Износът на горива и оръжие е скочил над два пъти за година – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Износът на горива и оръжие е скочил над два пъти за година

Публикувано преди

на

България е реализирала износ през 2022 г. за $50,25 млрд., което е с 21% повече от предната година – $41,9 млрд.

Първенец по ръст на износа са енергоносителите – горива и електроенергия. Стойността на изнесените общо горива и електроенергия е за $6.1 млрд. при $2.3 млрд. година по-рано.

На челни места в експортната ни листа се нареждат също изделията от електротехниката и електрониката, мед и медни изделия, машини и апарати. Тези четири групи стоки (заедно с енергоносителите) формират над 1/3 от българския износ.

Това показва анализ на Българска стопанска камара, изготвен на база на данните на International Trade Centre ITC Geneva за 233 държави.

От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, тъй като България третира тази информация като конфиденциална и не подава информация. На база огледални данни обаче е видно, че през 2022 г. България е изнесла стоки за отбраната най-малко за $1,5 млрд.

Реалният износ е по-голям, защото редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с оръжейна продукция, посочват от БСК. И припомнят, че износът на специална продукция за 2021 г. се оценява на $650 млн.

 

ПЪРВЕНЦИТЕ В ЕКСПОРТНАТА НИ ЛИСТА

През последните десетина години в първите пет позиции се нареждат енергоносителите, металите, електротехниката и електрониката, машиностроителна продукция и зърното, като те само разместват позициите си.

Благодарение на ръст от 147% през 2022 г., енергоносителите успяват да се изкачат на първа позиция в експортната ни листа. Предната година те заемаха четвърто място. Най-голям принос има износът на горива за Украйна – $892 млн., но и за Египет, Турция и Гибралтар, за където изнасяме горива за по над $400 млн. В количествено изражение експортът на горива се е увеличил почти 2,5 пъти спрямо 2021 г., а на петролен газ – с 1/3.

Износът на електроенергията през 2022 г. е за малко над $1 млрд. при $632 млн. предната година. В количествено изражение обаче се забелязва спад на експорта на ток с около 50%. Ток изнасяме основно за Словения, Сърбия и Македония.

Изделията на електрониката и електротехниката регистрират 7% средногодишен ръст за последните пет години, при ръст на световният внос за същия период също 7%. Поскъпването на металите допринася за това износът на мед и медни продукти да заеме трета позиция. Износът на машини и апарати все по-устойчиво се ускорява и бележи средногодишен ръст от 8%, докато световният внос расте с 4%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.

Зърното заема пета позиция в експортната ни листа. Водещи продукти в тази група са пшеницата – с ръст 15% като приходи, но без ръст в количеството, и царевицата – ръст от 4% в стойност и спад в количеството 11% средно за 5-годишния период. Значим ръст наблюдаваме при ориза, но с обеми далеч зад пшеницата и царевицата.

Новата стокова група с износ над $1 млрд. са растителните масла, най-вече слънчогледовото олио. През миналата година българските производители са изнесли 112% повече слънчогледово олио – т. нар. сурово слънчогледово масло за над $1.4 млрд. То отива основно в Индия, Испания, Южна Африка. Наблюдава се силен ръст на експорта и на рапично масло – в количествено изражение той 5-6 пъти над износа през предходните години.

В същото време спад в количествата изнесени стоки през 2022 г. се наблюдава при царевицата – 45,3%, и пшеницата – 21,4%.

С над $1 млрд. износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, пластмасови изделия, разнообразни химически продукти, фармация, желязо и стомана, изделия от желязо и стомана, оптически и измервателни прибори.

 

С КАКВО СМЕ СВЕТОВНИ ЛИДЕРИ?

България държи 36,7% от световния износ на патешки черен дроб, 26% от износа на замразено патешко месо и 18% от износа на прясно патешко месо. Макар и в неголеми обеми – сумарно за около $150 млн., страната ни е на първо място в световния износ на тези продукти.

Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост, но има и нови отличници. Например през миналата година сме световен лидер в експорта на тръби от каучук (спирачни маркучи).

Временно консервираните череши, с които също дълги години сме били световен лидер, отстъпват малко назад, но все пак страната ни държи 17,6% от световния пазар. Сред лидерите сме и при износа на месинг на листа и ленти – 15%, както медни пръти и профили – 12%.

С 12% дял България се нарежда на трето място в световната търговия със слънчоглед, сурово слънчогледово масло и слънчогледово кюспе.

 

segabg.com

Продължи с четенето

Горива

Русия започва да продава своя петрол срещу криптовалута

Published

on

By

Русия започва да продава своя петрол срещу криптовалута в отговор на изключването и от междунаросната разплащателна система. Според информация на Ройтерс Русия вече е договорила новият начин на разплащане с най-големите си клиенти – Китай и Индия.
Общата търговия с петрол на Русия миналата година възлиза на 912 милиарда долара, според Международната агенция по енергетика, като досега количеството петрол, търгуван с криптовалути бе много малка част от това количество. След като новите финансови ограничения влязоха в сила, то количеството на продадения с криптовалута петрол наизбежно ще нараства.
Всъщност механизма на търговията с криптовалута не е сложен. Необходима е само посредническа фирма, на която клиента (Индия или Китай) плаща за петрола със собствената си валута. Парите се депозират в офшорна сметка на посредника, преобразуват са в криптовалута и тя се прехвърля в друга сметка на посредника. След това сумата се прехвърля в трета сметка в Русия, където се конвертира в рубли. Въпреки, че изглежда сложно, това е прост и работещ механизъм, който заобикаля санкциите и чрез него Русия успява да получи пълната стойност за своя петрол.
Преминаватето толкова бързо на този нов начин на разплащане показва, че Русия се е подготвила предварително за налагането на финансовите ограничения. Използването на сенчестия флот от танкери, а сега и разплащането в криптовалута будят основателни съмнения доколко санкциите, които ЕС и САЩ налагат за руската петролна индустрия ще имат ефект.

Продължи с четенето

Горива

МАЕ: Светът се нуждае от инвестиции в добив на нефт

Published

on

By

Светът се нуждае от инвестиции нагоре по веригата в съществуващи петролни и газови находища, за да подкрепи глобалната енергийна сигурност, заяви Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ), на конференцията CERAWeek от S&P Global в Хюстън.

Известно е, че IEA каза през 2021 г., че не са необходими инвестиции в нови петролни и газови находища, ако светът има шанс да достигне нулеви нетни емисии до 2050 г.

Базираната в Париж агенция многократно е заявявала от 2021 г. насам, че светът не се нуждае от нови дълготрайни конвенционални проекти за нефт и газ или въглищни мини, одобрени след 2023 г., тъй като рязкото внедряване на чиста енергия може да доведе до пиково търсене на изкопаеми горива през това десетилетие.

През това десетилетие МАЕ, създадена в отговор на арабското петролно ембарго през 70-те години на миналия век, се насочи към застъпничество за и насърчаване на инвестиции в чиста енергия и преход и често изразява мнения, че нетна нула няма да бъде постигната с инвестиции в ново производство на петрол и газ.

Тези становища, заедно с прогнозите, че пиковото търсене на петрол ще се случи през това десетилетие, предизвикаха остри критики от ОПЕК, която многократно критикува МАЕ за „опасни“ прогнози, които биха навредили на потребителите и „само ще доведат до енергийна нестабилност в потенциално безпрецедентен мащаб“.

На CERAWeek Бирол от IEA каза: „Искам да изясня… ще има нужда от инвестиции, особено за справяне със спада в съществуващите находища.“

„Има нужда от инвестиции нагоре по веригата на нефт и газ, точка“, добави Бирол.

От 400 милиарда долара годишни инвестиции в петрол и газ, 360 милиарда долара отиват за компенсиране на спада в съществуващите находища, според служителя на МАЕ.

По-рано тази година Нийл Аткинсън, бивш шеф на отдела за петролна промишленост и пазари на МАЕ, каза, че МАЕ изготвя потенциално „опасно погрешни“ доклади поради изразената си пристрастност към прехода.

Аткинсън е автор на доклад в партньорство с Марк П. Милс, ръководител на мозъчния тръст Националния център за енергийни анализи, призовавайки МАЕ да се съсредоточи върху първоначалната си цел, която е мониторинг на развитието на петролния пазар и перспективите на индустрията.

oilprice.com

Продължи с четенето

Горива

Украйна удари рафинерия на Газпром Нефт край Москва и петролопровода „Дружба“ (ВИДЕО)

Published

on

By

Украинските сили удариха и повредиха петролната рафинерия на Газпром Нефт край Москва и петролопровода Дружба в Орловска област при ожесточена нощна атака с дрон в понеделник. За атаката първо съобщиха от Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна, а след това инфомацията бе потвърдена и от Bloomberg.

Според украински официални лица многократно поразената рафинерия е способна да преработва 11 милиона метрични тона петрол годишно и покрива почти половината от доставките на бензин и дизел на Москва. Атаките дойдоха, когато делегация от американски служители пристигна в Саудитска Арабия за мирни преговори с Украйна. Целта на тези удари според повечето анализатори е Украйна да покаже, че може да нанася удари дори и когато няма подкрепата на САЩ.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО