Когато всички пътища наистина водеха към Рим – AUTOZONA.bg
Connect with us

Пътища

Когато всички пътища наистина водеха към Рим

Публикувано преди

на

Трудно е да си представим каква част от света някога е контролирал древен Рим. Римската империя започва на север от Стената на Адриан в Шотландия и се простира на юг до Мароко. Тя се простира от река Рейн в Германия до Египет и на изток чак до река Ефрат в Месопотамия.

The Roman Empire

Начинът, по който Рим управляваше тази огромна империя, беше чрез нейните пътища или viae Romanae. Римските пътища позволяваха движението на армии, държавни служители и стоки – много и много стоки. Изразът „Всички пътища водят към Рим“ очевидно е верен, тъй като 29 военни магистрали излизат от Рим. 113-те провинции на империята са свързани с 372 пътя, които покриват над 250 000 мили (400 000 км), а 50 000 мили (80 500 км) от тях са павирани с камъни.

Roman roads in Italy

Римските пътища са оцелели в продължение на хиляди години и много от тях са били асфалтирани и са се превърнали в главните магистрали днес. Най-известният и един от най-ранните римски пътища е Апиевият път, който свързва Рим с град Бриндизи в югоизточна Италия. Апиевият път е построен през 312 г. пр. н. е. и е кръстен на римски служител на име Апий Клавдий Цек.

Roman roads in Britain

Маршрутът на Антоний
Маршрутът на Антонин е създаден около 3-ти век и картографира гарите и разстоянията по различни римски пътища. Измерванията бяха в римски мили, които бяха равни на 0,92 мили (1480 м).

Пътеписът на Антоний гласи: „Едва ли има област, в която бихме могли да очакваме да бъде изпратен римски служител, на гражданска или военна служба, където не намираме пътища. Те стигат до Стената в Британия [стената на Адриан]; по протежението на Рейн, Дунав и Ефрат и покрива като с мрежа вътрешните провинции на империята.

Roman roads in Spain

Римско пътно строителство

Строителството на римски път започва с строителен инженер, който предлага къде да бъде поставен пътят. След това агрименсорите се заеха с проучване на пътното платно. Те използваха две устройства, пръчката и громата, които им позволяваха да измерват точни прави ъгли.

След това поставят пръти и очертават решетка върху плана на пътя. След тях бяха либраторите, които започнаха да копаят пътя с плугове. Те разкопаха пътното платно до най-здравата земя, която успяха да намерят.

След това развалините, чакълът и камъкът бяха положени и трамбовани в процес, наречен pavire или pavimentare. И накрая, паветата с многоъгълна или квадратна форма са били поставени в бетон на варова основа, който римляните са изобретили. Накрая цялото пътно платно беше под ъгъл за отводняване.

Някои римски пътища са били пресичани през хълмове, докато други са преминавали през реки или дерета. Римляните са строили мостове, използвайки арката като основна конструкция и те са били толкова добре конструирани, че много от тях се използват и днес. Строителството на римски пътища беше отбелязано във фриз на колоната на Траян в Рим.

Frieze on Trajan's Column

Законът на дванадесетте таблици, който е написан около 450 г. пр. н. е., изисква всеки публичен прав римски път да бъде широк 8 римски фута или 7,78 фута (2,37 м) и да бъде два пъти по-широк, ако е извит. В селските райони римските пътища трябваше да бъдат широки 12 римски фута, за да позволят на две коли да се разминат.

Римският закон установява пътен достъп през частна земя и в самия Рим. Той ограничава търговските колички до използване през нощта само в рамките на стените на града и в рамките на една миля (1,6 км) извън стените на града.

A Roman road preserved at Pompeii

Римски километрични камъни

По протежение на римските пътища бяха осеяни Miliarium, или километрични камъни. Те се появяват по Апиевия път преди 250 г. пр. н. е., а до 124 г. пр. н. е. крайъгълни камъни се появяват по повечето римски пътища.

Roman milestone

Съвременната дума „миля“ идва от латинското milia passuum или „хиляда крачки“. Това се равнява на 4841 фута (1476 м). Римските километрични камъни са били цилиндрични колони с диаметър 20 инча (51 см), високи 5 фута (1,5 м) и тежащи над 2 тона.

В основата им беше изписан номерът на миля спрямо пътя, на който е поставен, а в панел на височината на окото има разстоянието до Римския форум и информация за това кой е поръчал, построил или ремонтирал пътя.

Наистина голяма пътна карта
Ако имате наистина голяма стая, можете да видите цялата римска пътна мрежа в копие на картата Peutinger. Това е пергаментово копие от 13-ти век на карта на цялата пътна система на Рим, изготвена от приятеля на император Август, генерала Маркус Випсаний Агрипа, който е починал през 12 пр.н.е.

Section of the Peutinger Map

Картата  включва Европа (с изключение на Иберийския полуостров или Британските острови), Северна Африка, Близкия изток, Персия и Индия. Той също така показва град Помпей, който е бил унищожен през 79 г. сл. н. е. от изригването на вулкана Везувий. Картата на Peutinger е висока 1 фут 1 инч (33 см), но е дълга 22,1 фута (6,75 м), следователно се нуждае от наистина голяма стая.

Покрай римските пътища са израснали ханове или имения, които са били разположени на 16 до 19 мили (25 до 30 км) един от друг. Таберните, или таверните, осигуряват освежаване и скоро покрай тях изникват нови градове. Mutationes са били разположени на всеки 12 до 19 мили (20 до 30 км) по протежение на римските пътища и те са осигурявали колари, каруцари и ветеринари на пътниците.

Пощенска служба, Cursus publicus, създадена от император Август, носеше редовната поща на империята, но за тези, които можеха да си я позволят, имаше отделна пощенска служба, наречена tabellarii, която наемаше роби. Инфраструктурата, включително нейните пътища, създадена от древния Рим, не е била дублирана до съвременната епоха, наистина невероятно постижение.

Продължи с четенето

Новини

AM „Хемус“ поскъпна с над 38 млн. лв., но строителството почти не помръдва

Published

on

By

Автомагистрала „Хемус“ е поскъпнала с над 38.4 млн. лв. Това е сумата, с която са индексирани два от порочните инхаус договора, с които държавното ‘Автомагистрали“ е превъзлагало дейностите на частни фирми под прикритието на договори за наем на техника и доставка на материали. Индексирани са цените за строителството на четири участъка от магистралата, а споразуменията са подписани през март и април от бившия шеф на Агенция „Пътна инфраструктура“ Ясен Йорданов, съобщиха от Министерство на регионалното развитие след запитване на Economic.bg.

„Договорите са индексирани и то със значителни суми и строителството е започнато“, коментира преди дни в телевизионно интервю служебният регионален министър Виолета Коритарова.

Два индексирани договора за милиони

От отговорите на ресорното ведомство става ясно, че с допълнителни споразумения са индексирани два договора с „Автомагистрали“. Първият е за строителството на първите три участъка (от Боаза до Плевен). Споразумението за поскъпването е подписано на 14 март от Йорданов. Така тези участъци са индексирани с над 37.7 млн. лв. с ДДС (37 781 253,29 лв.). Министерството предостави и точна разбивка кой участък с колко е поскъпнал. Участък 1, който е с дължина 15.2 км, и е от Боаза до пресичането с пътя Луковит – Угърчин, включително и п. в. „Дерманци“, поскъпва с над 11.6 млн. лв. с ДДС (11 612 994 лв.).

Участък 2, с дължина 19.2 км, включващ трасето от края на п. в. „Дерманци“ при пресичането с третокласния път Луковит – Угърчин до връзката с пътя Радювене – Катунец, включително п. в. „Каленик“, също поскъпва с над 11.6 млн. лв. с ДДС (11 615 939,64 лв.) Участък 3, с дължина 17 км, който е от края на п. в. „Каленик“ при пресичането с пътя Радювене – Катунец до връзката с път ІІ-35 Плевен – Ловеч, включително и п. в. „Плевен“, поскъпва с над 14.5 млн. лв. с ДДС (14 552 319,65 лв.)

Вторият договор, който е индексиран, е за дейностите по пътен възел „Буховци – Юг“, който е част от участък 9. Споразумението за неговото поскъпване е подписано на 10 април, а индексацията е с над 681 хил. лв. с ДДС (681 373,85 лв.). Той е с дължина 11.9 км и обхваща отсечката след п. в. „Лозница“, при пресичането с път II-49 до п. в. „Буховци – Юг“.

Предисторията

Че недостроената магистрала ще поскъпне стана ясно още в края на миналата година, когато депутатите приеха промени чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2024 г. Те дадоха възможност порочните инхаус договори, по които се строи не само „Хемус“, но и скоростният път Видин – Ботевград, да се индексират.

Преди това бившият регионален министър Андрей Цеков прогнозира, че индексацията на „Хемус“ ще е около 30%, но така и никога не представи точна стойност. Още с встъпването си в длъжност обаче първата работа на Цеков бе да заговори за въпросната индексация. Той бе на мнение, че само така магистралата може „да се пречисти“.

„Пречистената“ магистрала продължава да се строи бавно

Въпреки индексацията магистралата продължава да се строи с изключително бавни темпове. В интервюто за БТВ служебният министър Коритарова коментира, че по участък 1 – от Боаза до п.в. „Дерманци“ – се работи от началото на строителния сезон. От него са изпълнени 68%. От участък 2 са изпълнени над 23%. Строителството в участък 3 е над 50%.

Този летен сезон ще се строи. Очакваме първият участък да бъде завършен до края на 2024 г., а останалите участъци до Плевен да бъдат завършени през 2026 г.“, посочи тя.

Тези проценти обаче не са новост и на практика показват, че строежът на първите три участъка, които вече са индексирани, не помръдва. Напредъкът по тях бе абсолютно същият и в началото на годината, когато бившият министър Андрей Цеков отговори на депутатски въпрос. Тогава той посочи, че забавянето се дължи на липсата на индексация през миналата година.

Припомняме, че строителството на магистралата вече глътна над 1,4 млрд. лв. Такива бяха сумите към юли 2023 г. От МРРБ посочиха, че общо изплатените средства за участъците от 1 до 9, вече са в размер на над 1.5 млрд. лв. с ДДС (1 514 414 964,13 лв.)

„Общо изплатените средства за строителството на АМ „Хемус“ по договор с „Автомагистрали“ ЕАД – Д-122 от 20.12.2018 г., за участъци от 1 до 6 са в размер на 1 031 026 230,62 лв. с ДДС. Общо изплатените средства по договора с „Автомагистрали“ ЕАД – РД-33-16 от 18.12.2019 г., за участъци 7, 8 и 9 са в размер на 483 388 733,51 лв. с ДДС„, посочиха от министерството.

economic.bg

Продължи с четенето

Новини

От днес до петък се ограничава движението на тежкотоварни МПС над 12 т от 35-и км до 30-и км на АМ „Хемус“ в посока София

Published

on

By

От 14 ч. днес – 15 май, до 14 ч. на 17 май /петък/ се ограничава движението на тежкотоварни превозни средства над 12 т от 35-ти км /служебна пътна връзка/ до 30-ти км /пътна връзка „Витинска река“/ на АМ „Хемус“ в посока София, поради авариен ремонт на виадукта при 34-ти км.

При изпълнение на аварийните дейности тежкотоварният трафик за София ще се пренасочва по обходен маршрут: от 35-ти км по служебна пътна връзка, по път I-1 София – Ботевград и ще се връщат на АМ „Хемус“ при пътна връзка „Витинска река“ при км 30-ти км.

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите да карат внимателно и със съобразена скорост, да спазват правилата за движение и да не предприемат рискови изпреварвания, с които застрашават безопасността на всички останали пътуващи. Да не се използват аварийните ленти по автомагистралите за по-бързо придвижване при натоварен трафик. По този начин се възпрепятства преминаването на превозните средства със специален режим на движение в случай на инцидент.

Всички граждани и транспортни фирми могат да получават информация за актуалната пътна обстановка от интернет страницата на АПИ – www.api.bg, както и по всяко време от денонощието на тел. 0700 130 20 в АПИ.

Продължи с четенето

Новини

Започна аварийно изкърпване на 7 км от трасето на път III-162 на територията на община Вършец

Published

on

By

Започна аварийно изкърпване на 7 км от трасето на републикански път III-162 на територията на община Вършец. За повишаване безопасността на движение ще се извърши ръчно изкърпване на най-компрометираните участъци в област Монтана. Работата стартира на 9 май и ще продължи в следващите дни в зависимост от метеорологичните условия. Крайният срок за завършване на аварийните дейности е 5 юни.

В момента аварийно се изкърпват и най-компрометираните участъци по 6-километровия участък от третокласния път в област Враца. Отсечката е предложена за включване в проекта на инвестиционната програмата на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода 2024-2026 г. През 2025 г. е предвидено възлагането на обществена поръчка за изготвяне на технически проект за основен ремонт на пътя. Повече от 30 години на трасето не е правена рехабилитация. През годините областните пътни управления в Монтана и Враца, които отговарят за стопанисването на третокласния път III-162, регулярно са изпълнявали частични ремонти на асфалтовата настилка, за да се осигури безопасността на движението.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО