България стана третият най-голям купувач на руски петрол в света. Как се случи това?

Продължителната политическа нестабилност в момента оказва голямо влияние върху критичните решения за енергийната сигурност на България и ако положението не се промени, то страната ни ще запази статута си на най-добрия клиент на Русия в Европа. България, която в момента е третият най-голям купувач на руски петрол в света, се насочва към нов тур на общи избори на 2 април, тъй като парламентът не успя да състави редовен кабинет след изборите през октомври 2022 г. Това ще са петите парламентарни избори за последните две години.

Българското Народно събрание се разпуснa и встъпи в длъжност друго временно правителство, назначено от президента, петото за две години. Критични енергийни решения, включително търсене на алтернативни доставки на петрол и поемане на контрола върху руската петролна рафинерия на българското черноморско крайбрежие, вероятно ще бъдат отложени, може би с още една година, ако тази пролет не бъде съставено редовно правителство.

Докато Европейският съюз вече е спрял постепенно 90 процента от вноса на петрол от Русия, България стана третият най-голям купувач на руски суров петрол след Китай и Индия, изпреварвайки Турция в този списък през декември 2022 г. Пристанище Бургас е единственото в Европа, откъдето все още може да се качва руски петрол, след като София успя да лобира пред Европейската комисия за освобождаване от забраната за руски петрол по море, която влезе в сила на 5 декември 2022 г. Доставките на руски петрол за България всъщност се увеличи с 30 процента в средата на 2022 г. и след това остана стабилен, позволявайки на рафинерията да работи с пълния си капацитет от 196 000 барела на ден.

Петролът, транспортиран през Черно море с танкери от Новоросийск, се преработва в най-голямата рафинерия на Балканите, която е изцяло собственост на Лукойл, втората по големина петролна компания в Руската федерация. Москва се опита да запази традиционните си пазари и влияние, използвайки рафинериите на Лукойл и Роснефт в Европа; но след последното ембарго това е възможно само в България. Това от своя страна ще направи страната особено уязвима за пропагандата на Кремъл по време на предстоящите избори.

Като цяло България не е направила достатъчно опити да осигури алтернативни доставки на суров петрол за единствената си рафинерия, която е и основен доставчик на бензин и моторно масло за по-голямата част от Балканите. Варианти за алтернативни доставки има – Петролът от Казахстан е достъпен не само през Каспийския тръбопроводен консорциум до пристанище Новоросийск, но и през пристанището Супса в Грузия. Правителството в София обаче досега не е направило никакви опити да използва този потенциал.

Едва сега, почти година след началото на всеобхватната война на Русия срещу Украйна, временното българско правителство подписа меморандум с Гърция, за да проучи дали вече несъществуващият петролопровод Бургас-Александруполис може да бъде възобновен и използван в обратна посока за изпращане на суров петрол от гръцки пристанища до пристанище Бургас, заобикаляйки турските проливи.

Руската собственост върху рафинерията обаче ще продължи да бъде проблем, докато българското правителство не поеме контрола върху съоръжението, както направи Германия с притежаваната от Роснефт рафинерия Schwedt. Българските депутати гласуваха през януари тази година, че правителството може да поеме управлението на рафинерията на руската компания „Лукойл“ „Нефтохим Бургас“ за срок до една година, за да гарантира защитата на критичната инфраструктура и доставките на гориво. Но това оставя решението на икономическия министър и във време на предстоящи парламентарни избори в политически нестабилна страна със силно проруско лоби това може да е проблематично.

На 5 февруари ще влезе в сила друго ембарго на ЕС – върху петролни продукти, произведени от руски петрол. Според условията на освобождаването на Европейската комисия България няма да може да изнася петролни продукти, освен за Украйна. Преди това бензин, дизел и моторно масло се доставяха за целите Балкани, което направи Лукойл основен регионален играч.

На 1 февруари временното българско правителство обяви, че износът на петролни продукти от руски петрол за Украйна ще продължи и след 5 февруари. Лукойл отрече горивото, произведено от руски петрол, да е било изпращано в Украйна през 2022 г., твърдейки, че работи с над 500 различни посредници, а не директно с Украйна. Разследване на българската служба на Euractiv установи, че според Националния статистически институт Украйна е купила 1000 пъти повече гориво от България през 2022 г., отколкото през 2021 г. Всъщност мащабът на българските петролни продукти, изнесени за Украйна, е в обем равняващ се на 1 процент от българската икономика.

Изглежда, че указът на руския президент Владимир Путин, считано от 1 февруари, за спиране на доставките на петрол за страни, които поддържат тавана на цените, не е засегнал рафинерията на Лукойл Нефтохим. Като член на ЕС България подкрепя тавана на цените, приет от икономическата група Г-7, ЕС и Австралия, който в момента е 60 долара за барел. Но по-нататъшната публичност за използването на руски петрол за снабдяване на украинската армия с дизелово гориво може да промени мнението на Путин. Ако това се случи България няма да има достатъчно време да намери алтернативни доставки на петрол за икономиката си.