Извънредна среща за петрола обсъжда потенциала за спиране на дизела – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Извънредна среща за петрола обсъжда потенциала за спиране на дизела

Публикувано преди

2 години

на

Европейският съюз проведе спешна среща в петък, за да обсъди потенциала за шокове в доставките на дизел, произтичащи от конфликта между Израел и Хамас. Еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон свика спешна среща в петък, за да обсъди потенциалните проблеми, ако има прекъсване на доставките на дизел, като стачки и дълги опашки от камиони, чакащи дизел.
„Петролът е важен. Недостатъчното дизелово гориво може да доведе до стачки„, каза представител на Европейския съюз пред Ройтерс. „Това момент от 1973 г. ли е или не?“

След като групата обсъди рисковете от недостиг на дизел, групата за координация на петрола на ЕС установи, че рисковете са много по-ниски, отколкото по време на петролното ембарго от 1973 г., като днес Европа разчита на петрола в много по-малка степен, отколкото преди десетилетия. Според служителя на ЕС Европа разчита само на суров петрол за около една трета от своя енергиен микс. Съкращенията на доставките на ОПЕК обаче все още са проблем за ЕС, главно защото един от най-големите доставчици на суров петрол за ЕС е най-големият производител на ОПЕК, Саудитска Арабия.

„Близкоизточният маршрут все още е от голямо значение за Европа… 20 милиона bp минават през Ормуз. Това е истинска задушна точка“, посочи служителят.
„Евентуална криза би имала незабавно въздействие върху цената, но това е по-малък риск за сигурността на доставките, въпреки че пазарът е много напрегнат поради съкращенията на ОПЕК+, напрежението трябва да намалее през 2024 г.“

В момента ЕС има нетен внос на суров петрол за 90 дни или 61 дни вътрешно потребление според изискванията си, но дизелът и газьолът продължават да представляват риск за ЕС. Ситуацията с енергийните доставки в ЕС все още е тревожна без Русия като основен доставчик на петрол и газ, както в годините преди инвазията в Украйна.

Подобни:
Продължи с четенето

Горива

За екологията, скъпия петрол и бутилираната вода

Published

един ден ago

on

03/12/2026

By

Много хора, особено сред по-екологично настроените среди, често си представят свят без петрол – чист, зелен и свободен от изкопаеми горива. В тези представи петролът обикновено е символ на замърсяване и индустриално минало, което трябва да остане зад гърба ни. Само че малцина се замислят колко дълбоко е вграден той в ежедневието ни – дори там, където най-малко го очакваме.
Последните събития на енергийните пазари показват точно това. Скокът в цените на петрола започва да се усеща в един на пръв поглед далечен сектор – производството на бутилирана вода. Причината е проста: пластмасовите бутилки и капачки се произвеждат от полимери, които са директни производни на петрола.
В Индия производителите вече усещат ефекта. Според представители на индустрията цените на суровините за пластмасови опаковки са скочили рязко, като при някои материали увеличението достига около 50%, а пластмасовите капачки в отделни случаи са поскъпнали повече от два пъти.
Това поставя под сериозен натиск индустрията за бутилирана вода в страната – пазар на стойност около 5 милиарда долара, в който работят хиляди малки и средни производители. Някои компании вече са започнали да увеличават цените към дистрибуторите – приблизително с около 1 рупия на бутилка, а други предупреждават, че ако цените на суровините останат високи, нови поскъпвания са неизбежни.
Иронията е очевидна. В свят, в който мнозина мечтаят за живот без петрол, се оказва, че дори обикновената бутилка вода зависи от него. Когато цената на петрола се покачи, ефектът не остава само на енергийните пазари – той стига чак до супермаркета.
Разбира се, това не означава, че светът не трябва да търси алтернативи и по-устойчиви решения. Но настоящата ситуация е напомняне колко сложна и взаимосвързана е глобалната икономика – и колко често петролните продукти стоят зад предмети, които приемаме за напълно обикновени.

Продължи с четенето

Горива

Свиването на добива от Саудитска арабия и ОАЕ неизбежно ще повлияе на цената на петрола

Published

2 дни ago

on

03/12/2026

By

По информация на Bloomberg oт вчера Саудитска Арабия е намалила добива си с около 2 – 2.5 млн. барела на ден, а Обединените арабски емирства – с приблизително 500 000 – 800 000 барела на ден. Това е значително количество, което може да повлияе осезаемо на глобалния пазар.
Но по-важният въпрос е защо се случва това и как ще се отрази на цените на петрола и горивата.
📉 Какво стои зад намалението?
Основната причина е напрежението около Ормузкия проток – един от най-важните енергийни „чекпойнтове“ в света. През него преминават около 20% от световната търговия с петрол. Ако трафикът през протока бъде ограничен или временно спрян, това затруднява износа на петрол от страните в Персийския залив.
Когато износът се забави, производителите често са принудени да намалят добива – просто защото няма къде да отиде произведеният петрол.
📊 Как реагира пазарът?
Петролният пазар е много чувствителен към подобни събития. Намаление от 2–3 млн. барела дневно представлява около 2–3% от световното предлагане. Исторически подобни сътресения почти винаги водят до покачване на цените, тъй като рискът за доставките се увеличава.
Освен реалния недостиг се появява и т.нар. “risk premium” – допълнителна цена, която пазарът добавя заради геополитическата несигурност.
⛽ Как това може да се отрази на цените на горивата?
Ако ситуацията се задържи, е много вероятно цената на петрола Brent да се повиши в краткосрочен план. При подобни събития в миналото покачването често е било между 10 и 20 долара на барел.
Това почти неизбежно се отразява и на цените на горивата, макар и със закъснение от няколко седмици.
🇧🇬 Какво означава това за България?
Ако напрежението около Ормузкия проток продължи и цените на суровия петрол се покачат, това вероятно ще доведе и до постепенно увеличение на цените на бензина и дизела в България.
Важно е обаче да се има предвид, че пазарът реагира и в двете посоки. Ако логистичните проблеми се решат бързо и трафикът през протока бъде възстановен, цените могат да се стабилизират сравнително бързо.
📌 Изводът: Намаляването на добива в Саудитска Арабия и ОАЕ, съчетано с риска за трафика през Ормузкия проток, е сигнал за напрежение на световния петролен пазар. Това увеличава вероятността от по-високи цени на петрола – а оттам и на горивата, включително и в България.
Следващите седмици ще бъдат ключови за това дали ситуацията ще остане временен шок или ще се превърне в по-сериозен фактор за пазара.

Продължи с четенето

Горива

Икономика по комсомолски: как се „крият“ горива на свободния пазар

Published

3 дни ago

on

03/10/2026

By

В една нормална пазарна икономика горивата имат неприятния навик да се продават. Някой ги купува, някой ги транспортира, някой ги складира, а после – представете си! – някой друг ги купува от склада. Процесът е толкова скучно логичен, че човек почти би се притеснил да търси конспирации в него.

Но за щастие българската публична сцена винаги може да предложи по-интересен прочит на икономическата реалност. Последният принос към икономическата теория дойде от председателя на Комисия за защита на конкуренцията – Росен Карадимов. Той призова Лукойл да не „задържа спекулативно горива в складовете си“, а да ги пуска своевременно на пазара.

Това изказване е особено любопитно, защото предполага съществуването на някакъв мистериозен свят, в който петролни компании складират огромни количества гориво и… просто не ги продават. Сякаш става дума за колекция от редки марки или бутилки отлежало вино, които човек държи за настроение, а не за продукт, който струва пари и чиято единствена икономическа функция е да бъде продаден.

На свободния пазар логиката е малко по-различна. Всеки, който иска, купува горива – търговци, бензиностанции, индустрия. Ако някой реши да „крие“ стока, той просто спира да печели от нея, докато конкурентите му с удоволствие продават. Това е една от онези досадни особености на капитализма, които трудно се вписват в старите икономически схеми.

Критиците на изказването на Карадимов отбелязват, че подобни представи звучат сякаш са извадени от учебник по политикономия от по-друга епоха – времето, когато икономиката се обясняваше с планове, подозрения и борба със „спекулата“, а не с търсене, предлагане и конкуренция.

В онези учебници светът беше прост: някой „укрива“ стоки, държавата го разобличава, и проблемът се решава с призив или директива. Реалният пазар обаче е далеч по-прозаичен – там стоките се движат, защото това е единственият начин бизнесът да печели.

Затова и призивът към нефтена компания да „не крие горива“ звучи приблизително като апел към пекарна да не укрива хляб или към овощар да не задържа ябълките си, а да ги продава. Теоретично е възможно. Практически – икономически безсмислено.

Разбира се, винаги е похвално държавните институции да следят пазара и да защитават конкуренцията. Но би било още по-полезно, ако анализът започва от реалната логика на пазара, а не от призраци на „спекуланти“, които стоят върху купища гориво и упорито отказват да печелят от него.

Иначе рискуваме да открием нов икономически модел – пазарна икономика, обяснявана с категориите на комсомолски семинар по политикономия. А това вече би било истинска иновация.

 

AutoZona.bg

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО