Руският петрол потече към Китай, след като забраната на ЕС влиза в сила – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Руският петрол потече към Китай, след като забраната на ЕС влиза в сила

Публикувано преди

3 години

на

Русия е насочила по-голямата част от износа си на петрол към Азия и Близкия изток още преди ембаргото на ЕС върху руските петролни продукти да влезе в сила на 5 февруари, според данни от търговци и Refinitiv, цитирани от Ройтерс.

Миналия месец Европейският съюз взе по-малко от 5% от руското гориво, като Гърция, Латвия и Италия внасят малки количества от тези продукти, според данните. Търговците смятат, че тези обеми могат лесно да бъдат пренасочени към други дестинации, най-вече в Азия. Китай се очертава като най-голям купувач на руски петрол през последните два месеца, според данни за търговския поток, цитирани от Ройтерс.

Товарите, отклонени към Азия и Близкия изток, започнаха все повече да използват товарене и прехвърляне от кораб на кораб (STS), особено близо до Каламата в Гърция, Сеута в Испания и Скаген в Дания. През последните месеци руският петрол бяха масово бе пренасочен към Сингапур, Малайзия, Китай, Южна Корея, Обединените арабски емирства, Турция и Сенегал, според данни на Refinitiv.

Ембаргото на ЕС върху вноса на рафинирани петролни продукти от Русия влезе в сила в неделя, 5 февруари. Ембаргото е съчетано с тавани на цените за доставки до трети страни, договорени с Г-7 по същия начин, по който ЕС и Г-7 координираха горната граница на цената на руския суров петрол миналата година. ЕС е определил таван на цените от 100 долара за барел за руски дизел, което означава, че купувачите на дизел от трети страни трябва или да спазват тавана и да купуват дизел на или под 100 долара за барел, или да загубят застрахователните и финансови услуги на западни компании за товарите.

Европа, от своя страна, увеличи вноса си на горива от Близкия изток и Съединените щати в подготовка за забраната на ЕС, но точно преди ембаргото Европа все още беше най-големият купувач на руски дизел. ЕС ще трябва значително да увеличи вноса от не-руски доставчици, след като ембаргото влезе в сила в неделя.

 

Подобни:
Продължи с четенето

Горива

Защо Карлайл Груп не получи активите на Лукойл в Казахстан?

Published

2 седмици ago

on

01/30/2026

By

Вчера повечето медии излизат с гръмки заглавия за сделката между Лукойл и американския инвестиционен фонд Carlyle Group. Голямата продажба на международни активи, санкции, геополитика – всичко звучи драматично. Но има един важен детайл, който почти всички пропускат: Активите на Лукойл в Казахстан изобщо не са част от тази сделка.

И това не е случайно.
Първо, защото активите на Лукойл в Казахстан не са „проблемните“ активи, които носят значителни приходи на Москва, че санкциите да искат спешно да ги извадят от уравнението. Те са част от сложни международни проекти (включително с американско участие) и към тях се подхожда по-внимателно.
Второ, защото за Казахстан това не е просто бизнес. Това е стратегически ресурс. Лукойл има участие в Тенгиз, най-голямото находище в страната и в Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК). Освен Лукойл участие в тези активи има и Казахстан и американската Шеврон. Дяловете са разпределени така, че няма акционер, който да има доминиращо положение. Казахстан няма интерес това да се промени и определено не харесва идеята за увеличаването на деля на американците, макар и чрез друг играч. Казахстан ясно даде да се разбере, че не е съгласен на сделка с американска компания, а страната разполага с достатъчно инструменти, за да го предотврати.
И трето – чисто практично. Вкарването на казахстанските активи в сделката би я направило тежка, бавна и рискова. А Carlyle като финансова институция търси бърза и „чиста“ сделка, която да мине през регулаторите без излишни усложнения.
Накрая остава и най-простото обяснение: официално Лукойл заяви, че активите на Лукойл в Казахстан са стратегически за компанията и няма да се продават. Руснаците много добре знаят, че налагането на санкции точно върху тези активи са практически невъзможни.
* Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето

Горива

„Лукойл“ продава чуждестранните си активи на американската „Карлайл Груп“

Published

2 седмици ago

on

01/29/2026

By

В светлината на променящата се глобална енергийна карта и засиленото геополитическо напрежение, Лукойл предприема стратегически ход – продажба на част от чуждестранните си активи на американския инвестиционен гигант Карлайл Груп.

Сделката се разглежда като опит на руската петролна компания да оптимизира международното си присъствие и да намали рисковете, свързани със санкции, регулаторен натиск и ограничения върху достъпа до финансиране. От своя страна „Карлайл Груп“, известна с агресивните си инвестиции в енергийния сектор, вижда възможност да разшири портфолиото си с активи, които имат дългосрочен потенциал за растеж.

Експерти коментират, че подобна сделка е показателна за по-дълбока трансформация в световната енергетика – все повече активи сменят собствеността си, като капиталът се пренасочва към по-гъвкави и политически „неутрални“ структури. Въпросът сега е как това ще се отрази на регионалните пазари, цените на горивата и бъдещите инвестиции в сектора.

Едно е сигурно – тази продажба не е просто бизнес ход, а сигнал за ново пренареждане на силите в глобалната енергийна икономика.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Горива

Петролът поскъпва – има ли повод за тревога?

Published

2 седмици ago

on

01/29/2026

By

  В началото на седмицата пазарът на петрол изглеждаше сравнително спокоен. Графиките се движеха лениво, анализаторите говореха за изчакване, а инвеститорите – за липса на ясен сигнал. Само няколко дни по-късно обаче картината се промени. Цените тръгнаха нагоре – не рязко, но достатъчно осезаемо, за да привлекат вниманието на всички, които следят енергийните пазари.
Какво се случи?
  Историята започва далеч от търговските екрани – в Близкия изток. Напрежението между САЩ и Иран отново излезе на преден план. Пазарите не обичат несигурността, а когато става дума за регион, през който минава значителна част от световния петрол, дори слуховете са достатъчни, за да вдигнат цените. Трейдърите започнаха да „калкулират риск“ – какво би станало, ако доставките бъдат нарушени, ако напрежението ескалира, ако корабоплаването стане по-несигурно. Така в цената на петрола се появи онова, което анализаторите наричат геополитична премия.
Иран обаче не е единствената причина.
  Почти по същото време дойдоха и данните за запасите от суров петрол в САЩ – и те изненадаха пазара. Вместо очакваното натрупване, запасите се оказаха по-ниски. Това е сигнал, който пазарът разбира много добре: или търсенето е по-силно, или предлагането е по-ограничено. И в двата случая – цената има причина да върви нагоре.
Към тази картина се добавиха и природните условия. Зимното време и екстремно ниските температури в някои части на САЩ временно забавиха добива и преработката. Нищо драматично само по себе си, но достатъчно, за да засили усещането, че предлагането в краткосрочен план не е напълно стабилно.
Има и още един, по-тих, но важен фактор – валутите. Отслабването на щатския долар направи петрола по-достъпен за купувачите, които търгуват в други валути. Това подкрепи търсенето и даде още малко „гориво“ на възходящото движение.
Всички тези елементи – геополитика, запаси, време, валути – се преплетоха в рамките на няколко дни и доведоха до „перфектната буря“. Резултатът? Цените на петрола се покачиха с няколко процента за седмица и ясно показаха, че пазарът отново е нащрек.
Какво означава това за нас? Най-често подобни движения се усещат по веригата – от енергийните компании, през транспорта, чак до цените на горивата по бензиностанциите. Засега това не се отразява на цените на едро на горивата у нас. Дали поскъпването ще продължи, зависи от развитието на геополитическото напрежение, как ще се движат запасите и ще се появят ли нови изненади.
*Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО