Европейските рафинерии не се възползват от по-високите маржове – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Европейските рафинерии не се възползват от по-високите маржове

Публикувано преди

на

Рентабилността сред рафинериите за хидроочистване в Европа сега е най-високата в историята, с изключение на времето непосредствено след нахлуването на Русия в Украйна.
Но дори и при рентабилност на почти исторически връх, използването на европейските рафинерии на ОИСР е средно само 81% през юни – 530 000 барела на ден по-малко от същия месец на миналата година и превръща рафинирането в Европа в „епицентъра на недостатъчната оперативна ефективност“, каза IEA в последния си доклад за пазара на петрол (OMR).
Изводът, според IEA, е, че рафинериите не са в състояние да се възползват от последните скокове на цените и по-добрите маржове.

Що се отнася до перспективите за европейското рафиниране, това е „предизвикателно“. Проблемите с рафинирането вероятно ще се разпространят и в други части на света, каза МАЕ. За Европа рафинерията през третото тримесечие се очаква да бъде 600 000 барела на ден спрямо третото тримесечие на миналата година. Американските държави от ОИСР ще видят, че рафинериите работят с 250 000 барела на ден по-малко на годишна база.

Работата на рафинерията е ограничена поради екстремни температури в Европа, Съединените щати и Китай, което създава технически проблеми с необходимата стъпка на охлаждане на въздух и вода. МАЕ също цитира санкциите като част от пречките за рафинериите, особено за рафинерии, които в миналото са получавали суров петрол и суровини от тръбопровода Дружба. И тъй като не всички класове са равни, рафинериите, които разчитат на по-тежки класове – които сега са в ограничени доставки – не работят с пълен капацитет, докато рафинериите, които използват по-леки класове, са максимизирани, за да компенсират. Това също означава, че рафинериите не са в състояние да използват напълно своя капацитет за надграждане.

Европа и Съединените щати също бяха засегнати от непланирани прекъсвания на рафинерии, като рафинерията на Exxon в Батън Руж, рафинерията на Valero в McKee в Тексас, рафинерията на Shell в Pernis в Ротердам, рафинерията в Индиана на BP и рафинерията на TotalEnergies в Порт Артур в Тексас.

Продължи с четенето

Горива

Защо Карлайл Груп не получи активите на Лукойл в Казахстан?

Published

on

By

Вчера повечето медии излизат с гръмки заглавия за сделката между Лукойл и американския инвестиционен фонд Carlyle Group. Голямата продажба на международни активи, санкции, геополитика – всичко звучи драматично. Но има един важен детайл, който почти всички пропускат: Активите на Лукойл в Казахстан изобщо не са част от тази сделка.

И това не е случайно.
Първо, защото активите на Лукойл в Казахстан не са „проблемните“ активи, които носят значителни приходи на Москва, че санкциите да искат спешно да ги извадят от уравнението. Те са част от сложни международни проекти (включително с американско участие) и към тях се подхожда по-внимателно.
Второ, защото за Казахстан това не е просто бизнес. Това е стратегически ресурс. Лукойл има участие в Тенгиз, най-голямото находище в страната и в Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК). Освен Лукойл участие в тези активи има и Казахстан и американската Шеврон. Дяловете са разпределени така, че няма акционер, който да има доминиращо положение. Казахстан няма интерес това да се промени и определено не харесва идеята за увеличаването на деля на американците, макар и чрез друг играч. Казахстан ясно даде да се разбере, че не е съгласен на сделка с американска компания, а страната разполага с достатъчно инструменти, за да го предотврати.
И трето – чисто практично. Вкарването на казахстанските активи в сделката би я направило тежка, бавна и рискова. А Carlyle като финансова институция търси бърза и „чиста“ сделка, която да мине през регулаторите без излишни усложнения.
Накрая остава и най-простото обяснение: официално Лукойл заяви, че активите на Лукойл в Казахстан са стратегически за компанията и няма да се продават. Руснаците много добре знаят, че налагането на санкции точно върху тези активи са практически невъзможни.
* Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето

Горива

„Лукойл“ продава чуждестранните си активи на американската „Карлайл Груп“

Published

on

By

В светлината на променящата се глобална енергийна карта и засиленото геополитическо напрежение, Лукойл предприема стратегически ход – продажба на част от чуждестранните си активи на американския инвестиционен гигант Карлайл Груп.

Сделката се разглежда като опит на руската петролна компания да оптимизира международното си присъствие и да намали рисковете, свързани със санкции, регулаторен натиск и ограничения върху достъпа до финансиране. От своя страна „Карлайл Груп“, известна с агресивните си инвестиции в енергийния сектор, вижда възможност да разшири портфолиото си с активи, които имат дългосрочен потенциал за растеж.

Експерти коментират, че подобна сделка е показателна за по-дълбока трансформация в световната енергетика – все повече активи сменят собствеността си, като капиталът се пренасочва към по-гъвкави и политически „неутрални“ структури. Въпросът сега е как това ще се отрази на регионалните пазари, цените на горивата и бъдещите инвестиции в сектора.

Едно е сигурно – тази продажба не е просто бизнес ход, а сигнал за ново пренареждане на силите в глобалната енергийна икономика.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Горива

Петролът поскъпва – има ли повод за тревога?

Published

on

By

  В началото на седмицата пазарът на петрол изглеждаше сравнително спокоен. Графиките се движеха лениво, анализаторите говореха за изчакване, а инвеститорите – за липса на ясен сигнал. Само няколко дни по-късно обаче картината се промени. Цените тръгнаха нагоре – не рязко, но достатъчно осезаемо, за да привлекат вниманието на всички, които следят енергийните пазари.
Какво се случи?
  Историята започва далеч от търговските екрани – в Близкия изток. Напрежението между САЩ и Иран отново излезе на преден план. Пазарите не обичат несигурността, а когато става дума за регион, през който минава значителна част от световния петрол, дори слуховете са достатъчни, за да вдигнат цените. Трейдърите започнаха да „калкулират риск“ – какво би станало, ако доставките бъдат нарушени, ако напрежението ескалира, ако корабоплаването стане по-несигурно. Така в цената на петрола се появи онова, което анализаторите наричат геополитична премия.
Иран обаче не е единствената причина.
  Почти по същото време дойдоха и данните за запасите от суров петрол в САЩ – и те изненадаха пазара. Вместо очакваното натрупване, запасите се оказаха по-ниски. Това е сигнал, който пазарът разбира много добре: или търсенето е по-силно, или предлагането е по-ограничено. И в двата случая – цената има причина да върви нагоре.
Към тази картина се добавиха и природните условия. Зимното време и екстремно ниските температури в някои части на САЩ временно забавиха добива и преработката. Нищо драматично само по себе си, но достатъчно, за да засили усещането, че предлагането в краткосрочен план не е напълно стабилно.
Има и още един, по-тих, но важен фактор – валутите. Отслабването на щатския долар направи петрола по-достъпен за купувачите, които търгуват в други валути. Това подкрепи търсенето и даде още малко „гориво“ на възходящото движение.
Всички тези елементи – геополитика, запаси, време, валути – се преплетоха в рамките на няколко дни и доведоха до „перфектната буря“. Резултатът? Цените на петрола се покачиха с няколко процента за седмица и ясно показаха, че пазарът отново е нащрек.
Какво означава това за нас? Най-често подобни движения се усещат по веригата – от енергийните компании, през транспорта, чак до цените на горивата по бензиностанциите. Засега това не се отразява на цените на едро на горивата у нас. Дали поскъпването ще продължи, зависи от развитието на геополитическото напрежение, как ще се движат запасите и ще се появят ли нови изненади.
*Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО