Вчера от ПП, ГЕРБ и ДПС бе обявено намерението държавата да прекрати концесията на пристанище Росенец и така да контролира действителните количества петрол и горива, които преминават през него. Коментира се и назначаването на временен управител и поемане на контрол над Лукойл, ако руската компания реши да спре да работи.
В сутрешните блокове на трите национални телевизии това бе водещата тема днес като по нея се изказаха всякакви „експерти“, които меко казано нямат никакво понятие по темата. По Нова телевизия незнаен енергиен експерт заяви, че ако държавата поеме контрол над пристанище Росенец това веднага щяло да намали цените на горивата с 30 ст. Изказването му моментално бе използвано от жълтите медии като гръмко заглавие. Цената на горивата е една от най-чувствителните теми за хората и повечето от тях наистина ще очакват цената да падне.
Ще паднат ли цените на горивата с 30 ст. на литър ако държавата поеме контрола над пристанище Росенец?
Какви са фактите? Операторът на пристанище Росенец на практика няма абсолютно никакво отношение към ценообразуването на Лукойл. От години има съмнения, че Лукойл чрез пристанище Росенец прави недеклариран експорт и генерира огромни печалби от спестяване на данъци. Поемането на контрол от страна на държавата по-скоро би спрял точно този евентуален недеклариран внос или износ на петрол и дизелово гориво. Това действие би вкарало в държавата значителни приходи, но по никакъв начин няма пряко влияние върху ценообразуването на горивата. Твърдението, че цените на дизела и бензина ще паднат с 30 ст само от тази промяна е меко казано неадекватно.
Ще паднат ли цените на горивата ако държавата поеме контрола над Лукойл?
Първо е важно да се уточни какво точно означава поемане на контрол от страна на държавата над Лукойл. Поемането на контрол над Лукойл би означавало назначаването на Особен управител, който да ръководи компанията, но това по никакъв начин не е национализация. Такова поемане на контрол не е прецедент, тъй като миналата година такава практика бе приложена в Германия и Италия. В Германия държавата пое контрола над петролните бази на Роснефт, а в Италия държавата пое контрола над рафинерията на Лукойл в Сицилия. И при двата случая обаче става въпрос за малко по-различни ситуации от тази в България. В Германия държавата пое контрол над дружествата на Роснефт, за да гарантира, че няма да има недостиг на гориво. Въпреки, че Роснефт има малко под 20% пазарен цял евентуално спиране на работа би причинило известен недостиг и вдигане на цената, което не е добре за икономиката. Въпреки този минимален риск немската държава преприе необходимите действия да защити иконимиката си. В Италия държавата пое контрол над рафинерията на Лукойл след като руската компания не пожела да спре да работи с руски петрол. На Лукойл бе даден срок или да започне работа само с неруски петрол или да продаде рафинерията. В момента рафинерията в Сицилия вече има нов собственик, който получи одобрение от италианската държава.
У нас Лукойл има не 20%, а над 85% пазарен дял в търговията на едро и на практика е монополист на пазара на горива. При това положение гарантирането на достатъчни количества горива за пазара е от жизненоважно значение за икономиката. Поставянето на държавата в такава голяма зависимост е заплаха за националната сигурност и това никак не е преувеличено. За да поеме контрол над Лукойл държавата може да използва своята „Златната акция“ в компанията и чрез своя представител да поеме контрола, ако руската компания използва непозволени търговски практики или има риск да саботира доставките на горива. Само по себе си поемането на контрол обаче няма да доведе автоматично до намаляване на цените. Държавният контрол би обезпечил доставките на петрол и безпроблемната работа на рафинерията, но за намаляването на цените трябва да се предприемат други мерки.
Какви мерки биха довели до намаляване на цените на горивата?
Евентуалното поемане на контрол от страна на държавата обаче няма автоматично да доведе до намаляване на цената на горивата. Това може да се постигне чрез съгласувана работа на всички институции – държавен представител в Надзорния съвет, митници, НАП и КЗК. Държавният представител в Надзорния съвет на Лукойл първо би настоявал дейността на компанията да се върне обратно в България и да се прекрати работата на принципа на процесинг/ ишлеме. След като това се случи той би могъл да контролира цените на които компанията закупува суровия петрол и да подава информация към съответните институции. Така би се избягнал варианта с източване на дружеството чрез оскъпяване на петрола от посредници и от там до високи цени на горивата и спестяване на плащане на данък печалба, което би било пряка щета за бюджета. НАП би трябвало стриктно да контролира за дължимите данъци, а Агенция Митници да следи за деклариране на всички количества петрол и произведени горива и плащането на съответните акцизи към държавата. Това обаче е само първата стъпка към по-ниските цени. За да усетят крайните потребители ефекта от всичко това държавата трябва да избере начина, по който ще повлияе на крайните цени по бензиностанциите.
Има два варианта за постигане на по-ниска цена!
Първият вариант: При приети законодателни промени държавата може да прибира разликата между цената на руския петрол и борсовата цена. Така Лукойл вече няма да има свръхпечалба и ще плаща на държавата разликата от евтиния руски петрол. Така ще продава горивата си на нормален марж, така както го правят други компании (Ромпетрол, ЕКО), чиито горива са от неруски петрол. Със събраните по този начин пари отново може да се пусне държавна отстъпка, с която да се подпомогнат хората и бизнеса. Така цената няма да падне на бензиностанциите, но хората ще използват държавната отстъпка и ще плащат по-ниска цена за горивата.
Втори вариант: Държавата да натисне Лукопйл с по-ниската цена на петрол да намали цената на горивата. Тогава наистина ще имаме по-ниски цени, но само на бензиностанциите на Лукойл. Това ще доведе до ценово предимство на руската компания и на практика ще елиминира другите търговци и бензиностанции, които ще имат значително по-високи цени. При този вариант хората няма да има избор къде да заредят и ако искат ниска цена трябва да отидат в Лукойл. При този вариант може да се очаква фалити на малки бензиностанции и още по-голям пазарен дял на Лукойл и от там на по-голяма зависимост отъ тях. Именно заради тези причини този вариант не е за предпочитане.
Дали държавата ще поеме контрол над Лукойл и ще направи необходимите стъпки за по-добри цени на горивата ще разберен съвсем скоро. Заявките за промени вече са факт! Остават действията.
инж.Пламен Дочев