Началото на новото хилядолетие не винаги ни носи по-добри коли. Бихте си помислили, че с идването на 21-ви век епохата на лошите двигатели, лъскавите пластмасови интериори, тромавата трансмисия и качеството на изработката, което води до падане на части, ще свърши, но това не е непременно така. Ето най-лошото от по-лошото и дори ще пренебрегнем вечно преразказваната история на Pontiac Aztek. Единственият истински проблем беше неговият външен вид и все още има много коли за избор отвъд това. Всъщност този списък трябваше да бъде само десет, но толкова много заслужават да бъдат тук.
Chevrolet Aveo (2002-2011)
Нямаме често възможността да използваме думата „отвратителен“, но тя обобщава първото поколение Aveo, Kalos, Lova, Nexia, G3, Wave, Swift, Vida или както там се нарича, където и да живеете по света и които емблемата на производителя.
Пълното му име е Daewoo Kalos и е построен точно както бихте очаквали южнокорейски автомобил от 1990 г., проектиран и произведен, преди да бъде преименуван. Двигателят бе проблемен, електричеството често се поврежда и автомеханиците натрупаха здраво негодувание към Aveo през близкото десетилетие, когато беше продаден.
Pontiac Sunfire Coupe (2003 – 2005)
Не бихме могли реалистично да очакваме да създадем този списък, без да са включени поне няколко от вече несъществуващите коли на Pontiac. Когато някой предложи Chevy Cavalier и неговия ужасяващ интериор, ние си спомнихме, че Pontiac Sunfire всъщност е Cavalier с още по-лош интериор, за да върви с възможно най-лошата оценка за катастрофа, която показва, че страничен удар с ниска скорост може да означава фатален изход. Той също така включваше четирицилиндров двигател, който винаги ви караше да се чудите дали трябва да проверите нивото на маслото.
Kia Amanti (2003-2009)
Сега трябва да отбележим, че текущите най-добра модели от южнокорейски автомобили са на километри пред старите стереотипи. Amanti беше стъпка в правилната посока за Kia и имаше за цел да преодолее разликата със стил като на Mercedes и качество на интериора като на Toyota. Това, което направи обаче, беше проблемно окачване, което остави шасито в опасност от преобръщане при завиване и V6, който бе муден и проблемен. Цялата тази липса на радост дойде на базова цена, на която бихте получили нова Honda или Camry по това време.
PT Cruiser Convertible (2004-2008)
След като Chrysler разбра, че има успешен модел в ръцете си, производителят на автомобили се зае да издои всичко по дяволите. Няколко години по-късно обаче хората започнаха да осъзнават, че PT Cruiser всъщност е малка глупост. Само по себе си, не съвсем достатъчно, за да влезе в този списък срещу неща, които не се продават, но след това някой реши, че би било добра идея да го направи ragtop. Резултатът беше нещо за тези, които искаха да карат наоколо с недостатъчна мощност и дори по-несигурно кимване към миналото с вятър в косите и с голям, дебел, тежък обръч над главите им.
Chrysler Sebring (2006–2010)
Sebring трябваше да възвести завръщането на Chrysler на преден план след 300. За съжаление, Chrysler пусна една тромава кола, почти достатъчно грозна отвън, за да не бъде наречена скучна. Вътре обаче има достатъчно твърда пластмаса, за да засрами китайска издънка, V6, който е достатъчно груб, че би засрамил дизелов двигател на 30-годишен трактор, и кормилно управление, което ви напомня, че случайно сте заспали на ръката си.
Hummer H3 (2006-2010)
Добрата страна е, че Hummer H3 имаше отлични способности за проходимост. Лошата страна бяха икономията на гориво, ускорението, видимостта, комфортът на возене, управлението на пътя и надеждността. Освен това фактът, че всеки, който го е видял, е знаел, че шофьорът е компенсирал за нещо, като е карал нещо, което в действителност не е по-голямо от Nissan Pathfinder или Toyota 4runner от онова време. Поне H2 имаше добра доза излишък за него и го маркира като смътно интересен. В крайна сметка H3 беше кола, която никой не искаше и много малко хора се интересуваха от нея.
Chevrolet HHR (2006-2011)
Когато Chevrolet осъзна колко добре се продава Chrysler PT Cruiser, той изчака пет години, преди да измисли своя собствена кола, която да му съперничи. Chevy не само пропусна ретро прозореца от средата на 20-ти век, който Chrysler отвори за кратко, но също така успя да пусне на пазара един от най-изтегляните автомобили в историята на автомобилостроенето. PT Cruiser се помни повече, защото толкова много са го изкарали на пътя, но реалността е, че HHR беше като PT Cruiser, макар и по-голям и по-лош. И да, имаше SS версия.
Dodge Caliber (2007-2012)
Не се притеснявайте фенове на Chevy, Dodge също има втора кола в списъка. Той постигна тази чест, като взе платформата на Chrysler Sebring и по някакъв начин я направи още по-лоша. По някакъв начин Dodge го направи дори по-малко интересен от Neon, като очевидно не се интересуваше ни най-малко от крайния продукт и му придаде цялата изтънченост на тенекия на колела. Комично, имаше версия SRT4, която идваше с присъщата способност да ви насочи с въртящ момент към най-близкото дърво.
Smart ForTwo (2007-настояще)
В Европа Austin Mini доказа на света, че може да се направи евтина малка кола с икономичен малък двигател и да има достатъчно място вътре, за да бъде практична, като същевременно е забавна за шофиране. Смарт хвърли един добър и дълъг внимателен поглед към Mini и след това напълно го игнорира. По някакъв начин малкият ForTwo получава само 33 на галон в града и разход на гориво по магистрала, който само глупак би тествал. И като говорим за глупаво, това е единственото нещо, което всеки гледа, когато кара такъв и има ужасен рейтинг за безопасност. Всичко това допринася за високата цена за възможността да се натъпчете и на най-малкото място за паркиране.
Lexus HS 250h (2009-2011)
В по-голямата си част идеята, че колата Lexus е просто скъпа Toyota, се ражда от невежество. Докато някой все пак посочи HS 250h. При пускането на пазара се твърдеше, че е най-икономичното луксозно превозно средство, предлагано в САЩ. Което би било, ако всъщност беше луксозно превозно средство. Отстрани има силуета на Toyota Corolla, но е построен на платформата на Toyota Avensis от трето поколение и двигателят е версия с цикъл на Аткинсън на двигателя, който може да намерите в моделите Camry и Corolla. Вътре имаше набор от функции на Lexus, но това не беше достатъчно.
HS 250h имаше общо 187 конски сили и му отнемаше 8,4 секунди, за да достигне 100км/ч, но с огромен разход на гориво. Повечето хора избраха CT 200h и пренебрегнаха HS 250h до момента, когато в САЩ бяха продадени само 2864 бройки.
Mitsubishi i-MiEV (2009-настояще)
Някак си един от най-лошите автомобили все още се произвежда за други страни и стигна до американския пазар през 2011 г. Отново си тръгна оттук през 2017 г. с малко шум и толкова тъжни данни за продажбите. При последното известно преброяване са продадени общо 2108.
Кацна в Америка с обхват от 100 км след 22-часово зареждане, но Consumer Reports успя да измине само 79 км. Спасяващата благодат не беше дори да се възползва от ниското тегло и моменталния му въртящ момент. 0-100 км бяха достигани за 14,7 секунди.
Hyundai Ioniq 9 2026 вече официално е в продажба в Съединените щати. Триредовият електрически SUV, който споделя основите си с Kia EV9, има начална цена от 60 555 долара, включително такса за пристигане от 1600 долара. В същото време най-скъпото ниво на оборудване струва 78 090 долара.
Произведен в новата фабрика на Hyundai Motor Group в Джорджия , Ionoq 9 се предлага в шест нива на оборудване. Всички те имат пробег над 480 км и отговарят на условията за пълния федерален данъчен кредит от 7500 долара при лизинг или покупка в брой. Всички версии се предлагат с една и съща батерия от 110,3 киловатчаса, която може да се зареди от 10% до 80% за 24 минути от бързо зарядно устройство с мощност 350 kW. Освен това, всички версии се предлагат стандартно с термопомпа.
Базовата версия, наречена Ioniq 9 RWD S, има най-дълъг пробег от 550 километра. Задвижва се от един заден електромотор с мощност 215 конски сили. Може да тегли 1566 килограма и ускорява от нула до 100 километра в час за 8,4 секунди.
Следващият е Ioniq 9 AWD SE, който струва 64 365 долара. Той получава допълнителен преден електродвигател, за да осигури задвижване на всички колела и обща мощност от 303 к.с. Теглителната сила е увеличена до 5000 фунта, а времето за ускорение от 0 до 60 мили (97 км/ч) е намалено до 6,2 секунди. Въпреки това, пробегът от 320 мили (463 км/ч) също е по-нисък от базовата версия.
На цена от 67 920 долара, Ioniq 9 AWD SEL запазва задвижването и пробега на модела SE, но добавя 20-инчови джанти (в сравнение с 19-инчовите на S и SE), електрически сгъваеми странични огледала, отопляем волан, отопляеми седалки на втория ред, вентилирани предни седалки, система за наблюдение на мъртвата зона и амбиентно осветление на интериора.
Ако търсите повече мощност, Hyundai ви предлага три нива на оборудване с марката Performance, които увеличават мощността до 422 к.с. благодарение на по-мощен предно разположен двигател. Ускорението от 0 до 100 км/ч се осъществява за 4,9 секунди, но пробегът намалява до 498 км/ч.
Ioniq 9 AWD Performance Limited има препоръчителна цена от 72 850 долара и се предлага с 21-инчови джанти, панорамен люк на покрива, капитански столове от втори ред с електрическо регулиране и вентилация, шофьорска седалка с функция памет, електрически сгъваеми седалки от трети ред, електрически регулируем волан, скенер за пръстови отпечатъци и аудио система Bose с 14 високоговорителя.
Ioniq 9 AWD Performance Calligraphy повишава исканата цена до 76 590 долара. Той добавя преработени предна и задна броня, двуцветен волан, облицован с кожа, микрофибърен велур на тавана и колоните, метални педали, head-up дисплей, система за подпомагане на дистанционното паркиране Remote Parking Assist 2 и система за избягване на сблъсък при паркиране за всичките три посоки (напред, назад и странична асистенция).
Най-висококачественият Ioniq 9 AWD Performance Calligraphy Design се продава на цена от 78 090 долара и оглавява списъка със стандартно оборудване с 21-инчови джанти Turbine и две матови опции за боядисване – Gravity Gold със сив двуцветен интериор или Sage Silver Matte с тъмен двуцветен интериор в тюркоаз.
Всички версии на Hyundai Ioniq 9 от 2026 г. идват от завода с проектиран от Tesla порт за зареждане NACS, който позволява достъп до над 15 000 зарядни станции Tesla Supercharger в Северна Америка. Въпреки това, Ioniq 9 се предлага стандартно с адаптер CCS към NACS, така че собствениците могат да използват и бързи зарядни устройства CCS, като тези, внедрени от Electrify America, Ionna, EVgo и други.
Hyundai ще предостави и безплатно зарядно устройство ChargePoint Home Flex Level 2 EV или кредити за зареждане на стойност 400 долара в мрежата на ChargePoint.
Шведският автомобилен производител Volvo Cars, дъщерно дружество на китайската Zhejiang Geely Holding Group, представи първия си plug-in хибриден електрически автомобил, построен на новата си Volvo Scalable Product Architecture.
XC70 е средно голям спортен автомобил с чисто електрически пробег над 200 километра, базиран на резултатите от Китайския тестов цикъл за лекотоварни автомобили, което го прави PHEV моделът на Volvo с най-дълъг пробег, според информация, разкрита от автомобилния производител на събитието за представяне в Шанхай вчера.
Според анализатори от индустрията, пускането на пазара на този нов PHEV модел е част от стратегическия план на Volvo да завземе дял от нишовия пазар на премиум хибридни автомобили в Китай за сметка на други традиционни производители на луксозни автомобили.
„Основното предизвикателство за традиционните луксозни марки в електрификацията не е ерозията на марката, а липсата на конкурентни продукти“, каза Ву Женхао, вицепрезидент по стратегията и продуктите във Volvo Asia Pacific, по време на събитието за представяне на продукта.
Пазарите на plug-in хибриди и електрически превозни средства с удължен пробег в Китай растат с два пъти по-бързи темпове от пазара на чисти електрически превозни средства, което създава критична възможност за традиционните премиум марки да ускорят своя енергиен преход, отбеляза Ву.
Традиционните производители на луксозни автомобили се фокусираха предимно върху чисто електрически модели за своите преходи към електрификация, но бързият растеж на пазара на PHEV в Китай им представи алтернативен път.
Според Китайската асоциация на производителите на автомобили, чисто електрическите превозни средства са представлявали близо 60% от продажбите на нови автомобили с гориво в Китай миналата година, което е спад с около 10 процентни пункта спрямо предходната година. Междувременно делът на продажбите на PHEV спрямо общия брой се е увеличил с около 10 процентни пункта до над 40%.
През март процентът на проникване на NEV сред местните марки в Китай достигна 72%, в сравнение с 35% за производителите на луксозни автомобили, според последните данни на Китайската асоциация за пътнически автомобили. BMW беше производителят на луксозни автомобили с най-висок процент на проникване на NEV от 14,3%, докато този на Volvo беше само 10,4%.
Според продуктовата си пътна карта, Volvo планира агресивно разширяване на китайския пазар на NEV тази година, пускайки на пазара седем нови модела, задвижвани с гориво, plug-in хибридни и изцяло електрически.
Alfa Romeo намекна за възможността за скорошно пускане на луксозен спортен автомобил. Спекулациите сочат, че може да е базиран на платформата STLA Large и да е конкурент на M4.
Феновете на Alfa Romeo нямат много поводи за вълнение, тъй като марката има проблемна история със спортни автомобили. Fiat 124 Spider първоначално е замислен като Alfa, докато 4C според съобщенията е генерирал по-малко от 10 000 продажби. Компанията също така обяви планове за нов GTV и 8С, преди да спре и двата около година по-късно.
Въпреки че най-накрая се сдобихме с нов суперавтомобил под формата на 33 Stradale, този конкретен модел е построен от Carrozzeria Touring Superleggera и е лимитиран до едва 33 бройки. Базиран на Maserati MC20, се говори, че колата струва около 1 милион долара и е сигурна, че ще прекара по-голямата част от живота си паркирана в гаража на колекционери.
Изглежда обаче, че Alfa Romeo не е забравила за по-масовите спортни автомобили. В интервю за Car Magazine , шефът на маркетинга на компанията заяви „Всеки, който работи в Alfa Romeo, ще ви каже, че бихме искали да имаме друг вид спортен и достъпен автомобил.“ Кристиано Фиорио обаче заяви, че компанията трябва да „постигне резултати“, преди да се съсредоточи върху „мечтите“.
Той обясни, че са сравнително малка марка и нямат същите ресурси като Audi, Mercedes и Porsche. В резултат на това те са фокусирани върху възстановяването на основите, преди да се разклонят към забавни продукти, които вероятно биха генерирали повече шум, отколкото реални продажби.
Както обясни Фиорио, „Правем по един модел всяка година, доказвайки, че сме способни да го изпълним, да го направим печеливш, да постигнем числа, които са приемливи за инвестицията, която сме направили. След като имаме доказани резултати в това отношение, тогава можем да мечтаем.“ По същество компанията трябва да се справи с модели, които са основни продукти, като следващото поколение Giulia и Stelvio, преди да се впусне в авантюри.
Когато обаче най-накрая се появи спортен автомобил, той може да не е двуместен. Вместо това, изданието предполага, че ще бъде базиран на платформата STLA Large, която е в основата на Dodge Charger. Това предполага, че може да гледаме купе, което може да се конкурира с BMW M4 и Mercedes-AMG CLE 53. Това със сигурност звучи много подобно на злополучния GTV, но само времето ще покаже.
Интересното е, че Фиорио предположи, че 33 Stradale е одобрен, защото е проект след работно време, който не е повлиял на нищо друго. Той продължи, като каза, че ако колата е причинила проблеми, служителите са щяли да кажат „Майната му. Няма да го правиш“.