Екипът на Спаси София констатира, че в квартал Лозенец, един от емблематичните булеварди – Джеймс Баучер, има спешна необходимост от цялостен ремонт. Липсват пешеходни пространства, настилката по тротоарите е повредена и разнородна, а освен това има и препятствия, павираното улично платно е в много лошо състояние. Участъкът се избягва от автомобили, а пропадането на паветата е довело до разкривени трамвайни релси. По трасето преминава трамвай №10, но не е предпочитан транспорт именно, заради лошия павиран участък и занемареното състояние на спирките.

Фиг.1 – Павиран булевард, криви линии и занемарени спирки

Това е поредният булевард, където се наблюдава приоритет за автомобилното движение, като има неефективно използване на пространството, тотална липса на градска мебел като пейки и кошчета, необезопасено и силно затруднено пешеходно движение, занемарено озеленяване и цялостно пренебрегване на потенциала на района.

Фиг. 2 – Бул. Джеймс Баучер, неефективно пространство 

Всеки, който преминава, може да забележи, че тротоарите и булеварда в района са оставени на произвола на съдбата, настилките са разнородни, неравни, на места са заети от колчета, стълбове за улично осветление, неподредена растителност, кофи за смет и други. Това оставя пешеходците без възможност за нормално придвижване, има липса на достъпна среда и не е налична качествена градска среда за отдих.

Фиг. 3 – Проблем с тротоарите и разнородни настилки 

Друг сериозен проблем е свързан с отводняването или по-скоро остарялата отводнителна система на булеварда. При малко по-проливни дъждове, къщите намиращи се в ниската част на квартала са първите пострадали от наводнения в приземните си етажи. Шахтите по булеварда не са подменяни от години, не се поддържат ефективно и често са задръстени с листа и боклуци. Дъждовните води се смесват с битовата канализация, което често води до преливане и наводнения.

Фиг. 4 – Проблем с отводнителните шахти

От Спаси София смятаме, че един от най-емблематичните булеварди на квартал Лозенец не бива да се свързва с лоша настилка, липса на достъпна пешеходна среда, занемарен градски транспорт и неефективна система за отводняване. 

Фиг. 5 – Пешеходна пътека, вариация от настилки 

Фиг. 6 – Проблем с неизползваем градски транспорт

Какво е нашето предложение? Джеймс Баучер да бъде първият зелен булевард в София!

Екипът ни от доброволци разработи предложение за цялостна промяна на булеварда като сме си поставили за цел да постигнем:

• Първия зелен градски булевард
• Качествени настилки за всички участници в движението
• Зелена инфраструктура и системи за управление на дъждовната вода
• Удобен градски транспорт и спиркови навеси
• Компактна, подредена и красива градска среда

Фиг. 7 – Визия на нашето предложение 

Какво ще се промени на бул. Джеймс Баучер ?

Булевард Джеймс Баучер в участъка между бул. Черни връх и Семинарията има типичния чар на квартал Лозенец. Характеризира се с павирано платно и трамвайна линия, наличие на учебни заведения, жилищни и офис сгради и естествена зеленина. Трамваят и пътниците му, местните жители и студенти от близките факултети са основни участници в движението по широките тротоари на булеварда. Тези съществуващи характеристики правят булевард Джеймс Баучер подходящ кандидат за преустройство в първия зелен булевард в София.

В проекта сме заложили мерки за решаването на конкретни проблеми, а именно подобряване качеството на градската среда, нови настилки, създаване на по-привлекателен градски транспорт и въвеждане на зелена инфраструктура и устойчиво управление на дъждовната вода. Ето как ще го постигнем :

Ще превърнем неизползваното пространство в линеен парк. 

Фиг. 8 – Обновено и споделено място за всички 

Качествена и еднородна настилка, достъпна среда за всички участници в движението.

Тротоарната настилка трябва да бъде еднаква и с осигурена достъпна среда, само по този начин маршрутът ще е удобен за разходка и ползване от пешеходци, майки с детски колички, велосипедисти и хора с увреждания. От огромно значение за цялостното ремонтиране на булеварда е качественото пренареждане на паветата по уличното платно. Да, пренареждането на паветата е мисия възможна. Повече за това как се подреждат гранитните блокове в красиви и удобни настилки, може да прочетете в нашия “Наръчник на павьора”. Добрата павирана настилка и изправянето на кривите трамвайни релси ще доведат до повишаване на комфорта при пътуване с градския транспорт – трамвай №10.

Фиг. 9 – Качествена настилка по тротоари и пътно платно 

Удобен и модерен градски транспорт 

Задължително залагаме нови спиркови навеси, устойчиви на атмосферните условия. Те ще осигурят необходимите условия на комфорт, които да направят градския транспорт привлекателен и предпочитан. Навесите са предвидени с достатъчна широчина, така че да бъдат удобни и с необходимите места за сядане и удобно изчакване. Предвиждаме поставяне на карти с маршрути, разписания, автомати за билети – елементи, необходими за всяка спирка и за създаване на качествен алтернативен транспорт в София.

Фиг. 10 – Нови модерни и удобни спиркови навеси

Подходяща система за отводняване и грижа за озеленяването 

Първо е необходимо да си отговорим – Защо е важно да управляваме дъждовните води?

От съществено значение е да управляваме дъждовните води, тъй като София е с комбинирана канализация: едни и същи тръби пренасят както дъждовната вода от улици, къщи и предприятия, така и отпадъчните води от домове и офиси към пречиствателна станция. Комбинацията на дъждовни и отпадъчни води може да претовари системата, запълвайки тръбите по-бързо, отколкото нашите пречиствателни станции могат да ги почистят и съответно преливат в нашите реки и потоци. Пороите са една от причините за замърсяване на реки и потоци, източник на нашата питейна вода. Водата носи боклуци, химикали, бактерии и други замърсители, които влияят негативно върху питейната вода.

Предлагаме няколко метода за въвеждане на т.нар. Зелена инфраструктура по бул. Джеймс Баучер, чрез тях ще използваме повторно ефективно дъждовната вода за напояване и ще запазим качеството на питейната вода.

Фиг. 11 – Нашето предложение и видове системи  

На местата определени за спирки на градския транспорт, предвиждаме да се реализират т.нар. подземни траншеи или резервоари с вода (виж Фиг. 12). Резервоарът за съхранение е подземен и разположен под спирките. Зоните са предвидени така, че да съхраняват дъждовната вода или да забавят нейния отток към канализацията. Събраната вода може да се използва за поливане на зелените площи и градини в близост.

Фиг. 12 – Пример за резервоар с вода 

Важен елемент част от системата за управление на дъждовната вода са растителните бордюри (виж Фиг.13). Това са бордюри, продължение на тротоара с растения, които излизат на пътното платно. Водата се насочва и поема от растенията. Излишният отток отива към канализацията. Освен за управление на дъждовните води, растителните бордюри също помагат за успокояване на трафика. Когато са разположени на пешеходни пътеки, те осигуряват предимство на пешеходците и условия за по-голяма безопасност.

Фиг. 13 – Пример за растителен бордюр 

Друг метод подходящ за естествено богато озеленения с дървета булевард  е дървесната траншея (виж Фиг.14). Това е система от дървета, свързани с подземна структура за проникване на водата. Тя се съхранява в празните пространства между дренажните камъни, напоявайки дърветата. Ако капацитетът на тази система е надвишен, то дъждовната вода може да се влее в съществуващата канализация.

Фиг. 14 – Пример за дървесни траншеи

Сред помощните средства за зелена инфраструктура са и т. нар. малки градини (виж Фиг.15). Те са специална система, която се прави директно на тротоара и позволява оттичане, както от улици, така и от тротоари. Тези градини управляват дъждовната вода, като осигуряват съхранение, просмукване, изпаряване на водата и естествено поливане на растенията в тях.

Фиг. 15 – Пример за малки градини

Ползите от зеления буфер са много: 

• Повече зеленина и сянка през летните месеци и възможност за поставяне на пейки, отдалечени от автомобилните ленти;
• Повече открита площ за естествено попиване и оттичане на дъждовните води и намаляване на риска от наводнения в Лозенец;
• Повече площ за абсорбиране на вредните фини прахови частици чрез засаждането на отделни видове дървета, които максимално успешно се справят с тях;
• Намаляване на шумовото и прахово замърсяване от булеварда към околните жилищни сгради;
• Повишаване на готовността на София за справяне с климатичните аномалии, последствие от климатичните промени.

Качествена градска среда и места за отдих 

В непосредствена близост има множество висши и средни учебни заведения. Тук са разположени Физическия факултет и Факултета по Математика и информатика, както и няколко училища. Чрез изграждане на кътове за отдих в района на булеварда, както и  места за разходка ще облагородим цялостно средата. Поставянето на подходяща градска мебел създава обособени зони за събиране и социални контакти и това е крачка напред към по-добра градска среда.

Фиг. 16 – Места за отдих и социални контакти

Заключение

Булевард Джеймс Баучер може да бъде първият Зелен булевард в София- тенденция, популярна и работеща в Европа повече от десетилетие. Заради ненатовареното движение няма да се наруши нито паркирането, нито движението на трамваите и автомобилите в участъка, а ще се подобрят условията за другите участници в движението и ще увеличи зеленината в градската среда. Това ще окаже благоприятен ефект не само върху комфорта на гражданите през лятото, но и върху качеството на питейната ни вода и чистотата на въздуха дългосрочно. Това е именно и един от най-сериозните проблеми на града ни, който изисква спешни и устойчиви мерки.

От Спаси София вярваме, че освен спешен ремонт на булеварда по стандартния метод е важно да бъде заложена и система за зелена инфраструктура. Освен престиж това би донесло и инвестиции, а директните и косвените ползи за гражданите ще са значителни. Ние вярваме, че първата стъпка на един процес, ориентиран към бъдещата градска среда и нужди на софиянци, може да започне именно тук – от бул. Джеймс Баучер и превръщането му в първия зелен булевард на София.

Фиг. 17 – Джеймс Баучер = Зелен булевард

Източник: spasisofia.org