Лукойл – дейността преместена в България, но не и печалбата – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Лукойл – дейността преместена в България, но не и печалбата

Публикувано преди

на

От началото на годината Лукойл обяви, че прекратява схемата „процесинг“ при която рафинерията в Бургас работеше на ишлеме и връща дейността на фирмата в България. Очакванията за плащане на над 700 млн. лв данъци от руската компания заради евтиния руски петрол обаче останаха напразни. Оказа се, че Лукойл премества дейността си в България, но не и печалбата.

При схемата „Процесинг“ швейцарското дружество Литаско купуваше евтиния руски петрол и плащаше на рафинерията в Бургас за услугата „рафиниране“ като произведените горива оставаха собственост на Литаско и те ги продаваха на пазарни цени на вътрешния пазар. Така рафинерията получаваше приходи, колкото да покрият разходите и на практика не плащаше нито лев данъци. Въпреки евтиния петрол горивата в България бяха на пазарни цени, а генерираната свръхпечалба на Литаско отиваше в Москва.

Какво е положението сега? В момента дейността на Лукойл е върната в страната като рафинерията вече не работи на ишлеме, а купува петрола и го рафинира. Проблемът обаче е, че от дерогацията се възползва не рафинерията а …. Литаско. Швейцарската компания купува евтиния руски петрол и го продава на по-висока цена на бургаската рафинерия. Така цените на горивата в България отново са пазарни, а генерираната свръхпечалба отново отива в Литаско.

    Има дерогация – има проблем

  Липсата на реален ефект от дерогацията за българската икономика е факт. Вместо обаче да се положат усилия държавата да спечели от това се работи в посока на отмяна на дерогацията. Т.е. има дерогация – има проблем! Това е основната философия и на избрания нов държавен представител в надзорния съвет на Лукойл, но дали това е най-доброто за държавата?

Правилният начин на действие би трябвало е да се търсят варианти договорената дерогация да бъде в полза на потребителите в страната и на държавния бюджет. Варианти това да се случи има, стига естествено те да бъдат търсени.

 

Вместо да се забранява дерогацията може да тя да се обвърже с изискване да бъде използвана само от фирми регистрирани в страната. При това условие Литаско няма да има възможност да купува евтиния руски петрол и ако Лукойл искат да се възползват от дерогацията трябва да купуват евтиния руски петрол директно от рафинерията. При този случай още на входа държавата може да прибере в специален фонд разликата в цената на Уралс-Брент. Разликата може да бъде още по-голяма заради фиксирания таван за цената на руски петрол от 60$ и пазарната цена – близо 100$. Със събраните средства може да се пусне държавна отстъпка в помощ на гражданите и фирмите. Отделно рафинерията също ще плати данъци в бюджета от генерираната печалба от рафинирането.

Само за информация: В момента един танкер превозва до рафинерията 70 000т петрол или 420 000 барела. Ако държавата обложи разликата от 35$ за барел ( от тавана на руския петрол 60$ до цената на Брент 95$) само от един танкер във фонда ще влезят над 14 милиона долара. Годишно Лукойл приема между 85 – 95 танкера. Сами сметнете колко пари може да се приберат от държавата до изтичането на дерогацията и преценете дали можем с лека ръка да се откажем от тях?

За да може да бъде защитен интереса на държавата трябва да се използват хора в реален опит в петролния бизнес, които познават бизнеса отвътре и знаят къде какво може да се направи.  За съжаление за държавен представител в надзорния съвет на Лукойл бе избран човек, който макар да има академични познания за петрола няма и един работен ден в петролна компания.

 

инж. Пламен Дочев

Продължи с четенето

Горива

САЩ налагат още санкции на иранската петролна индустрия

Published

on

By

Съединените щати наложиха нов кръг от санкции срещу петролната индустрия на Иран, насочени отново към китайските вносители. По-конкретно, Министерството на финансите добави независима китайска рафинерия към списъка си със санкционирани лица за закупуване на суров петрол от Иран.

„Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите (OFAC) определя базираната в Китай независима рафинерия „чайник“ Shandong Shengxing Chemical Co., Ltd., за нейната роля в закупуването на ирански суров петрол на стойност повече от един милиард долара, включително от компания-параван за Корпуса на стражите на ислямската революция на Иран (IRGC-QF)“, каза Министерството на финансите в официално съобщение.

„OFAC също така налага допълнителни санкции на няколко компании и кораби, отговорни за улесняването на доставките на ирански петрол до Китай като част от „сенчестия флот“ на Иран, каза още отделът.

Администрацията на Тръмп засили натиска върху правителството на Иран чрез санкции, откакто президентът Тръмп встъпи в длъжност, опитвайки се да ги използва като средство да принуди Техеран да се откаже от плановете си за разработване на ядрено оръжие.

