За мнозина пристигането на шокиращата концепция Urus на Lamborghini върна спомените за това, което може би е майката на всички спортни 4×4, LM002. А където има майка, има и баба: запознайте се с Lamborghini Cheetah, който едва не прати производителя си в автомобилното гробище…
Късните седемдесетте не бяха време, което Lamborghini искаше да си спомня; петролната криза от 1973 г. и произтичащата от нея рецесия са изтощили финансите на производителя, докато Феручо Ламборгини се е отказал от контролния си дял в компанията, за да прекара последните си години в имение на брега на езерото в Перуджа.
За да спрат стопяването на финансите му, новите собственици започват да приемат договори от външни компании. Единият идва от BMW, които повериха на Lamborghini разработката на шасито на суперавтомобила M1 (за разлика от италианците, BMW нямаше опит в производството на суперавтомобили със средно разположен двигател) и производството на 400 бройки, необходими за хомологация. Друга възможност бе да се построи превозно средство с висока проходимост за американската армия от името на Mobility Technology International, което беше прието с оглед спечелването на изгоден договор и облекчаване на финансовото напрежение в компанията. На фона на тези обещаващи възможности, ръководството заема значителна сума от италианското правителство.
Работейки по планове, изпратени от MTI от Щатите, Lamborghini се заема с изграждането на прототип, който да бъде подложен на военни тестове – обаче, без да знаят италианците, MTI беше „заимствало“ по-голямата част от дизайна от по-ранен кандидат: FMC XR311. Когато каросерията от стъклени влакна пристигна в Италия на нея в задния край е монтиран водоустойчив 5,9-литров Chrysler V8, свързан с 3-степенна автоматична скоростна кутия. Не само, че позицията му създава нестабилно управление на Cheetah поради нежелано разпределение на теглото, но и двигателят осигурява на 2-тонното превозно средство оскъдните 180 к.с. Независимо от това, Cheetah дебютира на автомобилното изложение в Женева през 1977 г., за да визуализира планирана цивилна версия, което от своя страна задейства правни действия срещу MTI и Lamborghini от FMC.
Проектът Cheetah поглъща голяма част от средствата, предназначени за разработването и производството на M1, и след като става свидетел на едно след друго фарсово решение на ръководството, BMW изтегля договора от лапите на Lamborghini. Впоследствие уникалният Cheetah катастрофира и е унищожен по време на военни тестове и компанията, която го е създала, изглежда се насочва към подобна съдба. През август 1978 г. Lamborghini се потопи в несъстоятелност, като почти сложи край на шансовете на Cheetah за производство. По стечение на обстоятелствата военният договор беше спечелен от злополучния Humvee.
В началото на 80-те години в компанията идват нови инвеститори, които решават, че идеята зад Cheetah не е провал, а само нейното изпълнение. Започва работа по наследник, който е кръстен LM001 („Lamborghini Militaria no.1“) и е представен на изложението в Женева през 1981 г., с достатъчно промени, за да се избегне възраждането на конфликта с FMC. Година по-късно пристигна последващ прототип, който този път постави двигателя в предната част на автомобила и по този начин се решава проблема с лошото управление при ускорение. LMA002 („A“ означава „anteriore“, което означава „отпред“ на италиански) също измести мързеливия американски V8 с 4,8-литровия V12 с 370 к.с. от Countach LP500S, който се превърна в 5,2-литров Quattrovalvole с 450 к.с. производството LM002 през 1986 г.
LM002 продължи да оформя собствената си история, както и Urus, когато неизбежно стига до производство. В днешно време, за щастие, компанията е в много по-добри ръце, отколкото през края на 80-те, и докато идеята за Urus може да дразни пуристите, тя със сигурност изглежда предопределена за търговски успех. Изглежда иронично, че Cheetah и неговият наследник LM002 ефективно са предоставили на компанията историческия лиценз, за да оправдаят производството на SUV, и следователно може да осигурят нейния дългосрочен финансов просперитет. За това всички трябва да сме благодарни.
Citroën Ami 6, представен през 1961 г., е революционен компактен автомобил, въплъщаващ философията на Citroën за комфорт и Проектиран от легендарния италиански индустриален дизайнер Flaminio Bertoni, Ami 6 се открои с уникалния си, наклонен задно стъкло и нестандартен Позициониран като по-достъпна и практична алтернатива на Citroën 2CV, той разполага с 602cc двигател, осигуряващ скромна мощност, подходяща за шофиране
Неговото меко окачване и просторен интериор го направиха невероятно удобен, а оформлението на предното задвижване и усъвършенстваното Произведен както в седан, така и в комби, Ami 6 става изключително популярен във Франция и извън нея, с над 1,8 милиона бройки продадени до края на производството през 1969 г. Ami 6 се превърна в символ на френската автомобилна изобретателност и днес остава ценна класика сред колекционерите.
В края на 80-те години на миналия век и светът започва да се интересува от малки, икономични коли, които са не само екологични, но и стилни. Виждайки тази тенденция от Ford започват работа по създаване на концептуален малък градски автомобил. В резултат на положените усилия в началото на 1980 година благодарение на помощта на Carrozzeria Ghia Torino е готов концептуалния автомобил Pockar.
Вицепрезидентът на Ford Motor Company по дизайна, Доналд Ф. Копка, разкрива Pockar по време на конференцията Urban Car News Conference през 1981 г. С философия на дизайна, която има за цел да създава превозни средства, въплъщаващи ефективност и комфорт, Pockar става отличен пример за амбициозната визия на Ford за бъдещето.
Какво отличава Pockar? Неговата гениална система за странично съхранение на багаж променя играта, като позволява на потребителите да прибират чантите си безпроблемно, без да жертват пространството в кабината. Това компактно чудо разполага с големи обгръщащи се брони, проектирани да отразяват контурите на отделенията за багаж, предлагайки както стил, така и защита по време на тези трудни маневри за паркиране в центъра.
Аеродинамика? Абсолютно! Pockar притежава аеродинамични огледала за обратно виждане, монтирани на вратите, които се сливат безпроблемно с каросерията, подобрявайки нейния елегантен вид, като същевременно намалява съпротивлението. И нека не забравяме за единичната чистачка, която осигурява ясна видимост при всякакви метеорологични условия – фино намигване към практичността и естетиката на дизайна.
Влезте вътре и обмисленият дизайн продължава. Багажните отделения на вратите служат и като подлакътници, умело използвайки всеки сантиметър от наличното пространство, без да карат пътниците да се чувстват като в капан в клаустрофобичен пашкул. Интериорът е лек и ефирен, пряк отговор на „дехуманизиращия ефект“, често срещан в по-малките коли от онази епоха.
Въпреки че няма непосредствени планове за пускане на Pockar на пазара, той служи като критичен еталон за бъдещето на компактните автомобили. Докато автомобилният пейзаж се променя с променящите се предпочитания на потребителите и опасенията за околната среда, Pockar стои в челните редици на иновациите. Сътрудничеството на Ford с глобални дизайнерски екипи, особено от студиото Ghia в Италия, обогати неговия подход, гарантирайки, че Pockar – и неговите съвременници – са не само функционални, но и културно резониращи.