Американският хедж фонд „Елиът Мениджмънт“ на милиардера Пол Сингър работи върху сделка, която би била немислима само преди няколко години: закупуване на дял в тръбопровод, който пренася руски природен газ в Европа, съобщава Wall Street Journal.

Въпросният тръбопровод е българското продължение на „Турски поток“ – последната функционираща газова артерия на Русия към континента. Тъй като останалата част от газовата ѝ империя е санкционирана, саботирана или политически радиоактивна, „Турски поток“ е последната капка, която Кремъл стиска здраво в ръцете си по отношение на европейското търсене. Сега, според Wall Street Journal, Елиът се опитва да се докопа до тази капка, вероятно като част от по-широк план за придобиване на инфраструктурни активи от държавния газов оператор „Булгартрансгаз“, включително центрове за данни и кабели.

Ходът, който все още е в ранен етап на преговори, идва в любопитен момент. Вашингтон заема твърда позиция относно енергийната независимост и сдържането на Русия. Но Сингър – магнат на хедж фондове, мегадонор на републиканците и сериен корпоративен агитатор – никога не е бил от хората, които следват сценария. Елиът е известен с това, че кара правителствата да се гърчат (вижте: Аржентина) и в момента оказва натиск върху ВР да намали разходите и да се откаже от плановете за преход и да се върне към добива на повече суров петрол. Също така се опитва да раздели Philips 66, като едновременно с това обмисля сделка за Citgo, конкурента на Phillips.

Така че, ако Сингър иска да си проправи път в енергийния поток на Европа през България, е, това е по силите му. В политически план инвестицията би могла да se представи на България  като възможност да получи пари в брой за укрепване на разклатената и енергийна мрежа заради заробващия договор с турската Боташ и като защита на тръбопровода срещу бъдещи санкции ако дял от него се притежава от американски хедж фонд. Спекулации свързват скорошното посещение на Тръмп младши именно с тази сделка. Съдейки по досегашния метод на преговори на Тръмп най-вероятно българската страна е била заплашена със санкции върху тръбопровода, ако откаже да продаде на американския инвеститор.

Евентуалната продажба на Български/Турски тръбопровод ще бъде изгодна както за САЩ, така и за Москва. Единственият губещ ще е България, която е инвестирала 3 милиарда в проекта, но е продала на руската „Газпром“ целия капацитет за пренос на газ за години. Трудната задача остава пред българските политици, които ще трябва да представят пред избирателите си тази сделка като изгодна за страната – нещо, което няма никак да е лесно заради нестабилната политическа обстановка в момента.

Интересен факт е, че новината бе „пропусната“ от родните медии въпреки, че беше споделена от авторитетните Reuters и OilPrice. Дали наистина се очертава такава сделка и каква ще е цената България да се откабе от този свой ценен ресурс предстои да разберем съвсем скоро.

инж.Пламен Дочев

Казахстан планира да поддържа високи нива на производство на суров петрол и кондензат през май, надхвърляйки квотата си от ОПЕК+ за втори пореден месец. Неотдавнашното увеличение на производството на Chevron в най-голямото нефтено находище в Казахстан допринесе значително за рекордния добив на страната от 2,17 милиона барела на ден през март. Постоянното свръхпроизводство от Казахстан, Ирак и Русия поставя на изпитание толерантността на Саудитска Арабия и подкопава единството на споразумението ОПЕК+.

Казахстан, един от най-големите свръхпроизводители по споразумението, наред с втория по големина производител в ОПЕК, Ирак, планира да запази нивата си на производство на суров петрол и кондензат през май на същите нива като през април и малко по-високи от тези през март, съобщиха от казахстанското министерство на енергетиката пред Bloomberg.

Съгласно споразумението на ОПЕК+, квотата за добив на суров петрол на Казахстан е 1,468 милиона барела на ден. Сделката не обхваща производството на кондензат и няма ограничения за него. Казахстан постоянно произвежда повече от лимита си на ОПЕК+ и е един от най-големите свръхпроизводители наред с Ирак и Русия.

Тази година проблемът със свръхпроизводството стана още по-голям, след като американският супергигант Chevron започна производството на петрол в проект за разширение на най-голямото нефтено находище в Казахстан, който ще увеличи производството на суров петрол с 260 000 барела на ден. 

OMV официално пусна в експлоатация своята 10-мегаватова инсталация за зелен водород в рафинерията Швехат, близо до Виена, наричайки я най-голямата инсталация от този вид в страната.

Австрийската петролна и газова компания заяви, че е инвестирала 25 милиона евро в съоръжението, което може да произвежда до 1500 метрични тона зелен водород годишно. Той ще се използва за производство на горива и химикали, включително устойчиво авиационно гориво (SAF) и възобновяем дизел (HVO).

Новият електролизатор с полимерна електролитна мембрана (PEM), наричана още протонообменна мембрана, с мощност 10 MW се захранва изцяло от възобновяема електроенергия. Тя се генерира от вятър, водноелектрически централи и фотоволтаици.

Иновацията позволява годишни икономии на емисии на въглероден диоксид до 15 000 метрични тона, според сравнителния пример от Директивата за възобновяема енергия на Европейския съюз. Това е еквивалентно на 2000 души годишно, въз основа на средната стойност за ЕС за 2024 г. от 7.5 тона CO2 еквивалент на глава от населението.

economic.bg