Как България стана третият най-голям купувач на руски петрол в света – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Как България стана третият най-голям купувач на руски петрол в света

Публикувано преди

на

България стана третият най-голям купувач на руски петрол в света. Как се случи това?

Продължителната политическа нестабилност в момента оказва голямо влияние върху критичните решения за енергийната сигурност на България и ако положението не се промени, то страната ни ще запази статута си на най-добрия клиент на Русия в Европа. България, която в момента е третият най-голям купувач на руски петрол в света, се насочва към нов тур на общи избори на 2 април, тъй като парламентът не успя да състави редовен кабинет след изборите през октомври 2022 г. Това ще са петите парламентарни избори за последните две години.

Българското Народно събрание се разпуснa и встъпи в длъжност друго временно правителство, назначено от президента, петото за две години. Критични енергийни решения, включително търсене на алтернативни доставки на петрол и поемане на контрола върху руската петролна рафинерия на българското черноморско крайбрежие, вероятно ще бъдат отложени, може би с още една година, ако тази пролет не бъде съставено редовно правителство.

Докато Европейският съюз вече е спрял постепенно 90 процента от вноса на петрол от Русия, България стана третият най-голям купувач на руски суров петрол след Китай и Индия, изпреварвайки Турция в този списък през декември 2022 г. Пристанище Бургас е единственото в Европа, откъдето все още може да се качва руски петрол, след като София успя да лобира пред Европейската комисия за освобождаване от забраната за руски петрол по море, която влезе в сила на 5 декември 2022 г. Доставките на руски петрол за България всъщност се увеличи с 30 процента в средата на 2022 г. и след това остана стабилен, позволявайки на рафинерията да работи с пълния си капацитет от 196 000 барела на ден.

Петролът, транспортиран през Черно море с танкери от Новоросийск, се преработва в най-голямата рафинерия на Балканите, която е изцяло собственост на Лукойл, втората по големина петролна компания в Руската федерация. Москва се опита да запази традиционните си пазари и влияние, използвайки рафинериите на Лукойл и Роснефт в Европа; но след последното ембарго това е възможно само в България. Това от своя страна ще направи страната особено уязвима за пропагандата на Кремъл по време на предстоящите избори.

Като цяло България не е направила достатъчно опити да осигури алтернативни доставки на суров петрол за единствената си рафинерия, която е и основен доставчик на бензин и моторно масло за по-голямата част от Балканите. Варианти за алтернативни доставки има – Петролът от Казахстан е достъпен не само през Каспийския тръбопроводен консорциум до пристанище Новоросийск, но и през пристанището Супса в Грузия. Правителството в София обаче досега не е направило никакви опити да използва този потенциал.

Едва сега, почти година след началото на всеобхватната война на Русия срещу Украйна, временното българско правителство подписа меморандум с Гърция, за да проучи дали вече несъществуващият петролопровод Бургас-Александруполис може да бъде възобновен и използван в обратна посока за изпращане на суров петрол от гръцки пристанища до пристанище Бургас, заобикаляйки турските проливи.

Руската собственост върху рафинерията обаче ще продължи да бъде проблем, докато българското правителство не поеме контрола върху съоръжението, както направи Германия с притежаваната от Роснефт рафинерия Schwedt. Българските депутати гласуваха през януари тази година, че правителството може да поеме управлението на рафинерията на руската компания „Лукойл“ „Нефтохим Бургас“ за срок до една година, за да гарантира защитата на критичната инфраструктура и доставките на гориво. Но това оставя решението на икономическия министър и във време на предстоящи парламентарни избори в политически нестабилна страна със силно проруско лоби това може да е проблематично.

На 5 февруари ще влезе в сила друго ембарго на ЕС – върху петролни продукти, произведени от руски петрол. Според условията на освобождаването на Европейската комисия България няма да може да изнася петролни продукти, освен за Украйна. Преди това бензин, дизел и моторно масло се доставяха за целите Балкани, което направи Лукойл основен регионален играч.

На 1 февруари временното българско правителство обяви, че износът на петролни продукти от руски петрол за Украйна ще продължи и след 5 февруари. Лукойл отрече горивото, произведено от руски петрол, да е било изпращано в Украйна през 2022 г., твърдейки, че работи с над 500 различни посредници, а не директно с Украйна. Разследване на българската служба на Euractiv установи, че според Националния статистически институт Украйна е купила 1000 пъти повече гориво от България през 2022 г., отколкото през 2021 г. Всъщност мащабът на българските петролни продукти, изнесени за Украйна, е в обем равняващ се на 1 процент от българската икономика.

Изглежда, че указът на руския президент Владимир Путин, считано от 1 февруари, за спиране на доставките на петрол за страни, които поддържат тавана на цените, не е засегнал рафинерията на Лукойл Нефтохим. Като член на ЕС България подкрепя тавана на цените, приет от икономическата група Г-7, ЕС и Австралия, който в момента е 60 долара за барел. Но по-нататъшната публичност за използването на руски петрол за снабдяване на украинската армия с дизелово гориво може да промени мнението на Путин. Ако това се случи България няма да има достатъчно време да намери алтернативни доставки на петрол за икономиката си.

Продължи с четенето

Горива

Как конфликтът около Иран отвори нова възможност за Либия

Published

on

By

Поредната ескалация около Иран напомни на пазарите колко крехък остава глобалният енергиен баланс. Само за дни рискът от напрежение в Ормузкия проток – маршрут, през който преминава близо 20% от световния петрол – изстреля цените над 115 долара за барел и върна страха от нов енергиен шок.
Вашингтон реагира по стандартния сценарий: освобождаване на стратегически резерви и ограничени мерки за облекчаване на доставките. Но подобни ходове имат краткосрочен ефект – те охлаждат пазара временно, без да решават основния проблем: липсата на достатъчно ново и сигурно предлагане.
Именно тук Либия отново влиза във фокуса на анализаторите.
С приблизително 48 милиарда барела доказани резерви – най-големите в Африка – страната остава един от най-недооценените енергийни активи в света. Още по-важно е, че либийският суров петрол е лек и сладък – сорт, който е особено ценен за европейските рафинерии и все по-труден за заместване.
Преди политическия срив след 2011 г. Либия добиваше около 1,6–1,7 милиона барела дневно. При стабилна вътрешна среда и възстановяване на инвестициите, производството има потенциал да надхвърли 2 милиона барела дневно – ниво, което би могло да даде реално отражение върху глобалния баланс на предлагането.
Значението на подобен сценарий далеч надхвърля чистите обеми. На петролния пазар цената се движи не само от реалното производство, но и от очакванията. Самият сигнал, че Либия може устойчиво да върне значителни количества на пазара, би бил достатъчен да намали рисковата премия и да внесе повече увереност сред търговците и инвеститорите.
Допълнителен стратегически фактор е и географията. За разлика от производителите в Персийския залив, либийският петрол достига Европа през Средиземно море, без да преминава през Ормузкия проток. Това превръща страната в логична алтернатива за европейските пазари в период на нестабилност в Близкия изток.
Историята често показва, че всяка криза пренарежда пазарните възможности. И докато настоящият конфликт около Иран създава нов натиск върху глобалните доставки, той едновременно поставя Либия в позиция, от която може да се превърне в един от най-важните фактори за бъдещото стабилизиране на пазара.
Понякога най-големите възможности в енергетиката се раждат именно там, където пазарът вижда най-големите рискове.

Продължи с четенето

Горива

Петролният пазар навлиза в нова фаза на кризата

Published

on

By

45 дни след началото на войната между САЩ и Иран според мен вече започваме да навлизаме в най-съществения етап от целия пазарен процес – моментът, в който пазарът спира просто да ценообразува страх и започва да ценообразува реален недостиг.
До този момент от пазара са извадени около 2 милиона барела дневно износ от Близкия изток, а напрежението в региона поставя под риск над 11 милиона барела дневно производство. Това вече сериозно променя глобалния баланс между търсене и предлагане.
На пръв поглед може да изглежда, че ситуацията е относително спокойна – Brent се движи около 100–102 долара, като почти всеки ден има резки движения нагоре и надолу според поредната новина за примирие, удари или дипломатически изказвания.
Само че реалната картина зад кулисите започва да изглежда съвсем различно.
Физическият петрол за незабавна доставка в Европа вече достига близо 150 долара за барел на спот пазара, което е огромна разлика спрямо борсовите котировки и ясен знак, че физическият пазар започва да усеща сериозен недостиг.
Причината е проста – първите седмици след избухването на конфликта рафинериите успяха да издържат благодарение на резерви, стари наличности и предварително договорени доставки. Но след месец и половина тези буфери започват да свършват.
И оттук нататък идва истинският проблем – рафинериите вече ще трябва да купуват нов петрол на пазар, в който барелите стават все по-малко и все по-скъпи.
Точно тук много хора пропускат най-важното: Фючърсният пазар търгува новини, а спот пазарът търгува реалността.
Борсата може да падне с 5 или 10 долара заради новина за примирие.
Но ако физически няма достатъчно наличен петрол за доставка, реалният пазар няма как да падне със същото темпо.
Именно затова според мен истинският ценови натиск тепърва предстои.
Допълнителен сигнал за това е, че Саудитска Арабия вече вдигна продажните си премии до рекордните +19.50 долара над Oman/Dubai benchmark, което е ясен знак, че дори големите производители вече започват да калкулират физическия недостиг.
А какво означава това за България?
Макар да не купуваме директно петрол от района на Ормузкия проток, България е част от европейския пазар и всичко, което се случва с физическите доставки в Европа, рано или късно се отразява и тук.
Това означава, че ако ситуацията се задържи, през следващите седмици е много вероятно да започнем да виждаме нов натиск върху цените на горивата у нас. Защото когато старите наличности свършат, новите доставки ще идват на много по-висока цена. И тогава идва моментът, който повечето хора усещат чак накрая – на колонката.

Продължи с четенето

Горива

Защо петролът поевтинява на борсата, но остава скъп в реалността?

Published

on

By

През последните часове новините звучат обнадеждаващо – напрежението около Иран намалява, договорено е временно примирие, а цените на петрола на борсата започват да спадат.
Ако гледаме само котировките на Brent Crude и West Texas Intermediate, изглежда сякаш най-лошото е зад гърба ни. Само че пазарната ситуация е далеч по-сложна. Борсовите цени бележат спад след новината за примирието, но цените на „спот“ пазара остават високи.
Малко яснота: какво означават „борсова“ и „спот“ цена?
👉 Борсова цена (фючърси) е цена за доставка в бъдеще – например след месец или два. Тя отразява очакванията на пазара: какво мислят инвеститорите, че ще се случи.
👉 Спот цената е за доставка веднага – реални барели, които трябва да стигнат до рафинерията днес или утре.
📌 Най-важната разлика е, че борсата гледа напред, а спот пазарът показва настоящата реалност.
Докато борсите реагират на очакванията, реалният свят се движи по-бавно. И точно там – в реалните доставки – проблемът все още не е решен.
Ормузкият проток остава ключов фактор. Дори при примирие, потокът на петрол не се възстановява за ден. Танкерите не тръгват мигновено, застраховките не се нормализират веднага, а производството не се включва с едно натискане на бутон. В резултат на всичко това физическият петрол продължава да е дефицитен.
И тук се появява разминаването.
На борсата цените падат, защото рискът изглежда по-малък.
Но на спот пазара купувачите все още се борят за реални барели – тук и сега.
Това е причината американският петрол да се търгува с необичайно високи премии – не защото е станал по-добър, а защото просто е наличен.
Тази ситуация показва нещо много важно:
Пазарите не се движат само от новини, а от реални потоци. И понякога има разрив между това, което „очакваме“, и това, което „имаме“.
Ако примирието се задържи, този разрив постепенно ще изчезне. Доставките ще се нормализират и цените ще се подредят. Но ако се окаже временно – пазарът ще реагира отново, и то бързо.
В крайна сметка картината е проста:
📌 На борсата петролът вече е „по-евтин“.
📌 В реалността той все още е „труден за намиране“.
И тук идва най-важният въпрос за повечето хора.
Въпреки спада на борсовите цени, очакванията за бързо поевтиняване на горивата по бензиностанциите най-вероятно ще останат напразни.
Причината е проста: цените на колонките се влияят от реалните доставки (спот пазара), а там недостигът все още е факт
➡️ Докато физическият пазар не се нормализира, ефектът върху крайните цени ще бъде бавен и ограничен.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО