Намиране на нов собственик и осигуряване на неруски петрол – двете предизвикателства пред рафинерията в Бургас – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Намиране на нов собственик и осигуряване на неруски петрол – двете предизвикателства пред рафинерията в Бургас

Публикувано преди

на

Вчера финансовия министър Асен Василев потвърди пред Файнешънъл таймс това, за което се носеха слухове от месеци – Лукойл ще търси купувач на рафинерията си в Бургас. Новината обаче не е изненадваща на фона на събитията от последните две години.

Договорената дерогация за руски петрол от кабинета Петков бе причина през последните две години рафинерията да генерира големи печалби за групата Лукойл. Отказът на руската компания да плаща данъците си в България и нежеланието и да превежда доброволно част от свръхпечалбата си в държавния бюджет бе грешка на Лукойл, която неминуемо доведе до ответни реакции от страна на българската държава.

Държавният натиск

Първо държавата прекрати концесията на пристанището „Росенец“, след това въведе график за поетапно спиране на руския петрол за рафинерията, а съвсем скоро след нотификация от ЕС Лукойл ще трябва да превежда и разликата от цената на руски петрол и сорт Брент. Всичко това само за няколко месеца ще сложи край на свръхпечалбите на, които рафинерията генерира на групата Лукойл. Именно заради тези действия на държавата решението на Лукойл за продажба на рафинерията изглежда най-логичната стъпка.

Продажбата на рафинерията в Бургас няма да е лесна.

Периодът, в който Лукойл ще търси нов собственик на рафинерията не е най-добрия за продажба. Рафинерията се намира в район, който е близо до войната в Украйна с всички последствия от нея както за доставките и логистиката както на суров петрол, така и на готови продукти. Европейските санкции за руския петрол също не е за пренебрегване и със сигурност ще окаже влияние върху цената на рафинерията.

    Намиране на нов собственик и осигуряване на неруски петрол са двете предизвикателства, които стоят пред рафинерията в Бургас

  Локацията на рафинерията в Бургас ограничава силно възможните кандидати за нов собственик на рафинерията. Ако разсъждаваме логично, то най-вероятния кандидат купувач на рафинерията е KazMunayGas – държавната нефтена и газова компания на Казахстан. KazMunayGas е собственик на Rompetrol group и притежава рафинерията Петромидия, в Румъния. В момента казахстанската компания е на път да придобие активите на Лукойл в Румъния и по всичко личи, че компанията има интерес да се разраства в района. Казахстанският петрол представлява повече от 1% от световните доставки, или приблизително 1,4 милиона барела на ден (bpd). Износът на този петрол се осъществява основно чрез Caspian Pipeline Consortium (Каспийския тръбопроводен консорциум), който излиза на Новоросийск, а от там с танкери през Босфора. Покупката на рафинерията в Бургас ще позволи на казахстанците да рафинират голяма част от петрола и да изнасят през Босфора вече готови петролни продукти, като така увеличат значително печалбата си. За Лукойл KazMunayGas е най-приемливия купувач на рафинерията. Двете компании са акционери в Каспийския тръбопроводен консорциум, където Лукойл е с 12,5% акции, а KazMunayGas с 19%. Сътрудничеството на двете компании бе задълбочено и преди месец с подписването на споразумение за съвместно експлоатиране на руски петролни находища с Каспийско море, за което ние писахме.

Може ли рафинерията в Бургас да рафинира казахстански петрол?

Всеизвестен факт е, че момента рафинерията в Бургас работи основно с руски петрол сорт Urals, който се доставя по Caspian Pipeline Consortium (СРС), който излиза на Новоросийск. По документи петрола, който получава рафинерията е от Лукойл, Русия и е сорт Urals, но доставения от тръбопровода петрол не е точно сорт Urals, а петрол с техническа спецификация CPC смес. В състава на изходящия петрол от тръбопровода влизат основно определени части от руски петрол Urals, казахстански петрол KEBCO и още няколко по-малки количества петрол. Тъй като петрола на  KazMunayGas идва по същия тръбопровод, то преминаването на рафинерията към казахстански петрол не налага абсолютно никакви промени за както за рафинерията, така и в логистиката. На практика петрола, който ще идва е абсолютно същия.

Какви са шансовете KazMunayGas да купи рафинерията?

Шансовете на казахстанската държавна компания да купи рафинерията в Бургас са много големи поради няколко причини. Първата е, че това е най-приемливия купувач за Лукойл и евентуални преговори за продажба биха минали много по-лесно.- Двете компании имат вече съвместни проекти и близки контакти. Не е за изключване и варианта Лукойл да направи фиктивна продажба с KazMunayGas, при която рафинерията да се води казахстанска собственост, но да продължи да се контролира от Лукойл. За Бългаската държава казахстанците също са добро решение, а за това говорят няколкото срещи на високо ниво, който KazMunayGas имаше с бългаски министри през последните години.

Каква е ролята на държавата при сделката?

Държавата е акционер в дружеството Лукойл Нефтохим Бургас АД като притежава така наречената „Златна акция“. Със сигурност сделката за продажба на рафинерията трябва да мине през одобрението на съответните контролни органи, а държавата също така да одобри и потенциалния инвеститор. За да се защити държавния интерес е важно инвеститора да бъде сериозна компания с опит в бранша, като на държавата бъдат предоставени инвестиционни планове, които да покажат сериозността на намеренията на инвеститора.

Досега през годините притеснения будеха именно действията (или по-скоро бездействията ) на държавата спрямо Лукойл. Като се започне от избора на Лукойл за стратегически инвеститор, мине се през пасивността в годините при неплащането на данъци от страна на Лукойл и се стигне до избора на държавен представител в Надзорния съвет в Лукойл, където единственото, което стана ясно, че избрания с конкурс държавен представител е …. анализатор в НПО.

В крайна сметка остава да се надяваме, че рафинерията в Бургас ще продължи да работи без проблем без значение кой ще е новия собственик и ще продава горивата на пазарни цени, а няма да прави политика през бизнеса.

 

Инж. Пламен Дочев

Горива

Как конфликтът около Иран отвори нова възможност за Либия

Published

on

By

Поредната ескалация около Иран напомни на пазарите колко крехък остава глобалният енергиен баланс. Само за дни рискът от напрежение в Ормузкия проток – маршрут, през който преминава близо 20% от световния петрол – изстреля цените над 115 долара за барел и върна страха от нов енергиен шок.
Вашингтон реагира по стандартния сценарий: освобождаване на стратегически резерви и ограничени мерки за облекчаване на доставките. Но подобни ходове имат краткосрочен ефект – те охлаждат пазара временно, без да решават основния проблем: липсата на достатъчно ново и сигурно предлагане.
Именно тук Либия отново влиза във фокуса на анализаторите.
С приблизително 48 милиарда барела доказани резерви – най-големите в Африка – страната остава един от най-недооценените енергийни активи в света. Още по-важно е, че либийският суров петрол е лек и сладък – сорт, който е особено ценен за европейските рафинерии и все по-труден за заместване.
Преди политическия срив след 2011 г. Либия добиваше около 1,6–1,7 милиона барела дневно. При стабилна вътрешна среда и възстановяване на инвестициите, производството има потенциал да надхвърли 2 милиона барела дневно – ниво, което би могло да даде реално отражение върху глобалния баланс на предлагането.
Значението на подобен сценарий далеч надхвърля чистите обеми. На петролния пазар цената се движи не само от реалното производство, но и от очакванията. Самият сигнал, че Либия може устойчиво да върне значителни количества на пазара, би бил достатъчен да намали рисковата премия и да внесе повече увереност сред търговците и инвеститорите.
Допълнителен стратегически фактор е и географията. За разлика от производителите в Персийския залив, либийският петрол достига Европа през Средиземно море, без да преминава през Ормузкия проток. Това превръща страната в логична алтернатива за европейските пазари в период на нестабилност в Близкия изток.
Историята често показва, че всяка криза пренарежда пазарните възможности. И докато настоящият конфликт около Иран създава нов натиск върху глобалните доставки, той едновременно поставя Либия в позиция, от която може да се превърне в един от най-важните фактори за бъдещото стабилизиране на пазара.
Понякога най-големите възможности в енергетиката се раждат именно там, където пазарът вижда най-големите рискове.

Продължи с четенето

Горива

Петролният пазар навлиза в нова фаза на кризата

Published

on

By

45 дни след началото на войната между САЩ и Иран според мен вече започваме да навлизаме в най-съществения етап от целия пазарен процес – моментът, в който пазарът спира просто да ценообразува страх и започва да ценообразува реален недостиг.
До този момент от пазара са извадени около 2 милиона барела дневно износ от Близкия изток, а напрежението в региона поставя под риск над 11 милиона барела дневно производство. Това вече сериозно променя глобалния баланс между търсене и предлагане.
На пръв поглед може да изглежда, че ситуацията е относително спокойна – Brent се движи около 100–102 долара, като почти всеки ден има резки движения нагоре и надолу според поредната новина за примирие, удари или дипломатически изказвания.
Само че реалната картина зад кулисите започва да изглежда съвсем различно.
Физическият петрол за незабавна доставка в Европа вече достига близо 150 долара за барел на спот пазара, което е огромна разлика спрямо борсовите котировки и ясен знак, че физическият пазар започва да усеща сериозен недостиг.
Причината е проста – първите седмици след избухването на конфликта рафинериите успяха да издържат благодарение на резерви, стари наличности и предварително договорени доставки. Но след месец и половина тези буфери започват да свършват.
И оттук нататък идва истинският проблем – рафинериите вече ще трябва да купуват нов петрол на пазар, в който барелите стават все по-малко и все по-скъпи.
Точно тук много хора пропускат най-важното: Фючърсният пазар търгува новини, а спот пазарът търгува реалността.
Борсата може да падне с 5 или 10 долара заради новина за примирие.
Но ако физически няма достатъчно наличен петрол за доставка, реалният пазар няма как да падне със същото темпо.
Именно затова според мен истинският ценови натиск тепърва предстои.
Допълнителен сигнал за това е, че Саудитска Арабия вече вдигна продажните си премии до рекордните +19.50 долара над Oman/Dubai benchmark, което е ясен знак, че дори големите производители вече започват да калкулират физическия недостиг.
А какво означава това за България?
Макар да не купуваме директно петрол от района на Ормузкия проток, България е част от европейския пазар и всичко, което се случва с физическите доставки в Европа, рано или късно се отразява и тук.
Това означава, че ако ситуацията се задържи, през следващите седмици е много вероятно да започнем да виждаме нов натиск върху цените на горивата у нас. Защото когато старите наличности свършат, новите доставки ще идват на много по-висока цена. И тогава идва моментът, който повечето хора усещат чак накрая – на колонката.

Продължи с четенето

Горива

Защо петролът поевтинява на борсата, но остава скъп в реалността?

Published

on

By

През последните часове новините звучат обнадеждаващо – напрежението около Иран намалява, договорено е временно примирие, а цените на петрола на борсата започват да спадат.
Ако гледаме само котировките на Brent Crude и West Texas Intermediate, изглежда сякаш най-лошото е зад гърба ни. Само че пазарната ситуация е далеч по-сложна. Борсовите цени бележат спад след новината за примирието, но цените на „спот“ пазара остават високи.
Малко яснота: какво означават „борсова“ и „спот“ цена?
👉 Борсова цена (фючърси) е цена за доставка в бъдеще – например след месец или два. Тя отразява очакванията на пазара: какво мислят инвеститорите, че ще се случи.
👉 Спот цената е за доставка веднага – реални барели, които трябва да стигнат до рафинерията днес или утре.
📌 Най-важната разлика е, че борсата гледа напред, а спот пазарът показва настоящата реалност.
Докато борсите реагират на очакванията, реалният свят се движи по-бавно. И точно там – в реалните доставки – проблемът все още не е решен.
Ормузкият проток остава ключов фактор. Дори при примирие, потокът на петрол не се възстановява за ден. Танкерите не тръгват мигновено, застраховките не се нормализират веднага, а производството не се включва с едно натискане на бутон. В резултат на всичко това физическият петрол продължава да е дефицитен.
И тук се появява разминаването.
На борсата цените падат, защото рискът изглежда по-малък.
Но на спот пазара купувачите все още се борят за реални барели – тук и сега.
Това е причината американският петрол да се търгува с необичайно високи премии – не защото е станал по-добър, а защото просто е наличен.
Тази ситуация показва нещо много важно:
Пазарите не се движат само от новини, а от реални потоци. И понякога има разрив между това, което „очакваме“, и това, което „имаме“.
Ако примирието се задържи, този разрив постепенно ще изчезне. Доставките ще се нормализират и цените ще се подредят. Но ако се окаже временно – пазарът ще реагира отново, и то бързо.
В крайна сметка картината е проста:
📌 На борсата петролът вече е „по-евтин“.
📌 В реалността той все още е „труден за намиране“.
И тук идва най-важният въпрос за повечето хора.
Въпреки спада на борсовите цени, очакванията за бързо поевтиняване на горивата по бензиностанциите най-вероятно ще останат напразни.
Причината е проста: цените на колонките се влияят от реалните доставки (спот пазара), а там недостигът все още е факт
➡️ Докато физическият пазар не се нормализира, ефектът върху крайните цени ще бъде бавен и ограничен.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО