Турция откри огромно находище на петрол от 1 милиард барела – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Турция откри огромно находище на петрол от 1 милиард барела

Публикувано преди

2 години

на

Turkish Petroleum (TPAO) направи най-голямото откритие на суров петрол на брега на Турция с находка, която се оценява на 1 милиард барела суров петрол, съобщиха от турската компания.

Откритието е направено в югоизточната провинция Шърнак, която граничи с полуавтономния регион Кюрдистан в Ирак и Сирия. Сондажът вече произвежда около 10 000 барела петрол на ден, каза TPAO.

TPAO планира да пробие един след друг оценъчни кладенци и да проведе тестове на кладенци, за да има пълен план за развитие на находището до края на тази година. Допълнителни проучвателни дейности са планирани за втората половина на 2023 г.

Целта за производство е 100 000 барела на ден, което би било повече от двойно повече от производството на петрол в Турция.

Очаква се успехът на проучването да помогне за постигането на енергийна независимост на Турция, се казва в изявление на TPAO.
В момента Турция зависи най-вече от вноса на петрол за своето потребление.

Страната също се стреми към независимост от природен газ с неотдавнашните огромни открития на газ в Черно море и началото на преноса на газ от газовото находище Сакария миналия месец.

През април турският министър на енергетиката и природните ресурси Фатих Дьонмез каза пред телевизионния оператор CNN Türk, че обемите природен газ, които Турция е открила досега в Черно море, са на стойност над 500 милиарда долара. Огромните находища на газ биха били достатъчни, за да снабдят всички домакинства в страната за 35 години или да покрият общото потребление на природен газ в Турция, включително от промишлеността, за 15 до 20 години, добави министърът.

Новоразработените газови находища са на път да извършат дълъг път към енергийната диверсификация на Турция. Досега страната разчиташе предимно на внос за доставка на енергия. Руската инвазия в Украйна удари силно турската икономика и цените на енергията и направи вноса на енергия много по-скъп за Анкара.

Подобни:
Продължи с четенето

Горива

Държавата да купи рафинерията в Бургас: Необходимост или риск?

Published

един ден ago

on

01/21/2025

By

От една година руската компания Лукойл търси купувач на активите си в България – рафинерията в Бургас, петролопровода Бургас-София, акцизните бази за горива и веригата бензиностанции Лукойл. Притеснителното в тази ситуация е поведението на държавата, която е заела позицията на страничен наблюдател, въпреки, че притежава „Златна акция“ в рафинерията. Тази пасивна позиция на държавата е абсолютно недопустима тъй като и рафинерията и петролопровода и базите за горива са от изключително значение за националната сигурност за държавата? Но защо тези активи са от такова голямо значение за икономиката на страната?
Има ли належаща необходимост държавата да купи активите на Лукойл България?
Рафинерията в Бургас е единствената в страната и като такава тя има монополно положение при производството и предлагането на горива, има огромно влияние върху икономиката на страната и не на последно място има огромен дял от приходите в бюджета от акциз, ДДС и данъци. По мое мнение при сегашната сложната и постоянно променяща се геополитическа среда оставането на рафинерията в ръцета на външна частна компания е неоправдан риск и не бива да се допуска от държавата.
Петролопроводът Бургас – София е единствената възможност акцизните бази да се снабдяват с необходимите количества горива директно от рафинерията в Бургас. Петролопроводът осигурява и връзката на базите за съхранение на държавния резерв за горива с останалите петролни бази и това прави и петролопровода и акцизните петролни бази обекти от ключово значение за националната сигурност на държавата. Оставането им в този момент в ръцете на външна частна компания поставя държавата пред невъзможност за контрол над тях в извънредна ситуация и невъзможност за упражняване на перманентен контрол над техническото им състояние и поддръжката.
Какви са рисковете при влизането на държавата в рафинерията?
Има десетки ако не и стотици примери как държавата е лош стопанин на едно или друго предприятие. Принципно погледнато влизането на държавата като собственик в една компания трябва да става само в краен случай или във форсмажорни обстоятелства. Без да звучи пресилено рафинерията в Бургас в момента има същото ключово значение за националната сигурност както и АЕЦ Козлодуй. Най-големият риск при държавно управление на рафинерията е нейното управление. Петролният бизнес е специфичен и много малко са хората, които притежават необходимите знания и опит да управляват рафинерия и петролни бази, от който зависи цялата икономика на страната. Едно неадекватно управление би могло да нанесе огромни щети и затова избора на екип би било най-голямото предизвикателство особено в сложната политическа ситуация в момента. Тъй като това е може би най-големия бизнес в страната, то апетитите за политическото му овладяване биха били големи.
Убеждаването на професионалисти да се включат в това управление също е от ключово значение. Държавата досега многократно е показвала, че заемането на важни медиджърски постове в държавни компании е възможно най-несигурното нещо. Смяната на представителя на държавата в Надзорния съвет в Лукойл е последният пример как избран с конкурс професионалист бива сменен само след няколко месеца без никакви мотиви и заменен с удобен държавен чиновник.
Какви са възможностите на държавата?
Първата възможност е държавата да не предприема никакви действия, да остане в изчаквателна позиция и Лукойл да си избере купувач за рафинерията. За държавните институции остава възможността да одобрят сделката, но не и да променят условията на така наречената“златна акция“ и нейните правомощия. При този вариант собсвеника ще е друг, но проблемите с монопола на петролния пазар би останал. При този вариант икономиката на страната, приходите в бюджета и инфраструктура от стратегическо значение за националната сигурност ще остане както и досега в зависимост от една външна частна компания.
Втората възможност е държавата да използва опцията като притежател на „златна акция“ да предложи на Лукойл да купи целия им бизнес в България. При този вариант рафинерията най-вероятно ще стане собсвеност на новосъздадена държавна фирма, която ще внася петрол, ще управлява рафинерията и ще продава горива в страната и в чужбина. Акцизните бази и тръбопровода най-вероятно ще бъдат прехвърлени в отделна компания, която ще управлява петролните резерви и ще отговаря за функционирането на петролопровода. Рисковете при този вариант са да се стигне до занижен контрол, корупция или лошо управление, които да доведат до проблеми в работата на рафинерията и дори до криза за горива.
Третата възможност на държавата е да купи активите на Лукойл България и вече като собсвеник да търси външен инвеститор. При този вариант избора на бъдещ инвеститор вече е в ръцете на държавата и тя може да промени както условията при които може да упражнява контрол както над рафинерията, така и за упражняване на надзор над ключовата инфраструктура. При този вариант след придобиването на активите на Лукойл България държавата има въззможност да отдели акцизните бази и петролопровода в отделна фирма и да търси инвеститор само за рафинерията и за веригата бензиностанции. При този вариант покупката от страна на държавата елиминира възможността Лукойл да избере фиктивен купувач и на практика рафинерията да остане под руски контрол. Другата реална полза както споменах е възможността държавното участие да бъде преформатирано и държавният интерес да бъда защитен по много по-адекватен начин.
За да бъдат осъществени втория или третия вариант е необходимо първо да се вземе политическо решение, след което да се пристъпи към активни разговори с Лукойл и към търсене на варианти за финансовото обезпечаване на сделката. За постигането на всичко това е необходимо време, а за съжаление от досегашните действия (т.е. бездействия) на държавата в лицето на последните енергийни министри можем да заключим, че държавата е избрала да заеме изчаквателна позиция относно предстоящата продажба на рафинерията и не възнамерява да предприема каквито и да е действия по въпроса. Това изцяло обслужва интересите на Лукойл и оставя инициативата в техните ръце. Мълчаниято по темата от всички политически сили ясно показва, че темата или тотално е неглижирана от тях или са надделяли нечии интереси за запазване на сегашното положение.

 

 

Продължи с четенето

Горива

Връщането на Тръмп моментално обърна цената на петрола

Published

2 дни ago

on

01/21/2025

By

Идването на новия президент Доналд Тръмп се очакваше да се отрази на международните пазари и най-вече на цените на петрола. Едва ли някой е очаквал Тръмп да навлезе толкова ударно в своите задължения и да разпише стотици укази още в първите часове след полагането на клетва и на практика да зададе нов курс на развитие не само на САЩ, но и на света.
Един от най-важните укази на Доналд Тръмп е обявяването на извънредно положение в енергетиката на САЩ, с което отменят всякакви субсидии за възобновяемата енергия и се дава сериозно предимство и стимули за драстично увеличаване на производството на петрол.
Пазарите веднага реагираха на това и още на сутрешната търговия на азиатските борси като фючърсите на суровия петрол Brent паднаха с 11 цента, или 0,14%, до 80,04 долара за барел до 01:56 GMT. Най-активно търгуваният междинен суров петрол от Западен Тексас през март падна с 67 цента до 76,72 долара за барел от затварянето в петък. За спада на цените допринесе и решението на Тръмп да се въздържи от прилагането на нови мита.
Припомням, че САЩ са най-големият производител на суров петрол в света с 20,1% от световното производство. Очакваното увеличение на тяхното производство на петрол ще увеличи допълнитено тежестта на САЩ на петролните пазари. Напълно реален сценарий е цените на петрола вече да се определят не от ОПЕК+, а от Тръмп и пазарите да се съобразят с наложения от него „Ценови диапазон на Тръмп“.

 

Продължи с четенето

Горива

Казахстан ще либерализира цените на горивата, които са сред най-евтините в света

Published

2 дни ago

on

01/20/2025

By

Министерството на енергетиката на Казахстан е разработило проект на заповед за отмяна на регулаторния акт от 2014 г., който установява регулирани цени на петролните продукти, съобщава Neftegaz ru. Горивата са много евтини, много по-евтини, отколкото в съседните страни, което води до невиждан ръст в нелегалния износ за съседни страни.

Министерството на енергетиката в Астана посочва, че е необходима постепенна либерализация на цените и в тази връзка администрацията започна разработването на политика, основана на устойчив модел за ценообразуване на горивата. „Тя има за цел да създаде баланс на пазара между търсене и предлагане, да премахне недостига на гориво, да стимулира модернизацията на нефтопреработвателната индустрия, да създаде нови работни места и да привлече дългосрочни инвестиции“, според цитирания източник.

Министерството на енергетиката също така увери, че правителството няма да допусне внезапно повишаване на цените на горивата и че „съвместно със заинтересованите органи ще засили контрола върху пазара, ще осигури спазването на законодателството и непрекъснатите доставки на горива за вътрешния пазар“.

Казахстан има едни от най-ниските цени на горивата в света, много по-ниски дори от тези в съседните страни. Така 92-октановият бензин струва 205 тенге за литър (еквивалентът на 70 ст/литър, а дизелът струва 295 тенге за литър, еквивалентът на 1,05лв/литър.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО