willow с капацитет 600 милиона барела, като първото производство се очаква през 2029 г.

reuters.com

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО