Трудно е да си представим каква част от света някога е контролирал древен Рим. Римската империя започва на север от Стената на Адриан в Шотландия и се простира на юг до Мароко. Тя се простира от река Рейн в Германия до Египет и на изток чак до река Ефрат в Месопотамия.

Начинът, по който Рим управляваше тази огромна империя, беше чрез нейните пътища или viae Romanae. Римските пътища позволяваха движението на армии, държавни служители и стоки – много и много стоки. Изразът „Всички пътища водят към Рим“ очевидно е верен, тъй като 29 военни магистрали излизат от Рим. 113-те провинции на империята са свързани с 372 пътя, които покриват над 250 000 мили (400 000 км), а 50 000 мили (80 500 км) от тях са павирани с камъни.

Римските пътища са оцелели в продължение на хиляди години и много от тях са били асфалтирани и са се превърнали в главните магистрали днес. Най-известният и един от най-ранните римски пътища е Апиевият път, който свързва Рим с град Бриндизи в югоизточна Италия. Апиевият път е построен през 312 г. пр. н. е. и е кръстен на римски служител на име Апий Клавдий Цек.

Маршрутът на Антоний
Маршрутът на Антонин е създаден около 3-ти век и картографира гарите и разстоянията по различни римски пътища. Измерванията бяха в римски мили, които бяха равни на 0,92 мили (1480 м).

Пътеписът на Антоний гласи: „Едва ли има област, в която бихме могли да очакваме да бъде изпратен римски служител, на гражданска или военна служба, където не намираме пътища. Те стигат до Стената в Британия [стената на Адриан]; по протежението на Рейн, Дунав и Ефрат и покрива като с мрежа вътрешните провинции на империята.

Римско пътно строителство

Строителството на римски път започва с строителен инженер, който предлага къде да бъде поставен пътят. След това агрименсорите се заеха с проучване на пътното платно. Те използваха две устройства, пръчката и громата, които им позволяваха да измерват точни прави ъгли.

След това поставят пръти и очертават решетка върху плана на пътя. След тях бяха либраторите, които започнаха да копаят пътя с плугове. Те разкопаха пътното платно до най-здравата земя, която успяха да намерят.

След това развалините, чакълът и камъкът бяха положени и трамбовани в процес, наречен pavire или pavimentare. И накрая, паветата с многоъгълна или квадратна форма са били поставени в бетон на варова основа, който римляните са изобретили. Накрая цялото пътно платно беше под ъгъл за отводняване.

Някои римски пътища са били пресичани през хълмове, докато други са преминавали през реки или дерета. Римляните са строили мостове, използвайки арката като основна конструкция и те са били толкова добре конструирани, че много от тях се използват и днес. Строителството на римски пътища беше отбелязано във фриз на колоната на Траян в Рим.

Законът на дванадесетте таблици, който е написан около 450 г. пр. н. е., изисква всеки публичен прав римски път да бъде широк 8 римски фута или 7,78 фута (2,37 м) и да бъде два пъти по-широк, ако е извит. В селските райони римските пътища трябваше да бъдат широки 12 римски фута, за да позволят на две коли да се разминат.

Римският закон установява пътен достъп през частна земя и в самия Рим. Той ограничава търговските колички до използване през нощта само в рамките на стените на града и в рамките на една миля (1,6 км) извън стените на града.

Римски километрични камъни

По протежение на римските пътища бяха осеяни Miliarium, или километрични камъни. Те се появяват по Апиевия път преди 250 г. пр. н. е., а до 124 г. пр. н. е. крайъгълни камъни се появяват по повечето римски пътища.

Съвременната дума „миля“ идва от латинското milia passuum или „хиляда крачки“. Това се равнява на 4841 фута (1476 м). Римските километрични камъни са били цилиндрични колони с диаметър 20 инча (51 см), високи 5 фута (1,5 м) и тежащи над 2 тона.

В основата им беше изписан номерът на миля спрямо пътя, на който е поставен, а в панел на височината на окото има разстоянието до Римския форум и информация за това кой е поръчал, построил или ремонтирал пътя.

Наистина голяма пътна карта
Ако имате наистина голяма стая, можете да видите цялата римска пътна мрежа в копие на картата Peutinger. Това е пергаментово копие от 13-ти век на карта на цялата пътна система на Рим, изготвена от приятеля на император Август, генерала Маркус Випсаний Агрипа, който е починал през 12 пр.н.е.

Картата  включва Европа (с изключение на Иберийския полуостров или Британските острови), Северна Африка, Близкия изток, Персия и Индия. Той също така показва град Помпей, който е бил унищожен през 79 г. сл. н. е. от изригването на вулкана Везувий. Картата на Peutinger е висока 1 фут 1 инч (33 см), но е дълга 22,1 фута (6,75 м), следователно се нуждае от наистина голяма стая.

Покрай римските пътища са израснали ханове или имения, които са били разположени на 16 до 19 мили (25 до 30 км) един от друг. Таберните, или таверните, осигуряват освежаване и скоро покрай тях изникват нови градове. Mutationes са били разположени на всеки 12 до 19 мили (20 до 30 км) по протежение на римските пътища и те са осигурявали колари, каруцари и ветеринари на пътниците.

Пощенска служба, Cursus publicus, създадена от император Август, носеше редовната поща на империята, но за тези, които можеха да си я позволят, имаше отделна пощенска служба, наречена tabellarii, която наемаше роби. Инфраструктурата, включително нейните пътища, създадена от древния Рим, не е била дублирана до съвременната епоха, наистина невероятно постижение.