Pобот на НАСА може да ходи, лети и шофира над извънземни планети (видео) – AUTOZONA.bg
Connect with us

Интересно

Pобот на НАСА може да ходи, лети и шофира над извънземни планети (видео)

Публикувано преди

на

Как проектирате робот, който може да изследва голямо разнообразие от терени, които може да срещне на извънземни планети?

Екип от Калифорнийския технологичен институт и Лабораторията за реактивни двигатели (JPL) на НАСА са проектирали робот, който надхвърля типичния марсоход и може да бъде следващата стъпка в изследването на планетата. Четириколесният мултимодален мобилен морфобот (M4) е проектиран да оценява автономно околния терен, за да определи как най-добре да премине през предстоящите препятствия.

Уникалните възможности на M4 съчетават решения от препятствията, срещани при предишни роботизирани мисии на Марс, и биха могли да осигурят иновациите, необходими за предвиждане на бъдещи. Предстои неравен терен? Няма проблем. Четирите колела на M4 са проектирани да се въртят настрани и да работят като витла, превръщайки Morphobot в квадрокоптер дрон. Препятствие по пътя ви? M4 може да се изправи, като използва задните си две колела като крака, балансирайки се с въртящата се тяга на предните си витла, докато се върти-ходи към чиста пътека. И използвайки изкуствен интелект (AI), M4 е проектиран да прави тези определяния автономно.

Роботизираните превозни средства за изследване на планети, като колесните роувъри на Марс, са ограничени до пейзажите, в които могат да се движат. Марсоходът на НАСА Curiosity, например, изследва марсианската повърхност от единадесет години. През това време роботизираният изследовател е изминал по-малко от двадесет мили (32 километра) и е получил повреда на колелата си през първите няколко месеца от мисията си.

По-новият марсоход на НАСА, Perseverance, беше изпратен с малък спътник с хеликоптер, наречен Ingenuity. Успехът на полетите на Ingenuity на Червената планета подтикна НАСА да поддържа работещото подобно на дрон превозно средство дълго след планираната му мисия, за да помогне в разузнаването на маршрути за Perseverance, предоставяйки на операторите на мисията ценна представа за пътя на марсохода напред.

M4 може да се справи сам с всички тези задачи благодарение на революционен набор от възможности.

 

„Нашата цел беше да разширим границите на движението на роботите, като проектираме система, която демонстрира изключителни възможности за мобилност с широка гама от различни режими на движение. Проектът M4 успешно постигна тези цели“, асистент професор по електротехника и компютърно инженерство в Североизточния университет Алиреза Рамезани се казва в изявление на Caltech.

Ramezani и директорът на Bioinspired Engineering и професорът по аеронавтика в Caltech Мори Гариб излязоха с идеята за M4, която разработиха заедно с група в Центъра за автономни системи и технологии (CAST) на Caltech. Техният екип се състоеше от Ерик Сихите от Caltech, аерокосмически постдокторантски научен сътрудник, инженерът по дизайн на CAST Реза Немови и Араш Калантари от JPL.

Групата публикува статия миналия месец в списанието Nature Communications, обявявайки робота. Документът цитира локомотивните техники на различни животни като вдъхновение зад някои от дизайна на M4, като например птицата Chukar, която пляска с криле за баланс, докато върви по хълмисти пейзажи.

„Птиците Chukar възприемат подобно преназначение на крилата, за да увеличат излишъка, за да поддържат придвижването с крака по стръмен терен чрез феномен, известен като бягане под наклон с помощта на крила (WAIR)“, се посочва в документа. Той също така прави сравнения с различното използване на придатъците на морските лъвове в зависимост от това дали животното плува или ходи по сушата.

Екипът на M4 в CAST също вижда приложения за технологията на Morphobot тук на Земята, особено в областта на спешните услуги. Един пример в статията описва последиците от природно бедствие, при което M4 е в състояние да лети вътре в срутена сграда, след това да шофира и да „обикаля“ ограничаващи препятствия, докато не открие оцелелите и не предупреди първите реагиращи.

