Ще паднат ли цените на горивата ако държавата поеме контрола над пристанище Росенец и Лукойл – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Ще паднат ли цените на горивата ако държавата поеме контрола над пристанище Росенец и Лукойл

Публикувано преди

на

Вчера от ПП, ГЕРБ и ДПС бе обявено намерението държавата да прекрати концесията на пристанище Росенец и така да контролира действителните количества петрол и горива, които преминават през него. Коментира се и назначаването на временен управител и поемане на контрол над Лукойл, ако руската компания реши да спре да работи.

В сутрешните блокове на трите национални телевизии това бе водещата тема днес като по нея се изказаха всякакви „експерти“, които меко казано нямат никакво понятие по темата. По Нова телевизия незнаен енергиен експерт заяви, че ако държавата поеме контрол над пристанище Росенец това веднага щяло да намали цените на горивата с 30 ст. Изказването му моментално бе използвано от жълтите медии като гръмко заглавие. Цената на горивата е една от най-чувствителните теми за хората и повечето от тях наистина ще очакват цената да падне.

Ще паднат ли цените на горивата с 30 ст. на литър ако държавата поеме контрола над пристанище Росенец?

Какви са фактите? Операторът на пристанище Росенец на практика няма абсолютно никакво отношение към ценообразуването на Лукойл. От години има съмнения, че Лукойл чрез пристанище Росенец прави недеклариран експорт и генерира огромни печалби от спестяване на данъци. Поемането на контрол от страна на държавата по-скоро би спрял точно този евентуален недеклариран внос или износ на петрол и дизелово гориво. Това действие би вкарало в държавата значителни приходи, но по никакъв начин няма пряко влияние върху ценообразуването на горивата. Твърдението, че цените на дизела и бензина ще паднат с 30 ст само от тази промяна е меко казано неадекватно.

Ще паднат ли цените на горивата ако държавата поеме контрола над Лукойл?

Първо е важно да се уточни какво точно означава поемане на контрол от страна на държавата над Лукойл. Поемането на контрол над Лукойл би означавало назначаването на Особен управител, който да ръководи компанията, но това по никакъв начин не е национализация. Такова поемане на контрол не е прецедент, тъй като миналата година такава практика бе приложена в Германия и Италия. В Германия държавата пое контрола над петролните бази на Роснефт, а в Италия държавата пое контрола над рафинерията на Лукойл в Сицилия. И при двата случая обаче става въпрос за малко по-различни ситуации от тази в България. В Германия държавата пое контрол над дружествата на Роснефт, за да гарантира, че няма да има недостиг на гориво. Въпреки, че Роснефт има малко под 20% пазарен цял евентуално спиране на работа би причинило известен недостиг и вдигане на цената, което не е добре за икономиката. Въпреки този минимален риск немската държава преприе необходимите действия да защити иконимиката си. В Италия държавата пое контрол над рафинерията на Лукойл след като руската компания не пожела да спре да работи с руски петрол. На Лукойл бе даден срок или да започне работа само с неруски петрол или да продаде рафинерията. В момента рафинерията в Сицилия вече има нов собственик, който получи одобрение от италианската държава.

У нас Лукойл има не 20%, а над 85% пазарен дял в търговията на едро и на практика е монополист на пазара на горива. При това положение гарантирането на достатъчни количества горива за пазара е от жизненоважно значение за икономиката. Поставянето на държавата в такава голяма зависимост е заплаха за националната сигурност и това никак не е преувеличено. За да поеме контрол над Лукойл държавата може да използва своята „Златната акция“ в компанията и чрез своя представител да поеме контрола, ако руската компания използва непозволени търговски практики или има риск да саботира доставките на горива. Само по себе си поемането на контрол обаче няма да доведе автоматично до намаляване на цените. Държавният контрол би обезпечил доставките на петрол и безпроблемната работа на рафинерията, но за намаляването на цените трябва да се предприемат други мерки.

Какви мерки биха довели до намаляване на цените на горивата?

Евентуалното поемане на контрол от страна на държавата обаче няма автоматично да доведе до намаляване на цената на горивата. Това може да се постигне чрез съгласувана работа на всички институции – държавен представител в Надзорния съвет, митници, НАП и КЗК.  Държавният представител в Надзорния съвет на Лукойл първо би настоявал дейността на компанията да се върне обратно в България и да се прекрати работата на принципа на процесинг/ ишлеме. След като това се случи той би могъл да контролира цените на които компанията закупува суровия петрол и да подава информация към съответните институции. Така би се избягнал варианта с източване на дружеството чрез оскъпяване на петрола от посредници и от там до високи цени на горивата и спестяване на плащане на данък печалба, което би било пряка щета за бюджета. НАП би трябвало стриктно да контролира за дължимите данъци, а Агенция Митници да следи за деклариране на всички количества петрол и произведени горива и плащането на съответните акцизи към държавата. Това обаче е само първата стъпка към по-ниските цени. За да усетят крайните потребители ефекта от всичко това държавата трябва да избере начина, по който ще повлияе на крайните цени по бензиностанциите.

Има два варианта за постигане на по-ниска цена!

Първият вариант: При приети законодателни промени държавата може да прибира разликата между цената на руския петрол и борсовата цена. Така Лукойл вече няма да има свръхпечалба и ще плаща на държавата разликата от евтиния руски петрол. Така ще продава горивата си на нормален марж, така както го правят други компании (Ромпетрол, ЕКО), чиито горива са от неруски петрол. Със събраните по този начин пари отново може да се пусне държавна отстъпка, с която да се подпомогнат хората и бизнеса. Така цената няма да падне на бензиностанциите, но хората ще използват държавната отстъпка и ще плащат по-ниска цена за горивата.

Втори вариант: Държавата да натисне Лукопйл с по-ниската цена на петрол да намали цената на горивата. Тогава наистина ще имаме по-ниски цени, но само на бензиностанциите на Лукойл. Това ще доведе до ценово предимство на руската компания и на практика ще елиминира другите търговци и бензиностанции, които ще имат значително по-високи цени. При този вариант хората няма да има избор къде да заредят и ако искат ниска цена трябва да отидат в Лукойл. При този вариант може да се очаква фалити на малки бензиностанции и още по-голям пазарен дял на Лукойл и от там на по-голяма зависимост отъ тях. Именно заради тези причини този вариант не е за предпочитане.

Дали държавата ще поеме контрол над Лукойл и ще направи необходимите стъпки за по-добри цени на горивата ще разберен съвсем скоро. Заявките за промени вече са факт! Остават действията.

 

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Горива

Държавата да купи рафинерията в Бургас: Необходимост или риск?

Published

on

By

От една година руската компания Лукойл търси купувач на активите си в България – рафинерията в Бургас, петролопровода Бургас-София, акцизните бази за горива и веригата бензиностанции Лукойл. Притеснителното в тази ситуация е поведението на държавата, която е заела позицията на страничен наблюдател, въпреки, че притежава „Златна акция“ в рафинерията. Тази пасивна позиция на държавата е абсолютно недопустима тъй като и рафинерията и петролопровода и базите за горива са от изключително значение за националната сигурност за държавата? Но защо тези активи са от такова голямо значение за икономиката на страната?
Има ли належаща необходимост държавата да купи активите на Лукойл България?
Рафинерията в Бургас е единствената в страната и като такава тя има монополно положение при производството и предлагането на горива, има огромно влияние върху икономиката на страната и не на последно място има огромен дял от приходите в бюджета от акциз, ДДС и данъци. По мое мнение при сегашната сложната и постоянно променяща се геополитическа среда оставането на рафинерията в ръцета на външна частна компания е неоправдан риск и не бива да се допуска от държавата.
Петролопроводът Бургас – София е единствената възможност акцизните бази да се снабдяват с необходимите количества горива директно от рафинерията в Бургас. Петролопроводът осигурява и връзката на базите за съхранение на държавния резерв за горива с останалите петролни бази и това прави и петролопровода и акцизните петролни бази обекти от ключово значение за националната сигурност на държавата. Оставането им в този момент в ръцете на външна частна компания поставя държавата пред невъзможност за контрол над тях в извънредна ситуация и невъзможност за упражняване на перманентен контрол над техническото им състояние и поддръжката.
Какви са рисковете при влизането на държавата в рафинерията?
Има десетки ако не и стотици примери как държавата е лош стопанин на едно или друго предприятие. Принципно погледнато влизането на държавата като собственик в една компания трябва да става само в краен случай или във форсмажорни обстоятелства. Без да звучи пресилено рафинерията в Бургас в момента има същото ключово значение за националната сигурност както и АЕЦ Козлодуй. Най-големият риск при държавно управление на рафинерията е нейното управление. Петролният бизнес е специфичен и много малко са хората, които притежават необходимите знания и опит да управляват рафинерия и петролни бази, от който зависи цялата икономика на страната. Едно неадекватно управление би могло да нанесе огромни щети и затова избора на екип би било най-голямото предизвикателство особено в сложната политическа ситуация в момента. Тъй като това е може би най-големия бизнес в страната, то апетитите за политическото му овладяване биха били големи.
Убеждаването на професионалисти да се включат в това управление също е от ключово значение. Държавата досега многократно е показвала, че заемането на важни медиджърски постове в държавни компании е възможно най-несигурното нещо. Смяната на представителя на държавата в Надзорния съвет в Лукойл е последният пример как избран с конкурс професионалист бива сменен само след няколко месеца без никакви мотиви и заменен с удобен държавен чиновник.
Какви са възможностите на държавата?
Първата възможност е държавата да не предприема никакви действия, да остане в изчаквателна позиция и Лукойл да си избере купувач за рафинерията. За държавните институции остава възможността да одобрят сделката, но не и да променят условията на така наречената“златна акция“ и нейните правомощия. При този вариант собсвеника ще е друг, но проблемите с монопола на петролния пазар би останал. При този вариант икономиката на страната, приходите в бюджета и инфраструктура от стратегическо значение за националната сигурност ще остане както и досега в зависимост от една външна частна компания.
Втората възможност е държавата да използва опцията като притежател на „златна акция“ да предложи на Лукойл да купи целия им бизнес в България. При този вариант рафинерията най-вероятно ще стане собсвеност на новосъздадена държавна фирма, която ще внася петрол, ще управлява рафинерията и ще продава горива в страната и в чужбина. Акцизните бази и тръбопровода най-вероятно ще бъдат прехвърлени в отделна компания, която ще управлява петролните резерви и ще отговаря за функционирането на петролопровода. Рисковете при този вариант са да се стигне до занижен контрол, корупция или лошо управление, които да доведат до проблеми в работата на рафинерията и дори до криза за горива.
Третата възможност на държавата е да купи активите на Лукойл България и вече като собсвеник да търси външен инвеститор. При този вариант избора на бъдещ инвеститор вече е в ръцете на държавата и тя може да промени както условията при които може да упражнява контрол както над рафинерията, така и за упражняване на надзор над ключовата инфраструктура. При този вариант след придобиването на активите на Лукойл България държавата има въззможност да отдели акцизните бази и петролопровода в отделна фирма и да търси инвеститор само за рафинерията и за веригата бензиностанции. При този вариант покупката от страна на държавата елиминира възможността Лукойл да избере фиктивен купувач и на практика рафинерията да остане под руски контрол. Другата реална полза както споменах е възможността държавното участие да бъде преформатирано и държавният интерес да бъда защитен по много по-адекватен начин.
За да бъдат осъществени втория или третия вариант е необходимо първо да се вземе политическо решение, след което да се пристъпи към активни разговори с Лукойл и към търсене на варианти за финансовото обезпечаване на сделката. За постигането на всичко това е необходимо време, а за съжаление от досегашните действия (т.е. бездействия) на държавата в лицето на последните енергийни министри можем да заключим, че държавата е избрала да заеме изчаквателна позиция относно предстоящата продажба на рафинерията и не възнамерява да предприема каквито и да е действия по въпроса. Това изцяло обслужва интересите на Лукойл и оставя инициативата в техните ръце. Мълчаниято по темата от всички политически сили ясно показва, че темата или тотално е неглижирана от тях или са надделяли нечии интереси за запазване на сегашното положение.

 

 

Продължи с четенето

Горива

Връщането на Тръмп моментално обърна цената на петрола

Published

on

By

Идването на новия президент Доналд Тръмп се очакваше да се отрази на международните пазари и най-вече на цените на петрола. Едва ли някой е очаквал Тръмп да навлезе толкова ударно в своите задължения и да разпише стотици укази още в първите часове след полагането на клетва и на практика да зададе нов курс на развитие не само на САЩ, но и на света.
Един от най-важните укази на Доналд Тръмп е обявяването на извънредно положение в енергетиката на САЩ, с което отменят всякакви субсидии за възобновяемата енергия и се дава сериозно предимство и стимули за драстично увеличаване на производството на петрол.
Пазарите веднага реагираха на това и още на сутрешната търговия на азиатските борси като фючърсите на суровия петрол Brent паднаха с 11 цента, или 0,14%, до 80,04 долара за барел до 01:56 GMT. Най-активно търгуваният междинен суров петрол от Западен Тексас през март падна с 67 цента до 76,72 долара за барел от затварянето в петък. За спада на цените допринесе и решението на Тръмп да се въздържи от прилагането на нови мита.
Припомням, че САЩ са най-големият производител на суров петрол в света с 20,1% от световното производство. Очакваното увеличение на тяхното производство на петрол ще увеличи допълнитено тежестта на САЩ на петролните пазари. Напълно реален сценарий е цените на петрола вече да се определят не от ОПЕК+, а от Тръмп и пазарите да се съобразят с наложения от него „Ценови диапазон на Тръмп“.

 

Продължи с четенето

Горива

Казахстан ще либерализира цените на горивата, които са сред най-евтините в света

Published

on

By

Министерството на енергетиката на Казахстан е разработило проект на заповед за отмяна на регулаторния акт от 2014 г., който установява регулирани цени на петролните продукти, съобщава Neftegaz ru. Горивата са много евтини, много по-евтини, отколкото в съседните страни, което води до невиждан ръст в нелегалния износ за съседни страни.

Министерството на енергетиката в Астана посочва, че е необходима постепенна либерализация на цените и в тази връзка администрацията започна разработването на политика, основана на устойчив модел за ценообразуване на горивата. „Тя има за цел да създаде баланс на пазара между търсене и предлагане, да премахне недостига на гориво, да стимулира модернизацията на нефтопреработвателната индустрия, да създаде нови работни места и да привлече дългосрочни инвестиции“, според цитирания източник.

Министерството на енергетиката също така увери, че правителството няма да допусне внезапно повишаване на цените на горивата и че „съвместно със заинтересованите органи ще засили контрола върху пазара, ще осигури спазването на законодателството и непрекъснатите доставки на горива за вътрешния пазар“.

Казахстан има едни от най-ниските цени на горивата в света, много по-ниски дори от тези в съседните страни. Така 92-октановият бензин струва 205 тенге за литър (еквивалентът на 70 ст/литър, а дизелът струва 295 тенге за литър, еквивалентът на 1,05лв/литър.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО