От началото на годината Лукойл обяви, че прекратява схемата „процесинг“ при която рафинерията в Бургас работеше на ишлеме и връща дейността на фирмата в България. Очакванията за плащане на над 700 млн. лв данъци от руската компания заради евтиния руски петрол обаче останаха напразни. Оказа се, че Лукойл премества дейността си в България, но не и печалбата.
При схемата „Процесинг“ швейцарското дружество Литаско купуваше евтиния руски петрол и плащаше на рафинерията в Бургас за услугата „рафиниране“ като произведените горива оставаха собственост на Литаско и те ги продаваха на пазарни цени на вътрешния пазар. Така рафинерията получаваше приходи, колкото да покрият разходите и на практика не плащаше нито лев данъци. Въпреки евтиния петрол горивата в България бяха на пазарни цени, а генерираната свръхпечалба на Литаско отиваше в Москва.
oil-pump-icon-vector-12298174-1024x489
Какво е положението сега? В момента дейността на Лукойл е върната в страната като рафинерията вече не работи на ишлеме, а купува петрола и го рафинира. Проблемът обаче е, че от дерогацията се възползва не рафинерията а …. Литаско. Швейцарската компания купува евтиния руски петрол и го продава на по-висока цена на бургаската рафинерия. Така цените на горивата в България отново са пазарни, а генерираната свръхпечалба отново отива в Литаско.
Има дерогация – има проблем
Липсата на реален ефект от дерогацията за българската икономика е факт. Вместо обаче да се положат усилия държавата да спечели от това се работи в посока на отмяна на дерогацията. Т.е. има дерогация – има проблем! Това е основната философия и на избрания нов държавен представител в надзорния съвет на Лукойл, но дали това е най-доброто за държавата?
Правилният начин на действие би трябвало е да се търсят варианти договорената дерогация да бъде в полза на потребителите в страната и на държавния бюджет. Варианти това да се случи има, стига естествено те да бъдат търсени.
Вместо да се забранява дерогацията може да тя да се обвърже с изискване да бъде използвана само от фирми регистрирани в страната. При това условие Литаско няма да има възможност да купува евтиния руски петрол и ако Лукойл искат да се възползват от дерогацията трябва да купуват евтиния руски петрол директно от рафинерията. При този случай още на входа държавата може да прибере в специален фонд разликата в цената на Уралс-Брент. Разликата може да бъде още по-голяма заради фиксирания таван за цената на руски петрол от 60$ и пазарната цена – близо 100$. Със събраните средства може да се пусне държавна отстъпка в помощ на гражданите и фирмите. Отделно рафинерията също ще плати данъци в бюджета от генерираната печалба от рафинирането.
Само за информация: В момента един танкер превозва до рафинерията 70 000т петрол или 420 000 барела. Ако държавата обложи разликата от 35$ за барел ( от тавана на руския петрол 60$ до цената на Брент 95$) само от един танкер във фонда ще влезят над 14 милиона долара. Годишно Лукойл приема между 85 – 95 танкера. Сами сметнете колко пари може да се приберат от държавата до изтичането на дерогацията и преценете дали можем с лека ръка да се откажем от тях?
За да може да бъде защитен интереса на държавата трябва да се използват хора в реален опит в петролния бизнес, които познават бизнеса отвътре и знаят къде какво може да се направи. За съжаление за държавен представител в надзорния съвет на Лукойл бе избран човек, който макар да има академични познания за петрола няма и един работен ден в петролна компания.
инж. Пламен Дочев