Продължи с четенето

Интересно

Кои са най-известните римски пътища в България?

Published

on

By

Римляните са прочути с монументално строителство и великолепни пътища. Римската империя заема огромна площ и за да се поддържат добри контакти между отделните провинции, от огромно значение са качествените пътища. По времето на Римската империя първокласните пътища достигат около 90 000 км, а второкласните са много повече.

Римските пътища

Класическият първокласен римски път достига до 6 м ширина и е изграден от 4 пласта. Най-отдолу се настилат чакъл с пясък, после дребни камъни, а отгоре отново чакъл, залят с хоросан. Върху последния пласт се застилат масивни каменни или базалтови плочи. От двете страни се поставят бордюри. В планинските проходи пътищата са значително по-тесни и често се изсичат в скалите. В равнината пътищата се изграждат върху насипи, за да може по-лесно да се оттича дъждовната вода. На всяка римска миля (1 римска миля = 1482 м) се поставя каменна крайпътна колона, на която се изписва името на управляващия император, на управителя на провинцията и разстоянието до най-близкото селище. На 15-20 римски мили се построяват пътни станции. Около част от тези станции постепенно се създават селища. На днешните български земи римляните образуват провинциите Мизия и Тракия, които са свързани с останалите римски провинции чрез римски пътища.

Ето кои са най-известните римски пътища по българските земи

Мрежа от римски пътища на Балканите (1-4 век от н.е.)

Виа Понтика

От латински Виа Понтика означава “Черноморски път” и представлява стар римски път, който минава покрай Черно море. Началото му е при Константинопол (днешен Истанбул), минава през Приморско, Созопол, Дебелт, Ахелой, Несебър, Варна, Констанца (Румъния), Истрос. Днес Виа Понтика е известен като един от най-големите маршрути за миграция на птиците от Европа към по-топлата Африка през зимата. Минава през България – над Странджа и по ивицата на Черно море. По този маршрут се движат различни грабливи, пойни и водолюбиви птици. Почти 80% от тях са бели щъркели и всички розови пеликани в Европа. По този път минават редкият царски орел, гологлавият и египетският лешояд.

Виа Диагоналис

Наричан е още Виа Милитарис и Цариградски път. Този диагонален път представлява най-пряката и удобна връзка между Европа и Азия. В древността многократно по него преминават войски, откъдето идва името Виа Милитарис (военен път). Пътят е построен от римляните на Балканския полуостров през 1-ви век. Тръгва от Белград (Singidunum), минава през Ниш  (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и стига до Константинопол. Дължината му е била 924 км с около 70 пътни станции. Този път се използва до 18-ти век, а римските пътни станции са заменени с османски станции, известни като “кервансараи”.  През вековете около пътните станции възникват многобройни селища. И до днес Виа Диагоналис е най-важната и най-кратка връзка между Западна Европа и Ориента. Днес Виа Диагоналис е част от културните коридори на Европа. Преминава през 6 столици – Любляна, Загреб, Сараево, Белград, София и Анкара. В тях се съхранява паметта на значими исторически процеси, свързани със седалищата на римските провинции на Римската империя.

Виа Траяна

Този древен римски път е свързвал Рим с източните провинции на Римската империя и Близкия Изток. Това е един от най-дългите и добре проучени римски пътища в България. Пътят носи името на император Траян. Преминава през град Троян, откъдето идва и името на българския град. Виа Траяна прекосява планината Хемус (днешна Стара планина) и свързва провинция Долна Мизия с Тракия. По цялото продължение на пътя – от Ескус до Филипополис – са изграждани множество пътни станции, селища, укрепления и наблюдателници. В тях се разполагат военни контингенти, чиято основна цел е да наблюдават и защитават този стратегически търговски и военен римски път. Днешният Троянски проход в голямата си част се простира върху останки от този стар проход в Стара планина, който свързва още преди 2 хидялоделия Севера и Юга на Балканите.

Виа Иструм

Известен още като Дунавския път, Виа Иструм днес е воден културен коридор по течението на голямата река Дунав. Името му идва от долната част на река Дунав, която през древността се нарича Истер. Пътят е построен по времето на император Траян през 1-ви век на дясната страна на Долен Дунав. Свързва станциите и крепостите до Дунавската делта.  Сред първите римски гарнизони, построени на Долен Дунав са Албус (близо до Лом), Регианум (близо до Козлодуй), Сексагинта Приста (близо до Русе), Доросторум (близо до Силистра), Рациария (близо до село Арчар), Нове (близо до Свищов), Улпия Ескус (близо до село Гиген).

Източник: © Actualno.com

Продължи с четенето

Интересно

„Smell My Dust“ – Парфюмът на Nissan, който смесва черешови цветове с изгоряла гума (ВИДЕО)

Published

on

By

Парфюмът на Nissan „Smell My Dust“ беше представен преди първото състезание от Формула Е в Шанхай. Интересното в парфюма е, че той смесва черешови цветове с изгоряла гума. Ароматът беше представен чрез завладяващо – но леко зловещо – видео, публикувано в социалните медии от страницата на Nissan Nismo преди предстоящото състезание от Формула Е в Шанхай. Въпреки че всичко мирише на нищо повече от умен маркетингов трик, изглежда, че Nissan наистина планира да произвежда и продава този аромат.

Nissan твърди, че смесва аромата на вишнев цвят с дима от гуми, уж улавяйки същността на неговия състезателен отбор във Формула Е. Комбинирането на тези два аромата наистина звучи малко странно, но поотделно те са хубави, така че може би ще създадат приятен аромат, когато се комбинират.

Новият аромат на отбора на Nissan Formula E съчетава тонове на сакура, цветето, изложено върху колите, с миризмата на остатъци от гуми от състезателните автомобили на отбора Nissan e-4ORCE 04, за да съчетае изненадваща смес“, каза Nissan в изявление.

Връхната нотка на клонки от черешов цвят и розмарин бяха комбинирани с изгорена захар и дървесни тонове. Резултатът е аромат, който въплъщава красотата на черешовия цвят с тръпката и смелостта на състезателен отбор,” добави компанията.

Ако Nissan възнамерява да произвежда и продава своя аромат „Smell By Dust“, подозираме, че той ще бъде наличен само в ограничени количества за кратко време.

Продължи с четенето

Интересно

Учениците от Чепеларе подобриха с над 200 км за 1kWh рекорда на шестия си прототип на електромобил

Published

on

By

Учениците от Чепеларе подобриха с над 200 километра рекорда на шестия си прототип на електромобил, съобщи за БТА директорът на Професионалната гимназия по селско и горско стопанство и туризъм „Никола Вапцаров“ Стойка Терзиева. Отборът  участва в десето поред състезание на „Shell Eco-marathon“ във френския град Нагаро. Досега рекордът на отбора от Чепеларе бе изминати 600 километра за един киловатчас.

Вчера беше първият старт и още с първия опит тимът ни успя да направи 803 km/kWh. Днес те подобряват резултата си с 837 km/kWh и до момента са на трето място след двата отбора на Франция. Предстоят още два старта“, допълни Терзиева. В състезанието във Франция участват още два български отбора – на Техническите университети в София и Русе.

Новото в електромобила на гимназията от Чепеларе тази година е, че са подменени всички движещи агрегати – заден мост, преден мост, хидравлични спирачки, нови главини, нови шини. Монтиран е чисто нов контролер и е подобрена новата телеметрична система, която е единствената, притежавана от български отбор, каза капитанът инж. Тодор Лазаров, който е и учител по „Мехатроника“ в гимназията.

В чепеларския тим са включени четири момчета от десети клас – пилот, двама механици и електричар. Пилот на прототипа е Станимир Илчев, механици са Стоян Пепеланов и Григор Пелтеков, а Васил Димитров се занимава с електрониката по колата.

Тази година е юбилейна за училището, защото участва в десето поред състезание на „Shell Eco-marathon“.

БТА

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО