Кой изяде асфалта – AUTOZONA.bg
Connect with us

Пътища

Кой изяде асфалта

Публикувано преди

на

Дебелата корупция сътвори тънък асфалт по магистралите на ГЕРБ. А тънкият асфалт явно е направил милионери доста политици и държавни чиновници. Кой е консумирал порциите от липсващия асфалт? Коментар на Емилия Милчева.

Когато двама министри съобщят едно и също – че от гордостта на ГЕРБ, магистралите, са спестени сериозно количество материали, това означава, че милиони са отишли в нечии ръце. Дебелата корупция в пътищата е сътворила тънък асфалт – и е направила милионери политици и държавни чиновници.

А служебният министър на регионалното развитие Иван Шишков и на вътрешните работи Иван Демерджиев просто изпреварват разкрития на Европейската прокуратура, която може да разследва случаите, тъй като за магистралите в България, с изключение на “Хемус”, е използвано европейско финансиране.

Защо точно сега

За два дни – две новини. Шишков съобщи пред NOVA, че проверките на магистралите са се превърнали в сериал “Кражбата на магистрали”, а от всяка проверка излиза едно и също – между 25 и 30% от асфалта липсват. Всички, които карат автомобилите си по прехвалените от ГЕРБ пътища, са се… уверили в “качеството” им. А за кражбите отдавна има повече от предположения – както и авансово платени стотици милиони на строителни фирми по инхаус процедурите. В “Неделя 150” по БНР вчера Иван Демерджиев разкри, че “част от водените производства за корупция сред политически фигури са под наблюдение на Европейската прокуратура, което означава злоупотреба с европейски средства” и част от констатираните по пътищата проблеми (свързани със строителството им, б.авт.) са в тази графа.

Най-голямата новина обаче е, че започналите преди два месеца съвместни проверки на МВР и МРРБ на пътищата , в т.ч. магистрали, ще продължат и през март – тоест, през цялата предизборна кампания. А през февруари Шишков съобщи за вложен по-малко от необходимото асфалт и твърде голямо количество шлака в основата на отсечка от аутобана “Хемус”, между София и Яна. Вместо 28 сантиметра асфалт, пробите показали наличие между 18 и 21 см.

Досега служебното правителство на президента “пожали” ГЕРБ, а на прицел бяха взети министри от коалиционния кабинет на “Промяната” – било заради газови договори, било заради проекти от Плана за възстановяване и устойчивост или оръжеен експорт, а в добавка дойде и определението “шарлатания” от президента по адрес на “Продължаваме промяната”. В същото време в държавни институции се назначават кадри, свързани с кръговете на ГЕРБ и ДПС.

Но с темата за пътищата президентското управление, от една страна, демонстрира, че работи заедно с обвинителите на Лаура Кьовеши и не е безучастно, а внася своя дан в битката с корупцията. От друга, фокусира вниманието върху конкретни схеми, от които българската прокуратура системно странѝ. Макар че делото за източените над 50 милиона от “Хемус” тръгна през декември 2021 г. и по него има осем обвиняеми, от които петима – собственици на кухи фирми, претакали парите, по него няма нито един политик или държавен служител с предявено обвинение. А сега Демерджиев обеща “интересни имена от всички политически сили”, консумирали порциите от липсващия асфалт.

Яде ли се асфалтът

Асфалтът, или строителството на пътища, беше най-голямата предизборна дъвка на Борисов и ГЕРБ по време на трите им мандата. Също и обвинението към тези след него, че не са сложили “една лъжица асфалт”. В същия тон лидерът отговори на пресните обвинения от Враца, където ГЕРБ откри предизборната си кампания – пробата не е взета правилно, никой освен ГЕРБ не е построил и метър, а пък критикуват, а на Шишков бил обещан постът главен архитект на София след местния вот.

“Щях да залея държавата с асфалт, ако управлявахме, когато имаше излишъци. И пак ще го направя”, каза Борисов през лятото на 2010 година, след като спечели за първи път парламентарни избори. Е, заля я. Само да не се окаже, че лентите, които премиерът на ГЕРБ режеше на купища отсечки, ще се окажат по-дебели от положената настилка.

Николай Нанков, бивш министър на регионалното развитие, чест спътник на Борисов в джипа, с който обикаляше надлъж и нашир, нарече разкритията “огромна манипулация”. Според него не калпавото строителство, а липсата на поддръжка за последните две години е причина за лошото състояние на пътищата. Но ако липсата на 10 и повече сантиметра слой асфалт може да се обясни с износване, значи това изобщо не е асфалт. А покрай асфалта вътрешният министър съобщи и за други порочни практики, които обаче не са известни отсега – пътни отсечки, които не са изпълнени по проект, участъци, пуснати в експлоатация – но без строително разрешително.

Не е само “Асфалтгейт”

Европейската прокуратура, която може да провери всеки проект, спечелил финансиране по европейски програми, проверява и ремонта на столичната ул. “Граф Игнатиев”, изпълнен от някогашен фаворит на ГЕРБ – “Джи Пи Груп”. Проектът стана за посмешище в социалните мрежи, струва над 24 милиона лева с ДДС, закъсня с повече от половин година и беше платен от данъкоплатците. А сега МРРБ установява пропуски и не превежда 12 млн. лева по ОП “Региони в растеж” на Столична община. Вместо документацията на МРРБ, прокурорите на Кьовеши да бяха поискали публикацията на “Биволъ” от 2018 г. – “#Джипигейт: Грандкорупция с еврофондове и обществени поръчки” – с екселски таблици за комисионите, които консултанти са връщали като ресто на разни отговорни лица.

Още от 2011 г. БСП поде офанзива за некачествено строителство на магистралите на Борисов, в това число за асфалта, но с променлив успех. За последно преди четири години социалистите поискаха да се вземат проби от 46 места от магистралите “Струма”, “Марица”, “Тракия” и “Хемус” и да бъдат изследвани в независими лаборатории в чужбина, но така и не доведоха докрай собствената си инициатива.

Ако “Асфалтгейт” не е предизборна димка, след магистралите ред е на спортните зали и стадионите, които поскъпваха бързичко с по няколко милиона, въпреки никаквата инфлация. Накрая може да се окаже, че и три мандата няма да стигнат, за да бъде разследвано онова, което ГЕРБ построи. Асфалт не се яде, но без асфалт няма ядене, беше обяснил на правителствено заседание през 2020 г. Бойко Борисов. С тия апетити и асфалтът го е отнесъл.

Емилия Милчева, Дойче Веле

Продължи с четенето

Пътища

АМ Черно море – хронологията на една неосъществена магистрала

Published

on

By

Автомагистрала „Черно море“ е ключов елемент на националната и европейската транспортна мрежа и е естествено продължение на автомагистрала „Тракия“, свързвайки главните източни центрове на стопанско развитие по Черноморието –  Варна и Бургас. Трасето е част от пътната инфраструктура на трансевропейски транспортен коридор VIII, който свързва региона на Черно море с Адриатика и има потенциал за осъществяване на комбинирани превози. Автомагистралата е част от бъдещ автомагистрален пръстен около Черно море и ще спомогне за разширяване на трансграничното и регионалното сътрудничество в Черноморската зона и за по-пълната реализация на икономическия и потенциал, като същевременно облекчи транзитния крайбрежен товарен трафик и намали неблагоприятното влияние върху околната среда.

Трасето от Варна до Бургас, в момента се обслужва от път I-9, който е изключително претоварен и преминава през редица населени места – с. Приселци, с. Старо оряхово, гр. Бяла, гр. Обзор и редица други малки села. Новият път ще осигури по-високо ниво на обслужване, намаляване на времето за пътуване по крайбрежието на Черно море и подобряване на пътните връзки между Черно и Адриатическо море, като в допълнение на това ще подпомогне промишлените и търговски връзки между България, Албания и Македония. Подобренията на Коридор VIII ще осигуряват по-добра интеграция между Югоизточна Европа и Североизточна и Южноцентрална Италия.

Необходима ли е АМ Черно море?