Натискането на санкциите беше възходящо за цените на петрола поради потенциала му да намали потоците на ирански петрол в чужбина, като Rystad Energy предупреди през март, че санкциите, насочени към китайски купувачи на петрол, могат да нарушат световните петролни пазари.

Крайната цел на санкциите е да намалят износа на петрол от Иран до нула, както заяви президентът Тръмп в директива от февруари до Държавния департамент. Президентът нареди на държавния секретар да „приложи стабилна и продължителна кампания, в координация с министъра на финансите и други съответни изпълнителни отдели или агенции, за да доведе износа на петрол от Иран до нула, включително износа на ирански суров петрол за Китайската народна република.“

Междувременно, въпреки по-строгите санкции, вносът на петрол от Китай през март достигна 20-месечен връх поради по-силните потоци от Русия и Иран. Конкретно вносът от Иран нарасна до рекордните 1,8 милиона барела дневно.

oilprice.com

Продължи с четенето

Горива

Чехия слага край на 60-годишната зависимост от руския петрол

Published

on

By

Чешката република слага край на своята 60-годишна зависимост от доставките на руски петрол след надграждане на капацитета на тръбопровод от запад.

За първи път в историята Чешката република вече е независима от доставките на руски петрол по тръбопровода Дружба. Тръбопроводът „Дружба“ пренася руски суров петрол за Централна Европа. Тръбопроводът е ключова артерия за доставки на петрол от Русия за Европа, с два клона – северен през Беларус, който доставя Беларус, Полша, Германия, Латвия и Литва, и южен, минаващ през Украйна и изпращащ петрол до Чехия, Словакия, Унгария и Хърватия. Потоците през тръбопровода „Дружба“ бяха освободени от ембаргото на ЕС върху вноса на руски суров петрол по море, което влезе в сила на 5 декември 2022 г. ЕС освободи от забраната петролните потоци по тръбопроводите към държави-членки на ЕС без излаз на море.

Чешката република обаче реши през 2022 г. да работи, за да се освободи от доставките на руски петрол и започна проект за разширяване на капацитета на тръбопровода Trans Alpine (TAL) в проект, наречен TAL PLUS. Планът е да се увеличат доставките на петрол за Чехия от Италия.

Модернизацията на тръбопровода TAL и проектът за свързване на италианското пристанище Триест с Централна Европа направиха възможно Чешката република да спре да разчита на Русия за своите доставки на петрол. Първата партида от увеличени обеми от запад е достигнала централното петролно депо в страната, заяви чешкият премиер Петр Фиала в четвъртък.

За първи път в историята Чешката република се снабдява изцяло с неруски петрол и се доставя изцяло по западни маршрути“, каза Фиала, цитиран от Ройтерс.

Чешкият тръбопроводен оператор MERO вече ще транспортира суровия петрол до Orlen Unipetrol за преработка в рафинерията Литвинов, едно от двете преработвателни съоръжения в страната, каза днес главният изпълнителен директор на MERO Ярослав Пантучек.

Чехия впервые в истории полностью отказалась от российской нефти

Oilprice.com

Продължи с четенето

Горива

ОПЕК понижи прогнозата за търсенето на петрол за 2025 г.

Published

on

By

ОПЕК преразгледа прогнозата си за растеж на търсенето на петрол в световен мащаб за 2025 г., позовавайки се на ескалиращото търговско напрежение и по-слабите от очакваното икономически показатели. Сега картелът очаква увеличение на търсенето с 1,3 милиона барела на ден (bpd) за 2025 г., което е със 150 000 bpd по-малко от предишната му прогноза. По подобен начин прогнозата за 2026 г. е коригирана надолу до 1,28 милиона барела на ден.

Последният доклад на ОПЕК подчертава, че тарифната война на Тръмп е намалила икономическата активност, което води до по-предпазлива перспектива за потреблението на петрол. Организацията също така преразгледа прогнозата си за глобален икономически растеж, като сега предвижда 3% увеличение за 2025 г., надолу от предишната оценка от 3,1%.

Миналата седмица осем страни от ОПЕК+ обявиха, че постепенно ще премахнат доброволните съкращения на добива на петрол, като увеличат добива с 411 000 барела на ден през май – което се равнява на три месечни увеличения. С други думи, саудитците сигнализират, че може да са склонни да се откажат от дългогодишната си роля на променлив производител на ОПЕК в опит да заемат по-твърда позиция срещу страни, които продължават да нарушават пакта за добив, най-вече Казахстан, ОАЕ и Ирак.

Ревизираните прогнози също повлияха на цените на петрола, като петролът Brent се търгува близо до $66 за барел, повлиян както от перспективите за търсенето, така и от скорошните освобождавания от мита. Анализаторите предполагат, че продължаващите търговски спорове могат допълнително да повлияят на пазарната динамика и доверието на инвеститорите.

oilprice.com

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО