Иран е увеличил дневния си износ на петрол с 44% след първата израелска атака срещу Ислямската република в петък, тъй като Техеран изглежда се стреми да изнесе колкото е възможно повече суров петрол на фона на ескалиращите военни действия. 

От 13 юни, началото на израелската офанзива срещу иранските ядрени обекти и военно ръководство, Иран е изнасял средно по 2,33 милиона барела на ден, според данни на фирмата за проследяване на плавателни съдове TankerTrackers.com, цитирани от Bloomberg . Средно от миналия петък насам средните доставки от Иран са се увеличили с 44% в сравнение с 12-те месеца до 12 юни.  

„Те се опитват да извадят колкото се може повече барели, но безопасността е техен основен приоритет“, каза съоснователят на TankerTrackers Самир Мадани пред Bloomberg, коментирайки стратегията на Иран за доставки на петрол от последните няколко дни. 

Въпреки постоянните опасения от прекъсване на доставките на петрол и втечнен природен газ от Близкия изток, все още няма признаци, че жизненоважна експортна инфраструктура в Иран е била обект на атаки. 

Иранският остров Харг в Персийския залив е основен терминал за суров петрол и търговски център, през който се обработва 90% от иранския износ на суров петрол, който след това преминава през Ормузкия проток, най-важната точка за движение на петрол в света. 

Тъй като конфликтът изглежда не отшумява, доставките на петрол от Близкия изток биха могли да станат уязвими, ако двете страни решат да атакуват жизненоважна енергийна инфраструктура в региона, заявиха анализатори от RBC Capital Markets   в бележка по-рано тази седмица. 

Най-големият страх на петролния пазар – затварянето на Ормузкия проток – засега изглежда далечна перспектива, казват анализатори, въпреки че признават, че ако петролните потоци бъдат нарушени в пролива, цените лесно биха могли да достигнат 100 долара за барел. 

Значително прекъсване на почти една трета от световната морска търговия с петрол, преминаваща през Ормузкия проток, би било достатъчно, за да повиши цените на петрола до 120 долара за барел, заявиха в сряда стратезите на ING Уорън Патерсън и Ева Мантей. 

oilprice.com

• Саудитска Арабия се готви за продължителна ценова война на петрола, за да си възвърне пазарния дял. Американският шистов петрол е по-уязвим, отколкото в предишни ценови войни, като се нуждае от цена на WTI над 65 долара, за да остане печеливш на фона на нарастващите разходи и геоложките ограничения. Според Bank of America войната с цените на петрола по-скоро ще бъде дълга и плитка, вместо кратка и стръмна.

Саудитска Арабия се готви да се включи в продължителна ценова война на петрола със своите конкуренти, заяви водещия експерт по суровини на Bank of Americaпред Bloomberg в понеделник. Според Франсиско Бланш, ръководител на отдела за изследвания на суровини в BofA, разгръщащата се ценова война на петрола ще бъде „дълга и плитка“, а не „кратка и стръмна“, тъй като кралството се опитва да си върне загубения пазарен дял, особено от американските производители на шистов газ.

Миналия месец ОПЕК+ обяви трето увеличение на производството с 411 000 барела на ден за месец юли, подобно на нивото от предходните два месеца. Експертите по суровини започнаха да предупреждават миналата година, че Саудитска Арабия е готова да се откаже от традиционната си роля на колебаещ се производител на ОПЕК, като се откаже от неофициалната си ценова цел от 100 долара за барел в полза на увеличеното производство. Саудитска Арабия е отговорна за 2 милиарда барела на ден от 3,15 милиарда барела на ден в намалението на производството на групата, преди тя да започне да отменя мерките през април.

Трейдърите сега се подготвят за трудни времена, като фючърсните търговци на петрол залагат, че продължаващото отмяна на съкращенията на производството от ОПЕК+ в крайна сметка ще доведе до свръхпредлагане и дори до по-ниски цени на петрола. Според последния доклад на Commitment Of Traders (COT) на CME Group, откритият интерес към опциите с календарен спред достигна рекордни нива през текущата седмица, като спекулантите държат най-големите нетни залози на позиции за по-слабата крива на фючърсите на американския суров петрол от 2020 г. насам.

Графиките на фючърсите на петрола показват необичайна форма на кривата, наподобяваща „стик за хокей“, като пазарите на петрол ценообразуват ограничено предлагане до 2025 г., последвано от свръхпредлагане през 2026 г., според доклада. Спредът между юлския контракт на WTI и августовския контракт се е стеснил с 3 цента на 5 юни до 0,93 долара за барел, докато спредът между контракта от декември 2025 г. и контракта от декември 2026 г. се е разширил с 10 цента до 0,53 долара.

За съжаление, производителите на шистов петрол в САЩ този път са по-уязвими: мартенско проучване на Федералния резерв в Далас установи, че за добив на шистов петрол в САЩ са необходими цени на WTI от 65 долара за барел или повече, за да се осигури печалба. Броят на сондажните платформи в САЩ е намалял с 4% на годишна база и сега е със 7% под 5-годишната средна стойност, тъй като производителите намаляват сондажната си дейност на фона на нарастващите разходи. Митата върху вноса на американска стомана са отчасти виновни за това, което увеличава цената на оборудването за фракинг. Междувременно геоложките ограничения също представляват значителна пречка за усилията за увеличаване на производството, тъй като близо две десетилетия трайният бум на шистовия петрол в САЩ се е задържал. EIA прогнозира леко увеличение на производството на суров петрол в САЩ до 14 милиона барела на ден през 2027 г., в сравнение с 13,2 милиона барела през 2024 г.

Въпреки това, Саудитска Арабия и ОПЕК+ нямат картбланш да продължат да заливат пазарите с петрол: Кралството се нуждае от цена на Brent от поне 96,20 долара за барел, за да балансира баланса си през фискалната 2025 година, което е с приблизително 30 долара за барел по-високо от текущата цена на Брент. Освен това страната е намалила значително валутните си резерви в минали ценови войни на петрола, което ограничава способността ѝ да поддържа друга дълга война сега.

Въпреки това, Саудитска Арабия вероятно ще получи по-голямо влияние в бъдещи сблъсъци, тъй като продължава да диверсифицира икономиката си. Страната ускорява своите планове за добив на стойност 2,5 трилиона долара, като същевременно инвестира в технологии за оптимизиране на производството на петрол и намаляване на въглеродните емисии. Потенциалът на минералните резерви на Саудитска Арабия нарасна драстично през последното десетилетие – от 1,3 трилиона долара, прогнозирани преди осем години, до 2,5 трилиона долара в момента. Кралството си е поставило за цел бързо да развие минния сектор, като се очаква приносът му към икономиката да скочи от 17 милиарда долара на 75 милиарда долара до 2035 г. 

Източник: Bloomberg