Изграждането на автомагистрала „Черно море“ ще окаже влияние върху икономическото развитие на страната и на двата крайбрежни района – Североизточен и Югоизточен, като ще допринесе за:

  • създаване на по-добри условия за развитие на туризма в крайбрежните зони посредством подобряване на транспортната достъпност и насочване на транзитния и товарен трафик по автомагистралата, като се намаляват екологичните рискове в крайбрежната зона;
  • подобряване на транспортното обслужване на областите и общините в източната част на страната посредством намаляване на времето за пътуване между Северна и Южна България;
  • пренасочването на тежкотоварния трафик към автомагистралата ще създаде по-добри условия за подобряване безопасността на движение и ще оптимизира разходите за поддръжка на пътната мрежа;
  • осигуряване на по-добро транспортно обслужване на регионалната и местна икономика, т.е. по-добър (бърз и безопасен) достъп до пазарите на стоки и суровини, което ще повиши конкурентоспособността на регионалните продукти, чрез модернизация и развитие на транспортната ос „Варна – Бургас“;
  • ще стимулира развитието на нови икономически дейности в някои от по- малките градски центрове, разположени около крайбрежието, което ще допринесе за развитие на полицентричния модел на мрежата от населени места.

Хронология на дейностите по АМ Черно море досега

Проектирането на автомагистрала „Черно море“ започва през 70-те години на миналия век, когато са разработени варианти на трасета с дължина около 100 км във фаза „Предварителни проучвания“. Тази разработка е разгледана от експертен технико-икономически съвет при тогавашното Главно управление на пътищата, но конкретно решение не е взето.

През 80-те години на миналия век във фаза „Предварителни проучвания“ е разработено трасе за връзка между автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Черно море“ с елементи за проектна скорост 80 км/ч.

През 2002 г. са изготвени следващи предпроектни проучвания. Проучванията разглеждат няколко трасета, като е избран и предпочитан „зелен“ вариант от общо шест идентифицирани. Подготвена е обобщена количествена сметка, която обобщава количествата на материалите и очакваните единични цени на всеки от разглежданите шест варианта. През юли 2003 г. са изготвени технически чертежи за шестте варианта, отговарящи на вариантите за трасе, посочени в предпроектните проучвания.

През месец юли 2008 г. са изготвени доклади по ОВОС и оценка за съвместимост за проекта.

През 2011 г. е изготвен анализ „разходи-ползи“ и прогноза за трафика от фирма Faber Maunsell (AECOM), основан на предпроектното проучване от 2002-2003 г. Проектът е оценен с помощта на мултимодален транспортен модел, първоначално разработен за целите на Генералния транспортен план за България. Резултатите от анализа показват, че проектът е обоснован от икономическа гледна точка.

От 2011 година на практика вече има готовност за начало на строителство на магистралата, но това не се случва въпреки, че това може да стане в европейски средства. Периодът от 2011 до 2020 година по времето на трите правителства на Борисов се характеризира с много обещания и никакви дейности. Преди изборите през 2020 години кметовете на Варна и Бургас – иван Портних и Димитър Николов дадоха прескоференция и обявиха, че магистрала „Черно море“ ще „има скоро“. Четири години по-късно нищо не се е случило.

Преди седмица кметовете на Варна и Бургас Благомир Коцев и Димитър Николов дадоха пресконференция по темата, като обявиха строителството на магистралата като приоритет. Засега обаче за строителството на така необхидимата магистрала няма нищо повече от добри намерения.

 

инж. Пламен Дочев

Продължи с четенето

Интересно

Кои са най-известните римски пътища в България?

Published

on

By

Римляните са прочути с монументално строителство и великолепни пътища. Римската империя заема огромна площ и за да се поддържат добри контакти между отделните провинции, от огромно значение са качествените пътища. По времето на Римската империя първокласните пътища достигат около 90 000 км, а второкласните са много повече.

Римските пътища

Класическият първокласен римски път достига до 6 м ширина и е изграден от 4 пласта. Най-отдолу се настилат чакъл с пясък, после дребни камъни, а отгоре отново чакъл, залят с хоросан. Върху последния пласт се застилат масивни каменни или базалтови плочи. От двете страни се поставят бордюри. В планинските проходи пътищата са значително по-тесни и често се изсичат в скалите. В равнината пътищата се изграждат върху насипи, за да може по-лесно да се оттича дъждовната вода. На всяка римска миля (1 римска миля = 1482 м) се поставя каменна крайпътна колона, на която се изписва името на управляващия император, на управителя на провинцията и разстоянието до най-близкото селище. На 15-20 римски мили се построяват пътни станции. Около част от тези станции постепенно се създават селища. На днешните български земи римляните образуват провинциите Мизия и Тракия, които са свързани с останалите римски провинции чрез римски пътища.

Ето кои са най-известните римски пътища по българските земи

Мрежа от римски пътища на Балканите (1-4 век от н.е.)

Виа Понтика

От латински Виа Понтика означава “Черноморски път” и представлява стар римски път, който минава покрай Черно море. Началото му е при Константинопол (днешен Истанбул), минава през Приморско, Созопол, Дебелт, Ахелой, Несебър, Варна, Констанца (Румъния), Истрос. Днес Виа Понтика е известен като един от най-големите маршрути за миграция на птиците от Европа към по-топлата Африка през зимата. Минава през България – над Странджа и по ивицата на Черно море. По този маршрут се движат различни грабливи, пойни и водолюбиви птици. Почти 80% от тях са бели щъркели и всички розови пеликани в Европа. По този път минават редкият царски орел, гологлавият и египетският лешояд.

Виа Диагоналис

Наричан е още Виа Милитарис и Цариградски път. Този диагонален път представлява най-пряката и удобна връзка между Европа и Азия. В древността многократно по него преминават войски, откъдето идва името Виа Милитарис (военен път). Пътят е построен от римляните на Балканския полуостров през 1-ви век. Тръгва от Белград (Singidunum), минава през Ниш  (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и стига до Константинопол. Дължината му е била 924 км с около 70 пътни станции. Този път се използва до 18-ти век, а римските пътни станции са заменени с османски станции, известни като “кервансараи”.  През вековете около пътните станции възникват многобройни селища. И до днес Виа Диагоналис е най-важната и най-кратка връзка между Западна Европа и Ориента. Днес Виа Диагоналис е част от културните коридори на Европа. Преминава през 6 столици – Любляна, Загреб, Сараево, Белград, София и Анкара. В тях се съхранява паметта на значими исторически процеси, свързани със седалищата на римските провинции на Римската империя.

Виа Траяна

Този древен римски път е свързвал Рим с източните провинции на Римската империя и Близкия Изток. Това е един от най-дългите и добре проучени римски пътища в България. Пътят носи името на император Траян. Преминава през град Троян, откъдето идва и името на българския град. Виа Траяна прекосява планината Хемус (днешна Стара планина) и свързва провинция Долна Мизия с Тракия. По цялото продължение на пътя – от Ескус до Филипополис – са изграждани множество пътни станции, селища, укрепления и наблюдателници. В тях се разполагат военни контингенти, чиято основна цел е да наблюдават и защитават този стратегически търговски и военен римски път. Днешният Троянски проход в голямата си част се простира върху останки от този стар проход в Стара планина, който свързва още преди 2 хидялоделия Севера и Юга на Балканите.

Виа Иструм

Известен още като Дунавския път, Виа Иструм днес е воден културен коридор по течението на голямата река Дунав. Името му идва от долната част на река Дунав, която през древността се нарича Истер. Пътят е построен по времето на император Траян през 1-ви век на дясната страна на Долен Дунав. Свързва станциите и крепостите до Дунавската делта.  Сред първите римски гарнизони, построени на Долен Дунав са Албус (близо до Лом), Регианум (близо до Козлодуй), Сексагинта Приста (близо до Русе), Доросторум (близо до Силистра), Рациария (близо до село Арчар), Нове (близо до Свищов), Улпия Ескус (близо до село Гиген).

Източник: © Actualno.com

Продължи с четенето

Новини

Промяна в организацията на движение през тунелите „Топли дол“ и „Правешки ханове“ на АМ „Хемус“ ще улесни пътуването в почивните дни за 24 май

Published

on

By

Промяна в организацията на движение през тунелите „Топли дол“ и „Правешки ханове“ на АМ „Хемус“ ще улесни пътуването при очаквания интензивен трафик в почивните и празничните дни за 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. В момента през тръбите за София на двата тунела преминава двупосочно целият трафик, поради започналия през ноември миналата година основен ремонт на тръбите за Варна.

            За осигуряване на нормална проходимост, ограничаване на предпоставките за затруднения в пътуването и задръствания в пиковите часове, когато много хора тръгват на път, ще бъде спряно движението на моторните превозни средства над 12 тона по участъка от АМ „Хемус“ в посока Варна на територията на област София.

  • За пътуващите тежкотоварни автомобили към Варна ограничението ще е на 23 май (четвъртък) и на 26 май (неделя) от 16 до 21 часа, както и на 24 май (петък), от 10 до 15 часа. Тежкотоварното движение от АМ „Хемус“ ще се отклонява по път I-1 София – Ботевград при магазин „Джъмбо“ до п. в. „Яна“ и ще изчаква на място.
  • За пътуващите тежкотоварни автомобили към София ограничението ще е на 23 май (четвъртък) и 26 май (неделя) от 16 до 21 часа, както и на 24 май (петък) от 10 до 15 часа. Тежкотоварното движение ще се пренасочва по обходен маршрут – от 47-ми км на АМ „Хемус“, при пътен възел „Ботевград“, шофьорите ще се насочват по път II-17, по път I-1 София – Ботевград и при 30-ти км на автомагистралата при п. в. „Витинска река“ ще продължават пътуването си по АМ „Хемус“.

            За улеснение на пътуването и за повишаване безопасността на движение на леките автомобили в тунел „Топли дол“ на 23 и 24 май ще се обособят две ленти в посока Варна и една лента за София.

            В тунел „Правешки ханове“ на 23 и 24 май ще има две ленти за Варна и ще се ограничи движението за София, като трафикът за столицата изцяло ще се пренасочи от АМ „Хемус“ при п. в. „Осиковска Лакавица“ по път I-3 Ябланица – Ботевград и при пътен възел „Правец“ да се връща на АМ „Хемус“.

            На 26 май, когато трафикът към столицата ще е по-интензивен, в тунел „Топли дол“ ще се обособят две ленти в посока София и една лента за Варна. На 26 май в тунел „Правешки ханове“ ще има две ленти в посока София и ще се ограничи движението за Варна, като целият трафик за Варна ще се пренасочи от АМ „Хемус“ при пътен възел „Правец“ по път I-3 Ябланица – Ботевград и при п. в. „Осиковска Лакавица“ да се връща на АМ „Хемус“.

При необходимост, в зависимост от интензивността на движение по преценка на органите на ОД на МВР София/СДВР могат да бъдат налагани и други ограничения, осигуряващи безпроблемно преминаване през участъка на АМ „Хемус“.

Превозните средства над 12 тона, пътуващи от ГКПП „Капитан Андреево“ към Видин, за да избегнат промените в организацията за движение по АМ „Хемус“ за почивните дни, може да използват алтернативен маршрут – по АМ „Марица“ – път I-5 – път I-6 – път II -55 /Прохода на Републиката/ – път I-5 – път I-3 – път II-13 и път I-1.

            Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите да карат внимателно и със съобразена скорост, да спазват правилата за движение и да не предприемат рискови изпреварвания, с които застрашават безопасността на всички останали пътуващи. Да не се използват аварийните ленти по автомагистралите за по-бързо придвижване при натоварен трафик. По този начин се възпрепятства преминаването на превозните средства със специален режим на движение в случай на инцидент.

            Всички граждани и транспортни фирми могат да получават информация за актуалната пътна обстановка от интернет страницата на АПИ – www.api.bg, както и по всяко време от денонощието на тел. 0700 130 20 в АПИ.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО